Не за първи и последен път идеологемата за пазарната икономика е изоставяна от идеолози и политици, за да се прокарат волунтаристични политически решения. Присъединяването на България към еврозоната е последният учебникарски пример. Увещаваха ни със заклинания за лоялност. Засрамваха ни с принципа, че международните договори трябва да се изпълняват. Убеждаваха ни, че без валутната интеграция в ЕС не сме истински европейци. Подмамваха ни с илюзиите, че членството в еврозоната ще ни приближи към сърцето на европейската интеграция и нашият глас щял да се чува вече на заседанията на ЕЦБ. Внушаваха ни, че нашата икономика няма да може да използва пълноценно предимствата от интеграцията, докато не приемем европейската валута. Със сладки приказки, на българската икономика бе наложен непосилен товар. Отрезвяването настъпи по-бързо от очакваното, само шест месеца след влизането в еврозоната на 01.01.2026 г. Няма ги вече розовите обещания. Няма ги политическите диоптри. Стана ясно, че това е тежка икономическа реалност. Почти тридесет години след кризата през 1997 г. отново имаме рязко обедняване на населението за кратък период от време. Мащабите са различни, но тенденцията е обща – повишаване на коефициента Джини (с който се измерва социалната ножица между най-богатите и най-бедните в страната). За половин година преди влизането в еврозоната и половин година след това коефициентът най-вероятно отдавна е надминал стойностите от 39,7 %, които ни осигуряваха „устойчивото първо място“ в ЕС в началото на 2025 г. Отдавна стана ясно, че страните не се приемат в еврозоната на базата на обективни икономически критерии. Икономиката бе пожертвана в полза на политиката, а заедно с нея и жизненият стандарт на населението. Сладникавата пропаганда през последните години ни убеждаваше, че страната е постигнала устойчива икономическа конвергенция – едно от изискванията за приемане в еврозоната. В действителност, ако някаква конвергенция изобщо е била постигната, то тя бе единствено ценовата за определени стоки и услуги. Години наред представители на политическия „елит“, ръководството на БНБ, част от академичната икономическа общност и казионни анализатори ни убеждаваха шумно, че България е напълно готова за еврозоната. Десетки гласове твърдяха пред неспециализираната публика, че страховете ѝ от масово поскъпване на цените на стоки и услуги са преувеличени и са плод или на вражеска пропаганда, или на некомпетентност. И днес, когато всички тези идеологически балони се спукаха, гласовете на пропагандистите започнаха да звучат фалцетно. Цените на стоки и услуги поставят въпроса не само за тяхната компетентност, но и за тяхната отговорност. Време е да припомним на обеднелия народ кой какво говореше и какво правеше преди, за да му помогне да обеднее днес. Да си припомним най-убедените агитатори: премиерите акад. Николай Денков и Росен Желязков, вицепремиера Атанас Зафиров, министъра на финансите Теменужка Петкова, Председателя на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев, министри и депутати като Асен Василев, Кирил Петков, политици от управляващата тройна коалиция на ГЕРБ, ПП/ДБ и БСП, подкрепена от ДПС НН, финансисти като Любомир Дацов, Георги Ганев, Лъчезар Богданов, Красен Станчев, Георги Ангелов, Петър Ганев, част от експертите в БНБ, преподаватели в СУ и УНСС, медиите Капитал, Дневник, Медиапул, постоянните гости в БНТ, БНР, Нова и БТВ. За учудване, към тях се присъедини в по-нюансиран стил Гуверньорът на БНБ. А можеше да бъде другояче. Без политическа и идеологическа пропаганда, а с обективни данни за негативния опит на Гърция, Хърватия, някои прибалтийски републики.
Икономическата платформа на привържениците на еврозоната бе изградена върху няколко основни аргумента. Първият бе, че валутният борд така или иначе вече е ограничил националната парична политика и че с обвързването на лева към германската марка, а след това към еврото по фиксиран обменен курс, България практически отдавна е приела еврото като своя валута. Твърдеше се, че с приемането на еврото ще завърши нашата евроинтеграция, ще премахнеопасността от смяна на геостратегическия курс, ще намалее суверенният риск, ще отпадне валутният риск, ще имаме по-добър инвестиционен климат, по-евтино финансиране на външния дълг, по-дълбока интеграция в европейската икономика, ще намалеят разходите за превалутиране, ще получим по-голяма свобода в личните и служебни пътувания.
