brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Икономическа политика в България
През 70-те и 80-те години на XX в.
проф. Нако Стефанов 03 Ноември 2018 

За България в икономически план 70-те години на ХХ век се характеризират със събития и тенденции, играещи изключително важна роля за стопанството на България, включително до днес. На 6 април 1970 започва строежът на АЕЦ „Козлодуй“, първата действаща ядрена електроцентрала в България и на Балканския полуостров.


Икономическа политика в България през 70-те години на ХХ век

Международната обстановка през 70-те години на ХХ век се характеризира с редица процеси, които несъмнено оказват в една или друга степен въздействие върху нашата страна и нейната икономическа динамика. Войната от Йом Кипур, известна също като Октомврийската война в Близкия изток води до това страните от ОПЕК (от англ.ез. - The Organization of the Petroleum Exporting Countries; /OPEC/) да обявят ембарго на всички поддържащи Израел стран. Това води до рязък скок на цените на нефта, т.нар. „Нефтен шок“, явил се и един от факторите на структурната криза на Западния свят през 1974-75 г. Едновременно с това САЩ търпят поражение във Виетнамската война.

На фона на тези събития започва т.нар. „Хелзински процес“, довел до  Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа. Подписват се Хелзинкските споразумения на 1 август 1975 г. от ръководителите на 33 държави от Европа, от САЩ и от Канада. По този начин се залагат нови принципи на международното сътрудничество, което създава благоприятни условия за стопанското развитие на България.

За България в икономически план 70-те години на ХХ век се характеризират със събития и тенденции играещи изключително важна роля за стопанството на България включително до днес. На 6 април 1970 започва строежът на АЕЦ „Козлодуй“, първата действаща ядрена електроцентрала в България и на Балканския полуостров. Разположена е на брега на река Дунав, на 5 км източно от град Козлодуй и на 200 км северно от София. Официалното откриване е на 4 септември 1974 г., когато влиза в действие първият реактор с мощност 440 MW. През 1975 г. започва да работи и вторият реактор със същата мощност. Постепенно във времето са добавени още 4 реактора, като по този начин АЕЦ „Козлодуй“ става най-голямата атомна централа на Балканите.

През тази 1974 г. е въведена в експлоатация ПАВЕЦ „Белмекен“, като първото стъпало от каскада „Белмекен-Сестримо“. ПАВЕЦ „Белмекен“ е с инсталирана мощност от 375 MW. Като се има предвид и построената в предходните години каскада „Арда“ с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, която е една от най-големите в Западна и Централна Европа, както и енергийния комплекс „Марица-Изток“ може да се каже, че е създадена енергийна база за устойчиво развитие на икономиката на страната.

През 70-те години в Металургичен комбинат „Кремиковци“ влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студено валцована ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт), а също така и на корабна ламарина. От 1970 година българското корабостроене работи изцяло с местни метали. От 1972 г. металургията ни осигурява нуждите на танкостроенето с наши бронестомани.

В тази връзка не може да се отмине един от върховете в българското корабостроене, колкото и някои да оспорват това постижение. На 3 ноември 1977 г. Във Варна е вдигнато държавното знаме на флагмана на българското корабостроене и корабоплаване, 100 000-тонният танкер „Хан Аспарух” (Khan Asparukh – IMO 7346647), построен в КК „Г. Димитров”. Несъмнено трудно е да се отбележат всички многобройни постижения на българската енергетика, металургия, машиностроене, химия, транспорт и т.н. в един кратък материал. Затова ще се опитаме в най-общи вид да щрихираме базовите характеристики на 70-те години в постъпателното развитие на социалистическа България.

Несъмнено съществена част от икономиката на НРБ е селското стопанство, където също за разглеждания период може да се отчете нарастване на продукцията в различните сектори – растениевъдство и животновъдство.

Следва да подчертаем, че най-съществено роля за темповете на средногодишен пример оказва повишаването на производителността, осигурено основно от нарастване на фондовъоръжеността на труда, включително тази на енерговъоръжеността, т.е. по-нататъшната механизация на селскостопанския труд, при значително намаляване на използването на животинска сила.


Както се вижда от таблицата по-горе не просто нараства енерговъоръжеността на един зает, но тази енерговъоръженост се увеличава за сметка на механизацията.

За да се разбере реалната динамика на НРБ през разглеждания период от особено значение е да се види международното сравнение на динамиката на България както по отношение на социалистическите страни, така и по отношение на  развитите капиталистически страни.

Както се вижда от данните сравняващи динамиката на НРБ с тази както на социалистическите страни, така и с тази на развитите капиталистически страни, дадени в таблиците по-горе, по-високите темпове на растеж могат да бъдат обяснени с по-ниската база, от която стартира нашата Родина. В случая, обаче, важни са две неща, а именно:

  • Конкретните данни свързани с въвеждането на реални мощности в енергетиката, добивната и преработващата промишлености, както и такива в селското стопанство, свидетелстват, че се реализира действително развитие, а не просто се регистрира нарастване на парична маса, която може да е следствие от инфлационни процеси;
  • Постигането на високи темпове на растеж, значително надвишаващи тези на другите страни, което е доказателство, че България в рамките на социалистическия период осъществява догонващ растеж, който и позволява да настига страни, значително по-напред от нея, поради редица исторически причини.

