Ще разговаряме с г-жа ДОБРИНКА КОСТОВА, главен уредник на Етнографско-археологическия музей в Елхово, която с радост прие поканата ни за интервю. Г-жа Костова – един от главните организатори на събора ще ни разкаже за предстоящото голямо народно празненство.
Г-жо Костова, в продължение на години сте един от най-активните доброволни организатори на събора. Защо решихте да се включите точно в този събор?
В края на 2016 г. се запознах с хайдутите от сдружение „Хайдути“-Пловдив на премиерите в Пловдив на Хайдушкия календар за 2017 г. и календарът „Елховска магия“ – с прекрасни народни носии от фонда на Етнографско-археологическия музей-Елхово, където съм главен уредник.
Общата ни любов и страст към българската история, етнография и фолклор ни събра, както и идеята, и непреодолимото ни желание да разказваме и показваме всичко това на младото поколение. Бях силно впечатлена и вдъхновена от дейността на сдружение „Хайдути“–Пловдив, от техните уроци по родолюбие, които изнасят в градовете и селата на цяла България, от организирания от тях събор „Хайдут Генчо“ в гр. Хисаря, за който получих покана да бъда жури на представянето на автентичните народни носии на събора, а от следващата година бях включена с огромно удоволствие в организацията на събора, а от 2022 г. и в Българския събор „Ангел войвода“ в Араповския манастир край Асеновград. И така вече 9 години всички ние организираме почти цяла година всеки събор и чакаме с огромно нетърпение той да се случи.
Според Вас с какво съборът в Араповския манастир се различава от другите събори в България?
Автентичност, историзъм, максимално доближаване до времето и епохата, и нейното представяне в пълнота.
Разкажете ни повече за организаторите на събора.
На първо място - сдружение „Хайдути“-Пловдив и техните семейства – съпруги и деца, изцяло отдадени на каузата за събора и носещи българщината в себе си, Краси Кисьова от гр. Хисаря – най-добрият организатор, експозиционер и декоратор, когото познавам в дългогодишния си професионален опит /39 години/, д-р Анелия Овнарска – етнолог от София. Радваме се на участието на сдружения „Хайдути“ от цялата страна, доброволци, приятели, фотографи и любители на българската история, етнография и фолклор. Съборът се осъществява и с подкрепата на Араповския манастир и Община Асеновград.
Какво е включено в програмата на събитието?
И през трите дни на Българския събор „Ангел войвода” от 13-15 юни 2025 г. в Араповския манастир край Асеновград програмата е много наситена с интересни фолклорни изпълнения, народни танци и обичаи, огласени от много гайдарски състави и русалийски игри. Освен сценичните фолклорни представяния, включващи популярни гост-изпълнители - над 80 самодейни и професионални танцови групи и индивидуални изпълнители - народни певци и музиканти, съборът ще представи и зрелищен исторически спектакъл-възстановка, посветен на Ангел войвода.
В съборното пространство СТАРОТО СЕЛО посетителите ще имат възможност да наблюдават съпътстващи интересни инициативи и дейности като: автентична обстановка и жилищна уредба от края на ХIХ век, възстановката „Ангел войвода”, молебен за здраве и благоденствие, панихида за Ангел войвода пред църквата на манастира, пехливански борби, историческа беседа и изложба на автентични хайдушки оръжия пред кулата на Ангел войвода, възстановка на кърджалийски лагер, представяне на стари занаятчийски практики и изделия, ритуали, занимания за деца от „едно време“, демонстрации на стари занаяти и още много други.
И през трите дни на събора гостите могат да посетят: манастира „Света великомъченица Неделя”, аязмото „Света Неделя”, кулата на Ангел войвода, която е на три етажа - първите два са от камък с тесни прозорци за защита, а горният – жилищен днес е превърнат в музей.
Кои от участниците в събора ще се представят за първи път?
