На 16 ноември Клубът на Архитектите приюти събитието по представянето на новата книга на д-р Зоя Андонова „Тайни общества и комунизъм”. След изисканата увертюра на класичеката музика, проф. Евгений Сачев представи основните моменти в книгата, както и някои от изводите на авторката по поставения въпрос за взаимодействието и приликите между масонството и комунизма.
„Във втората си книга д-р Зоя Андонова ни заставя да преоценим не малко от разпространяваните стереотипи - темата е подлагана дълго време на претенциозни интерпретации, целенасочени внушения и идеологизирани оценки. Това е темата за същността, целите и моралните устои на масонството. Още в първата си книга „Масони и масонство в България” тя засяга не малко от заблудите за тайните общества у нас. Особен е приносът й за изчистване образът на българските масони от наслоените в него негативни черти на хора, незаинтересовани от съдбата на своето общество и държава и върху които много лесно бе лепнато прозвището „национални предатели”. Документалните доказателства, които тя вгражда в своя труд, разкриват за първи път високо патриотичната дейност на българските масони, особено след подписването на грабителския за България Ньойски диктат. В последната си книга, „Тайни общества и комунизъм”, авторката се опитва да разграничи идейните различия и социалните практики на двете на пръв поглед близки като идеи философски учения, но дълбоко противоречащи си по същество и обществена значимост.
Продължителната забрана у нас да се пише и говори за тайните общества предопределя и спецификата на тази книга. Авторката е принудена да търси връзка между различаващите се по идеен опит и социална насоченост форми на явлението „тайни общества”, за да стигне до същността на технте морални цели, принципи, духовни измерения. Главен акцент е приетият Закон за защита на нацията, както и една статия на Георги Димитров против масоните, написана през 1946 г. Тя намира сериозни основания за нов поглед към тайните общества след рухването на СССР. В коренно разична обстановка тя търси източниците, личностите, фактите, допринасящи за обогатяване на познанията за масонството, поглед, несъобразен с политически и идейни изисквания и стереотипи. В книгата са забележителни две интервюта – с Вячеслав Молотов и със Салвадор Алиенде, в които е показано тяхното отношение към масонството. В този порядък на мисли, в живота и дейността на видни представители на международното политическо движение, като Йосиф Брос Тито, Николае Чаушеско, Фидел Кастро, Борис Елцин, Тодор Живков се вплитат нишките на съмнението дали някога и те не са принадлежали на масонски ложи. В социалистическа Куба никога не е било забранявано масонството и масонските ложи работят регулярно. Книгата респектира с амбицията на авторката да търси дълбоките корени на явлението, което още от древността носи семената на свръхестественото и мистиката на окултизма. Точно тези елементи на човешката духовност в следващите векове се превъплъщават в идеи и учения за обществено поведение, изкристализирали са от възгледите на илюминатите, в мюсюлманската секта на асасините, в Ордена на мартинистите след октомврийската революция в Русия. Разкриването на спецификата на идеите на тези общества води до възможността да се правят по-обективни съпоставки с идеологията на комузнима. Тук няма амбиция да бъдат открити допирни точки между тях. Анализът на проявите на всяка форма на обществено поведение, разкриването на психологичната мотивация на техните прояви са основните лостове, с които авторката умело борави и постига целите си. Една от целите й е да разкрие фалша, преднамереното охулване на принадлежащите към тайните общества хора, внушаването, че те едва ли не са вредни за обществото.
Принципите, които въздига основоположникът на илюминатите, немският философ Адам Вайсхау, категорично опровергават всяко недоверие към тайните общества. Зоя Андонова нарочно цитира целия списък от качества, които според Вайсхау трябва да притежават младежите, които искат да членуват в ордена на илюминатите: „да не затварят ушите си за воплите на окаяните, нито сърцето си за кротко състрадание, оня, който е брат на нещастните, той трябва да стане такъв човек, оня, който има сърце, способно на любов и приятелство, оня, който е неуморен в извършването на онова, с което се е заел, оня, който не се присмива и не презира слабите, чиято душа е склонна да замисля велики планове за доброто на хората, душа, която се издига над всички низки мотиви и се отличава със щедри дела.“ Изводът на авторката е, че „и комунизмът описва по същия начин добродетелите на своите идеолози“. В това се крие ирония и предупреждение, че и най-благородните идеи могат да бъдат изкористени. Книгата ни дава достатъчно доказателства, че от всички тайни общества, идеите на илюминатите, са най-близки до комунистическите. Внимание заслужават констатациите на д-р Андонова, че след смъртта на Маркс, в европейската социалдемокрация се засилва присъствието на масоните, което създава илюзия за съвместимостта на двете идеологии. И ако по времето на Втория интернационал се забелязват все още допирни точки между тях, то Третият слага край на тази илюзия. В тази книга за първи път се разглеждат идеите и нравствени постулати на Ордена на мартинистите.