Икономическа политика в България през 80-те години на ХХ век

80-те години на ХХ век се характеризират със сложна турбулентна обстановка както в международен план, така и в България. Страната ни последователно е въвличана в няколко международни скандала – атентата срещу папа Йоан Павел II, нелепите обвинения срещу българското предприятие СО „МАТ“/най-голямата фирма за международни товарни превози в Европа с 4 254 автомобила, 4 речни и 4 морски кораба за смесени превози и над 10 000 души персонал) за трафик на наркотици и други. Към влошената политическа и икономическа обстановка следва да се добавят събитията свързани с т.нар. „Възродителен процес“ и т.н. Всички тези събития нанасят значим политически и репутационен удар върху България. Но всичко това  е съпроводено и със сериозни икономически загуби за Родината ни.

През 1985 г. на власт в СССР идва М.С. Горбачов, който започва т.нар. „перестройка“, довела стъпка след стъпка до подрив на интеграционните процеси в рамките на европейските социалистически страни и в крайна сметка до разпад на СИВ и социалистическата общност. Още от 1985 г. стартира тенденция на неизпълнение заплащането по редица задължения за български доставки, свързани с използване на елементи и компоненти, заплащани в конвертируема валута. Това води до нарастване на външния дълг на България.


Негативното въздействие, което оказват гореспоменатите събития и процеси, може да се проследи и по отношение на други важни показатели характеризиращи стопанското възпроизводство у нас, а именно динамиката на външната търговия на страната ни.

Въпреки тези негативни въздействия в България се запазва тенденцията на ускорено развитие. Това ясно се вижда в темповете на икономически растеж, по които Родината ни демонстрира превъзходяща динамика както по отношение на европейските социалистически страни, така и по отношение на развитите капиталистически държави.

Следва да се подчертае, че през 80-те години на ХХ век в България се прилагат значителни усилия за обновяване на икономическата политика с цел да се излезе от модела на екстензивно стопанско развитие и да се направи преход към модел на интензивна динамика. Набелязват се различни концепции и стратегии, осъществяването на някои от които стартира и води до определени резултати. Тук ще споменем такива като:

  • Стратегията за развитие на малки и средни предприятия, която демонстрира редица постижения;
  • Концепцията за „държавата – собственик, колективът – стопанин“, която има за цел да формира платформа за разширяване на самостоятелността на стопанските единици, значително да задълбочи и разшири принципа на  „стопанската сметка“ и самоуправлението. Но която не успява да се разгърне в достатъчна степен;
  • „Мултипликационният подход“, т.е. предметно-технологичната специализация“, чиято цел е да се избегне  дублирането на процеси и производство на едни и същи или близки по функционалност производи. По своята същност този подход е ориентиран към преодоляване на екстензивните методи на работа и интензификация на стопанската дейност;
  • Творческо-инициативните групи – тази организационна иновация на микроравнище е опит да се приложи в България японският опит на мотивация и използване на творческия потенциал на редовите сътрудници на предприятията. Внедряване на тези групи започва през 1986 г. и с промените през 1989 г. тази практика е прекратена;
  • Други.

Трябва да отбележим, че въпреки трудностите и недостатъците периодът на икономическа динамика на България в периода от края на 70-те години до 1989 г. може да бъде наречен етап на комплексно социално-икономическо развитие. Стопанството на Родината ни придобива многофункционален характер. То е относително добре структурирано и обхваща широко пространство. Има вярна насока за бъдещо развитие – информационните технологии в техните хардуерни и софтуерни изпълнения, машиностроене, тежка химия, интензивно селско стопанство и редица други.  Инкрементални и радикални иновации характеризират почти всички области на народното стопанство.

Ключов момент е този, че се набелязват нови перспективни направления, които днес са наричани „Четвърта индустриална революция“ - биотехнологии и нови материали, роботостроене и автоматика, малотонажна химия, електроника и компютърни технологии и редица други. Това е най-зрелият период в стопанската динамика на страната през цялата ѝ история, който завършва на практика през 1988 г.

Достатъчно е да се погледне иновационния скок на България. Тогава 2.5% от БВП се дава за научно-изследователска и развойна дейност/НИРД/. Подадени са 3 549 български заявки за патенти, които цифри са абсолютен български рекорд до днес. И това е при условие, че България стартира от изключително ниско равнище на иновационно развитие, може да се каже практически от нулата. Погледнато даже през призмата на опита на такива демонстрирали скоростна иновативна динамика страни като Япония и Южна Корея в България за един изключително кратък срок - 35-40 години, се формира напълно съвременна система за иновационно развитие, показваща оригинални приноси. Тя в дадени, макар и не толкова много, колкото би се искало области, е не просто съпоставима с най-добри световни образци, но именно тя е върхът.

Зад всичко това се крие и относително вярно структурираната за своето време успешна иновационна политика, която съумява да разкрие творческия гений на българския народ в дадения исторически момент при съответните социално-икономически условия.

Като цяло на България се налага да провежда политика на догонване, която изисква в редица случаи нетрадиционни, иновационни политически решения. а не простото и невъзможно в конкретните условия копиране на „чуждите пътища”. В това отношение не достига историческо време, поради което не се постига завършен модел на интензивна стопанска динамика. Но даже, когато е имало грешки, то това са били грешки на растежа. За съжаление в последващия период дефицитът на творчески политически решения и национално отговорно политическо поведение се засилва в такава степен, че вместо да развие по-нататък заложения при „държавния социализъм” стопански потенциал на страната, на практика икономиката е демодернизирана, детехнологизирана и срината до едно от последните места в Европа.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2019 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук