На 26 април БРОД за България и Клуб „Сигурност“ представиха новата книга на ген. Стоимен Стоименов „Политики по сигурността“, която беше посрещната с изключително голям интерес в препълнената зала на Централния военен клуб в София.
Лазар Мурджев:
Този труд, в безукорната си цялост и тематична комплексност, проектира модели, идеи за реформи и нови виждания за промени в системата за национална сигурност... Което категорично характеризира автора на този „Алманах по сигурност” като визионер. Един творец на политики в изключително деликатна, чувствителна и трудна материя, каквато е сигурността на държавата, жизнеността на обществото и благоденствието на нацията. Един отдаден на обществените дела български офицер визира път... и възможности.
Като ценна разработка за устойчива национална сигурност определя труда на ген. Стоименов проф. Орлин Загоров, в чийто предговор всеки ще открие мъдрия анализ и високата оценка за книгата.
За политиките по сигурността можем да говорим всичко. Но вероятно най-точната характеристика и вярно обобщение за тях ще бъде, че тези политики са сътворени с очи за България, с които очи ни вдъхнови един специален човек за нас и за ген. Стоименов – г-жa Маргарита Попова.
Много енергия и завидна упоритост прояви ген. Стоименов в отстояване благородната кауза за единение на българското офицерство.
Проф. Валери Стефанов:
Университетското издателство подхожда на една такава книга, защото по замисъла си, Университетът е място, където се стичат различни посоки на мисълта, различните жанрове на мисълта и да се мисли за сигурността не е нещо, което противоречи на структурата и мисията на Университета.
В един крехък свят, политиките на сигурността ще стават все по-важни, все по-значими, ще се нуждаят от все повече умни хора, които да ги мислят, да ги конструират и да ги реализират. В този смисъл, виждам книгата на ген. Стоименов, именно в тази посока, защото тя първо много добре познава проблема, тя е много ерудитска книга, която впечатлява със способността да се структурират проблеми, да се виждат различни точки и да се предлагат решения.
Тази книга знае, че сигурността не е ефект само на институциите, не е ефект само на оръжията, не е ефект само на добре охраняваните граници. Тя знае, че има много други фактори на сигурността и говори за тях. Ген. Стоименов привежда един пример – с т.нар. емо деца – емоционално застрашените обекти. В съвременния свят всички ние сме емоционално застрашени обекти, ...емоционално афектирани обекти и сме заплаха за сигурността, защото сме стресирани. Стресираният човек е непредвидим човек, стресираните общества са непредвидими общества, стресираните светове са непредвидими светове.
Ген. Стоименов, мога само да Ви поздравя за тази книга, за прекрасната Ви мисъл. Хубаво е човек да среща хора, които умеят да мислят добре, умеят да мислят структурно, умеят да мислят красиво. Честита книга!
Ген. Тодор Бояджиев:
Между книгата на ген. Стоименов и между моите книги има много общи неща. Първото е, че и в неговата книга, и в последната моя книга като мото стои латинската мъдрост „Казаното отлита, написаното остава“. Второто, което е общо мeжду неговата книга и няколко от моите последни книги е, че на кориците стои логото на сп. Сигурност, защото това е Кръгът, към който принадлежим и двамата, и който ни подкрепя. Аз съм разказвач, той е творец, учен, визионер. Книгата „Политики по сигурността” според мен трябва да присъства в личната библиотека на всеки, който се изживява като политик, като държавник, като управленец, като патриот.
В нея можем да проследим наистина как се е развивал творческия поглед на генерала през годините. Написаното е толкова основополагащо, базисно от гледна точка на размисъл по всички аспекти на темата сигурност, че е невъзможно да се вмести в едно изказване. Това не е книга за нощното шкафче. Това е книга, която трябва да стои непрекъснато отворена на бюрото и да се чете с молив във ръка.
Когато знанието и опитът трупан от нацията ни през дълголетната история на българския народ, остават в книги като днешната, когато не се вслушваме в знаещите и можещите, а ежедневната практика е изпълнена с корупция, битки (лични и групови) и партийни интереси, то тогава вървим без посока. Малката надежда, която остава, е да се събудим и да тръгнем след такива визионери като ген. Стоименов, като вицепрезидента Маргарита Попова, множеството съидейници и съмишленици, които виждат в единението на нацията единствения БРОД.
