На база на регистрираните случаи може да се приeме, че ХХ век се характеризира с „разцвета“ на тероризма и той става почти ежедневие. Ежедневие - като фактически проявления и теми за дискусии по отношение на различни ракурси – причини за съществуване, идеалите на извършителите, цели и резултати. Експертите търсят обяснения и се опитват да квалифицират тероризма в съответствие с характеристиките на неговите проявления. Пропуска се обаче факта, че видимият и моментният ефект от терористичните актове е само фасадата на възможностите, чрез които може да се упражнява насилие върху населението. А това са новите постижения на науката в различни направления ако те попаднат в ръцете на терористи.
В тази връзка може да се направи една допълнителна квалификация на видовете тероризъм:
- Тероризъм, който се упражнява под формата на експерименти върху човечеството – или античовешки експериментален тероризъм АЧЕТ ( APET – Against the people experimental terrorism );
- Тероризъм, който използва военните разработки за въздействие/насилие върху определени общности/територии за постигане на определени цели –ТБРВР -Тероризъм базиран на резултати от военни разработки (TBRMD -Terrorism based on the results of military developments);
І. Тероризъм и нанотехнологии
Развитието на нанотехнологиите съвпада по време с активизиране на терористичните действия. През 1959 г. Ричард Фейнъм, учен от Калифорнийския университет и нобелов лауреат, в своя доклад “ Там долу има много място” (There's Plenty of Room at the Bottom)1 прогнозира наличието на частици с наноразмери. А термина “нанотехнология” въвежда през 1974 г. японският професор Норио Танигучи. Необикновените свойства на материалите на нанониво налага бързото развитие на научно-приложните изследвания. Инвестират се огромни суми, като в 2015 г. те надминават 10 млрд. долара. Днес се наброяват около 2800 приложения на наночастиците, а в 2017 г. се очаква световният пазар на такива приложения да достигне 50 млрд. долара. Междувременно Комитетът по наука и технологии към Парламентарната асамблея на НАТО - 179 STCMT 05 E в своя доклад от 2008 г.„ Последици за сигурността от нанотехнологиите“ („Тhe security implications of Nanotechnology“) стига до заключението – „ "Потенциалът на иновациите при нанотехнологиите за химически и биологични оръжия е особено обезпокоителен и може да се използва за разработка на механизми за доставка на агенти или токсични вещества. Способността на наночастиците да проникват в човешкото тяло и неговите клетки могат да направят биологичните и химическите войни много по-възможни, по-лесно да се управляват и да се насочват срещу определени групи или индивиди."2
1. Характеристики на наночастиците, представляващи опасност за живата природа
1.1 Размери: В международната система за мерни единици (СИ), "нано" значи една милиардна част, или 10-9 от метъра ( nm ). За наночастици се приемат такива с размери в областта 1 – 100 нанометъра. За да се вникне в наносвета трябва да се знае, че:
- стандартното разстояние между 2 атома е 1 ангстрьом;
- 10 ангстрьома се равняват на 1 нанометър;
- 1 nm е приблизително дължината на молекулата на захарозата, изчислена от Алберт Айнщайн. Захарозата е най-разпространената форма на рафинираната захар, наричана още бяла захар или трапезна захар;
- 2 nm е диаметърът на спиралата на ДНК- дезоксирибонуклеиновата киселина е нуклеинова киселина ( високомолекулярно органично съединение), която носи генетичните инструкции за биологичното развитие на всички клетъчни форми на живот и на много от вирусите;
- Молекулата на водата е широка ¼ nm;
- Клетъчната мембрана е дебела около 9 nm.
