(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

За честта
на България, на Пагона, на Отечеството, на Народа


09 Септември 2019

Заклевам се в името на Република България
да служа честно на народа си, и ако се наложи да дам
живота си за нея,(Родината)за войнската чест и за
славата на бойното знаме!“

В текста на военната клетва,изразявайки волята на суверена,законодателят е постановил,че войнската чест,наред с Родината и бойното знаме,е едно от трите неща,в името на които военнослужещият се заклева да пожертва дори и най-скъпото-собствения си живот.Показателно е, че такъв обет се поема при полагането на военната клетва, паметен законов и морален акт в живота на човека – воин.Този незабравим,тържествен ритуал, който завършва с целуване на бойното знаме и изричане на сакралните слова „Заклех се“,се помни цял живот.Специално отбелязвам,че военната чест е единственото нравствено-етично и каквото и да било друго качество,което намира място в клетвата за вярност на народ, род и Родина.

Това обстоятелство отрежда на честта на пагона по право и по закон място в центъра на ценностната система на българските военнослужещи.

Войнската чест може да се определи като комплексно нравствено-етично качество, показател и критерий за социалния статус на военнослужещия. Правя уговорката,че този материал е посветен на честта на офицерския пагон,което не означава,каквото и да е подценяване или омаловажаване на честта на войнишкия, сержантския и подофицерския пагон.

Честта на пагона е съвкупност от нравствено-етични качества и принципи на офицера,които са достойни за уважение и създават положителен имидж в армията и обществото.Тя е концентрирано изражение на най-добрите човешки качества.

Войнската чест не е хипербола,а е по-скоро една метафора на най- високата духовна чистота,която обединява професионализма и нравственото съвършенство.

Качеството „чест на пагона“ обединява в едно символа за принадлежност към офицерската професия, какъвто е пагонът и личната войнска чест като най-важна нравствена характеристика на защитника на Отечеството.Пагонът не е украса на военната униформа.Той е отличителен знак,който се поставя на раменете на военната униформена дреха и показва статуса на военнослужещия във военната йерархия.Пагонът има своите примамливи страни,но в действителност е тежък товар,който не всеки може да понесе.

Честта на пагона най-често се разглежда в контекста на неговото проявление и защита.Офицерът отстоява и защитава честта на мундира,когато неговите действия и поведение са в хармония с конкретен кодекс на честта и с Моралния кодекс на обществото като цяло.Затова,когато говорим за честта на пагона,всъщност става дума за всеотдайно изпълнение на войнския дълг,за войнска чест и достойнство,за престиж и уважение на човека,на чийто рамене блестят войнските пагони.

Въпросът за честта на пагона е многоаспектен.Той има много измерения и компоненти.Честта на офицера е морално-етическо и социално понятие,свързано с оценка на такива качества на личността като вярност,справедливост,правдивост,благородство,достойнство.Офицерската чест е концентрирано изражение на най-добрите човешки качества,необходими за достойно и осъзнато изпълнение на войнския дълг.

Честта лежи в основата на офицерския дълг.

В един такъв материал няма възможност да се отдели внимание на цялото това многообразие,още повече,че редица важни аспекти на тази проблематика разгледах наскоро в статията,посветена на срива на офицерската професия.

„Човекът под пагон“ се отличава от обикновения гражданин с това,че той е 24 часа на разположение на службата и във всеки момент е длъжен,включително и с цената на живота си,да изпълни своя конституционен дълг по защитата на Отечеството.Военнослужещият е облечен с изключително доверие,защото, в отличие от обикновените граждани, разполага с реална сила,каквато е въоръжение и бойна техника,с които, ако не ги използва по предназначение, може да застраши устоите на демокрацията, живота, здравето и свободите на суверена.

Утвърждаването,отстояването и защитата на честта на пагона е свята
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ,
която се предава от поколение на поколение.

Тук оставям да „говори“ историята и тези, които са я писали с кръвта си по бойните полета.Когато историята говори,всички трябва да замълчим,защото тя е най-мъдрият учител,източник на знания, опит и поуки за бъдещата дейност.

Благородството и честта на пагона на българските офицери са наследени ценности от времената на римските центуриони,преминали през рицарството и достигнали до офицерските корпуси в Европа.

Ценностите,свързани с честта на пагона,са зазидани в темелите на българска традиция за изграждане,възпитание и развитие на офицерския корпус.