Така че да тръгваме! За да има Бъдеще, Род, Отечество, Държава.
Георги Вацов:
Хубав е поводът, който ни събра днес в тържествената зала на Централния военен клуб – премиерата на чаканата с интерес и съпричастност интелектуална изповед на един истински генерал на честта, доблестта и високият професионализъм, за неговите творчески търсения на интегралната многозначимост на понятието сигурност.
Всеки, който реално се интересува от въпросите на собствената си сигурност, от сигурността на държавата и обществото, разлиствайки страници на този изстрадан и осмислен алманах на битката за по-добро бъдеще на Отечеството, не може да не бъде впечатлен от задълбоченото и безкомпромисно перо на един търсещ и крайно заинтересован за бъдещето на страната класен специалист.
Ген. Стоименов е един от учредителите на „БРОД за България”. С проведените 5 форума, с комуникациите и средствата за масова информация и най-вече на страниците на сп. Сигурност, нашият интелектуален кръг се превръща в средище за смели идеи, остри дискусии, във фактор на истината и безкомпромисна трибуна за новото, свежото, крайно необходимото, нестандартно и жизнеутвърждаващо търсене на нов модел за развитие на нашето Отечество. В този поход за намиране на БРОД през бурната река на безвремието, настъпила с налагането на доктрината на Третия път на Бил Клинтън и планът Ран-Ът в България, по наши дълбоки убеждения, ролята и мястото на ген. Стоименов е не само на компетентен анализатор на проблемите на националната сигурност, но и на морален стожер при обсъждането на проекти за концепцията за нов обществен договор и модел за развитие на страната в епохата на преход към постиндустриално, информационно общество.
Ние, „БРОД за България”, сме убедени, че всеки изминал ден отговорността пред българската интелигенция за бъдещето на страната неимоверно ще нараства. Дошло е времето, когато здраво стъпилите на родна земя и мислещите родолюбци трябва да поемем кръста и самоорганизирайки се, да започнем да градим бъдещето за децата и внуците си. Без съмнение организаторският талант при ген. Стоименов и неговата всеотдайност ще бъдат от полза за успеха на това право дело. На теория, властта в цялото си цветно многообразие, би следвало да управлява държавата чрез разработката и реализацията на обществени проекти – в областта на политиката, икономиката, военното дело, науката, културата, социалната сфера. За съжаление, истината е, че вече 30 години разработваните у нас и на запад планове и програми не водят до така нужния ни растеж и развитие. Именно в това е същината на глобалната криза.
Ние, „БРОД за България”, сме убедени, че за да успее една малка държава в съвременните условия, не е необходимо тя да има мощна армия и огромна икономика, защото конкуренцията в обозримо бъдеще няма да е във военната област и даже не в икономиката, а изключително в информационната сфера. Като следствие, главният ресурс, на развиващото се българско общество, ще бъде наличието, а така също и откриването на талантливи български деца и младежи и създаването на най-добри условия за изява на високия интелект.
Светът се задъхва за хора, пред които времето на големите възможности и времето на големите надежди отваря вратите си, за да ни даде шанса с уверена крачка да навлезем в полицентричния свят и да градим заедно новия планетарен ред. По наше дълбоко убеждение такава доказала се личност е и нашият приятел и другар – ген. Стоимен Стоименов. Да е жив и здрав още дълги години!
Илия Милушев:
Уважаеми ген.-майор Стоименов, уважаеми господа народни представители, госпожи и господа,
За мене е чест и привилегия да поздравя ген. Стоименов от името на президента на Република България г-н Румен Радев за книгата „Политики по сигурността“.
Трябва да отбележим, че книгата идва в един особен исторически момент, когато световният ред не е нещо, дадено a priori и заковано неизменно във времето. А сме свидетели на една динамика, която руши много парадигми, модели и практики в международната политика.