Много сили бяха хвърлени, за да се убеди населението, че при преминаване от цени в левова в цени в евро, държавата и търговците няма да завишават цените на стоки и услуги нагоре. Във всичко това има известна истина, но тя е пренебрежимо малка в сравнение с главоломното изстрелване на цените нагоре, довело до ударно обедняване на хората и огромното обществено недоволство.
И тук започва големият икономически проблем. България беше допусната до еврозоната с показатели, които теоретично се намираха върху самата граница на допустимото. Без благосклонността на Брюксел това би се оказало невъзможно. Политика, която е базирана на гранични стойности на макроикономическите показатели е безотговорна, близка до чистия волунтаризъм.
Стратегическите решения в областта на финансите и икономиката трябва да бъдат много по-консервативни. Перифразирано от икономическата логика на проф. Стив Ханке, „когато една система работи добре, не я променяйте“. Въпреки наложената медийна цензура, се чуха предупрежденията на български и международни икономисти и финансисти: проф. Румен Гечев, проф. Манасян, проф. Боян Дуранкев, доц. Сарийски, Любомир Христов и други бивши под. управители на БНБ, проф. Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика и бивш главен икономист на Световната банка, проф. Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция, проф. Ханке от Университета „Джон Хопкинс“ в САЩ. Тези гласове останаха без реакция, поради взетото предварително политическо решение на ниво Брюксел и Вашингтон. И ако, от организационна и техническа експертна гледна точка, смяната на лева с евро премина сравнително гладко, то дълбоките сътресения не закъсняха. В края на май 2026 г. Гуверньорът на БНБ защити влизането в еврозоната. Според Димитър Радев, влизането на България в еврозоната вече има измерими ефекти – не само на институционално ниво, а и в начина, по който България се възприема от инвеститори, кредитори и рейтингови агенции. „Отпадането на валутния риск е структурна промяна. То променя профила на страната по отношение на стабилност, предвидимост и достъп до финансиране. Това се отразява както в цената на финансиране, така и в по-широкия инвестиционен интерес. България постепенно се придвижва от периферията към ядрото на европейската финансова архитектура.“
А сега нека да погледнем как изглежда постепенното придвижване на България от периферията към ядрото на европейската финансова архитектура. Няма да се спирам на въпроса доколко това е вярно. По-важно е какво носи това на българското общество. Според НСИ и българското правителство през 2025 г., официалната средногодишна инфлация за референтния 12-месечен период, измерена в хармонизирания индекс на потребителските цени, беше отчетена около 2,7% при референтна стойност 2,8%. Според изискванията на ЕЦБ тя не можеше да надвишава с повече от 1,5 % от средната стойност на инфлацията в трите държави от ЕС с най-добри показатели за ценова стабилност. Дефицитът беше представен около границата от 3% от БВП. Самият конвергентен доклад на ЕЦБ предупреждаваше за необходимост от наблюдение на устойчивостта на конвергенцията, за значително увеличение на разходите за труд, за риск пред конкурентоспособността и за процеса на догонваща ценова конвергенция. За десетгодишния период до 2024 г. разходите за труд на единица продукция са нараснали с приблизително 33,8%, докато доходът на глава от населението достига около 65% от средното ниво в еврозоната. Това е класическият ефект Баласа–Самуелсън, при който цените догонват по-бързо от производителността и който обяснява защо в по-бедните и бързо догонващи страни инфлацията обикновено е по-висока от тази в по-богатите страни.
Основно предупреждение на неказионните икономисти и финансисти в България през 2025 г. беше, че страната няма да влезе в еврозоната като икономика, достигнала реална конвергенция, а като икономика, в която цените ще започнат да се доближават до европейските значително по-бързо от доходите. Според тях официалните показатели могат да изглеждат приемливи на макроравнище, докато реалната покупателна способност на населението отслабва. Икономисти посочваха и конкретни административни решения непосредствено преди оценката на готовността за влизане в еврозоната. Най-често се цитираше намаляването на болничните такси от 5,80 лв. на 1 лев през април 2025 г. Подобни мерки не решаваха инфлационния проблем, но повлияха статистически индекса на потребителските цени в момент, когато страната е била на ръба на изпълнението на критерия.
