Второто действие на трилъра „Българските началници в Москва!“ продължи с посещението на официалната делегация на правителството на РБ в РФ в столицата на РФ. За разлика от посещението на държавния глава седмица преди това, появяването на българския министър-председател бе многозначително кратко, без срещи и преговори с руски министри по конкретни проблеми, без подписване на документи, практически, даже без поети ангажименти! Само информация за размисъл, обещание за „светло бъдеще“ и правене на снимки и репортажи, за да се документира за поколенията, че човекът, 10 години оглавявал три български правителства, е бил за пръв път на работно посещение в столицата на славянството и православието чак през 2018г.!
И това при положение, че България е в пълна зависимост от руския природен газ, че само „Лукойл“, по думите на президента Путин, казани в присъствието на Б. Борисов, дава 9% от БВП и 25% от приходите в бюджета на страната, т.е. една четвърт от пенсиите, от заплатите на държавните чиновници, от разходите за отбрана, за здравеопазване, за образование, за опазване на обществения ред, за съд и прокуратурата, за издръжката на самото правителство и за заплатите на самия министър – председател и депутатите идват от Русия. Руските граждани са си купили имоти, т.е. инвестирали са в частния български бизнес 5 млрд. долара, а постоянно и продължително пребиваващи в България вече са над 300 000 руски семейства, което само по себе си е една много сериозна цифра и присъствие за малка България.
Един бивш външнополитически съветник в кабинета споделя за посещението на Борисов: „Това посещение е готвено от месец – два – три, да не кажа повече. Руската страна няма задължението да огласява българската общественост за него. Започва работа по договорите. Те влизат в Министерския съвет, министрите ги подписват, изпращат и тогава се осъществява посещението“. Ако е имало такава предварителна подготовка, а няма никакъв реален резултат, то това си е пълен провал и представлява само една разходка на държавна сметка. И то не от най-приятните, защото е нямало нито посещение в Болшой театър, нито тържествен обед или вечеря.
Герберите, и особено техните медийни клакьори, артикулират след посещението на техния вожд, каскада от суперлативи, изчислявайки даже колко България ще получи от транзита на „десетките“ милиарди куб. м. газ през страната! Явно на всички тях много им тежи, (а това ще им тежи до края на живота им, ако имат съвест!), пълното загърбване на националните интереси с отмяната от Винету на трите енергийни проекта с руско участие. Затова те сега търсят компенсации! Ама то не може хем да си ястреб-русофоб, хем да си близо до сърцето на руския цар! То това си е чисто раздвояване на личността – болестно психично състояние!
За това, че срещата на Борисов с Путин е „правена на коляно“ по молба на българската страна, говорят няколко факта: тя не беше предварително обявена и от двете страни, което е много странно, защото графика на деловите международни срещи на президента на РФ се съгласува най-малко шест месеца предварително. И Медведев, и Путин обявиха за визитата между другото, информирайки президента Радев, а и целия свят, че при тях се е записал да гостува българския министър-председател! Тази протоколна вакханалия много напомня как преди години Обама прие за 15 минути Б. Борисов в Белия дом, като благодарност за официално обявената от българския вътрешен министър новина, (която и до ден днешен е недоказана), че „Хизбула“ са авторите на атентата в Бургас. Всичко това си е патент на Цветанов и ГЕРБ с цел „рисуване“ за пред електората ореол над главата на вожда! Няколко дни преди посещението се случиха няколко важни събития: големият приятел на нашия премиер, Ердоган, най-накрая даде разрешение втората, европейска, тръба на „Турски поток“ да се строи в териториалните води и по суша в Турция; бе обявено за предстоящото откриване на тръбопровода ТАНАП с газ, добиван от находището „Шах Дениз“, контролирано от другия приятел на Борисов, Илхам Алиев; бяха снети всички съдебни и административни бариери в Германия пред Северен поток 2 и се заговори за строителството на трета тръба. На пресконференцията с Борисов Путин заяви, че РФ няма да се отказва от транзитирането на газ през Украйна, но това ще е въпрос на преговори между стопански субекти. Същото той каза и на Меркел при посещението ѝ в Сочи. Големият, неполитизиран украински въпрос е, че състоянието на газопреносната мрежа на Украйна е в плачевно състояние и изисква инвестиция от 9 млрд. евро, което е сравнимо с построяването на нов газопровод до Западна Европа. Както се казва, оправете си мрежата, а там ще видим колко газ ще трябва да транзитираме. Когато икономически се обосновава целесъобразност от „хъб“ – разпределителен център на транзит на газ, то най-важният аргумент е какви ще са обемите, които ще минават през този „хъб Балкан“. Засега само скромните 3 млрд. Куб. м газ годишно за нуждите на България! Много по-изгоден вариант за ЕС и РФ е от експортната тръба на „Турски поток“ да се направи връзка с ТАНАП и по трасето през Гърция да се стигне до Македония, Косово, Сърбия и Унгария. Това е и начина ЕС и САЩ да намерят някаква форма на интегриране между Косово и Сърбия със заинтересованото участие на РФ, т.е. решава се и много важен за Запада политически въпрос, свързан с признаването на Косово, а за РФ – връзката ѝ с православните Македония и Сърбия. Това е и причината за изявлението на официалния говорител на президента Путин за отсъствието на каквито и да било реални договорки между ръководителите на РБ и РФ по повод на транзит на газ през България. Нещо повече, той заяви: „Не, не са се договаряли. Нямало е и такава задача да се договарят, няма и възможност между президент и министър-председател да има такива договорености“. В същото време ТАСС добавя: „Представителят на Кремъл се затрудни да отговори, как именно технически би могло тази инициатива да се реализира“. А както научихме, и ресорните министри на са се срещали, и шефовете на „Газпром“ и „Булгаргаз“ не са се „видели“ – е, за какво става дума тогава! За пиар – акция?!