Книгата е доказателство, че авторът е на висотата на изискванията и вдига високо летвата за другите автори по тази тема. Показателно е нейното съдържание – сборник от статии, становища, интервюта, доклади и, забележете, седем визии. Присъединявам се към определението, дадено в първия предговор от г-н Мурджев за автора – генерал-визионер. Познавам ген. Стоименов от повече от 10 години и винаги съм се възхищавал от неговата посветеност към каузата на сигурността на страната. Той е комплимент за всяка неправителствена организация, защото издига нейния интелектуален потенциал с един порядък, с грижата и болката на един истински български офицер и патриот.
Пожелавам на ген. Стоименов крепко здраве, физическо и творческо дълголетие и умение да съчетава високо ползотворните си и обществени занимания с грижата и вниманието към своите близки, които само да го радват. Пожелавам Ви бъдещи творчески успехи, г-н генерал! Очакваме ги с нетърпение!
Проф. Нако Стефанов:
Сборникът представлява един комплекс от доклади, статии и приложения, всяко едно от които е подготвено по конкретен въпрос, свързан с факторите на националната сигурност на нашата страна. Предвид това, неизбежно книгата отразява конюнктурата на днешното време и в този смисъл, тя може да послужи като вярно свидетелство на епохата в този нелек за България исторически момент.
Във всеки един от тези материали може да се открие силно методологическо присъствие. Т.е. съвкупност от методи и общ алгоритъм, свързани с формирането и реализацията на стратегията за национална сигурност.
И трето, което е, може би, най-важното, и с което сборникът впечатлява – това е идеологията на посланията, заложена в материалите на сборника – това е идеологията на националния интерес, на защита на нацията и държавата, на техния прогрес, а казано с други думи – на любовта към България и народа български.
Ето защо бих искал, не само да поздравя автора с тази книга, но да благодаря от мое и надявам се от името на всички родолюбци, родолюбиви читатели, за този труд, сочещ ни пътищата за гарантиране на националната сигурност на многострадалното ни Отечество в сложния момент на днешното турбулентно време. Благодаря ви, ген. Стоименов!
Проф. Евгени Сачев:
Уважаеми съдейственици, госпожи и господа, аз винаги съм се възхищавал от това, което прави като професионалист и като човек ген. Стоименов.
За първи път ген. Стоименов във своята книга дава точни и ясни определения на съдържанията на понятията сигурност, защитеност, безопасност, които много се бъркат. Още повече как се прави тази стратегия – генералът го е показал, че трябва да се направи задълбочен анализ, че трябва да се изведат най-важните и ключовите проблеми, след това приоритетите и след това да се направят целите и основните задачи и всички останали инструменти за изпълнението на тази стратегия. Генералът за първи път казва, че националната сигурност е висша социална и културна ценност и трябва да се знае, че в основата стои именно ценността. Националната сигурност е синоним на националната идентичност. Той го е направил точно, ясно, последователно, аналитично, обхващащо. И аз му благодаря от все сърце, както и от името на всички, които биха казали, че се учим от неговия опит и познания.
Петър Велчев:
Аз искам да благодаря на ген. Стоименов, тъй като, когато Вие бяхте съветник на президента, ние работихме и продължаваме да работим перфектно. Надявам се, че ще направим това, което всички искаме – да пишем, но трябва и да действаме, защото единствено и само с действие може да свърши някаква полезна работа.
Младши лейтенант, аз предполагам, че трябва да възстановим това звание, за да вървят нещата в армията като хората, да възстановим ГЩ на българската армия, защото от там започва това развитие и всичко, което е направил генерала.
Георги Димов:
Аз ще говоря кратко под формата на реплика към ген. Тодор Бояджиев. Понеже той започна от римско време – нека да добавим и „В чий интерес? В полза на кого?”. И може би, четейки тази книга, трябва да намерим това сечение и разликата между душманите и приятелите на България у нас и зад граница. Това мисля, че е най-важното.
