brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Сигурността на индивида базов фактор за национална сигурност

Доц. д-р. Красимир Коев 14 Ноември 2018 

Социалната сигурност се изразява в гарантиране правата,целесъобразния начин на живот, развитието и реализацията на човека и обществените групи в държавата. Социалната сигурност в държавата има за цел да гарантира хуманни и достойни условия за съществуване, просперитет и изява на личността и обществените организации, т.е. на гражданското общество.


Днес националната сигурност се определя в много по-широки граници, отколкото в края на 20-ти век. В периода на Студената война това понятие е свързвано предимно с военните аспекти на сигурността. В центъра на тази сигурност са ядрената и конвенционалната мощ на страните членки на НАТО и от друга страна, на Варшавския договор. В съвременните условия националната сигурност има военни както и невоенни (хуманитарни) аспекти.

Като понятие тя се появява първоначално в американската политология в първите години след края на Втората световна война.(1947 г. Президентът Хари Труман, National Security Act).  До този период доминират понятията „отбрана”, „отбранителна способност”, отразяващи естествения стремеж да се защитят собствените граници и територия. Национална сигурност като политическа категория отразява връзката на сигурността с нацията, с определена териториална държавна общност, характерно състояние на тази нация като цялостна система, включваща обществените отношения и съзнание, институти, съдействащи реализацията на националните интереси.

Под национална сигурност на отделна страна, съгласно Устава на ООН, се разбира динамично състояние, при което за държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжено нападение, политически натиск или икономическа принуда, така че те свободно да осъществяват своето развитие и прогрес.

В различните етапи от развитието на човешката цивилизация и на отделните държави, в обсега на понятието „национална сигурност”, се включват с различна тежест и влияние онези структурни елементи, които в решаваща степен определят нормалното протичане на националния живот, пътищата и способите, чрез които се отстраняват и неутрализират различните заплахи. Това зависи от редица фактори, но основните от тях са: състоянието на международните и особено на военнополитическите отношения в глобален и регионален мащаб; мястото и ролята на държавата в тези отношения; равнището на икономическото състояние на страната; социалния и демографския проблем; престъпността; характерът на държавния строй, а и оттук на общополитическия курс на държавно ръководство.

Критерий за гарантиране на националната сигурност е наличието на висока степен на възможността на държавата самостоятелно да компенсира, неутрализира или управлява различните видове заплахи и надеждно да защитава гражданските, обществени и държавни интереси, които в съвкупност съставляват националните интереси, независимо от намеренията, действията и позицията на други страни, етнически, икономически, религиозни и други образувания.

Националната сигурност може да се определи като относително устойчиво състояние на нацията, характеризиращо се с обективни външни и вътрешни условия, при които в достатъчно висока степен са защитени от съвременните рискове и заплахи жизненоважните национални интереси и благодарение на които това състояние поражда в обществените настроения господстващо чувство на сигурност. В най-общ план „национална сигурност” е защитеност и реализиране на националните интереси като съвкупност от интересите на държавата, обществото и личността.

Приемането през 1998 г. на Концепция за национална сигурност за пръв път даде насока за формулиране на определение за национална сигурност, което намери развитие в нормативната уредба чрез Закона за защита на класифицираната информация и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

Концепцията за национална сигурност институционализира консултативната и координационната дейност на най-високо равнище на изпълнителната власт, като същевременно създаде възможности за включване на представители на други отговорни фактори в разработването, провеждането и контрола на политиката за сигурност.

Направени бяха първите стъпки към формиране на система за национална сигурност и на разузнавателна общност в Република България. Постави се началото на редовното отчитане на правителството пред Народното събрание за състоянието на националната сигурност, за политиките за нейната защита и за реализиране на националните интереси. Този процес не намери необходимото развитие в последващите периоди.

Съществен принос за гарантиране на националната сигурност имат службите за сигурност и обществен ред, които осъществяват ранно предупреждение и други дейности от тяхна компетентност в интерес на сигурността на страната. Задълбочава се сътрудничеството със  съответните структури на НАТО, ЕС, на страни членки и на други държави.