По отношение на бюджета критиците предупреждаваха, че се използват временни фискални операции вместо реална консолидация. В публичното пространство бяха посочени приблизително 363 млн. евро авансово събран корпоративен данък и около 556,7 млн. евро междинни дивиденти от държавни предприятия, отчетени предварително. Според критичната интерпретация така е била подобрена бюджетната картина за конкретния отчетен период без структурно подобрение на публичните финанси.
Най-важният въпрос днес според неказионните експерти е следният: ако страната действително е била стабилна и устойчива към момента на приемането, защо само няколко месеца по-късно започнаха спорове за реалния размер на дефицита и за опасността от процедура по прекомерен дефицит? В хода на споровете между икономистите гръмна новината, която постави точките над „и“-тата. На 29 май 2026 г. премиерът Румен Радев заяви, че на 03.06.2026 г. Европейската комисия започва процедура по прекомерен дефицит срещу България с последващо налагане на мониторинг и евентуални санкции. Според него, това опровергава твърденията („лъжата на някои, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната“), че в началото на 2025 г. България покривала фискалния критерий за еврозоната. Това бяха твърденията, на първо място, на министъра на финансите Теменужка Петкова и Председателя на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Делян Добрев. Между впрочем в началото на 2025 г. сам Добрев заявява, че дефицитът на България бил 9%, а след 2 месеца вече твърди, че той е свален под 3%. Очевидно Добрев е бил на мнение, че чудесата в икономиката са възможни. В действителност дефицитът за 2025 г. е бил доста над 3%. Именно това предупреждаваха неказионните икономисти и финансисти. Според тях „след приемането ще се окаже, че дефицитът не е бил устойчиво овладян“. Особено показателен е европейският контекст. В еврозоната свръхдефицитът далеч не е изключение. Към момента процедури по прекомерен дефицит са открити срещу Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия, а Румъния остава под такава процедура още от 2020 г. За различните държави са поставени срокове за връщане към дефицит под 3%, като в някои случаи те достигат периода 2026– 2030 г. Ако тези цели не бъдат изпълнени, са възможни засилен мониторинг, допълнителни корективни мерки и финансови санкции по европейските правила. И така, „почти неусетно“, стигаме до едно от най-големите противоречия. От една страна България беше представяна като пример за фискална дисциплина и готовност за еврозоната. От друга страна, само месеци по-късно, ЕК започва срещу България процедура по прекомерен дефицит и необходимост от бюджетни ограничения. Това не е случайност, а потвърждение на основната теза: че страната е била приета въз основа на моментна статистическа картина, а не въз основа на доказана дългосрочна устойчивост.
Що за ценова устойчивост на цените е тази, която се проявява само за един-два месеца, а след това рязко поема нагоре с 1,5 до 2 пъти по- висока инфлация. Не е тайна, че икономиката е инертна система. Икономическите процеси се развиват с години в резултат на дългосрочно действащи фактори. В икономиката чудеса не стават. Устойчивите промени настъпват в резултат на продължително въздействие на трайни икономически тенденции. Бедният не става за една нощ богат. Неразвитият не става развит за няколко месеца. Икономическата логика изключва такива неща. Само икономическият волунтаризъм може да ви обещава чудеса без промяна в нивото на производителните сили и производствените отношения. Обедняването на населението не се измерва само чрез официалната инфлация. За по-голяма част от домакинствата най-важни са храните, жилищните разходи, енергията и услугите. Именно там се усеща най-силно натискът от ценовата конвергенция, т.е. изравняването на цените у нас с тези в ЕС. В резултат реалната покупателна способност на значителна част от нашето население се свива въпреки официалните показатели за макроикономическа стабилност.
