Днес се навършват 74 години от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Почитаме и паметта на 11 343 жертви на Холокоста, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот в нацистките „лагери на смъртта“. По този повод пред Паметника на спасението в София се проведе възпоменателна церемония, в която взеха участие представители на държавните институции, политици, дипломати и граждани. Честването се организира от организацията на евреите в България „Шалом“, в партньорство със Столична община.
По същото време се пороведе и мълчалив протест пред Паметника на спасението, организиран от Клуба на приятелите българи и евреи:
„Считаме, че паметникът е с нелигитимен надпис, защото уж е посветен на спасяването на българските евреи, но по същество надписът, който е на него във втората си част обвинява българската държава във виновно поведение за депортирането на 11 343-ма евреи от Вардарско и Беломорието. Като изключва каквато и да е друга отговорност на Хитлеристка Германия в този процес. Фактите са, че българската държава се опитва да защити тези хора, организира конвой с кораби, за да се извозят към Палестина, но те са торпилирани от подводници. И това е едно конкретно доказателство, че българската държава и в този случай се стреми да спаси хората. Поради тази причина ние смятаме, че паметникът е с нелегитимен надпис и никой не поема отговорност за това“, каза Петко Колев, секретар на Клуба.
След мълчаливия протест членове на Клуба на приятелите българи и евреи, сред които арх. Елко Хазан, Петко Колев, проф. Илия Тодев; проф. Евгений Сачев, Меди Кешалес, представители на Сдружение-Център за изследване в областта на наследството, етносите и сигурността (център „Сионес“), други организации и граждани, се поклониха и поднесоха цветя пред паметника на Благодарността към Спасителите – трите каменни плочи до храма „Света София“.
„Според нас трите каменни плочи отразяват вярно онези трагични събития от 1943 г. Не бива да забравяме делото на Българската православна църква, българската общественост, български интелектуалци и Цар Борис III, без който спасението нямаше да бъде възможно. Някои институции и организации предпочитат да слагат върху него вина и да отричат участието му в спасяването, което исторически не е вярно и не е справедливо“, посочи Петко Колев.