ОКОЛО 80 СЪСТАВА ще представят на сцена своите фолклорни умения, ще се играят много хора на мегдана в СТАРОТО СЕЛО, но тези, които за първи път ще ни радват със своите изпълнения, са:
- Гайдарски състав „Големите гайди“ при Архиерейско наместничество в църква „Св. Николай Мерликийски“ гр. Асеновград с основател и ръководител Стефан Янев и солисти: Любомир Петров - солист на БНР и Ансамбъл „Българе“, Веселина Йозова, Гергана и Надежда Терзиеви, Жинка Толсузова, Антония Маркова и др.
- Представителен фолклорен ансамбъл „Станимака“ при Народно читалище „Св. Преп. П. Хилендарски – 1997“ гр. Асеновград с художествен ръководител Снежана Станкова и хореограф Надя Батинкова
- Фолклорна група „Текето“, Народно читалище „2 юни-2004г.“ с. Александрия, общ. Крушари, обл. Добрич с ръководител Петранка Янкова
- Женска певческа група при Народно читалище „Просвета-1909“ гр. Батановци, общ. Перник, обл. Перник, с ръководител Пирина Христова и съпровод Виктор Джоргов
- Група „Бабините“ към Народно читалище „Развитие 1928“ с. Замфирово, общ. Берковица с ръководител Екатерина Куздова
- Танцов състав „Рилска самодива“ с ръководител Ивайло Стоянчев
- Женска фолклорна група „Детелини“ с ръководител Красимира Стоянчева
- Мъжка фолклорна група „Русалии“ с ръководител л. Йордан Йорданов при Народно читалище „Самообразование 1928: с. Бачево, общ. Разлог, обл. Благоевград
- Танцов състав „Миланово“ към Женска певческа група „Пробуда 1928 г.“ с. Миланово, общ. Своге, обл. София с ръководител Татяна Иванова
- Група за автентичен фолклор „Клабучка китка“ при Народно читалище „Крюгер Николов 1922“, с. Пещера, общ. Земен, обл. Перник
Кога построявате БЪЛГАРСКОТО СЕЛО на поляните на манастира и как набавяте предметите за домашния бит, за да подредите къщите в селото?
Първите къщи на селото и оградата /плета/ построихме преди 3 години като всяка година дострояваме и прибавяме нови постройки и интериор. Целият домашен и етнографски инвентар е лична собственост на организаторите и членовете на сдружение „Хайдути“, пазена дълги години и спомен от прабаби и прадядовци.
В края на поляната се прави и възстановка на кърджалийска шатра от ХIХ век.
Кои са участниците във възстановката за АНГЕЛ ВОЙВОДА?
Членовете на сдружения „Хайдути“ от различни градове на България, въстановчици и реконструктори от цялата страна, тази година имаме участие на професионални каскадьори от „БагаТур“ - организация, популяризираща древната българска култура чрез занимания, обучения и спектакли, както и много доброволци и посетители на събора, които, за да участват, трябва да отговарят на следните условия:
- Да притежават автентични оръжия, които да са преднопълнещи, кремъчни и капсулни от ХIХ век;
- Автентично облекло за участниците във възстановката:
за мъжете: хайдушко или башибозушко облекло, без очила;
за жените : автентични женски носии, задължително със забрадка, дълъг плътен чорап, цървули или скарпини, без празнични накити, без силен грим, без цветен лак на ноктите , без очила;
за децата: автентични детски носии, цървули или скарпини, момичетата, независимо от годините, със забрадка и без накити.
Разкажете ни повече за легендарния хайдутин Ангел войвода.
Ангел войвода/Ангел Стоянов Кариотов/ е български хайдутин-защитник, на който българското население е вярвало и се е уповавало, страшилището, пред което башибозуците в цяла Хасковска и Пловдивска кааза треперели. Ангел войвода ръководи добре организирана чета от около 40-60 хайдути между 1832 и 1862 година.
Роден е през 1812 г. в първомайското с. Драгойново, в семейството на Стоян Кариотов, който също бил хайдутин. Знае се, че майка му е била от хасковското с. Сусам. За него има много сведения, оставени ни от живи негови ятаци и четници. След смъртта на майката, бащата се мести с децата си в с. Татарево. Ангел бил природно интелигентен, но растял буен и непокорен. Едновременно с това бил и много вярващ.