В книга, предназначена за идеологическо превъзпитание на войниците от червената армия се казва: „Християнската любов е пречка за развитието на революцията. Ние свършихме вече със земните царе, нека се занимаем с царете на небето.“ Логичният извод на авторката е: „Една от най-съществените разлики между масонството и комунизма е, че масонството е еволюция, а комунизма е революция.“ Масонството е преосветителско движение, докато болшевиките използват насилието за утвърждаване на тяхната „истина“. Противно на комунизма, целта на масонството е нравствено и материално издигане на личността и от там на обществото, а основните зидарски идеи са любовта към ближния, зачитане на различията, стремеж за дирене на висшата истина и постоянен труд в полза на обществото.”
Журналистът и общественик Юлия Писколинска представи на публиката цитат от книгата:
„В беседите на руския писател Феликс Чуев с Вячеслав Молотов, работил години наред под прякото ръководство на Ленин, а по-късно и на Сталин, има интересен отговор на въпроса за мястото и ролята на масонските ложи след Октомврийската революция.
- Каква е ролята на масоните в революционното движение, пита Чуев.
- Четох една статия за масоните, споделя Молотов. За тяхната роля и значение. Преди не съм обръщал много внимание. Те не само съществуват, но са и мнного опасни. Ние не обръщаме внимание. Те стават по-силни. Те са твърдо против комунизма и пускат много дълбоки корени сред древната буржоазия и я вкарват в редиците си. Те работят изключително гъвкаво и са злобни антикомунисти. Но се крият, защото иначе ще стане мъртвоопасно за тях.
- Сега много се говори за масонството. Казват, че дори в СССР има масони.
- Сигурно има. Нелегални.
- Казват, че и Вие сте масон.
- Такъв съм от много отдавна.
- Влязъл сте в партията през 1906 г. Били сте на 16 години. През кой месец?
- Неси спомня. През ваканцията отидох да видя родителите си, беше лято.
- Някои мислят, че сред комунистите има също масони.
- Може.
- И казват, че Молотов бил главният масон в Политбюро.
- Главен масон?! Е, излиза, че съм станал комунист и в същото време съм успял да стана масон. Откъде ги изкопавате такива „истини“?
- Няколко президенти на Франция, САЩ и други страни са били масони. По аналогия някои хора цитират имена на наши бивши лидери. Казват, че Хрушчов бил приет за масон,защото бил прекалено тъп.
- Не, Хрушчов не беше толкова тъп. Некултурен – да. А вас ви приели! Какви неща измислят! Нашите врагове мечтаели Втората световна война да ни завари неспособни да реагираме. Сигурно трябваше да загубм и комунизма да престане да съществува.
Молотов не уточнява кои са враговете и дали поводът за Втората световна война не е бил комунистическия Интернационал, който се готвел за световна революция, но новинта раздели света на два лагера и две обществено-политически системи. В западната система масонството не е преследвано и работи спокойно, а в Източната е преследвано.“
Д-р Зоя Андонова завърши с откровение към публиката: „Основната цел на моята книга е да се опитам да провокирам общественото съзнание да се промени тази митологична схема, наложена към масонството. Ако ние следваме тази схема, то значи отиваме към тоталитаризъм. Когато се закрива Великата ложа на България, 25-тото Обикновено Народно събрание гласува и Дени Костов казва следното: „Господа народни представители, вие можете да бъдете уверени, че с нашия закон или без него, еврейският въпрос ще бъде решен, когато Адолф Хитлер бъде свършен факт, а в това съмнение няма за никого и не може да има, аз ви уверявам, че в Европа и България няма да остане нито един син на Израел да провокира човечеството и културния прогрес.” Насаждането на тази омраза лиши България от едно по-свободно мислене, от едно отношение на демокрация, което се изразява в смисъла на свобода при инакомислещите. Свободата не е нищо друго, освен свобода на инакомислещите. А масонството, в основните си принципи, защитава тъкмо това – защитава свободата и свободата на словото и свободата на личността да твори.
Мога да посоча десетки примери, че всичко градивно и ползотворно, което е започнато след Освобождението и създаването на първите ложи, е резултат на масонски подтик. Масоните са тези, които трябва да излязат, те са едни от нас и са повече от 4000. Ние се намираме в етап на разруха. Ние се нуждаем от градеж. Позволявам си да бъда защитник въз основата на документи, факти и исторически свидетелства.”
