brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Днешните „интелектуалци” подкрепят… Бойко?!
Възможно ли е Национално единение?
д-р Тихомир Стойчев 28 Февруари 2019 

Има само власт, която сочи с пръст, някои гледа благосклонно, други наказва, плаши, арестува... Въпрос на моментно настроение, на лично отношение. Няма друго!
И няма кой да спре това безумство – нито народ, нито интелектуалци, нито интелигенция!


Размислите върху темата са продиктувани от няколко неща.
• Първо, от поредните наближаващи европейски и национални избори, които нищо ново не обещават. Поне за масовия български гражданин!
• Второ, заради множеството призиви за необходимост от „нов проект”, „национално единение”. Поне три центъра, претендиращи да са влиятелни, облизваха темата „национална доктрина”. Две книжни тела направиха опит да материализират идеите. Една партийна лидерка от кобила привидя властта, очерта „визия”, предизборно обеща „национална доктрина”.
После спря!
Не само тя, толкова си могат политиците.
Обещават само докато се докопат до власт.
• Трето, с наближаване на развръзката все по-усърдно изплуват и се налагат публично стари лозунги, партии, партократи, разни придворни. Но и с просто око е видно, че на множеството проекти все бабуват едни и същи. Предостатъчно интелигенти и интелектуалци трептят в очакване да ги представят за „нови лица”, докато се редят чинно за списъците за награди. Само докато ги наритваха като „синодални старци” и готвеха подялба на апетитната хапка около БАН, се снишиха.
Излъчиха дори един от своите за президент.
Е, доведоха Вселенския Патриарх да се скара на нашия.
Преглътнаха „Майната му на православието”.
Преведоха и представиха най- новата турска национална доктрина на проф. Давутооглу, из която надничат имперски амбиции, паносманизъм, пантюркизъм, все планове за неспирни действия срещу християнски земи и разбира се, България[1].
Някак между другото и „академична общност” за пореден замрънка около „националната идея и доктрина”, после за „ново българско Възраждане”, отидоха към „нов проект” и „национално единение”.
Последва подписка с обилни изблици на „националистически популизъм”, стоварен върху циганското малцинство, която накрая обилно се изля в „Прошение до г- н Бойко Борисов, Министър- председател на Република България”, върху когото колективният интелектуалец прехвърли очакването за „решителна намеса и ценни указания към компетентните институции, та да си свършат работата”.
Ами ако имаше толкова решителна роля в компетентността и намесата, те институциите щяха отдавна да си работят. Едва ли щяха да чакат, и двете страни, интелектуалния напън…. Май той се оказа едно просто и поредно поощряване на поредния култ към едната личност.
Иначе „Република България е парламентарна държава, в която народът е суверен и в която всички български граждани са равни пред законите, а наказанията са неотменими[2].
Всъщност не, депутатите български отдавна са се погрижили за удобни давностни срокове.

Не е ли време да видим реалностите?

Кеворк Кеворкян в последната си книга пише за „ярки личности, каквито в най-трудни моменти е търсел и намирал българският народ, водачи, радикални революционери, политици, достойни чеда на същият изстрадал български народ”.
Къде ги днес? И търси ли ги някой? Има ли в действителност народ, който да иска промени, или множеството партии, движения, течения си свършиха мръсната работа?
Колко са днес тези непотърсени, ненамерени, след като и преди промяната имаше „двайсетина известни интелектуалци”[3].
Някога поредният употребен в избори за президент, философът проф. Николай Василев заключи след окончателните резултати: „Мускулите победиха разума”. Преди това в лекция в СУ „Климент Охридски” очерта разликата между „интелигенти” и „интелектуалци”, говори за жертвоготовност, за тихо страдание в народното служене”[4].
Подобно „пасионарноста” на Л. Н. Гумильов.
Е, днешните „интелектуалци” подкрепят… Бойко?!
 Други призовават генерал Румен Радев да поведе народа, да създаде партия, но той има още три години мандат. А българската Конституция му е подрязала крилете. В тези условия, докато все се озъртаме в търсене на Спасители, може следващият да няма над кого да президентства.
 И още нещо.
 Когато проф. Н. Василев зовеше интелектуалци и интелигенция да изпълнят ролята си, все още имаше свободни медии, пространство, където можеше да се чуе и друго мнение.
Докато днес няма.
Има само власт, която сочи с пръст, някои гледа благосклонно, други наказва, плаши, арестува... Въпрос на моментно настроение, на лично отношение. Няма друго!
Кеворкян припомня ролята на информацията някога, в избирателната кампания на Петър Стоянов, който загуби битката за втори президентски мандат заради публикуван  секретен доклад, изготвен от екип на НСС- МВР, ръководен от Атанас Атанасов, размахан в дебат с друг син кандидат Богомил Бонев, главен секретар на МВР при Ф. Димитров(СДС) и министър в МВР при Иван Костов(ОДС)[5].
Когато двамата „демократи” се обезсилиха, спечели Георги Първанов, иначе изпратен от съпартийците си на битка, за да се отърват от  него. Е, той пък спечели и изкара два мандата.

