Често се дискутират проблемите на неизбежната отбрана, макар че през 1997 година Конституционният съд се произнесе по много въпроси, свързани с нея. Вие помните ли делото на Конституционния съд от 1997 година за неизбежната отбрана? Тогава главният прокурор Иван Татарчев беше против въведените в закона по-свободни предели и неговото становище беше като цяло уважено.
Помня добре това дело на Конституционния съд, защото току-що бях постъпил в тогавашната Главна прокуратура и ми възложиха да подготвя становището на главния прокурор за делото. Становището всъщност беше подписано от Петър Костов – по онова време заместник-главен прокурор. Иван Татарчев отсъстваше тогава и не можа да участва дори в обсъжданията. Той, разбира се, също беше горд с успеха ни – най-вече заради това, че другите държавни институции застъпиха обратното становище. Всички те бяха решително против обявяването за противоконституционни на въведените по-свободни предели на неизбежната отбрана.
Има ли днес място за усъвършенстване на законовите текстове за неизбежната отбрана?
Да, има място за тяхното усъвършенстване. Всяко човешко решение, особено на сложен проблем, може, а и се налага да бъде подобрявано. Неизбежната отбрана като един безспорно сложен проблем не прави изключение. Текстът, който я урежда, може да се подобри в частта си за целта на отбраната и в частта за пределите й.
Какво може да се подобри относно целта на неизбежната отбрана?
Според сегашния текст отбраната се предприема, „за да се защитят” определени блага. Наистина, неизбежната отбрана е имала такава цел, но в миналото – до тридесетте години на ХХ-ти век. След това обаче целта отпада. Става достатъчно отбраната да бъде обективно насочена към защита на нападнатите блага. Който се интересува от тази промяна, може да се запознае с нея от учебника на професор Долапчиев – най-големият български пеналист. Очевидно е, че законовият текст трябва да бъде прередактиран, за да не създава впечатление, че субектът на неизбежната отбрана трябва непременно да има защитна цел.
Какво следва да се промени относно пределите на отбраната?
Има какво да се направи и в текста за пределите на неизбежната отбрана. Сега от него излиза, че за да се превишат пределите, отбраната трябва да бъде едновременно несправедлива и излишна. Тя ще е несправедлива, когато ценността на благото, която засяга, явно да надхвърля ценността на онова благо, което се защитава, т.е. убива се човек заради вестник. Отбраната ще е едновременно с това и излишна, когато не се използва само онази сила и онези възможности, които са необходими и достатъчни, за да се пресече нападението. Съгласно Европейската конвенция за правата на човека обаче, за да се превишат пределите, не е нужно отбраната да бъде несправедлива и същевременно излишна. Превишаването според Конвенцията е налице, стига само отбраната се окаже излишна, тъй като не се ограничава до необ- ходимата сила и възможности за успешно отблъскване на нападението, явно ги надхвърля. Освен това българският закон приема допълнително и с основание, че пределите ще бъдат превишени, дори явно да не надхвърля необходимото за успешна отбрана, ако резултатът ѝ е явно несправедлив: убийство на дете, за да се защити ябълката, която то взема без разрешение. С други думи, според водещото изискване отбраната трябва да бъде необходима (иначе не би имала смисъл), а според допълнителното –нейната необходимост може да се има предвид и да се следва само в рамките на справедливостта. Това, както разбирате, пак не е някакво мое лично мнение, а е нещо, което следва от Европейската конвенция и от нашия закон.
Какъв според Вас трябва да стане самият текст за пределите?
Изясних, че неизбежната отбрана следва да бъде най-напред необходима, а след това и справедлива. По думите на закона тя е необходима, когато съответства на нападението по „опасност”, и справедлива, когато съответства на нападението и по своя „характер”. Така, отбраната трябва да съответства на нападението по „опасност”, а също и по „характер”. По довод за противното следва, че неспазването на което и да е от тези две изисквания е достатъчно, за да се случи превишаването на пределите на неизбежната отбрана. Това трябва да се отрази и в законовия текст - за да не е противоречие с установената логика на неизбежната отбрана. Следва да се запише, че превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на нападението по своята опасност или по своя характер. Впрочем, и практиката се е ориентирала към това, което предлагам. Текстът на закона трябва само да потвърди разбирането, което вече се е наложилото по необходимост. Справянето въпреки закона е възможно най-лошият аргумент против усъвършенстването му.
Други нововъведения нужни ли са?
Има държави (от САЩ чак до Либия), чиито закони уреждат два вида неизбежна отбрана едновременно: смъртоносна неизбежна отбрана и обща или още – несмъртоносна неизбежна отбрана. У нас също можем да се запитаме, дали при такава диференциация, разпоредбите за неизбежната отбрана няма да са по-адекватни, няма да се разбират по-добре и да се прилагат по-правилно.
Антон Гиргинов е бивш дългогодишен прокурор и преподавател - професор и доктор на юридическите науки, с богат международен опит в наказателното правосъдие - първият български международен прокурор на ООН, ръководител на международни юридически екипи по проекти на ЕС.