Освен това, не стана ясно защо българският министър-председател набърка Юнкер, Макрон и Меркел в някакъв план, който те одобрили?!? Първо, информация за подобни разговори се огласяват само от самите участници или с тяхното официално декларирано съгласие. Второ, ако има договорки, то те трябва да бъдат оформени официално и съобщени на заинтересуваната страна, в случая РФ, по съответните информационни канали. Иначе е хвалби, перчене и липса на познания и възпитание! Този стил на правене на впечатление и грубо нарушаване на дипломатическата етика се пролича и на самата пресконференция, когато Борисов, в присъствието на Путин, се изцепи за съдържанието на телефонен разговор между Путин и Ердоган. Путин като възпитан човек бе принуден да потвърди казаното, но той си е направил и големия извод, че на българина нищо не трябва да се казва, защото не се знае как и кога той ще използва конфиденциалната информацията. А той я използва, за да може да каже в последствие, че съгласието на Ердоган е дошло след негова молба. Е, пита се в задачата, защо българският министър-председател позволява да бъде използван за „пощенска кутия“.
И какво се получи на практика? Радев казва ще има „Български поток“, Борисов казва ще има „хъб Балкан“, руската страна мълчи и не опровергава. Ердоган дава съгласие за строителство на европейската тръба с руски газ. Съобщава на Путин, че няма нищо против тръбата да мине през България, защото сега с Гърция са влошени отношенията, а Песков заявява, че между Борисов и Путин е нямало подобни договорки. От цялата тази история следват въпроси: Кой печели? И кой губи? Винаги!
Ако разсъждаваме логично, особено след изказването на канцлера на Австрия Курц, че трябва да се прекратят преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, излиза, че Европа до последно ще търси начин да минимизира участието на Турция в транзитирането на природен газ за стария континент, като, вероятно, ще се даде съгласие за транзит до Италия като голям потребител, и за Гърция и България, като съседи и с уговорката за диверсификация с американски втечнен газ по терминала в Средиземно море.
Подобни са размислите и по повод на строителството на АЕЦ „Белене“. Там заинтересоваността на Борисов, финансовия министър и министъра на енергетиката е лична, защото ако не се намери къде да се пласират построените и платени реактори, то може да се очаква сериозно разследване, кой и как развали сключените крайно изгодни междудържавни договори за стотици милиони евро. Путин повтори известната негова позиция за „железобетонните гаранции“ – като този път във вид на суверенни гаранции от България, т.е. държавна банкова гаранция, потвърдена от парламента, както и финансови гаранции от ЕК. Към това трябва да се прибави и изискването към българската страна условията за участие в търга за АЕЦ „Белене“ да удовлетворяват очакванията на „Росатом“. С две думи: и по този въпрос – „греда“!
И стигаме до най-съществения провал за България от срещата на Борисов с Путин.
За всички анализатори бе ясно, че Борисов отива да иска прошка и да „целува ръка на руския цар“. След като само за десетина дни през Москва, Санкт-Петербург и Сочи преминаха ръководителите на Индия, Германия, Япония, Франция, ЦАР, на МВФ, на България, Република Сръбска, Молдова и др., да влезеш в този график си е голяма работа! И Борисов тръгна да търси преимущество по най-елементарния, живковски начин, ама сбърка адресата, вместо на късния Брежнев, попадна на Путин. И той го отряза като краставица!
Ето го диалогът. Борисов: „Аз съм много благодарен, че не ни намразихте по този повод (за спрения „Южен поток“ – б.м.), но по-старшите винаги повече прощават!“ И отговорът на Путин: „Аз винаги много се притеснявам от определенията „старши“ и „младши“, имайки предвид, че старшият непрекъснато го подтикват да плаща!“.
В зенита на българо-съветските отношения непрекъснато присъстваха определенията „по-големия брат“ и „по-малкия брат“, което произтичаше от основния принцип на марксистко-ленинската идеология – „пролетарския интернационализъм“. Съветският съюз поддържаше малка, безресурсна и бедна България, а ръководството на страната отговаряше с вярност и преданост към идеите на ленинизма. Това беше конюнктура, която не дразнеше и бе разбираема от народа, защото всички бяхме чели „Под игото“ на Иван Вазов и знаехме, че челядта на чорбаджи Марко с упование и надежда слушаше и говореше за дядо Иван и как той ще дойде да ни освободи. Но, по принцип, формулировката за „старши“ и „младши“ е крайно неправилна, най-малкото поради факта, че българската държава е по-древна от руската, че старобългарският език е дал писмената основа на писменостите на славянските народи и че до 14-ти век България е била винаги „старша“ по отношение на Русия. След това обаче, вкл. до встъпването ни в ЕС, настроя в България, и най-вече сред управляващите, е бил, че Русия по традиция и исторически е тази, която винаги ще ни помага. И това на практика бе така.