Началото на изграждането на Земската войска и на офицерството на Третата българска държава е поставено от руските офицери-инструктори.В разработената от тях Инструкция на Военното училище,утвърдена на 30.01.1879 г.,се посочва,че „достойнството на добрия офицер се обуславя от добрата нравственост, благородство в мислите, вежливост в отношенията с другите, точност и безпрекословност в изпълнение на своите задължения“.И още един цитат. В своя труд „Моята епоха 1878 – 1919“ Димитър Азманов пише:„За краткия свой престой в страната ни (всичко около седем години) русите успяха да внедрят в душите на своите възпитаници–офицери,фантастична любов към военната служба,към военното призвание,към армията и войника.Строгата дисциплина бе евангелие за цялата им служба, дългът към службата и Родината бяха основен стимул в цялата им дейност.Офицерът принадлежи към една особена,по-високостояща обществена среда от останалия народ.Страхът да не бъде „опетнен мундирът“ им,т.е.тяхната военна чест,заемаше видно място във възпитателната система на руските инструктори“.Първоучителите в лицето на руски инструктори възпитават благородници, по образец и подобие на руските и европейските военни училища.Те пренасят на българска почва изискванията към честта на офицера от руската империя.За какво става дума пояснява бележитият изследовател на историята на офицерството в Царска Русия Сергей Волков в труда си „Офицерският корпус“.Като се позовава на една Инструкция от XІX век,той пише:„Чест е доброто име, с което се ползваме, всеобщото доверие към нашата праведност,към нашата чистосърдечна любов към хората.Не бива да се отнасяме с безразличие към честта,защото безразличието към нея те унижава и изключва от обществото на достойните и уважавани люде.“

Най-верният критерий за оценка на истинската стойност на честта на пагона на българското офицерство са войните за национално обединение.Там,на бойното поле,всички от войника до генерала,изправени очи в очи срещу смъртта,на дело изявяват своите бойни качества и морално-нравствените ценности.

По тази тема са написани и издадени много трудове на историци,военноначалници,офицери и други участници във войните за национално обединение.Между тях се откроява книгата „Помни войната“ на бележития български военноначалник,педагог и психолог полковник Борис Дрангов.Той пише тази книга в годините на Първата световна война.В нея полк. Дрангов обобщава опита,основан на българските национални традиции в изграждането на офицерския корпус и на неговата ценностна система.Нека припомня, че „Помни войната“ е един морален кодекс и система от ценности,които служат като ориентир при изграждането на офицерството и в неговата служебна и обществена дейност.Полковник Дрангов поставя ударението на такива ценности като любов към Отечеството,самоотверженост,себеотричане,воля и характер,бащинска грижа за войника,бойно другарство, боен дух, желязна дисциплина,почтеност и справедливост,личен пример и отстояване на войнската чест навсякъде и във всичко.Заветът на Дрангов към българското офицерство е да служи всеотдайно на своя народ и да бъде вярно до смърт на Родината.„За тази цел, пише полк. Дрангов,насъщно необходими са нравствени великани,мъже волни,предприемчиви,храбри,упорити,възторжени идеалисти,смели до безумство,влюбени в България до фанатизъм,честни до самопожертвователност българи характер,железен,непоколебим,възвишен!“Такива са заветните Дрангови ценности,на които той остава верен до последния си дъх.

В книгата си „Командири на полкове,загинали в Първата световна война“ Кръстьо Кръстев описва героичните подвизи на командири,загинали със смъртта на храбрите.Това са трогателни примери на уроци по мъжество и показател какво значи чест на пагона и как тя се отстоява под огнения ад на снарядите и куршумите,а в редица случаи и при бой на нож.Със смъртта на храбрите на бойното поле в изпълнение на войнския си дълг на Добруджанския фронт загиват полк. Антон Дяков–командир на 19-ти шуменски полк,полк. Панайот Минков–командир на 8-ми приморски полк, а месец и половина след това загива и неговият наследник–полк.Никола Свещаров.В боевете на Бериш тепе в Северна Добруджа смъртоносно е ранен полк. Йордан Иванов–командир на 16-ти Ловчански полк.На Македонския фронт загиват командирът на 21-ви средногорски полк полк. Климент Джеров,командирът на 15-ти ломски полк полк. Стефан Илиев,командирът на 53-ти полк полк. Константин Ламбринов.При завоя на река Черна геройски загива и прославеният български военачалник полк. Борис Дрангов,за който вече стана дума.