Какво ли не прави пропагандата.
На другите не помогнаха нито „Времето е наше” или „45 години стигат, стигат…”. Отвратени, хората искаха реална демокрация, а не имитации, единение, а не „тотална лустрация и комунисти в Сибир”.

Отговаряйки на народните надежди пропагандата очерта нов главен секретар на МВР, който употреби подчинените му структури за лична реклама, изпрати министъра си в изолация, изтренира се за политики, като дори си повярва, че може според случая да се представя ту като прозападник, ту като русофил.
Всъщност защо да не може? Народът повярва, медиите развъртяха ветрилото, та до тука!
Е, поне появяващият се навсякъде главен секретар на МВР не направи грешките на един свой предшественик, който нарече довчерашните си партийни другари „сръбски мекерета”[6].
Но нито смехотворното размахване пешовете на кожената тужурка, нито „мекеретата” попречиха на масово утвърждаване на новите нагли модели в политиката и властта.

А Преходът.

Абе „майната ѝ на демокрацията” и „на православието”!

Междувременно, според Кеворкян, ни „източиха чувствителността, превърнаха ни в неандерталци, докато идеолози на този преход се оказваха все „мизерни хора, с нисък произход, безкнижни, безкултурни и страхливи”. И припомня как някога интелектуалците и учените се свиха в краката на Иван Костов, когато ги наруга, когато пишеха възвания. И как веднага след това покорно подвиха опашка да му честитят рождения ден.
От тогава политическата класа ги разпознава като „пасмина, на която не трябва да обръща внимание”, когато се решава как да се „унищожи културата и пресече възможността народът да общува с духовните ценности”.
Междувременно интелектуалците се спасиха, а властта се сдоби с още една опора.
Майната му на общоприетото очакване интелектуалците да са дистанцирана, обективна опозиция и коректив на властта. На която няма кой да пречи, когато изличава паметта за възрожденците български, за поборниците, за заслужилите творци. Новият модел обрисува Кеворк: „Забрави Хайтов и помни яйцата по панагюрски на Ути(Бъчваров), докато „мафията и политиците си избират в коя медия да говорят”.
То по дефиниция мафията е съучастие на организираната престъпност с политиците!? И затова „политическите партии трудно понасят интелигентните хора”, вместо които в медиите масово налагат не реални новини и дискусии, а „фолкдиви с присаден силикон”.
Мозък и разум не присаждат, заключава журналистът.
И открива, че те често се скриват зад загриженост за „националната сигурност”, подобно на американците, които зад подобна загриженост скриха афери като „Уотъргейт”, „Ирангейт” и др. п.

Но да се върнем към България, към възможностите за „единение”.

В докладите за състоянието на националната сигурност на страната „единството на нацията” е на челно място сред националните интереси, приоритети и цели.
Но дали можем да постигнем онова, което май отдавна сме изгубили?
Хладен песимизъм лъха от Борис Димовски (Кеворкян): „Ограничената отговорност е родова черта на българина. Апелира към колективност, но не е много склонен към единение. Той си е един неудачник- индивидуалист. …Не сме едно племе, дошло на коне, а сме сбироток…българинът няма оформена посока, защото е недокръстен,…недоцарувал,…недоробувал. И за това продължава да търси посоката…”.
А интелектуалците не помагат, защото все ги употребяват.
Десницата- Георги Мишев, Марко Ганчев, Блага Димитрова, Йордан Василев, Георги Баев….Левите Борис Димовски, Йордан Радичков, Валери Петров…[7].
Вкоренено в българите злорадство ни кара да злоупотребяваме по-често с успелият българин, с известният, да бъде той унижаван и стъпкван, приживе или посмъртно.
Така де, народът обича зрелищата.
И някак между другото бавно осъзнава, че „тежестта на политическите звезди”, към които гледа с надежда е „нулева”, защото тяхна основна грижа е да го изпратят целокупно в лоното на забравата, където няма величаво минало, а нищета и заблуди.

Всъщност Иван Гранитски пише за лотофагията, за българското общество, потънало в дълбок и мрачен сън, за нихилизмът, изсмукали съпротивителните му сили, докато „гласовете на будните духом люде стават все по- самотни и заприличват на глас на викащ в пустиня[8].
И това не попречи на интелектуалците да ударят коляно пред Борисов.
Проф. В. Проданов сочи точно политиците за виновни за израстване на поколение българи, които не искат да знаят историята, не се учат от нея и смятат, че тя започва от тях. Точно същите за наука дават 10 пъти по-малко и два пъти по-малко за образование[9].