Прекарвайки зимите в манастирите по българските земи, той се научил да чете и пише, добил много знания от църковните книги, с каквито малцина наши сънародници можели да се похвалят по онова време.
Хайдушката му дружина основно се е подвизавала в Тракия – бил наричан „Царят на Родопите“, „Тракийско слънце“ и с много други прозвища. Има сведения, че няма кътче от българските земи, където да са го повикали и да не се е отзовал да защити онеправданото българско население – Охрид, Одрин, Троянско, Битоля, Калоферския балкан, Фелибелийската кааза…
Защитавал угнетените и тормозени люде, без разлика дали са християни или мюсюлмани. Въвел също хайдушкия съд и правосъдие – дружината му трябвало да гласува какво да бъде наказанието на развилнял се турски феодал или самозабравил се местен чорбаджия… Въвел в дружината дисциплина, строг морал и трезвеност.
Войводата е имал връзка с Георги Стойков Раковски и Апостола на свободата Васил Левски.
Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането на Араповския манастир през 1856 година. Араповският манастир е единственият, който е съграден по време на османското иго и то в полето, недалеч от някогашното с. Арапово, днес Златовръх. Намира се на десетина километра от Асеновград. За него Ангел войвода дарил 500 жълтици, но заръчал на майсторите да издигнат и кула от камък, която да бъде като стройна млада невяста. Кулата е висока 15 м., на два етажа, с бойници на четирите си страни и тайник. От горния й етаж се вижда надалеч във всички посоки, защото служила за защита както на хайдутите, така и на монасите от агаряните.
Кои и колко са участниците във впечатляващата възстановка за Ангел войвода?
Приблизително около 180-200 човека ще участват тази година като хайдути, башибозук и мирно население. Всяка година възстановката е все по-мащабна и впечатляваща, много автентична и истинска, с бойни действия, гърмежи, дим, каскади, пироефекти, автентично оръжие и облекло, както и възстановката на кърджалийския лагер от същото време. Възстановката не се репетира предварително.
Гостите на събора обличат ли се с български народни носии?
Организаторите нямат задължителното правило гостите да се обличат с народни носии на събора. Това е само препоръчително. Но почти 90 процента от гостите идват облечени с носии, за да се потопят максимално в автентичната атмосфера, да върнат времето назад и да преживеят на живо една приказна история.
В какво се състои обаянието на един БЪЛГАРСКИ СЪБОР?
В това, че съборът се превръща в своеобразна машина на времето, чрез която се връщаме 2 века назад, че опознаваме и не забравяме историята си, традициите си, етнографията и фолклора, че отпускаме сърцето и душата и се веселим на поляните под звуците на гайди и тъпани, че се чувстваме повече българи, отколкото в забързаното и натовареното ежедневие. Както казват младите хора: „Даваме рестарт на емоциите и живота си.“, преосмисляме съвременния начин на живот, радваме се на малките и простите неща, както нашите предци са го правили.
Как мислите, защо съборът на Араповския манастир се превърна в един от най-обичаните събори и всички го очакват с толкова голямо нетърпение?
Защото е много автентичен и интересен. Той представя най-мащабната и зрелищна възстановка-спектакъл, посветена на Ангел войвода, добре организиран е и некомерсиален – вход свободен за всички гости през трите дни.
Какво са за Вас ОБЩИТЕ РАДОСТ И ВЕСЕЛИЕ?
Магия, опиянение, удоволствие да виждаш радостта, усмивките на хората, общото хоро, което се върти и вие на няколко кръга, вплетените пръсти на ръцете.
Българските народни събори имат ли бъдеще?
Да! Имат бъдеще, ако не се превърнат в рутина и служебен ангажимент на някои общински служители по места в различните градове и села, а се правят със сърце и душа, както ние правим нашия БЪЛГАРСКИ СЪБОР „АНГЕЛ ВОЙВОДА“.
***
Уважаема г-жо Костова,
Благодарим Ви за желанието да участвате в интервю. Желаем Ви много радости на събора! Ще очакваме впоследствие да ни разкажете за най-ярките моменти от народното веселие.
Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив
На снимките: Народният събор „Ангел войвода“ 2023-2024 г.
