(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Да вярваме или да не вярваме?
Отговор има!

Aвтор:  Стефан Мухин

01 Май 2017

В предприятията, в Трудовите договори, може да се включи клауза за това, че работникът е „задължен активно да съдейства на провежданите от работодателя служебни разследвания, включително и с използване на полиграф“.

Ако Вие сериозно вярвате в това, че крадците във Вашата компания
ще престанат да крадат, когато им увеличите заплатата,
то в креслото на управлението Вие сте се оказали случайно.“

Хенри Форд, основател на „Ford Motor Company“

         Първите автори за използване на инструменталния метод „детектор на лъжата“ се считат сътрудниците на полицията в САЩ Дж. Ларсен и Л. Килер, използвали през 1933 година за първи път конструирания от тях полиграф на практика.
        С времето проверката с полиграф в САЩ се е превърнала в система с много разклонения, използвана при проверка на кадри при приемането им на работа, периодични проверки на сътрудниците в държавните учреждения, имащи достъп до поверителна информация.
         В Русия използването на полиграфа започва през 60-70 години и понастоящем намира приложение както в държавните, така и в частните структури. За метода „детекция на лъжата“ са написани много статии в списанията и вестниците, тази тема периодично се „осветява“ в Интернет, публикуват се тематични обзори, рекламират се услугите на компаниите, специализирали се в използване на технологията „детекция на лъжата“. И да се даде обективна оценка на този обширен информационен материал и, най-вече, да се вземе уверено решение „обръщайки се“ към тази методика или не, не е така просто.
        Целта на тази статия е да се обърне внимание на читателя за основните принципи, на които се основава технологията „детекция на лъжата“ и, изхождайки от това, да се оцени степента на обективност на получаваните резултати.
        Използването на тази технология може да се отнесе към научно-обоснована диагностична процедура, наричана психотехнология за получаване от човека на съзнателно скривана информация.
        И полиграфът, като апаратно средство, ефективно регистрира динамиката на изменението на тези показатели с помощта на специални датчици, прикрепени към изпитаемия. Получените данни се обработват по определена програма, разшифроват се и се интерпретират от специалисти-полиграфи.
        Трябва да се отбележи, че полиграфните проверки са твърде сложна и многоетапна процедура, където всеки етап решава своя конкретна задача при точно спазване последователността на действията по подготовката, организацията, провеждането и завършването на процедурата. Важна съставляваща част се явява формулировката на въпросите и избора на критериите /алгоритмите/ за оценка на регистрираните реакции.
        И трябва да се подчертае, че независимо от струващата ни се на пръв поглед простота на принципите, лежащи в основата на методите за тестване с използване на полиграфа, тяхната ефективност основно зависи от професионализма, личните качества и подготвеността на полиграфолога – експерт-оператора.
        Използването на полиграфа за бизнеса има три основни направления:

  1. Проверка на кандидатите за работа /скининг/ с цел показване /научаване за/ негативните от гледна точка на работодателя лични, биографични и професионални качества;
  2. Проверка на  работещия персонал с цел научаване и/или пресичане различни по рода си служебни и дисциплинарни нарушения;
  3. Служебни /вътрешни/ разследвания по факти за противоправни дейности /кражби на материални ценности, на поверителна информация, финансови нарушения и т.н./

        В рамките на тези три направления методиката може да бъде успешно приложена там, където е необходимо обективно потвърждение за наличие или отсъствие у тестваното лице информация за това или друго събитие /независимо от срока на давност/.
        Основните доводи в полза използването на метода „детекция на лъжата“ с използване на полиграф, са следните:

  • Възможност за получаване на информация, което е невъзможно да се добие по други, традиционни методи на дознание;
  • Значително съкращаване на времето и материалните загуби при кадровите проверки и служебните разследвания;
  • Информацията за възможно използване на полиграф за превантивни проверки на работещия персонал оказва силно дисциплиниращо въздействие;

        Достоверността на получаваните резултати при инструменталната „детекция на лъжата“, провеждана на професионално ниво, е 80-90%, /а при професионалите от висока класа – и повече/.