Явор Нотев:
Искам да кажа, че съм със съзнанието за отговорността и тежестта, за моя дял от тази отговорност пред България, пред народа ни, пред всеки един по отделно. Ето защо още по-важно става запознаването с мисъл и със слово, каквото очакваме да се съдържа в представяната днес книга. Не ми остава друго, освен да поздравя автора за смелостта за това, което той представя пред нас, да го поздравя с тази блестяща премиера, защото присъствието на толкова уважавани хора на такова ниво за мен е гаранция и оценка за това, което е сътворил генералът. Пожелавам му бъдещи срещи по повод на неговата книга с хора добре запознати, и следващи съветите, които тя съдържа, със същия възторг и ентусиазъм в също толкова препълнени зали.
Ген. Стоимен Стоименов:
Уважаеми съмишленици, приятели, колеги, уважаеми представители на държавните власти и институции, дами и господа, искрено Ви казвам – аз съм дълбоко трогнат от вниманието и добрите думи, които бяха казани по мой адрес и за книгата, чиято премиера правим заедно с вас. Сърдечно благодаря!
Сърдечно благодаря на всички, които ме удостоиха със своето присъствие на това мое мило тържество. Благодаря сърдечно и на Университетско издателство „Св. Климент Охридски” в лицето на проф. Валери Стефанов, на БРОД за България и клуб Сигурност за това, че издадоха по такъв начин и в такова луксозно издание моята книга. Благодаря на моето семейство – моята съпруга, моите деца и моите внуци, защото всички, които сме писали книги, знаем колко усилия трябва да се хвърлят и всичко това е за сметка на семейството. Те ми създаваха съответния уют, защото няма да скрия – по тази книга работих повече от 15 години.
Книгата беше извикана на живот от времето, в което живеем – а това е време на прелом, време революционно, време на дълбоки промени във всички области на нашия обществено-политически живот. Тя е повлияна от събитията във времето на последното десетилетие на XX век и началото на XXI век. Всяко нещо е написано по конкретен повод, по конкретно събитие в глобалната, регионалната, национална сигурност; за проблемите свързани със заплахи и рискове за сигурността и отбраната на страната; за слабости в гарантирането сигурността на държавата, обществото и българските граждани.
Старата система трябваше да бъде разбалансирана, трябваше да отстъпи място на новата система, каквато трудно се създаваше или нямаше. И се получи така, че ние съборихме старата къща, нямаше нова, построена. Трябваше да стоим на улицата с протегната като просяк ръка към някоя велика сила да ни помогне и да защити нашата национална сигурност, сигурността и спокойствието на българските граждани. Нещо, което сложи траен отпечатък и върху управлението на държавата. Аз съм посочил в книгата, че в изграждането на новата системата за национална сигурност едва през 1998 г. за пръв път се прие концепция за национална сигурност. Т.е. колко години след промяната няма документ, няма държавна политика, камо ли политики по сигурността. В един продължителен период от време ние пак нямахме държавна политика оформена в съответния стратегически документ, било то концепция или стратегия, а чак през 2011 г. беше приета Стратегията за национална сигурност.
Скоро ще излезе друга моя книга – тя е посветена на единението на запасното войнство и българското войнство като цяло, където се разглеждат друг кръг въпроси по изключително важна тема за единението на българската нация и нейния елит, каквото е българското офицерство. И борбата, противодействието, конфронтацията, жаждата за мъст измъчват нашето общество и го държат като държава на последните места в ЕС по всички качествени показатели.
Аз съм удовлетворен, че много от нещата, които съм писал в моята книга, под една или друга форма са намерили практическа реализация в документите, които са приемани от изпълнителната власт впоследствие.
Уверявам ви, че това, което е по моите сили и възможности, свързано с националната сигурност, с отбраната на страната, това, което съм натрупал през почти 45 години служба във въоръжените сили, мой дълг е да го предам и с това до някаква степен ще се отблагодаря на държавата за всичко, което е направила за мен, защото аз съм това – с тези качества и възможности, които са формирали в мен моите командири, моите военачалници, Българската армия, средата, в която сме живели, работили и полагали усилия да бъдем в унисон с високите изисквания на дейността на генералите и офицерите от Въоръжените сили. Сърдечно благодаря!