Неказионните икономисти предупреждаваха и за бъдещо ускорено натрупване на публичен дълг. Логично бе да се очаква, че трайни дефицити неизбежно ще доведат до трайно нарастване на дълга. Ако дефицитите се окажат структурни, следващата фаза според тях ще бъде именно ускорено държавно задлъжняване. Това ще ликвидира нашето сравнително предимство на държава с ниска задлъжнялост и ние ще поемем пътя на страните с висок публичен дълг и дългова зависимост, каквито са повечето страни в еврозоната, като Гърция, Франция, Италия, Испания. Бяха игнорирани предупрежденията, че еврозоната е зона на висока задлъжнялост. Икономическата и финансова ситуация в тази зона в момента е крайно сложна, дори за мотора на европейската икономика, Германия. Присъединяването към зона в криза безспорно ще прехвърли кризата и върху нашата страна. Вместо да избягваме проявите на кризата, с влизането ни в еврозоната ние ще се окажем потърпевши от кризисните процеси. Например, чрез задължението си да бъдем солидарни с държавите в криза и в изплащането на техния прекомерен външен дълг. Показателно за рисковете от влизането в еврозоната на 01.01.2026 г. бе поведението на Управителния съвет на БНБ, основната държавна структура, носеща отговорност за паричната политика в страната. Съветът изготви, но отказа да подпише Доклада за плюсовете и минусите от присъединяването на България към еврозоната. Сам по себе си уникален пример за бягане на отговорност в най-отговорния за паричната политика момент. Стана публично известно, че в различни вътрешни експертни оценки са съществували предупреждения за загуба на гъвкавост при бъдещи икономически шокове, ускорена ценова конвергенция и ограничени инструменти за реакция при кризи. Европейските институции, ЕЦБ, МВФ и СБ оказаха политическа, аналитична и информационна подкрепа на Правителството на България за влизане в еврозоната. В последните месеци се заредиха политически заявления на различно политическо ниво – Урсула фон дер Лайен, Кристин Лагард, Филип Лейн, Валдис Домбровскис, Манфред Вебер, Ева Майдел (по баща Ева Константинова Паунова), Кристалина Георгиева. Арсеналът от средства за убеждаване на обществото не беше особено креативен. Почти изцяло взаимстван от ЕС. Беше приет закон за въвеждане на еврото в Република България и няколко технически наредби за дейността на БНБ. Правителството прие Национален план за въвеждане на еврото и Информационно-комуникационна стратегия, финансирана с 10 млн. лева. Договорите с трите най-големи телевизии струваха 3,4 млн лв., рекламите в Софийското метро – 2 млн лв. Цензурата, апатията и сложността на материята свършиха останалото. И така, с пари от данъкоплатците, правителството на данъкоплатците, плати на телевизията на данъкоплатците да прикрива истинските последици за същите данъкоплатци от „предимствата“ на еврозоната. Официалните оценки на ЕЦБ и ЕК, от юни 2025 г., заключаваха, че България изпълнявала критерия за устойчиви публични финанси, намира се в рамките на референтните стойности и отговаря на всички критерии за приемане на еврото и е готова да приеме еврото на 01.01.2026 г. Днес, 03.06.2026 г. ЕК е публикувала доклад по чл.126(3) от Договора за функциониране на ЕС, с който започва процедура по прекомерен дефицит срещу България. Не е ли това косвено признание за състоянието на българската икономика? И нима българската икономика толкова рязко е влошила показателите си само за една година от юни 2025г. до юни 2026 г., за да „еволюира“ от устойчиви публични финанси до прекомерен дефицит.
