Под егидата на Руското историческо дружество, Института за перспективни исторически изследвания, Фондацията за развитие на международните обществени и културни комуникации „На това стоим“ с подкрепата на ПАО „Транснефт“ и Фондация „Руски мир“ в Москва се проведе международна научна конференция „Преходът към многополярност и формирането на нов световен ред“. Самото събитие бе организирано от Института по обща история към Руската академия на науките/РАН/.
Конференцията се проведе на най-високо равнище, като от страна на Руската федерация присъстваше част от експертния потенциал, който работи непосредствено за ръководството на страната. Като доказателство за статута на конференцията може да се спомене фактът, че към участниците в конференцията се обърна с приветствено слово Директорът на СВР/службата за външно разузнаване/ на РФ Сергей Наришкин, който едновременно с това се явява Председател на Руското историческо дружество. На почетната трибуна на конференцията бяха специалният представител на президента на Русия по въпросите на международното културно сътрудничество и посланик с особени поръчения Михаил Швидкой, заместник-министърът в Министерството на образованието и науката на Русия Константин Могилевски, както и Директорът на Института по обща история на Руската академия на науките и съпредседател на Руското историческо дружество академик Александър Чубарян.
Участниците в конференцията могат да се квалифицират на няколко групи а именно:
Известни руски специалисти, представляващи водещите научни центрове на Русия: К.В. Бабаев - директор на Института за Китай и съвременна Азия при Руската академия на науките/РАН/, Л.В. Ланик от Институт по обща история на Руската академия на науките, A.В. Ломанов - заместник-директор на ИМЭМО при РАН, М.Г. Смирнов - доцент в катедрата по публично и международно правно осигуряване на националната сигурност в Руския държавен университет за нефт и газ и Националния изследователски университет на името на И. М. Губкин и други;
Представители на БРИКС - Уан Сиаоджу - главен изследовател, ръководител на отдела по история на Русия и Централна Азия в Института по обща история на Китайската академия за социални науки, Джу Джианли - Водещ изследовател в Института по обща история на Китайската академия за социални науки, Аджай Патнайк - професор в университета. Джавахарлал Неру (Индия), Реймънд Нквенти Фру – професор в университета Сол Плааки (Южна Африка). Тук може да включим и представители на страни, поканени през август 2023 год. на XV среща на организацията за член в лицето на Иран - Бехзад Хакпур – старши експерт в Центъра за международни политически изследвания към Министерството на външните работи на Ислямска република Иран;
Представители на „Колективния Запад“ - Джефри Робъртс - професор в University College Cork (Ирландия), Ричард Сакуа – професор в Университета на Кент (Великобритания), Паскал Коши – професор по съвременна история, Париж (Франция), Александър Хил – професор в университета в Калгари (Канада);
Социалистически страни от Азия - Та Минх Туан - вицепрезидент на Виетнамската академия за социални науки;
Представители на бивши републики на СССР - Еркин Абил - депутат от Мажилиса на парламента на Република Казахстан, Григор Аршакян – старши научен сътрудник в Института по история на Националната академия на науките на Армения;
От Балканите - Горан Милорадович – Институт за съвременна история, Белград (Сърбия) и професор Нако Стефанов от България.
ОБЕКТ НА АНАЛИЗИ И ДИСКУСИЯ БЯХА СЛЕДНИТЕ ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ:
Ролята на различните региони на света във формирането на нов многополюсен свят;
Интеграционни обединения и тяхното развитие, преди всичко БРИКС;
Мястото и ролята на Русия в новия световен ред;
Ценностният аспект на промените, настъпващи в света;
Кризата на глобалното господство на Запада в системата на международните отношения.
Ако може да се резюмира накратко съдържанието на прочетените доклади по отделните групи, следва да се отбележи следното:
Руските специалисти основно се съсредоточиха върху формираната вече нова трицентрична геостратегическа архитектура, както и възможностите за възникване и на други центрове на сила. В тази връзка интересна забележка направи А. Ломанов, а именно, че в терминологичен план е по-правилно да се използва не термина „монополярен“, а „едноцентричен“ /моноцентричен/ и съответно не „многополярен“, а „многоцентричен“ /мултицентричен/ свят. Според директора на Института за Китай и съвременна Азия Кирил Бабаев в момента се развива трицентричен свят, чийто лидери са Русия, Китай и САЩ. По този повод академик Чубарян отбеляза, че на практика предвид тези три центъра се изграждат три различни социо-икономически платформи на развитие – Социалистическа в лицето на Китай, Неолиберална, представена от САЩ, която, обаче, ще търпи промени в посока „неокейнсианство“ и Консервативна в лицето на Руската федерация. Заместник-деканът на Юридическия факултет на Руския държавен университет за нефт и газ Михаил Смирнов заяви, че бъдещето на света е в многополярността. Той подчерта, че „Новият световен ред вече е в етап на икономическо и идеологическо формиране. Това се случва преди всичко на платформата на БРИКС. Ако сегашната криза се влоши и Съединените щати не искат да отстъпят, това може да доведе до формирането на военен съюз между Русия, Китай и други страни. Тоест ще се премине към нов формат на конфронтация със Запада“;
Представителите на страните от БРИКС се концентрираха на мястото и ролята на своите страни във формиращия се многоцентричен свят. Китайските представители подчертаха, че многоцентричния свят предполага значително по-голяма глобална справедливост особено за малките страни, тъй като се блокира американският глобализъм, позволяваш си пряка въоръжена намеса в глобален план под един или друг предлог. Според Реймънд Нквенти Фру, професор в университета Сол Плааки в Южна Африка: „Африка се счита за един от най-бързо развиващите се континенти с много младо население, така че е време светът да започне да приема много сериозно ролята ѝ на континент, който е бил изправен пред потисничество и поробване в продължение на толкова много векове“;
Западните представители основно споделиха тревогата си, че процесът на формиране на нов глобален ред е изправен пред значителни рискове като въоръжени конфликти със значителни мащаби, включително може да се стигне до ядрен сблъсък. Предвид това особено остро изразиха опасението си, че ако територията на Европа за пореден път стане зона на глобални бойни действия тя окончателно ще изчезне от картата на света като значим стопански, културен и прочее център;
При представителите на бившите съветски републики Еркин Абил от Казахстан изказа мнението, че в условията на многоцентричен свят за неговата страна е изключително важно да утвърдят и развият своята национална идентичност. Това заявление бе коментирано от академик Чубарян с думите, че РФ не е против такова развитие, но не би била съгласна това да става на русофобска основа.
В рамките на дискусиите българският представител изказа мнението, че „...Москва, например, би могла в Съвета за сигурност на ООН да подкрепи инициативата на миролюбивата българска общественост за реализация на идеята „България - Зона на мира, България – Брод за мир“. Такъв статут несъмнено изисква на територията на страната ни да няма чужди военни бази, съоръжения и контингенти. Така Русия и България биха направили голяма крачка една към друга във формирането на многоцентричен свят и следователно това би било в интерес и на българското, но и на руското общество“. Тази идея след това бе коментирана в някои от репортажите за конференцията на част от присъстващите там средства за масова комуникация със забележката, че ако има такова официално искане от страна на управляващите в България, то навярно ръководството на РФ може да се съгласи да подкрепи такова искане /в. „Взгляд“/.
Основен извод, с който се съгласиха участниците в конференцията, бе следният: Световният ред, установен след Втората световна война, вече изживя себе си. Основата на новия глобален ред трябва да бъде равенството и взаимното уважение. Все повече страни осъзнават това и са поели, или вече са готови да тръгнат, по пътя на прехода към многоцентричен свят.
