СЪБИТИЯaqmn->name

Павел Тулаев за Юрий Венелин
Юрий Венелин и началото на Българознанието

Павел Тулаев за Юрий Венелин

30 Декември 2019

Венелин е автор на първата научна история на България от най-древни времена до войните на Великия княз Светослав. Той предприема пътуване с изследователска цел, по време на което събира и превежда на руски език 66 старинни влахо-български грамоти и записва около 50 фолклорни песни. Резултат на това археографско пътуване е първата граматика на новобългарския език, съставена от Юрий Венелин. Славяноведът пише и очерк за кълновете на възраждащата се българска литература.

Павел Владимирович Тулаев (роден през 1959 г. в Краснодар) е професор по история в Международния славянски институт в Москва, действителен член на Кирилометодиевата академия за славянска просвета, член на Междурегионалната обществена организация за изучаване на руската история „Императорско руско историческо общество “. Член на Президиума на Славянския комитет на Русия. Научен секретар на Международния съюз на обществените организации на „Всеславянския съюз“.
Автор е на книги и публикации в различни жанрове (някои от тях преведени н европейски езици), съставител на научно-популярни сборници, администратор на многоезичния портал www.ateney.ru. Основни теми на неговите изследвания са начала и проблеми на славянския свят, семиотика и естетика на европейската култура, световната война, руският пробив.

По време на военната кампания от 1828-1829 г. и след нея в Руската империя се поражда дълбок интерес към България. За това свидетелстват трудовете на А.Ф.Велтман, И.П. Липранди, В.Г. Тепляков, А.Д. Чертков. И все пак именно Юрий Иванович Венелин (1802-1839) трябва да се смята за първия руски българовед. Защото именно той започва системно, всестранно и критично да изследва българите като единен етнос.
Венелин е автор на първата научна история на България от най-древни времена до войните на Великия княз Светослав. Той предприема пътуване с изследователска цел, по време на което събира и превежда на руски език 66 старинни влахо-български грамоти и записва около 50 фолклорни песни. Резултат на това археографско пътуване е първата граматика на новобългарския език, съставена от Юрий Венелин. Славяноведът пише и очерк за кълновете на възраждащата се българска литература.
Венелин безусловно оказва влияние върху автори като П.А. Безсонов, В.Е. Априлов, Н.С. Палаузов, Ф.Л. Морошкинр Д. И. Иловайски, П.Н. Динков и други. Всички те могат да бъдат причислени към Венелиновата школа. Към началото на ХХ век той става класик на славистиката, независимо че много от неговите открития не са разбрани. Научно-популярното изследване на известния историк и деец на славянското движение професор Павел Тулаев разкрива страници от историята, останали незаслужено забравени.

на горе