Тенденциите в средата за сигурност показват, че в бъдеще може да възникнат нови конфликтни и кризисни ситуации в различни части на света, което ще налага рисковете и заплахите за националната сигурност и интересите на Република България да бъдат посрещани извън територията на страната като част от съюзните усилия в рамките на НАТО и ЕС.

Социалните основи на националната сигурност изучават ролята на човешкия фактор и системата за неговото управление, осигуряване и развитие в държавата. Човешкият фактор са отделните хора (гражданите) и обществените организации. Хората и обществените организации са създатели и ползватели на услугата сигурност. Те могат да бъдат създатели на сигурност за други граждани и обществени групи в страната. Освен това,те могат да влияят върху характера,обхвата и управлението на социалните дейности в държавата. Осигуряването,управлението,регулирането и развитието на социалната сфера в живота на гражданите и техните организации се осъществява от държавното ръководство. Състоянието на социалната сигурност зависи и в по-малка степен - от правовата и гражданско-защитната сфера на обществения живот, сигурността на обществения ред, отбраната и информационната сигурност.

Социалната сигурност се изразява в гарантиране правата,целесъобразния начин на живот, развитието и реализацията на човека и обществените групи в държавата. Тя предполага създаване и поддържане на ефективни и ефикасни системи за здравеопазване, образование, социално осигуряване, културно и физическо развитие и информиране:

  • Система за здравеопазване;
  • Система за защита и спокоен обществен живот;
  • Система за образование и наука;
  • Система за социално осигуряване;
  • Система за културно и физическо развитие;
  • Система за информиране и обществен ред.

 Социалната сигурност в държавата има за цел да гарантира хуманни и достойни условия за съществуване, просперитет и изява на личността и обществените организации, т.е. на гражданското общество. Следователно - от изследователска гледна точка социалната сигурност може да се подраздели на две взаимосвързани групи:социална сигурност на личността в обществото и социалната сигурност на обществената група.

В Република България социалната сигурност се разглежда като единство на високо качество в здравеопазването, материалните условия на живот, заетостта, социалното осигуряване и социалното подпомагане.

Основна причина за постоянно обновяване и развитие на социалната сфера е стремежът за подобряване качеството на икономическото възпроизводство на човешкия капитал. Човешкият капитал е ключово конкурентно преимущество и главна производствена сила за съвременното общество и базова предпоставка за националната сигурност.

Основни компоненти в качеството на човешкия потенциал са:

  • Здравето;
  • Физическото състояние;
  • Продължителността на живот;
  • Образоваността;
  • Научноизследователските постижения;
  • Общо културно равнище;
  • Равнище на обществената мобилизация;
  • Равнище на доходите на населението.

Рязкото падане на числеността на трудоспособното квалифицирано население е фактор,понижаващ сигурността на държавата и оказващ влияние върху националната ситурност.

Пълната комерсиализация на социалната сфера - здравеопазване, образование, наука, култура, спорт, осигуряване, поставя под въпрос основни конституционни права на гражданите и нарушава базовите принципи на социалната държава. Световната практика показва,че средните разходи на населението за своето здраве съставляват около 5% от общия обем на потребителските разходи.

В голяма част от страните в преход, поради неефективната реформа в здравеопазването и корупция, разходите за здравеопазване надхвърлят 5-процентния показател и са по-високи от тези в САЩ, считани за най-високи в света. При ниско равнище на доходите и изчерпана медицинска база възникват реални опасности за социалния мир и здравното състояние. Заплаха за социалната и националната сигурност е недостатъчното финансово и материално осигуряване на науката.

В съвременния свят вложенията в науката са едно от най-изгодните и перспективни капиталовложения. Перспективните национални програми в развитите страни в продължение на десетилетия са безпрекословно последователни в своите главни приоритети - да поддържат стабилни разходи за развитите на фундаменталната наука и да увеличат бюджетните средства за приложни изследвания. Това се обяснява със закономерността, че конкуренцията на световния пазар силно зависи от научния потенциал на производството и услугите. В развитите страни държавата и бизнесът равнопоставено поeмат финансирането и материалното осигуряване на иновационното развитие.

