(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Калейдоскоп – За пътя, истината и живота!
‚‚не!‘‘ на революцията, ‚‚да!‘‘ на еволюцията!


16 Ноември 2018

Целенасочено и методично изгражданата нискокачествена ценностна система, базирана на извечната съблазън за пари и удоволствия, роди потребителско общество в България, за което православния цивилизационен исторически избор на българската нация е пречка в „демократичния” процес за превръщането на народа в стадо, „извеждано на паша” от умствено ограничени управленци, професионални дилетанти и безкрупулни търгаши. Цели народи са обречените! Властелините са решени на всичко, за да постигнат целите си. Задава се „Армагедон”? Къде е днес „Планината Мегидо”?

Във времето, когато световният научен, духовен и политически елит трескаво търси решения за излизане от тоталната планетарна безизходица на неолиберализма, българското общество и държава затънаха в дребнотемие, интелектуални „лилипутски” напъни и словесна еквилибристика на тема „Колко сме умни и работливи ние, управляващите, и колко прости и мързеливи са другите, управляваните!” Някакви изключителни посредствености и самозвани „политици“, появили се отникъде, обясняват на целокупния народ от екраните и вестникарските колони, колко добре се живее при „Новия световен ред”, какви блестящи перспективи ще се открият пред онемялото от стрес и бедност население, след като те дойдат на власт и колко велик е нашият нов голям „брат“ Съединените щати!

За родените след „демократичните” промени у нас, тези и другите постистини, транслирани от световните медийни „фабрики” за фейк-новини, съпровождани от продукцията на „поп – културата” и обезпечавани чрез бруталната „перачница” на мозъци „Отворено общество“, са се превърнали в реални ориентири при избора на цел и път в живота. В резултат на тази тотална инвазия, стотици хиляди са образованите и предприемчиви българи, които „подгониха” американските си и западноевропейски мечти, отдавайки интелекта и труда си на чужди икономики и за просперирането на други народи.

Целенасочено и методично изгражданата нискокачествена ценностна система, базирана на извечната съблазън за пари и удоволствия, роди потребителско общество в България, за което православния цивилизационен исторически избор на българската нация е пречка в „демократичния” процес за превръщането на народа в стадо, „извеждано на паша” от умствено ограничени управленци, професионални дилетанти и безкрупулни търгаши. Това е „технологията” „Вашингтонски консенсус”, чрез която идолопоклонниците на „Златния телец” безпрепятствено трасират „Третия път“, където те са господарите, а ние, малките народи – робите!

Над двеста години Колелото на историята бутано, теглено, извлачвано, тласкано от „избраните“ и „изключителните”, с много страдания, човешки жертви и катаклизми върви по своя сатанински път. Цели народи са обречените! Властелините са решени на всичко, за да постигнат целите си. Задава се „Армагедон”? Къде е днес „Планината Мегидо”? В Сирия, Украйна, Северна Корея, Венецуела, Афганистан, Македония? Или започва битката между САЩ и Евразия за високите технологии и платежоспособния пазар на слабата във военно отношение и без природни ресурси Европа!!

Без да сме пророци или писатели, притежаваме доблестта да кажем, че „има нещо гнило в Дания”! Не е реално и честно в един свят, където всичко се крепи върху „силата” на виртуалните пари, на спекулациите и фалшивата счетоводна отчетност, главният финансов монстър, прогнил отвътре, с невъобразимия за земните представи държавен дълг, да бъде истина от последна инстанция и арогантно да раздава правосъдие „под път и над път“!!!

Пръв се усъмни в правилността на действащия планетарен модел гуруто на неолиберализма, човекът, провъзгласил победоносно през 1989 година „Края на историята“, Франсис Фукуяма. През 2016 г., малко преди президентските избори в САЩ, той публикува нова статия: „Политически упадък или обновяване на Америка“, в която написа: „Повтарящите се бюджетни кризи, закостенялата бюрокрация и липсата на политическо новаторство са признаци, че политическият модел боледува. Причините за упадъка са много – от технологичните промени до факторите на публичната политика!“.

През 2017 година мъдреците от Римския клуб, за втори път в петдесет годишната си история, приеха единодушно доклада на съпредседателите Ернст Улрих фон Вайзскекер и Андерс Вийкман, озаглавен „Come On!” („Хайде!”) Капитализмът, късогледството, населението и разрушаването на планетата!”, който по оценката на влиятелни западноевропейски СМИ е „потенциално един от най-важните документи на нашето време“, а Римския клуб е „основната площадка, където се формулира дневния ред на отговорния глобализъм и устойчивото развитие и е ориентир за значителната част на световния елит.”