- Вирусите имат диаметър около 70 nm;
Микрофагите - (от гръцки: μακρός – голям и φάγος – ям) са клетки получени при диференциацията на моноцитите в тъканите. Човешките макрофаги са около 21μm в диаметър. В зависимост от тяхната локация в човешките тъкани те имат различни наименования:
Тяхната роля е да фагоцитират (поглъщат и смилат) клетъчни отломки (дебри) патогени, както като стационарни клетки, така и като мобилни такива. Те са клетки, които атакуват чужди субстанции, включително микроорганизми и туморни клетки, като ги разрушават и поглъщат остатъците от тях – т.н. фагоцитоза. Макрофагите могат да бъдат инфектирани от вируса на СПИН, като даже стават резервоар, от който се освобождават нови вирусни частици в тялото. Подобно явление се наблюдава при турбеколозните бактерии, гонококите и повечето вируси.Тези важни за организма ни „стражи“ живеят от 20 до 50 дни. При възникване на възпалителен процес в някоя част на организма те веднага се струпват на болното място. Голямо количество макрофаги може да се открие в алвеолите на белите дробове, където те поглъщат прашинките, навлизащи в белите дробове чрез вдишвания въздух. Погълнатите от макрофага частици въглищен прах, силициеви кристали, азбестови прашинки и други подобни остават включени в него до края на живота му. Има микроби и вируси, които са в състояние да живеят продължително време в макрофага.
Друга съставна част на клетките са митохондриите. Те играят важна роля като "клетъчни енергийни фабрики", защото произвеждат повечето от АТФ-а, аденозинтрифосфат, който от своя страна е източникът на химическа енергия за клетката. Митохондриите също съдържат своя собствена генетична информация – ДНК с 37 гена. Мутации в митохондриалната ДНК могат да причинят различни болести като неиздържливост на физическо натоварване и синдром на Кърнс-Сеър, който причинява пълна загуба на функциите на сърцето, очите и мускулните движения. Нарушаване дейността на митохондриите може да доведе до ускоряване на програмираната клетъчна смърт – апоптеоза, а това може да стане при попадане на наночастаци. Във връзка с опасното за здравето на хората влияние на наночастици се появява и ново направление в медицината – нанотоксикология. Това става на Европейския форум по нанотехнологии през 2005 г., на който Г. Обердорстер ( G. Oberdorster) и колектив въвеждат основните цели на нанотоксикологията – „Наука за въздействието на наноструктури и инженерни наноустройства върху живите организми“.3 Нанотоксикологията се развива активно и паралелено с другото направление - наномедицината, при което се използват свойствата на наночастиците за лечебно въздействия върху организмите – пренос на лекарства, възстановяване баланса на химически елементи в организма и др.
Изводи:
1. Размерите на частиците позволяват те да попадат безпрепятствено в клетъчните структури на организма, като въздействието им може да е положително и отрицателно/опасно;
2. Наночастиците са 1-2 порядъка по-малки от размерите на вирусите и бактериите, което означава, че могат да бъдат манипулирани от тях;
3. Нанотехнологиите позволяват да се изработват/конструират устройства/обекти на ниво атом;
1.2 Активна повърхност: Размери на наночастиците предопределят и съответната активна повърхност, която би се реализирала чрез тях в сравнение с такава при нормалните им размери, т.е наночастиците имат най-голямото известно засега съотношение на повърхност към обем. Тази характеристика им открива широко приложение в областта на микроелектрониката, медицината, козметиката. Голямата активна повърхност им позволява да създават уникални връзки между метали и неметали, между химически елементи и биологически системи. Това все още е обект на изучаване, като се обръща внимание от учените за потенциалните токсилогически опасности.
Именно токсилогичното въздействие на нанотехнологиите върху живата природа е обект на интерес и използване за терористични действия.Това въздействие е свързано с предозиране съдържанието на наночастици в различни продукти. Потребителите не могат да знаят този факт и стават лесно жертви на терористични акции, без да подозират източника/производителя. От друга страна токсичното въздействие не се проявява веднага, а след определен период от време, поради което жертвите, респ. лекарите не могат или много трудно могат да установят/предположат причините за възникналото заболяване на база вредното влияние на нанотехнологиите. А предметите за широка употреба в бита ( прибори/облекла, храни/опаковки, напитки и т.н. ) са много удобен инструмент за негативно/опасно въздействие върху големи маси от населението чрез възможностите на нанотехнологиите.
1.Feynman Richard, Plenty of Room at the Bottom, http://www.pa.msu.edu/~yang/RFeynman_plentySpace.pdf
2. 179 STCMT 05 E - THE SECURITY IMPLICATIONS OF NANOTECHNOLOGY,http://www.nato-pa.int/default.asp?SHORTCUT=677
3.Oberdörster G, Principles for characterizing the potential human health effects from exposure to nanomaterials: elements of a screening strategy, http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16209704