Образованието, като един от базовите компоненти на социалната сфера, е с ключово значение за състоянието на националната сигурност. Поддържането на качествено образование, съответстващо на изискванията на времето и на тенденциите в икономиката и обществото, е залог за просперитета на държавата. Чрез образованието се осъществява социализацията и капитализацията на младите поколения. Социализацията на поколенията означава спазване на правилата на поведение в обществото и развитие на социалния светоглед и възпитание.Това означава получаване на качества на граждани, способности да размишляват кои са те и каква е тяхната роля в обществото, да оценяват критично нещата и да умеят да правят своя избор. Образованият и квалифицираният човек е национален капитал, с чиято помощ могат да се решат сложни и намиращи се на границата на нерешимостта национални проблеми.

Неблагоприятните демографски тенденции (намаляване на броя и застаряване на работната сила, водещо до ограничаване предлагането на труд), както и недостатъчната конкурентоспособност на икономиката (което е заплаха за създаване на по-качествени работни места) са едни от основни рискове за националната сигурност на страната.

На фона на демографските проблеми в България се наблюдават и регресивни тенденции в сферата на общественото здраве. Националната здравна статистика и глобалните анализи на Световната здравна организация сочат, че основните здравни показатели на страната са крайно неблагоприятни, а по някои от тях сме на последно място в Европа, което застрашава националната ни сигурност.

Съществуват редица негативни тенденции в здравно-демографския статус на населението, които от своя страна водят до значително повишаване на натиска върху здравната система и крият сериозен риск за националната сигурност на страната.

Съществен проблем се явява нарастващият дисбаланс между увеличаващите се потребности на населението и наличните ресурси на здравната система за тяхното задоволяване, което води до генериране на сериозно обществено недоволство. Въпреки наличието на повече лекари на глава от населението спрямо средното ниво за ЕС, неудовлетвореността от здравната ни система е обективен факт по отношение на пациентите.

Същото се отнася и до неудовлетвореността на работещите в сферата на здравеопазването, свързана с ниското заплащане на медицинския персонал и липсата на ефективна система за следдипломно обучение и непрекъсната квалификация.

Наблюдаваните обезпокоителни тенденции, като ръст на хоспитализациите и увеличаващите се разходи за тях, показват засилваща се неефективност на функциониране на системата.

Сериозен проблем остават недобрата събираемост на вноските за здравно осигуряване и големият процент неучастващи в осигурителния процес.

Със силен обществен отзвук към настоящия момент са проблемите, свързани с ценообразуването на лекарствените продукти, организацията на спешната медицинска помощ и контрола върху качеството на медицинската помощ и медицинските грешки.

Множеството публикации в областта на сигурността на видни западни и руски автори позволяват да се разшири и задълбочи погледът върху Схемата за нивàта на сигурността и да се отстои нейното значение като адекватен поглед към тази важна научна категория – “сигурност”.

Проф. Н. Слатински въвежда пет нива на сигурността:

  • Сигурност на Индивида.
  • Сигурност на Групата от индивиди.
  • Сигурност на Държавата.
  • Сигурност на Общността от държави.
  • Сигурност на Света.

Макар и подредени от първо до пето, тези нива не бива да се смятат за по-малко или повече важни. Всяко от тях има свое специфично значение, като трябва да се държи, естествено, сметка за характера на съответното общество и особено - за съвременните тенденции, цели и приоритети в обезпечаването на сигурността.

Сходен е подходът на изследователи от т.нар. Копенхагенска школа за изследвания на сигурността, най-вече Бари Бузан, Оле Уевер и Яп де Вилде, които също разглеждат „пет равнища на анализ в международните отношения”.