И няма кой да спре това безумство – нито народ, нито интелектуалци, нито интелигенция!

Всъщност Кеворк прозира разединението – когато ако един да единява българите, друг тегли към мултикултурализъм, трети измисля  „помашка нация”, трети и четвърти допълнително парцелират пространството[10].
И всички масово купуват гласовете на циганите.
А д- р Тренчев предупреди, че скоро в България ще останат само пенсионери, цигани…и юристи, като песимистично заключи: „Ние като нация не можем да се обединяваме. Изпитваме невероятна омраза към всеки, който е успял, който умее... Ние сме невярващи хора. Ние сме недокръстени езичници[11].
За това някои от нелегалното „Турско национално освободително движение в България” бабуваха да се роди  ДПС.
Докато зад подобни зрелища „някогашен и нов елит” скриха вина, срам, страх, като си поделиха националното богатство и влияние[12].
Наближава и моментът, когато заедно със своите наследници ще се пречистят като нов елит, покриван със своя слава[13].
Случайно ли Ст. Попов сочи необходимостта от „трето поколение”, което да отърси българинът от отпечатъка на турското робство, да изяви „пълноценни хора, в които образованост и богатство са слети”. На което пречат сегашната „парвенющина, нагли новобогаташи, псевдополитици, лумпен- интелектуалци, изживяващи се като идеолози(и носители) на нова култура[14].
Актрисата Цв. Манева също пророкува за „четири поколения”[15].
И никой не чака чудеса от парвеню-комсомолец, получил държавни фирми и курорти, които е разграбвал, оставяйки работниците без заплати, а децата им без социалната перспектива. Или от нагли претенденти да са успели бизнесмени, в чиято дълга сянка има ако не криминално, то съмнително минало. Никой не се и надява на парвенютата, множество „почетни консули” на чужди държави, които дори не познават езика и културата на представляваната от тях страна.
Което не пречи на лумпен-интелектуалец и пияница да осигурява пазар за съмнителното си творчество, като споделя публично мокрите си сънища и тежко изтрезняване. Както и на наглостта на всички, докарали ни до това състояние, за пореден път опитват да ни лъжат, та да си осигурят  отново власт, зад която са техните индулгенции и безнаказаност. И най-малко в необразоваността е тяхното предателство[16].
За тях унищожаването на националното стопанство, присвояването на общественото богатство, изличаването на националната памет бяха и остават основни цели и средство. За постигане на властта, зад която се крие все по-масова криминализация.
За да постигнат това, им са необходими скъпо платени „трубадури”, които изместват будители, възрожденци, поборници, а не Г. С. Раковски, нe Хр. Ботев, нe Н. Вапцаров...
И СМИ, които с цялото си съвременно, технологично и мощно въоръжение, способстват тези процеси, променят нагласи, традиции, стереотипи.

Някога Хегел търси противоречията измежду интересите.
А според П. Шампан политическата организация цели въвеждане на ментален ред, докато политическата структура отразява социалните представи в съзнанието на хората.
За това в политическата борба всеки опитва да монополизира публичното слово и осигури победа за своите представи, възгледи и тяхното масово признаване. Медиите така стават активен и непосредствен участник в политическия процес, придобивайки нарастващи мобилност, техническа въоръженост и способности за влияние.
А у нас някои се крият зад свободата на словото, зад призивите за „гласност и демократичност”, докато некоректно омаскаряват всичко.
Като например идеята на президентът Р. Радев за създаване на Съвет за стратегическо развитие на България, на който незабавно беше приписан опит за иницииране на нов политически проект и собствени цели. В един кюп бяха наредени несъвместими идеи, личности и структури като клуб „Сигурност”, Движение за единение „БРОД за България”, Съюз на тракийските дружества, Славянско дружество, Клуб 24 май, Инициатива „Единенние”, Съюз на ловците и риболовците (страх от паравоенна формация), академик Г. Марков, проф. А. Пантев, проф. Искра Баева, проф. В. Проданов, Юрий Борисов, Кольо Парамов, проф. Боян Дуранкев, Др. Шопов, проф. Орлин Заговор и много други. За черешка на конспирацията е поставен руският и съветски генерал Леонид Решетников, на когото се приписва особен принос в избирането на сегашния български президент. Който според авторите подготвя преврат, сваляне на властта. И може би връщане на България в орбитата на СССР.