Защо се случи всичко това? Бе изцяло игнориран и дори отричан негативният опит в повишаване на цените, увеличаване на външния дълг, загубата на паричен суверенитет на Италия, Гърция,Хърватска, прибалтийските републики. Стана очевиден силният политически интерес на европейските институции, България да бъде приета. Разширяването на еврозоната укрепи политически проекта за единната валута, увеличи степента на интеграция на периферните държави и демонстрира продължаващо разширяване на еврозоната въпреки множеството кризи през последнотоф десетилетие. Днес, 6 месеца по-късно, много от предупрежденията на икономистите за консервативно отношение към присъединяването към еврозоната, станаха факт. Почти изцяло се потвърдиха предупрежденията за изпреварваща ценова конвергенция с по-развитите страни в еврозоната. Има немалко случаи при стоките и услугите, където цените на жилища, наеми, туристически услуги, ресторантьорство, някои хранителни стоки, банкови услуги достигнаха, дори надминаха тези в по-богатите страни. Въпросът се превърна от икономически в политически. На парламентарните избори българският избирател даде категорична подкрепа на политическата партия, която призна за свой приоритет политиката за овладяване на ценовия шок и растящата инфлация. Новоизбраното правителство превърна тази борба в основна цел на своята вътрешна политика, чрез цяла поредица от мерки, включително промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията, нова политика за социалния диалог с работодателите и работниците, диалог с големите търговски вериги за ограничаване на нелоялната търговска практика. Правителството обяви, че това е само началото на цялостна икономическа реформа, която да доведе до овладяване на темповете на повишаване на цените и постепенно изравняване с това на възнагражденията.
В значителна степен се потвърдиха предупрежденията за неустойчива инфлационна конвергенция. Потвърдиха се и предупрежденията, че ценовата конвергенция ще поддържа по-висока инфлация. Скокът на инфлацията от 2,6 % през март 2025 г. до 6,0-6,2% през април 2026 г. не се нуждае от коментар. Според последния публикуван Хармонизиран индекс на потребителските цени на НСИ в България за 2026 г. годишната инфлация през април 2026 г. спрямо април 2025 г. е 6,0%, а през май 2026 г. спрямо май 2025 г. вече е 6,3% (по предварителни данни на НСИ публикувани на 01.06.2026 г.), средногодишната инфлация за периода май 2025 г. – април 2026 г. спрямо периода май 2024 г. – април 2025 г. е 3,4%, месечната инфлация от април 2026 г. спрямо март 2026 г. е 1,8%, инфлацията от началото на 2026 г., т.е. от декември 2025 г. до април 2026 г. е 3,7%. Пострадали от това развитие на инфлацията е огромната част от населението, с изключение на най-заможната прослойка от 1-2% от населението.
Действителността потвърди и предупрежденията за изкуствено намален дефицит. Потвърдиха се твърденията, всяко едно поотделно, че дефицитът бе представен твърде оптимистично, че се използват еднократни бюджетни операции, че след приемането в еврозоната ще възникне спор за реалното състояние на публичните финанси. Новото правителство вече обяви, че това състояние е изключително тревожно. Последният официално отчетен дефицит за 2025 г. е 3,5%, което надхвърля тавана определен от Маастрихт. Според междинни данни, към края на март 2026 г. натрупаният дефицит вече е 1,5 млрд евро или приблизително 1,2% от БВП само за първото тримесечие. Според икономисти, това е най-високото ниво на дефицит от 15 години насам. Пролетните прогнози на ЕК за дефицит на България са за 4,1% за 2026 г. и 4,3% за 2027 г. Съмненията за деклариран намален дефицит получиха потвърждение на най-високо ниво в изявлението от 29.05.2026 г. на премиера Румен Радев за очакван доклад на ЕК, с който да започне процедура на прекомерен дефицит срещу България. Днес, 03.06.2026 г., в Брюксел въпросният доклад бе публикуван.
Потвърдиха се категорично и предупрежденията, че влизането в еврозоната ще доведе до нарастване на дълга с ускорени темпове. Наистина България все още е сред страните с най-нисък дълг към БВП, но очевидно с бързи темпове се „старае“ да загуби тази позиция. Но според публични изявления на новия финансов министър Гълъб Донев, България ще трябва да тегли нов дълг в размер на 3,8 млрд лв. Това се добавя към изтегления от началото на годината дълг от 1,4 млрд евро. Така, засега България е заявила, че ще увеличи дълговата задлъжнялост с 5,2 млрд евро през тази година. С други думи, ние ускоряваме движението си по пътя на най-задлъжнелите страни в еврозоната.