Първото ниво е сигурност на индивида (сигурност на отделния човек, сигурност на личността), наричана различно – “индивидуална”, “персонална”, “лична”, човешка и т.н. сигурност (съответно individual, personal, human security).Сигурността на индивида все повече излиза на преден план (особено на Запад), защото е пряко свързана не просто с правото на живот, а с правото на по-добро качество на живот, както и с другите основни човешки права и задължения, свободи и отговорности.  Парадигмата за сигурността на човека, на отделния индивид, се настани трайно в модерния политически и експертен дискурс. Въпреки че като практически приоритет срещу това никой няма сериозни възражения, от гледна точка на “чистата” наука, категорията “човешка сигурност” се натъква на съпротива, която нерядко е дори остра. Тя е измествана от сигурността на човека към сигурността на общността от хора, свързвана е с хуманитарни аспекти и с човешките права, разглеждана е като благосъстояние на народа (welfare), наричана е “неологизъм”. Според Даниел Дюдни “човешката сигурност” е като концепцията за “устойчиво развитие” – всички са „за”, но малцина разбират какво тя означава. И това е така, защото съществуващите дефиниции за нея са твърде общи, неясно очертаващи я и обхващат всичко от физическата сигурност до психологическото благополучие, което затруднява както ясното приоритизиране на целите и ресурсите за нейното обезпечаване, така и фокусирането на смисления академичен дебат. За първи път на най-високо ниво концепцията за човешката сигурност се появява през 1994 г. в Доклада за развитието на човека на ООН.

 В него са отбелязани два водещи аспекта на тази концепция:

  • Защитата от въздействието на трайно появяващи се заплахи като глад, болести и репресии; и
  • Защитата от внезапни и травмиращи сривове в ежедневния начин на живот на хората, в техните домове, на работните им места и в общностите. 

Според този Доклад най-важните компоненти на човешката сигурност са:

  • икономическата сигурност (напр. свобода от бедност);
  • продоволствената сигурност, (напр. достъп до храна);
  • здравната сигурност (напр. достъп до здравна помощ и защита от болести);
  • екологичната сигурност (напр. защита от опасности като замърсяванията и изтощаването на околната среда);
  • личната сигурност (напр. физическата защитеност от явления като изтезания, войни, криминални нападения, семейно насилие, употреба на наркотици, самоубийства и дори пътни инциденти);
  • общностната сигурност (напр. оцеляване на традиционните култури и етнически групи, както и на физическата сигурност на тези групи);
  • политическата сигурност (напр. зачитане на гражданските и политическите права и свобода от политически гнет). 

Международната комисия за ненамеса и държавен суверенитет определя човешката сигурност като “сигурност за хората – тяхната физическа сигурност, икономическа сигурност и добро физическо състояние, защита на човешките им права и основни свободи”.

Според Джордж Неф човешката сигурност се състои от:

  • екологична, персонална и физическа сигурност;
  • икономическа сигурност;
  • социална сигурност, включваща "свобода от дискриминация на базата на възрастта, пола, етноса и социалния статус”;
  • политическа сигурност;
  • културна сигурност или "наборът от психологически ориентации на обществото, способстващи за запазване и засилване на способността му да контролира несигурността и страха".

Гари Кинг и Кристофър Мъри предлагат дефиниция за “човешка сигурност”, включваща само “същностните” елементи, които са “достатъчно важни за хората, така че те да са готови да се борят за тях или да поставят на значителен риск своя живот или собствеността си”.

На базата на тази дефиниция, авторите идентифицират 5 ключови индикатора, свързани със благосъстоянието:

  • бедност;
  • здраве;
  • образование;
  • политическа свобода;
  • демокрация.

Чрез тези индикатори се измерва нивото на човешката сигурност.
  От приведените определения (по-скоро описания) се виждат и главните трудности при прецизиране на разбирането за човешка сигурност. Сблъскват се различни подходи – на холизъм и на редукционизъм, на максимално разширяване (inclusive approach) и на оптимално стесняване (exclusive approach), на обхващане на всички проблеми на сигурността на човека или само на тези, които са се секюритизирали. Проблемите на сигурността са екзистенциални. Те се управляват, и то отчасти успешно, само докато водят до количествени, и много трудно, когато водят до качествени промени. Един проблем става проблем на сигурността (секюритизира се), щом в резултат от него възникват качествени промени; ако обществото не може да го преодолее без структурни трансформации.

Според Димитър Йончев личната сигурност е резултат от съчетаването на трите компонента - “здравото тяло, подходящата среда и нужната степен на свобода”.

Той смята, че: “Лична сигурност има онзи, който се радва на здравословни условия на живот, чиято среда на обитаване не поражда заплахи за физическото и психическото му здраве, има възможност да планира бъдещето си и притежава някаква общоприета степен на свобода, за да взема сам решенията за себе си”.

Друго твърдение на същия автор, ако не бъде по-прецизно обосновано, поражда известни въпроси: “След като личната сигурност далеч невинаги се осъзнава от онзи, който я има, нейното дефиниране би било коректно, ако отчита този факт. В такъв случай в дефиницията на понятието "лична сигурност" не би трябвало да има място за осъзнаването ù”.

Арнолд Уолфърс различава субективна и обективна сигурност, като обективната сигурност се свързва с отсъствието на заплаха, а субективната - с отсъствието на страх от заплаха. В този смисъл, горната теза на Йончев се подразбира като отчитане в личната сигурност само на нейната обективна съставяваща. Но за да има истинска сигурност, трябва да са налице и обективната, и субективна сигурност.

Сигурността на хората, на обществото, на обкръжаващата ги материална и природна среда са актуален проблем и основни задачи в Концепцията за национална сигурност.

Екологичният фактор - опазването, възстановяването и възпроизводството на българската природа, следва да осигури благоприятна жизнена среда на българските граждани и общество. Националните интереси се реализират при оптимален баланс между опазването на природната среда и водите и нуждите от оползотворяване на природните богатства за устойчиво развитие на Република България. Личната безопасност на хората е основно положение на концепцията.  За да се постигне лична безопасност, е необходимо да се предотвратят и ограничат външните въздействия върху хората, които са част от обществената, природната и производствената среда. Като участващи от производствените процеси при изпълнение на трудовите си задачи, хората са и генератор на опасни въздействия върху останалите среди. Поради това е необходимо да се гарантира сигурност във всички сфери, системи и състояния на взаимодействия на хората.

Екологичната сигурност е актуален проблем, приоритет и фактор на националната сигурност. Поради това тя е регламентирана в редица държавни нормативни актове. В последните години у нас се установява значителна честота и тежест на възникващите производствени и природни критични събития - злополуки, аварии, катастрофи, бедствия. Те водят до наранявания, травматизъм, заболявания, инвалидност, смърт, материални загуби, унищожаване на работната и природната среда. Съпроводени са с дълбоки човешки преживявания, страдания с дълготрайни физиологични и морални вреди, природни и икономически последствия.

Особено внимание се отделя на дейността по надзора на заразните болести, опазването на страната от внос и разпространение на инфекции, ограничаване възникването на епидемични взривове и епидемии, използването на биологични агенти с терористична цел, осигуряване на висок имунизационен обхват на населението и организирането на бърз отговор по възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве. Специални действия се предприемат за превенция на масови заболявания сред уязвими и маргинализирани групи от населението.

В социалната политика се изхожда от позицията, че нарушенията в която и да е област, водят до неблагополучия и отрицателни процеси в друга или във всички останали области. Това налага чрез консултативни и взаимно свързани управленски действия да се предприемат мерки за недопускане или за пресичане на отрицателните процеси още в самото им начало.

Като член на ЕС и НАТО, т.е. на Евроатлантическата общност, Република България се приобщава към държави и общества, в които индивидуалната сигурност, индивидуалният просперитет и благополучие са с водещ акцент не само в управлението на страната, но и във ветрилото от цели и ценности на отделните хора. Което означава, че ключов елемент в оценката на дейността и компетентността на всяко управление ще бъде как то гарантира едно приемливо ниво на индивидуална (лична) сигурност за колкото се може повече граждани.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2019 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук