Ще започна, споменавайки две неща, които вече съм казвал във връзка със случая „Скрипал”:
- Древноримският оратор и държавник Цицерон е казал – „Ако искате да си обясните дадено събитие, най-напред трябва да си отговорите на въпроса “Кой има интерес?”
- Новият случай затвърждава мнението ми, че подобни операции, които бяха едни от най-секретните, изтънчени и бих казал най-брутални и перверзни инструменти в арсенала на тайните служби и на Изтока и на Запада, днес все по-често се появяват и в арсенала на терористични и крайнорадикални групи и движения. За сега се различават само по това, че им личи по-ниският „професионализъм”, но това не изключва в никакъв случай зад тях да стоят и „професионалнн” специални служби.
Обикновено, когато в медиите се заговори за така наречените „мокри дела”, казионните журналисти на прехода дават за пример случая „Георги Марков”, като го обкичват с измислена и от никого недоказана „екзотика”. И никой не се сеща да припомни убийствата на Генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд, на Патрис Лумумба, на демократично избрания президент на Чили Алиенде, взривяването на кораба на Грийнпис и ред други подобни актове, в които имаха пръст и американски, и френски, и белгийски, и други специални служби. Припомням това, защото този варварски инструментариум е бил и за съжаление все още присъства в арсеналите на много служби. Преди няколко десетилетия американският Конгрес прие закон, забраняващ на специалните служби две съществени неща – планиране и осъществяване на убийства и използването на журналистическо прикритие за разузнавателна дейност. Но законът просъществува само от „ден до пладне”. На международната арена се появи Ал Кайда и забраната беше вдигната.
- Версии за случая „Аркадий Бабченко”:
- „copy-paste” със случая „Скрипал” – много общи елементи в детайлите и твърде много съвпадения в мотивите;
Петро Порошенко – президентът на Украйна, буквално в момента на обявяване новината за „убийството”, зае позата на Тереза Мей – пистолетът още е димял, когато той посочи с пръст Русия. И нима мислите, че украинските служби биха отишли на подобна инсценировка без санкция от най-високо място и че той не е знаел?
Бабченко веднага след “възкръсването” си, в първото сензационно появяване пред медиите, поднесе извинения на съпругата си, че не я предупредил. В същия момент, говорителката на службите заявява, че жена му е била в течение на операцията от началото й.
Преди месец Аркадий съобщава в профила си в Туитър или Фейсбук, че се готви покушение срещу него, а операцията е в ход от два месеца и той знае, че това е инсценировка. Да не говорим, че в това си съобщение той използва изрази като „но аз съм жив и ще танцувам на гроба на Путин”. Оставям без коментар този „изблик” на „известния журналист”.
Въобще куп недоработки и недоизпипани детайли.
Както и в случая „Скрипал”, и до днес няма обяснение защо англичаните отказаха руското предложение за сътрудничество в разследването, защо крият Скрипал и дъщеря му, защо отказват контакт с тях не само на легитимните руски власти, а и на най-близките им роднини и т.н., и т.н.
Киев даде домакинство на финала на европейската купа между Реал Мадрид и Ливърпул, покани испанския почетен крал Хуан Карлос (баща) и българския министър-председател, като изявени фенове на „белия балет”, но още не може да преглътне факта, че след две седмици стартира Световното първенство по футбол в Москва. Ако може да се вгорчи настроението на Путин и Русия, управляващите в Украйна само ще бъдат доволни.
- Случаят „Скрипал” се изчерпа, а влиянието на Русия и Путин продължава да расте на фона на нарастващи противоречия между интересите на САЩ и Европа.
- Престъпление „под чужд флаг” с възможни „поръчители”:
- чужди специални служби;
- украински опозиционни сили (вътрешни; Източна Украйна; Донбас; Крим)
- антируски и антипутиновски сили;
В случая „Бабченко” става въпрос за използване на журналистическата професия като покривало за конкретна операция на специални служби, независимо кои са. Става дума за „престъпление под чужд флаг, с цел да бъде припознат за виновен някой друг. Много служби могат да използват чуждия флаг с цел засилване на антируски настроения и да се пречи на търсене на по-деликатен тон в разговорите с Русия.
Любопитни са някои от коментарите в интернет по темата. Те доизясняват какво имам предвид като говоря за „престъпление под чужд флаг” и затова ще ги цитирам без редакция.
ХХХ
Действующие лица и исполнители: 1. Заказчик: старый знакомый исполнителя, украинской национальности, работает в фонде Путина (sic!), возглавляет Отдел беспорядков на Украине. 2. Исполнитель - совладелец украино-германской фирмы по снабжению оружием ВСУ, внештатный сотрудник СБУ. 3. Киллер - священник-нацист, внештатный сотрудник СБУ. 4. Жертва - бывший российский журналист, а ныне писатель клавиатурой, русофоб и порохобот, внештатный сотрудник СБУ, восскрессший из мертвых. В остальных ролях сотрудники СБУ, а также прокурор Украины (судимый, без высшего юридического образования), глава СБУ (служивший во времена Януковича водителем в СБУ), президент Украины (по совместительству кондитер, владеющий фабрикой в России, алкоголик).
ХХХ
„Престъпление под чужд флаг, с цел да бъде припознат за виновен някой друг - това се нарича ПРОВОКАЦИЯ! Всички действащи лица са украинци и са свързани със службите на Украйна, а се твърди, че това било „акция на Кремъл/Москва”, едва ли не лично на Путин.... Тези бандеровци станаха за смях на целия свят!
ХХХ
„Хванаха ги руснаците съвсем по гащи” ... И КОИ ТОЧНО СА РУСНАЦИТЕ ТУК?!?? - „убитият” е вече укр. гражданин, избягал от Русия и Путин. - килърът Цимбалюк е украински националист от „Десен сектор”. - организаторът Герман е украински бизнесмен, с обща немска фирма със „Шмайзар”. - поръчителят Вячеслав Пивоварник е приятел на организатора Герман, също украинец, завършил Киевския „Политехнический Институт”, има 5 украински фирми, в една от които Герман е директор. ТОВА ЛИ СА РУСНАЦИТЕ?! Баси
ХХХ
Когато, покрай Уотъргейт, изловиха Никсън че освен чужденци е поръчвал и местни политици Конгресът го задължи да издаде Екзекютив ордер с която да забрани на подвластините му служби да организират политически убийства в страната и чужбина, независимо дали ще го уведомят за това или не... От тогава със смяната на неудобните държавни глави се занимава Държавния департамент... или армията на САЩ;)
ХХХ
Очевидно подобни съображения накараха ръководителите на такива авторитетни организации като ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) и на „Репортери без граници” да излязат с критични декларации за инсценировката на украинските служби за сигурност.
Коментарът ми по случая в предаването „Нещо повече” на 31 май 2018 г. на БНР – Хоризонт