За годините след учредяването си, „мъдреците от Рим” са обнародвали ежегодно общо 43 доклада, в които са предложили на световния политически елит три главни идеи за развитието на съвременното човечество: първо, светът трябва да прекрати икономическия си и демографски ръст; второ, държавният суверинитет е пречка пред решаването на глобалните проблеми на човешката цивилизация; трето, за спасяването на човечеството е необходимо световно правителство. С времето глобализацията трябва напълно да унищожи националните държави, а техните функции трябва да преминат към световното правителство“.( по В.Катасонов)

В Доклада на Римския клуб за 2017 година Ернст Улрих фон Вайзскекер твърди: „Нашето споделено благополучие на здравословна планета изисква преосмисляне на управляващите философии и ново просвещение, което може да се вдъхнови от старите традиции”. Ръководителите на Римския клуб и водещите му експерти правят еднозначния извод, че е налице „израждане на капитализма“, предизвикано от превръщането на спекулацията в основен източник на печалба, която спекулация определя и правилата в икономиката. Изводът е категоричен: „неизбежна е коренната смяна на парадигмата на развитие на нашата цивилизация”. В доклада откриваме „сурова критика на капитализма, отхвърляне на финансовите спекулации, отказ от материализма и опростеното разглеждане на света, призив към алтернативна икономика, към нов духовно-нравствен мироглед и единна планетарна хармонична цивилизация“. 

Заявявайки, че смяната на парадигмата на развитие на цивилизацията е безалтернативна, авторите правят и още един верен извод, че „този процес трябва да започне с капиталната реорганизация на модела на съвременното общество“ и констатират, че исторически последната коренна промяна на парадигмата в развитието на цивилизацията се е реализирала чрез буржуазните революции, в резултат на които феодалната организация на обществото е била заменена с индустриална.

„Диагнозата“ е вярна, но изборът на „терапевтични” средства от апологетите на неолибералния глобализъм, като че ли се базира на „плацебо ефекта”, т.е. да се създаде впечатление, че има промяна, но реално да няма „лечение”, самоуверено прогнозирайки, че общественият организъм и този път сам ще се справи с кризата! Но ние знаем, че за да бъде сменена действащата индустриална парадигма, трябва най-напред да се откажем от индустриалните идеологии – съвременните версии на социализма и неолиберализма, съответно, и от услугите на техните тълкуватели – обществоведите. Ако някой говори за кардинална смяна на системата, но не предвижда „харакири” за статуквото, то явно авторите на тезата за смяната на модела само имитират настървение и решителност, което е сигнал за мислещите хора, че трябва, може би, да се усъмним в добросъвестността на авторите. Особенно, когато се досещаме, че този пропуск не е случаен или направен по погрешка, а е резултат от прикрита алчност, мързел и безотговорност. Същият подход е приложен и при категоричното обявяване на „Брутния вътрешен продукт” (БВП) за лъжлив идол на политици и икономисти. Отказът от този икономически показател е разумен, но не с аргумента, че „той отразява преди всичко скоростта на движението на парите в икономиката”. Ако това е така, то тогава той би бил допълнително положително доказателство за решаващата и „уникална” роля на финансистите в икономиката. На практика, обаче, финансовата дейност е услуга, т.е. в икономическия процес парите, реални и виртуални, би трябвало да играят ролята на „смазочен материал” в икономическия механизъм, обслужвайки производствения сектор, без да имат самостоятелна роля в създаването на материалните блага. Но, колкото и да е странно, в глобалната неолиберална икономика, е тъкмо обратното – „прислугата”(финансистите) командват стопаните (производителите) и трупат несметни богатства и власт в сравнение с тях.