Дълбокото зад тези ешелони се твърди, че стоят кадрови офицери от бившата Държавна сигурност. Разбира се,  с Национално движение „Русофили”, чиито председател бил издател на вестник „Дума” с някой си Малофеев, определен като „прокремълски олигарх и хибридчик”.
Обилно всичко е подсолено с хора, свързани с БСП и сегашното му ръководство: Георги Гергов, кумецът му ген. Богомил Бонев. Там са включени уважавани командващи на щабове на различните български въоръжени сили. Както и други[17].
Публикациите, претендиращи да са истина, тръгват от електронния сайт „Breakingnews”. А там също присъстват офицери, от по-новото поколение, но видимо по-праведни.
Всъщност какво лошо има в обществената и политическа активност на офицери в оставка или пенсия. Както  по старата, така и по новата Конституция те са призвани да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната[18].

Или някой днес иска да им го отнеме?

Не бих се впечатлил, ако един сайт или журналист интерпретира информацията си по начин, който прави медията му интересна за читателите и привличаща щедри спонсори.

Но в тази медия присъстват не само генерали като Атанас Атанасов, председатели на малки партийки. Присъстват личности, които служейки в МВР способстваха контрабандата да стане държавна политика, криминалната приватизация и въобще пладнешкия грабеж на националното богатство да осигури едно малцинство, налагайки масово несправедливост в обществените отношение. И дълбока криминализация на цялата държава. До него има и друг генерал, също командващ нова бутикова партия. Може пък вече да имат и готова коалиция? И на такава охотно ще помагат най-големите контрабандисти, винаги спонсори на властта, хора от враждебно-престъпния контингент, превръщани в кадрови, „на или под прикритие” държавни служители в българските служби за сигурност.
За политическият елит ще има, защото от тогава средно годишно от незаконни им действия, някои подкрепяни и от чужди служби, влизаха незаконни печалби от по няколко милиарда годишно, събирани уж за партийни касички, но повечето източени по лични сметки. Днес няма да е трудно всеки политически гном да си осигури с тези пари ако не власт, то поне заможно съществуване. Както да спонсорира медии, по избор „бял” и „черен ПР. Все „хибридни мерки”, които да пречат българите да вникнат в замислите на гробокопачите на съвременна България и да се организират срещу пъклените им замисли.

Може да се окаже, че за това ще работят и многото центрове, бабуващи на нови и нови проекти, включително за Национално Единение.

Без Обединителите от различните проекти да са доказали способност те самите да се обединят, за да дадат пример на останалите. И да привлекат останалите българи за съмишленици.

 


[1] Вж. Вандов, Д., Двубоят между разузнаването и контраразузнаването на България и Турция, 2011, С., изд. Нова зора
[2] Вж. Конституция на Р. България, Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
[3] Кеворкян, К., В. мътилката на прехода. Истории за личности и буболечки., С., 2018, изд. З. Стоянов,с.33
[4] Лични бележки
[5] Кеворкян, К., В. мътилката на прехода. Истории за личности и буболечки., 2018, изд. З. Стоянов, с. 35
[6] Премиерът Костов заяви в парламента, че опозицията обслужва Милошевич, http://www.omda.bg/public/bulg/news/kosovo/Bolkanposit_04.htm, 04.11.2016
[7] Кеворкян, К., В. мътилката на прехода. Истории за личности и буболечки., 2018, изд. З. Стоянов, с. 79- 130
[8] Гранитски, Ив., Светлин Русев- има такъв път, сп. Везни,  бр. 7/2018, с. 87
[9] Изгубени ли са децата на прехода, по в. Труд, http://dnesplus.bg/News.aspx?n=527340, 14.04.2011
[10] Кеворкян, К., В. мътилката на прехода. Истории за личности и буболечки., 2018, изд. З. Стоянов, с. 167
[11] Д-р Тренчев: Един ден в България ще останат само пенсионери, цигани и юристи, https://frognews.bg/novini/trenchev-edin-den-balgariia-shte-ostanat-samo-pensioneri-tsigani-iuristi.html, 02.02.2019
[12]  Ангелов, В., Борба без оръжие. Турското национално- освободително движение в България 1985- 1986 г., С., 2009, „Либерална интеграция”
[13] Кеворкян, К., В. мътилката на прехода. Истории за личности и буболечки., 2018, изд. З. Стоянов,с. 215
[14] Пак там, с. 223- 224
[15] Цветана Манева: Давам си сметка  какво предстои., https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7276594, 03.02.2019
[16] Кеворкян, К., В. мътилката на прехода. Истории за личности и буболечки., 2018, изд. З. Стоянов, с. 229
[17] Сересето на Радев или Десето на БКП?, Стефан Ташев, https://breaking.bg/analizi/%d1%81%d0%b5%d1%81%d0%b5%d1%80%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b2-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%ba%d0%bf/
[18] Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2019 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук