На 11 май 2018 г. Софийски университет „Св. Климент Охридски” бе представена книгата „Атентатът срещу папата. Истинската история”. Нейният автор – проф. Джузепе Консоло, сърдечно приветстван като „приятел на България”.
Проф. Консоло поема защитата на Сергей Антонов, който заедно с Тодор Айвазов и Жельо Василев, бе обвинен, че е съучастник в опита за покушение срещу Папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. Към адвокат Консоло пръв се обръща тогавашният български посланик в Рим Венелин Коцев. В книгата си проф. Консоло разказва за случилото се на площад „Свети Петър”, за съдебния процес и одисеята, която е представлявал пътят на „защитата” до доказването и официалното обявяване на истината за невинността на Антонов.
Събитието бе организирано от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, Българското дипломатическо дружество, Националната асоциация за международни отношения и Международния институт за сигурност и сътрудничество.
Сред гостите на събитието бяха пезидентът Георги Първанов (2002-2012) – автор на предговора на книгат, проф. Валери Стефанов, директор на Университетско издателство "Св. Климент Охридски"; Румен Петков, председател на Международния институт за сигурност и сътрудничество, Филип Боков, председател на Българското дипломатическо дружество , посланик Райко Николов, апостолическият нунций Анселмо Пекорариа, преподаватели, студенти, журналисти.
Георги Първанов изказа най-дълбока признателност към Джузепе Консоло за категоричността, с която е отстоявал истината по случая Антонов и отдадеността му през целия процес на защитата . „Книгата на Консоло се откроява – ярка, убедителна...написана увлекателно. Но има нещо по-важно – тя е най-доброто, което се е появявало във връзка с т.нар. „българска следа” – дълбок, безпощадно точен анализ, не само на процеса, но и на онова трудно време, в което той се състоя”. Той сподели своя спомен, когато при посещението си в България, Папа Йоан Павел II заявява, че е убеден, че „българската следа” в опита за покушението срещу него не съществува.
В своето изказване авторът, проф. Консоло, отправи посланието на „адвоката Консоло”: „Без правото, ние попадаме в плен на инстинктите си”. Убеден в невинността на Антонов, Джузепе Консоло защитава не само личността му, но и образа на България пред света. Той изказа своите благодарности към неговите български приятели за уважението, които му отдават.
За сп. Сигурност проф. Консоло каза, че „влиянието /на процеса върху България/ беше много значимо, защото България се изправи пред целия свят. Тя стоеше от едната страна, а всички останали стояха от другата. Трябваше да мине много време, за да може да се върне отново доверието в България и бяха много усилията, положени от страна на хората, които искаха да защитят България. Какъв беше планът – в България да обвиним Антонов в извършването на престъплението, защото е български гражданин. За кого можеха да действат тези хора, които можеха да бъдат обвинени? В подкрепа на Съветския съюз. Така кръгът се затвори и беше много трудно да се намери пролука в него.”
11 май е и Денят на Кирил и Методий, които Папа Йоан Павел II обявява за съпокровители на Европа.
Вечерта на същия ден книгата още веднъж събра широката аудитория в Голямата зала на БАН.
„Където и да се обърна намирам приятели...Всички са издълбани в сърцето ми. Всички, които говориха преди мен, казаха, че съм показал много кураж и смелост, аз смятам, че съм бил изключително безотговорен, заради такива епизоди като нощни обаждания вкъщи, когато ми казваха „Утре, като си включиш мерцедеса, ще видиш как ще гръмне.”
Както и да е – успяхме! Искам да благодаря на всички вас, защото с вашата помощ бе възможно да се публикува тази книга. След като я прочетете, ще може да разберете защо тази т.нар. българска следа беше истинска клевета. И ще може да разберете защо тази кауза изглежда лесна отстрани, лесно се спечели това дело, а същевременно беше изключително трудно.
Много 20-30-годишни приятелства, бяха напълно изтрити за мен, хора, които престанаха да ме поздравяват, поради поемането на тази защита. Единият от тях ми каза даже „Със сигурност ще го хвърлят в затвора” и аз му отговорих „Аз не вярвам, че този човек е виновен, този човек е кротък”. Характеристиката на Антонов беше точно такава. Открихме, че Антонов е трябвало да отиде на площад „Свети Петър”, трябвало да отиде с жълта лада и да качи 8 човека в ладата, за да ги откара. Ако не беше за плач цялата история, можеше да се посмеем.”
Накрая на речта си проф. Консоло помоли аудиторията да стане на крака и да запази минута мълчание „в името на паметта на Сергей Антонов – този кротък човек, който заплати за вина, за която не бе виновен, който пожертва живота си за нещо, което беше напълно чужда за него.”