И не на последно място, потвърдиха се предупрежденията за „статистическа, а не реална конвергенция“. За това свидетелстват изострящите се спорове след влизането в еврозоната за дефицита, инфлацията, устойчивостта на публичните финанси, ценовата конвергенция. Най-силно потвърдени се оказаха предупрежденията за крехка инфлационна конвергенция, ускорена ценова конвергенция към европейските цени, реален бюджетен дефицит, повишаване на задлъжнялостта и нарастващ финансов натиск върху домакинствата. Така изглежда в действителност „постепенното придвижване на България от периферията към ядрото на европейската финансова архитектура“, за което говори Гуверньорът на БНБ на 28.05.2026 г. в интервю пред „Bloomberg Businessweek BG“.
Най-опасните последици от приемането на България в еврозоната ще се проявят най-силно в средносрочна и дългосрочна перспектива. Днес за тях почти не се говори. Обществото не притежава професионална компетентност да си даде сметка за тях и лесно може да бъде манипулирано с някои краткосрочни позитиви. То няма представа за рисковете от отнемане на паричния суверенитет, от контрола върху паричната политика на страната, от международен център на влияние, от връзката между паричната и фискалната политика. Поради това, краткосрочните предимства от отпадането на разходите за превалутиране надделяват в общественото съзнание над дългосрочните базисни интереси от запазване на паричния суверенитет.
Днес негативите от преждевременното влизане в еврозоната стават все по-очевидни. Тяхното констатиране на най-високо държавно ниво все по-настойчиво налага необходимостта от търсене на съдебна отговорност за причинените огромни вреди на държавата, обществото и отделната личност. Фактическата обстановка напълно съответства на правните изводи, касаещи причастността на виновните длъжностни лица и политици, а така също и определени медии и журналисти, поставили себе си в услуга на информационната кампания за рекламиране на влизане в еврозоната от 01.01.2026 г..
Съществуват обосновани съмнения за извършени деяния, които при наличие на съответните доказателства, биха могли да покрият съставите на безстопанственост, длъжностни престъпления, документни престъпления и други нарушения, свързани с управлението на публични средства и официална статистическа информация. Затова следва да бъде задействана съдебната система. Трябва да се установи дали съмненията могат да бъдат потвърдени с конкретни доказателства. Трябва да се установят лицата, които имат вина за свои действия и бездействия. Трябва да бъдат установени вредите –материални и нематериални, за обществото и отделните граждани. Следва да бъдат проверени всички действия на длъжностните лица, участвали в процеса на подготовка и представяне на неверни данни, включително от Министерството на финансите, Националния статистически институт, Българската народна банка и ръководствата на парламентарно представените партии, които са носили отговорност за официалната комуникация към европейските институции. С пълното съзнание, че това е изключително тежка задача за съдебната власт, все пак да отбележим, че безнаказаността дори при толкова тежки последици за обществото и държавата, ще има разрушително въздействие върху всички опити на сегашните управляващи да премахнат олигархичния модел и да поставят основите за ускорено икономическо развитие. Никой не може да се позовава на това, че не е знаел какви ще са последиците от неговите действия и бездействия. Тези последици бяха широко публично оспорвани от икономисти, финансисти, журналисти, юристи, граждански организации. ПП „Възраждане“ проведе успешно събиране на 600 000 гласа за референдум за момента на влизане на България в Еврозоната. Гражданско движение „ДОЙРАН – 25“ събра над 300 000 подписа за свикване на референдум по въпроси, свързани с еврозоната. Дванадесет физически лица заведоха две дела в Общия съд на ЕС срещу решението за приемането ни в еврозоната с мотив - неистински /фалшиви/ статистически данни.
Въпросът вече не е дали България формално е приета в еврозоната..! Въпросът е дали приемането е било резултат от реална икономическа готовност или от политическо решение, подкрепено чрез временни административни мерки, благоприятно представяне на данните и институционален натиск за постигане на предварително зададен резултат. И каква е съдебната отговорност на някои служебни лица?! Именно върху този въпрос трябва да бъде съсредоточен общественият дебат през следващите месеци, ако чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията не е мъртва норма. Примерът с преждевременното вкарване на България в еврозоната, в икономическия капан вместо в Клуба на богатите е един от най-силните аргументи, че старият обществен договор между управляващи и управлявани е опасен и неадекватен на днешната политическа ситуация в страната и трябва да бъде заменен с нов.