        На практика разглежданата методика има няколко названия:

  • Разпит с използване на полиграф – „РИП“
  • Специално психофизиологическо изследване – „СПФИ“
  • „техническо интервю“, „полиграфна проверка“, „психофизиологично обследване“ – „ПФО“
  • Психофизиологическа детекция на лъжата – „ПФДЛ“.

        От правна гледна точка използването на полиграфа в държавните и частните структури се отнася към тези положения на трудовото законодателство, които предоставят право на администрацията на предприятията да провеждат проверки за професионалната пригодност на сътрудниците си.
        От една страна, никой няма право да застави човек да премине проверка на полиграф, ако той не иска това; но от друга – никой не може да забрани на работодателя да използва такива проверки и да получи отговори на въпроси относно лоялността, деловите и професионалните качества на работниците.
        Забележка: Именно затова в предприятията, в Трудовите договори, може да се включи клауза за това, че работникът е „задължен активно да съдейства  на провежданите от работодателя служебни разследвания, включително и с използване на полиграф“.
        В цялост, изследването с използване на метода „детекция на лъжата“ представлява мероприятие, насочено за проверка искреността на изучаемото лице по отношение на конкретни въпроси или за причастието му към събития, интересуващи собствениците, ръководството или службата за сигурност на организацията /компанията/.
        Очевидно е, че именно неудачният подбор на персонала може да доведе до значителни финансови и репутационни загуби на компанията. Затова целесъобразността от използването на метода за проверка на  персонала при подбора на кадрите е оправдана, тъй като дава възможност достатъчно точно да получи скривани негативни, криминални факти от биографията на кандидатите, пагубни пристрастия.
        Проверката на полиграфа е най-добрият способ да се даде на кандидатите за работа и вече работещия персонал да разберат, че компанията сериозно е срещу всякакви правонарушения и разполага с ефективни „инструменти“ за тяхното откриване и предотвратяване.
        Отделно разглеждане заслужава методиката за използване на полиграфа при провеждане на вътрешни /служебни/ разследвания. В този случай се използват много и най-добре разработени методи и научно обосновани технологии. И при грамотен, професионален подход, точността и надеждността на получените резултати може да бъде достатъчно висока – до 95-98%.
        В заключение, трябва да се подчертае, че при избор на  ИЗПЪЛНИТЕЛ е необходимо да се обръща внимание за наличието у сътрудниците му на специална подготовка, висше профилно образование, опит в психофизиологически, скринингови разследвания на различни нива, вътрешни разследвания по откриване на мошенически схеми. Трябва да се оцени професионалната репутация на организацията.

превод от руски Стефан Мухин 

Материалът е подготвен от инж. Виктор А. Захаркин,
съветник на Президента на Всерусийската полицейска асоциация IPA

Коментар на В.В.Коровин, 
водещ специалист на Русия в областта на инструменталната психофизиологична детекция на лъжата.

        Днес на страниците на интернет често се появява обширна информация за това как да се излъже детектора на лъжата; даже някои сайтове предлагат своите услуги за обучение за противодействие на полиграфа, при което утвърждават, че реалната ефективност на този прибор не превишава 70% и измамването му, макар и трудно, е напълно възможно.
        Предлагат някои съвети, напр. приемане на успокояващи или активиращи фармпрепарати, алкохол, кафе, предизвикване напрежение на различни групи мускули, предизвикващи болезнени усещания, отвличане на вниманието, решаване мислено математически задачи, извикване в паметта емоционално украсени образи и др.
        Трябва да се отбележи, че тези и подобни на тях съвети са малко ефективни, тъй като професионалните полиграфолози добре знаят всичките тези способи и отлично умеят да ги проявяват. Освен това, те владеят методики на противодействие и най-главното – простото знание за това, какво и как е нужно да се прави; без усвояването на практически навици /а да се получат такива без специалната апаратура и опитен наставник е невъзможно/ прави всички тези съвети абсолютно непригодими за успешното противодействие на „детектора на лъжата“.
        Освен това, опитите да се използват тези или онези препоръки за измама на полиграфа само облекчават специалиста в задачата му за изобличаване на лъжеца и повишават достоверността на изводите за неговата причастност към разследваното събитие. Така че, тези, които се опитват да се възползват от подобни съвети и отидат на обучение за противодействие на полиграфа, ще съжаляват за напразно похарчените пари.