Неизвестно защо, но авторите на Доклада, провъзгласявайки бъдещата смяна на модела, въобще не изследват развитието на обществените отношения. Предлага се при приемането на политическите решения да се пристъпи към отказ от популисткия стремеж ръстът на БВП да се разглежда като основен фактор за развитието, който, както е известно, години наред „расте” само в статистическите отчети, благодарение на „усъвършенстването” на счетоводните методики. Препоръката за „отказ от БВП” е правилна, но крайно недостатъчна за обективната оценка на управленските решения. Критерий за ефективност на икономическата дейност и добросъвестността в икономическите отношения, би трябвало да бъде измерването на качеството на получаваните резултати. Проблемът, обаче, е в това, че икономическата наука и икономистите не разполагат със система за измерване на качеството на резултатите – следят се само специално подбрани количествени характеристики, без „икономикса” да държи сметка за ролята на етическите категории (правилата) като регулатори във взаимоотношенията между икономическите субекти: работници и работодатели, търговци, индустриалци, банкери и държавата, дребен и среден бизнес, корпорациите и едрите собственици в условията на ограничено държавно регулиране и всевластието на свободния пазар и т.н. И тъй като всички обществени отношения се основават на етиката, то съвременната икономическа „наука” не може да има претенциите за научна дисциплина, а е само „сандък с инструменти”. (Дж. Робъртсън) Римският клуб, с целия си авторитет и неминуеми заслуги за анализа на обществените процеси в Европа и за настойчивото търсене на оптималните варианти в развитието на индустриалната епоха, явно днес не е в състояние да даде ясни, ефективни и действени прогнози за развитието на света. Членовете на клуба, здраво привързани към идеите на тоталната и повсеместна глабализация, като че ли не са в състояние да надскочат себе си и да видят, че проблемите се коренят в липсата на адекватен, нов научен подход към анализа и определянето на основните вектори и характеристики на мирозданието в XXI век.

По същество, осъзнаването на реално достигнатото състояние в еволюцията на мирозданието, е Начало на началата” в живота и дейността на всеки човек, и на обществото като цяло. От качеството на оценката, от нейната обективност и детайлизиране, в най-голяма степен зависят и резултатите на човешката дейност. Когато се отказваш от материализма като философска база, както предлагат римските мъдреци, то би трябвало да предложиш друга, нова организация на обществото и нов световен ред. След това трябва да внесеш конкретизация в обществената част на модела, т.е. да определиш мирогледа, а това озвачава да избереш мирогледното учение - религия и идеология. По-нататък трябва да напълниш с конкретно съдържание фундамента на мирогледа, където са разположени социологията, политиката, политикономията. И накрая трябва да разработиш приложните дисциплини, осигуряващи развитието на фундаменталните раздели на обществознанието, например, за политикономията това са маркетинга, мениджмънта, ергономиката и прочее.

Подходът, при който научните прозрения за еволюционния път на обществото трябва да тръгва от „Началото”, т.е. от идеалното „Нищо”, не е търсеният от римските мъдреци оптимален вариант на избор, защото за всеки, който „експлоатира” материализма като философска система, всяка друга философия е ерес и ще бъде „анатемосвана” и задушавана с всички достъпни за науката средства. В Доклада се търси възможност „да се модернизира материализма с помощта на съвременните философски „постижения” – визионерските прозрения на Бейтсън, теорията на автопоезата на Мантурани и Варела, феноменологичната „теория на чудото” на Капри и Луизи, а в заключение се предлага да се обединят научните търсения с религията и по този начин да се създаде нова философия”. Подобен подход на търсене и аргументиране на нов модел на развитие на обществото не е в състояние да реши проблема. Това означава, че съдбата на европейската цивилизация изцяло зависи от това дали ще се намерят способни „еретици”, които да създадат новата философска теория, от една страна, а от друга, ще получат ли те подкрепата, която да им помогне да устоят в противопоставянето им на официалната наука.

За нас, православните християни, живеещите в бившите социалистически страни, като че ли нещата стоят малко по-добре. За изминалите няколко десетилетия Русия успя не само да се измъкне от коловозите на клинтъновия „Трети път” в разбирането за света, но и обнадежди народите, че е възможен и друг вариант, полицентричен, вместо еднополюсния, който реално да гарантира суверенния избор на държавите.

И това стана възможно благодарение на мъже, които не се поддадоха на корупция, ласкателство, интриги, заплахи и провокации! Те, разгадали уловките и измамното „благородство” на МВФ чрез предоставянето на заеми и „експертиза”, убедени в двуличието на „икономическите килъри” и заробващите „канони” на Световната банка, предприеха могъща защита на страните си, в т.ч. и военна, намериха свой път в икономиката така, че народите им да заживеят по-добре. Тези нови световни лидери изповядват мирно съвместно съществуване на нашата планета, без диктат и шантаж на „изключителните”, с пълно зачитане националната индентичност на народите, със свободно движение на хора, стоки и капитали в името на хармонията и щастието на всички земни жители.

