СЪБИТИЯ

Стратегия за бъдещето е израз на обективната необходимост последователно и неотстъпно да се реализира интелектуалният, естетическият и нравственият потенциал на съвременното човечество. Това предполага радикално обновление на управлението на развитието на човешкия род. Преди всичко технико-технологическата парадигма, доминираща и досега в индустриалната цивилизация се налага да се замени с културно-нравствен императив. Поради това расте необходимостта от нова концепция за човека, за неговото място и роля в съвременното обществено развитие, от нова парадигма, основана на идеята за „човешка революция" или революция на духа.
Друг важен аспект на устойчивото развитие като глобална етика се състои в това, че то насочва човека към обществена уредба, основана върху справедливост, толерантност и всеобщо благоденствие. Аналогични идеи се съдържат и в Хартата на Земята от март 2000 г. Основната идея на Хартата на Земята се състои в разбирането за необходимостта от радикални промени в хуманните разбирания за ценностите, за да се осигури социално, икономическо и екологично благо-състояние през Двадесет и първи век. А това изисква общуването между хората и природата да е очистено от белезите на хищничество и агресивност. От друга страна, доколкото главна цел на историческата еволюция на човека е социалната справедливост, расте и необходимостта от обществен модел, основан на този принцип. Известно е, че съчетаването на икономическия растеж със социалната справедливост е основният нерешен и почти неразрешим проблем за съвременната цивилизация. Това изостря до краен предел всички останали противоречия на човечеството през последните векове, в т.ч. и сблъсъка на индустриалната цивилизация и природата.
Устойчивото развитие предлага нова етика, етика на ненасилие спрямо природата. В този смисъл устойчивото развитие е и глобална етика - спрямо всичко и на всички.
За освобождаването на човечеството от оковите на тази апокалиптична цивилизация е укрепването на евразийския цивилизационен модел в един многополюсен свят, който се стреми към нова хуманистична цивилизация.
Справедливостта е единствената алтернатива на всички обществени системи, основани на неправдата, социалната несправедливост, експлоатацията на човек от човека, потисничеството и насилието, на неразумно-то използване на плодовете на културата и разрушителното действие върху природата и нейните богатства.
Екологичната справедливост предполага:
• равни права и шансове за достоен живот за всички поколения, което означава всяко поколение да наследя-ва най-малко същото богатство на природата, т.е. еко-логично здрава жизнена среда за всеки индивид (чиста вода, храна, въздух, транспорт и др.);
• правото на отделните държави и региони за равни възможности за достъп до ресурсите и услугите на околната среда;
• еднаква отговорност на държавите за екологичната ситуация в света;
• равномерно икономическо развитие на страните в света;
• премахване на социалното неравенство между отделните страни и социални групи и т.н.
Затова устойчивото развитие означава нравствена култура и възпитание: нова етика и естетическа нагласа, въздигаща отговорността на човека за последиците от неговите помисли, решения и действия по отношение на непосредствената жизнена среда и на Вселената като цяло.
Това е доказателство, че сме превърнали смирението в религия на примирението. Забравили сме задължението да завещаем на бъдещите поколения един по-добър свят и достойна за гордост на своите граждани България.