Ограничени ли са възможностите на публичната дипломация в ситуация, когато „твърдата сила” е пусната в действие във все повече световни региони? Как се прави културна дипломация на малки и средни по големина държави, които си дават сметка, че трудно биха били конкурентни под натиска на суперсилите, които развиват собствени стратегии?
Тези въпроси бяха сред дискутираните на българо-корейския форум „Публична дипломация”, организиран в началото на декември от Държавния културен институт към министъра на външните работи, Посолството на Република Корея и с подкрепата на Корейската фондация.
Спокойните времена за изработването на стратегии за комуникиране на ценностите на една нация очевидно са отминали, свидетели сме на бързото износване на понятия като „национален бранд”, културен износ и промоция. От началото на века най-големите световни сили като САЩ и Китай, а вече и Русия много активно работят на полето на публичната дипломация, налагайки свои, конкурентни на другите модели. Към това трябва да се добави и процеса на ефектното излизане на терена на медийната озвученост и ползването на новите информационни техники и технологии на такъв играч като Даеш. В тази най-обща рамка и контекст бяха дискутирани проблемите на създаване на моделите на публичната дипломация на държави, които имат амбициите да бъдат разпознати в средата на световната ранглиста.
Очертанията на публичната дипломация на една страна се оформя от много фактори – наследените ресурси на „мека сила”, умението да се създават нови активи в тази сфера, геополитическият контекст, историческият път на развитие и мястото на страната в международната общност.
Създаването на Държавния културен институт преди десет години съвпадна с приемането на България в ЕС, подчерта директорът на Института Людмила Димитрова. Това стимулира един вътрешен процес на преосмисляне на европейската идентичност на българската култура. Едновременно с това динамиката на политическите процеси в Европа и света налагаха да мислим за измененията на публичния образ на България. В последните години ЕС чрез културата търси запазване на позициите си на силен играч на световната сцена. Което също оказа влияние и на нашите виждания за ролята на публичната и културната дипломация. Свидетели сме, че образът и репутацията стават критично важни в съвременната геополитическа ситуация.
Професор Ким Таеуан представи основните линии в развитието на публичната дипломация на Република Корея. Съществува ли „корейски стил” в публичната дипломация? Отговорът е положителен, доколкото в последните години усилията на източната страна привличат силно вниманието – и в положителен и в критичен план. Очевидно е, че Корея прилага много активна стратегия и целѝ да утвърждава ролята си на активен участник в процесите в световен план. И културната й дипломация има значителна роля за постигането на тези цели. Разбира се, трябва да се отчете и натискът на „меката сила” на големите регионални съседи – Китай (основен търговски партньор), Япония и Русия, фактът, че страната има стратегическо (военно) партньорство със САЩ като основен гарант на сигурността и най-вече непредвидимостта на Северна Корея и нейната ядрена програма.
През по-голямата част от последните седем десетилетия, дипломацията в Корея е била посветена на политическото и икономическото „оцеляване” като национална държава. Заради разделението на Корейския полуостров и противопоставянето Севера и Юга, както и поради хроничната бедност (с доход на глава от населението под 100 долара до началото на 60-те години), най-голям приоритет на нацията е „Здрава икономика и военна сила", което е адаптиране към съществуващото в Североизточна Азия противопоставяне от времето на Студената война.
Днес Южна Корея вече е сред първите двадесет нации по отношение на военен и икономически капацитет. Като средна сила, Южна Корея високо цени значението на новата публична дипломация. Сеул я включва като трети стълб на дипломатическата си доктрина в допълнение към сигурността и търговията, докато в същото време разнообразява пространствено обхвата си извън четирите основни сили, които доминират в региона.