За нас, българите, остава добре да се подготвим за времето, когато ще бъдем отново пред избор, като в голяма степен този избор е предопределен от потенциалната възможност за присъединяване към Евроазиатския икономически съюз и максимално включване в програмите на инициативата „Един пояс, един път”. Вътре в страната упорито трябва да се работи за избор на адекватен на нашата душевност, национални традиции, икономически възможности и интелектуален потенциал модел на развитие на българското общество и държава в средносрочен план като националната цел следва да бъде грижата за човека, насочена към неговото материално и духовно израстване.

Новият свят идва с епохата на „силата на интелекта”, измествайки „военната сила” и „меката сила” в обществените и международни отношения. За „силата на интелекта”, размерът на икономиката или числеността на населението не е от особено значение. Силата на интелекта на малките народи е огромният им резерв за успех, защото по-малкият мащаб прави по-ефективен и бърз резултата от обективното възприемане и анализ на световните процеси и умението те да бъдат заимствани за собственото развитие в интерес на хората.

По волята на една група „дейци”, поддали се на изкушения и съблазни, българският народ се оказа в една лодка със западноевропейците и техните производни– американците, с които по определение имаме сериозни, исторически сложили се, различия в разбирането за същността на обществените и междуличностни отношения. Така, християнската формула, че „властта е от Бога”, на Запад се разбира като правото на властта да установява нужните ѝ закони, без значение какво е тяхното качество. В православния свят тази формула винаги се е разбирала като задължение на властта да доразвива установените от Бога правила с приемането на „инструкции” във вид на закони. В индустриалната епоха властта на Запад получи статута на началник на народа, докато в православния свят винаги се е считало, че властта трябва да бъде слуга на народа – оттук в нашия език са се появили думите „слуга”, „служба”, „служител”, „заслуги”, произлезли от старобългарските корени: „лег-, лож-, луг-, (легло, ложе, слуга, служба”) и означаващи „с лягане по очи пред някого се засвидетелства признание за неговата власт”. Това съществено различие в обществените отношение има ментални корени в древността. В Рим властта е била обожествявана и в социалната йерархия тя е стояла по-високо от народа. Докато в древна Гърция властта не само, че не е била обожествявана, но в общественото съзнание народът е стоял по-високо от властта и тя е трябвало да се подчинява на народа т.е. да му „прислужва”. Не е случаен и факта, че главна опора, житейски ориентир и правилата в междуличностните отношения за българите през тежките години на робството е била вярата в Бога и съблюдаване написаното в Св. Писание ( Втор. 27:15-26)!

И едно много важно отличие. Икономическите отношение в древния Рим, а и до днес на Запад, се регулират единствено от приетите от властта закони, докато в православния свят тези отношения стотици години са се регулирали от нормите на православната етика и канона от „Ветхия завет”. В книга V – Второзаконие на „Ветхия завет” нашият Създател е дал основните иконимически положения, от които би трябвало да се ръководят хората: земеделие и обработка на метали (8:7-13), данъци (14: 22-23, 28), търговия (14:25-26), борба с корупцшята (16:18-20), производствени отношения (15:7-18), кредитиране 15(15:1-4), даване кредити на други държави (15:6), банково дело (23:19-20).

Това ни кара да направим извода, че ако новата идеология, обслужваща новия модел на развитие даде на икономическия елит допълнителни функции в обществото и го задължи да съблюдава православната етика в деловите отношения, то така ще се осигури и толерантното отношение на цялото общество към деловите хора и бизнеса. Нещо изключително важно и крайно необходимо за съвременна България!

Въпросът днес е в какво и на кого да вярва българинът, защото в масовото съзнание целенасочено, супер професионално, методично и безкомпромисно се изтриват всички традиционни общочовешки ценности, придържането към които отличават човека от животното. Насаждат се кухи идоли, фетишизират се първосигнални страсти, лъжата става норма, а използването на „черни технологии”, създаващи измамно, скриващо истината, впечатление за морала и дейността на властващите, стана „визитната картичка” на днешния фалшив свят и елит.

Ние от сп. „Сигурност“ и Форума „Брод за България” искаме да върнем на хората, на нашите читатели и сподвижници, вярата във вечните православни ценности, в победата на доброто над злото, да възстановим доверието в истинските личности, за които служението на Отечеството е висше благо и осъзното първо задължение!