На 6-ти юни 2017 г. във Френския културен институт се проведе поредната среща от дискусионния формат „Нашата Европа“, който ще продължи през цялата година.
Под надслов „Каква Европа искаме?“ главните участници – френският бивш министър на външните работи Юбер Ведрин и настоящият специален съветник на европейския комисар по бюджета и човешките ресурси Ивайло Калфин, изразиха умерени и практични мнения и препоръки. Дискусията бе оформена от темите по сигурността, лидерството на Европа и европейските ценности, бъдещето на ЕС.
Двамата събеседници бяха в съгласие един с друг по основните въпроси, касаещи бъдещата поведенческа стратегия на Евросъюза. Според Ведрин външната политика на ЕС не измества индивидуалната позиция на страните-членки. Трябва да се формира истинска външна европейска политика, но по отделни въпроси – миграцията, мира, правата на човека, ситуацията в Близкия Изток и Африка, отношенията със САЩ. „Европа е сбор от различни народи и различните гледни точки трудно биха могли да се съчетаят“. Европа смята Русия за заплаха. Необходимо е всички държави да начертаят рамкова обща политика и средна линия на поведение към нея. Европа не е изградила двигателно звено на външната си политика.
Ивайло Калфин го допълни със становището, че няма как една европейска хомогенна политика да замени националните политики – последните се обуславят от исторически и културни принадлежности и ценности, различни интереси. Общи трябва да бъдат действията само когато биха били по-добри от единичните, националните. Обща политика трябва да се създава в областите на миграцията, бедността, киберсигурността, отношенията с Русия и съседните на Европа региони (Западни Балкани, Средиземноморието и Черноморието). Външната заплаха и възможната неефективност на НАТО придават смисъл на идеята за обща отбрана. „Европа може повече“, заяви Калфин и даде пример с необходимостта от актуализиране политиката на консулските услуги. Но нарече свръхочаквания проектите за обща външна политика. Според Ведрин връзките с Русия не могат да се определят от обща външна служба, а от отношенията на отделните страни с нея, за което се изисква „интелектуална смелост и откритост“.
Относно Турция, която е много важен фактор в европейската външна политика, Ведрин изрази становище, че са нужни поне 5-10 години, за да намерят европейските страни общ език по казуса с нея. „Тя никога няма да бъде приета за член на ЕС, защото винаги някоя от държавите няма да е съгласна“. Но приоритет на ЕС трябва да е намаляване зависимостта му от нея, свързана с мигрантите. Необходим е нов Шенген за контролиране на хората, които наистина имат нужда от убежище. Той трябва да се изгради на базата на съвместно управление от излъчващите и приемащите страни и трябва да включва страните от ЕС плюс няколко нови държави, като с оглед икономическата ефективност се въведат квоти по професии. Не може да се очаква обща външна политика, а трябва да се работи по конкретни проблеми според случая. Ведрин изрази смелото мнение, че Европа живее във въображаем свят, където счита премерването на силите за остарял модел и господството на Запада за неоспоримо. „Религията на правата на човека не може да се разпространява винаги и навсякъде. Светът ни казва, че претенциите ни не работят – ако беше така Русия и Близкия Изток щяха да се променят. Налагаме проселитизъм, от когото трябва да се откъснем и да станем по-проницателни“.
Външната политика се прави в свят, който се променя, а заедно с него и методите за влияние. Държавите трябва да поставят интереса си спрямо изменящата се среда. Европа не е едноличен лидер и тепърва трябва да установи нов баланс. Народите й се страхуват от силата и мощта, затова днес управлението се извършва със закони и норми. Тя „трябва да се превърне в миротворческа сила, иначе ще стане зависима от по-силните днес – тероризма, Близкия Изток, Тръмп. Интеграция не се постига чрез директиви, а чрез обща политика от ценности и идеи“. Западните страни, както и развиващите се, вече не са толкова силни, защото не съществува съгласие между всички тях. В хаоса и несигурността, които царят, европейците трябва да имат общо стратегическо виждане и да се съобразяват с идентичността и волята на народите. Те не могат сами да се отбраняват, затова Тръмп е прав, че трябва да се отделят определени средства са отбрана. Но тук възникват въпроси, с които бившият министър на вънщните работи на Франция отваря нова дискусия – кой ще управлява европейската отбранителна система и ще дава заповеди? В заключение Ивайло Калфин отговори, че „европейската отбрана е функция на индустриалния прогрес, технологичния прогрес, обучения и взаимопомощ между европейските страни“.
