I. България има ли Хоризонт или той е мираж за нея? Къде е България спрямо Хоризонта – до или отвъд него? Далеч или все по-надалеч сме от Хоризонта? Съдбовни въпроси.
Всяка нормална държава, която провежда суверенна политика и се отличава с прецизен геостратегически поглед, има пред себе си Хоризонт – своего рода Фар, верен пътеводител. Има перспективи, широк кръгозор от възможности и партньори. Такава държава е пълноценен субект на международните отношения.
Пред Негово Величество – Хоризонта – какъв е статусът, образът, визитката на България? Бъдеще, настояще или само спомен (от далечното и близкото минало) за нас е Хоризонта? Въпросите продължават.
Тук разглеждаме Хоризонта не като астрономическо и математическо понятие, а като обществено геопонятие със своите аксиологически характеристики. С други думи, изследваме Хоризонта от философска гледна точка като своеобразен метод.
Методът на Хоризонта, смея да твърдя, е в унисон и продължение на метода на ъгъла на Лазар Мурджев като самопознание и светоусещане. Особено като светоусещане и миропознание. Ъгълът и Хоризонтът са съвършени мерни единици в една нова философия на познанието, която използва социални абстракции, мировозренчески асоциации, духовно-нравствени начала и виртуални земно-космически връзки. В национален и планетарен мащаб.
В този интригуващ момент вмъквам печален ракурс. Ако някои правителствени началници твърдят, че един морално остарял боен самолет става символ на България, че се променя тяхната идеология, то тези лица нямат абсолютно никакъв Хоризонт. Те просто чукат и блъскат по вратата на психиатрията. Изявяват се като карикатурни военнолюбци, а не като миротворци. Подобни на тях са отрицателите и клоуните на православието, както и националните предатели. Първобитни пещерняци, а не будители на род и Родина! За тях Хоризонтът е „дървено желязо“, гледат на кръга като на квадрат. Истински евролунатици.
Връщам се към двата метода, които изучават материята и съзнанието от една друга кота, позволяваща да вникнем по-надълбоко в нещата от живота, буквално в техните недра. Говорим по малко по особен начин за общочовешки, планетарни стойности, за цивилизационни кодове и геноми. При това защитаваме и отстояваме българщината, българския културен принос в световната цивилизационна библиотека. Нашата цивилизационна следа е незаличима, ако сме в крак с времето и усещаме Новото. Ако се включим в стихията и необходимото въстание на народите за един по-добър духовен свят.
II. Ето и някои от ценностите на Хоризонта:
Хоризонтът олицетворява скоростна безаварийна магистрала към оптимистично бъдеще. Това не е третостепенен път за чували с банкноти, кюлчета и катастрофи. Магистралата предполага радикални промени в управлението за сметка на Апокалипсиса и статуквото. Хоризонтът преосмисля историята, за да осигури бъдещето. Отстоява истината и отстранява заблудите, дупките. Докосва небесния свят;
Хоризонтът фокусира автентичните национални и международни интереси. През призмата на равновесието в многополюсния свят и многовекторната външна политика без „образ на врага“. Само така се преодолява сателитният манталитет, сателитното клеймо, които правят всяка национална външна политика във втора употреба на други държави. Еднополюсният свят е анатемосан от Хоризонта. Също – хегемонизма, двойните стандарти, шахматните дъски с едно-две привилегировани полета и с една-две царски фигури;
Хоризонтът, като големия шанс на земляните, съвсем не е пари, капитали и разврат, а е преди всичко човеци и добродетели. Затова отхвърля капиталистическия фундаментализъм, милитаризма и войната. Лишава от кислород и пространство влудяващото неравенство, многопрофилната бедност, дефицита на солидарност, чалга-културата;
Хоризонтът е препълнен с позитивно съдържание и здрави основи. Включва: материалното и духовно развитие като повсеместен и универсален императив; нарастващи социални стандарти; световна сигурност, дипломация, международно право и международен морал; Космоса и Човека; Бога като символ и магия на самата идея за човешко щастие, за смисъла на човешкия живот. За доброто;
Хоризонтът е оздравителен и спасителен контакт на Земната одисея с вечната Космическа одисея. Чрез Юрий Гагарин и Сергей Корольов земляните вече не са сами от тяхна гледна точка. А от космически ъгъл – навярно много преди това. Симбиозата и своеобразното близначество са неизбежни. Така Залезът на земния живот се заменя с Изгрева новия земно-космически живот.
III. Хоризонтът е особена реалност и ярка виртуалност. Той е своеобразен мултимагнит – насочва и привлича, движи обществото напред. Добре известно е, че Хоризонтът има 4 главни точки – север, изток, юг и запад. В този анализ Хоризонтът има аналогични 4 главни геостратегически посоки. Държавите, които успяват да ги съчетават са водещите и най-важни международни фактори – лидери. Онези държави, които ги противопоставят са непълноценни международни фактори – аутсайдери.
Хоризонтът е творение на съвършеното, на ръката на Бога! На практика е непостижим, но взорът и пътят към него е благодат и свещен. Хоризонтът свързва Земята с Небето, хората с Космоса. Бъдещето е за космочовеците.
Ако за ЛаМур ъгълът е Олтар за изповед, то за мен Хоризонтът е Светец със своето сияние и прозрение. Хоризонтът е своеобразен искрящ ъгъл. Олтарът и Светецът са аргументите на живота, тайнството да ни има. Както книгите, писмото, словото.
Ако се вгледаме честно в българските дебри, ще стигнем до извода, че България все пак има Хоризонт и той най-вече е свързан с хилядолетния български код и с две действащи български фигури – тази на Негово Светейшество патриарх Даниил и тази на президента Румен Радев. Те са шансът България да има БРОД към Хоризонта. И отговорното е да се включим в тяхната светла мисия. Защото Хоризонтът е основен пътен лист за смислен живот. Без да го притежаваме, сме ненужни и излишни. А с него получаваме катедрално осмисляне и виждане за света и Отечеството.