През 1576 година цар Иван Грозни дава „Отпускная грамота“ на монасите от Рилския манастир да събират помощи на територията на Русия; през 1655 г. софийският митрополит Данаил се среща с цар Алексей Михайлович и получава златни и сребърни църковни съдове, църковни книги, икони и финансови средства за православните от софийската епархия.
Обединяването на Княжество България с Източна Румелия има своята цена. Великите сили задължават страната да компенсира Османската империя с 650 млн. златни лева, в т.ч. и стойността на железницата, която е оценена на 42 млн. златни лева (около 820 млн. евро). Младата българска държава не разполага с такива финансови средства и този непосилен държавен дълг се преоформя като кредит при най-добри условия и със срок за погасяване 75 години, като кредитодателят вече не е западна банка, а Русия, която от своя страна опрощава неоспоримия дълг на Турция към нея на приблизително същата сума. Впоследствие, през 1921 година, по нареждане на ръководителя на Съветска Русия Владимир Улянов-Ленин, цялото останало задължение на България към Русия е опростено.
Благодарение на изключителното мъжество по време на Лайпцигския процес и принципиалните си отношения със Сталин, Георги Димитров успява да спаси от репресии не един и двама български политемигранти и, което е по-важно, да убеди генералисимуса България да бъде включена в състава на Трети Украински фронт във втората фаза на Втората световна война, като по този начин я спасява от огромни контрибуции и загуба на територии. Тодор Живков, посрещайки Леонид Брежнев в България на ловната база „Воден“ през 1971 година, постига един изключителен успех: генералният секратар на ЦК на КПСС Брежнев се съгласява България да получава безвъзмездно по 600 милиона американски долара годишно като компенсация за клиринговите цени за изнасяната за Съветския съюз селскостопанска продукция, въпреки че купува по същите, по-ниски от международните, цени суровини и промишлени стоки от СССР за много милиарди преводни рубли.
Тази характерна особеност на взаимоотношения между България и Русия демонстративно и безпардонно бе прекъсната от Бойко Борисов със спирането на трите енергийни проекта, за което действие Путин, след като обяви отказа на РФ от строителството на „Южен поток“, в едно интервю учудено каза: „Та ние започнахме този проект, водени от мисълта да помогнем на България“ – искрено желание, което струваше на РФ 800 млн. долара, платени на италианска фирма и милиарди за осъщественото от „Газпром“ проектиране и строителство на своя територия. След тази безпрецедентна акция на Борисов, РФ промени отношението си към България, без да го декларира официално. На пресконференцията на двамата ръководители, за пръв път от стотици години, бе официално фиксиран принципа: „приятелството си е приятелство, но сиренето си е с пари!“, който явно става водещ в икономическите ни взаимоотношения. Явно Борисов се е подвел от случая с опрощаването на лихвите по делото в Парижкия арбитраж и е мислел, че като поиска прошка, като „целуне ръка“, като направи две-три „четки“ и босът ще каже: „Добре, хайде да направим и „хъбче“, и да им построим АЕЦ на нашите православни братя!“ Но той не е отчел, че Путин се отказва от лихвите, защото това е паразитизъм, а той е вярващ човек! Но на този, който един път го е излъгал, той не прощава. Още повече, че Борисов сам даде възможност Путин да наруши традицията, наложена от Екатерина Велика, след победоносна война руската империя да покровителства православните славянски народи на територията на Отоманската империя!
Обозначавайки, че отношенията между България и РФ ще се основават на „прагматизъм“, Борисов не си дава сметка, че за да провеждаш такава независима политическа линия трябва „прагматично“ да си наясно, какво можеш да предложиш на насрещната страна – ресурси, политическо покровителство, сигурност, особени преференции, изгодни търговски договори. Когато чу „мераците“ на Борисов, Путин веднага отговори – искам държавни гаранции и гаранции на ЕЦБ и да не ни назовавате „старши“!! Чист прагматизъм! Но България няма нито пари, нито е незаобиколим фактор в ЕС! За самочувствие и пари ще чакаме милост от фрау Меркел, но и тя прагматично все иска нещо от нас или пък не иска да ни пусне в Шенген и в зоната на еврото! А и САЩ, новият голям брат, нито махат визите, нито инвестират в българската икономика! Иначе се целуваме „по юнкерски“ и се прегръщаме с всички подред!
И така до безкрай! Дотогава, докато действително не разберем, че трябва да се смени модела, че трябва да се говори откровено с народа за всички трудности и да се търси неговата помощ и разбиране, че трябва в международните отношения да си последователен, да държиш на думата си, а и да можеш да носиш отговорност! Качества – непознати за нашите управници!