Трогателни са примерите,свързани с честта на пагона при защита на бойните знамена.За тази цел в годините на Първата световна война е учреден специален награден знак „За спасяване на знамето“.Негов носител е подполковник Марин Куцаров–командир на 19-ти пехотен Шуменски полк, бъдещ генерал-майор, който след пробива при Добро поле и подписването на 29 септември 1918 г. на унизителното Солунско споразумение,преди полкът да премине в плен на победителите от Антантата,пред бойния строй,той имитира изгаряне в огнената клада на светинята на полка–бойното знаме.Всъщност истинският символ на войнската чест ден преди това подполковник Куцаров скрива под хастара на куртката си и в продължение на 9 месеца преминава с него през военнопленническите лагери,за да се стигне до невъобразима еуфория след предоставянето му през месец май 1919 г. в мирновременния гарнизон на полка г. Разград.Подобен е примерът и с капитан Атанас Веселинов,командир на сборната рота на 25-ти Драгомански полк.Той заедно с фелдфебел Йордан Витанов,след предаване на полка в заложничество,което става на 02.10.1918 г. ,скриват знамето и парите от касата на полка,избягват от плен и за 12 денонощия достигат до Цариброд като предават знамето на командира на допълващата дружина,а парите са внесени в БНБ.За спасяването на знамето к-н Веселинов е награден с Военен орден „За храброст“ ІV ст., а самото знаме със същия орден ІІІ степен.

Авторитетът и престижът на офицерското звание,както и дивидентите,които то носи,се проявяват с особена сила в периода между двете световни войни.Тогава целият елит на държавата е произхождал или е бил свързан по някакъв начин с офицерството.Политици и държавници са парадирали с преминаването през военна школа и с обстоятелството,че на раменете им са блестели офицерските звезди.

Историята обаче е такава,каквато е, и тя не бива да се пренаписва и представя пред поколенията в розова светлина.Точно заради това, в интерес на обективната истина и оценката на героичното ни минало,трябва да се почертае,че наред с положителните традиции при отстояване на военната чест и достойнство в определени периоди се наблюдават и тенденции за сриване и поругаване на тази чест.Надълго и нашироко може да се говори за случаи и прояви на потъпкване на офицерска чест и достойнство,както във военните години,така и в мирновременния период от развитието на българската войска.Не могат да бъдат пример за подражание наместа на офицерството в политиката,организирането и участието във военни преврати,в белия и червения терор,помрачили блясъка на пагона и оставили кървава следа в народната памет.

Наскоро препрочетох забележителния труд на генерала от пехотата Стефан Тошев,озаглавен „Победени без да бъдем бити.Отговор на хулителите ни, като съюзници“.Сам,широко скроен и бохем по характер,генерал Тошев е държал изключително много на честта на пагона на българския офицер и генерал и си е позволявал волността да не изпълнява заповеди,които е считал за погрешни. Той не се е посвенил,в качеството на командващ Трета армия в Първата световна война при действията ? на Добруджанския фронт,в името на войнската чест,да влиза в остър конфликт с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа германския фелдмаршал Аугуст Фон Макензен,поради което се е стигнало до освобождаване на Стефан Тошев от длъжност.По повод на обвиненията,че нашият народ е робски и има ниски морални стойности,както и за съмненията във военния талант на българските офицери и генерали,генерал Тошев пише:„Войниците на този робски народ,почти същите и в трите войни,не издържаха ли при най-лошите политически и от вътрешно естество условия последната война,като гладуваха и мръзнеха, и, окъсани и обосели, три години останаха под огъня в първа линия?Това ли са те,синовете на робското племе?Снемете шапки,господа,и нека се поклоним пред нашия народ,що след петстотин годишно робство,в 40 години политическо съществуване,се издигна бързо в очите на културните народи и прояви чудеса на самоотверженост за реализиране на вековните си идеали. Поклон дълбок пред неизвестния български войн.“

Тази защита на българската чест от немските и австрийските нападки не пречи на генерал Тошев да говори откровено за многото неудачи,грешки и простъпки,които съпътстват успехите на бойното поле и в мирновременния живот на армията.Той споделя подробно и с конкретни примери от Първата световна война,случаи и прояви на откъснатост на Главната квартира от фронта, за моралното разложение в някои полкове на армията,за лоши взаимоотношения между офицери и войници,за неподчинение и оскърбителни подмятания по адрес на офицери,за отказ да се изпълняват заповеди и разпореждания на командирите,за обезличаване на младшия офицерски състав,за лоша дисциплина,за бягство и дезертьорство на войници и подофицери,за опити за покушение на командири, за явни бунтове в някои полкове, изобщо за помръкване блясъка на честта на пагона.Всичко това се свързва с обстоятелството, че за 7 години България води три войни,че войската е изключително лошо снабдена,уморена и изтощена от недоимъка,демотивирана от тежкото положение в страната и конкретно на семействата на войниците и офицерите.Ето какво пише по този повод Главнокомандуващият в Доклад до Царя през 1918 г.:„Има части 25 процента с боси нозе,а дрехите им са съвсем парцаливи.Не са редки случаите да са виждат голи меса под съдрани и износени куртки и панталони,без никакво долно бельо.Облеклото на офицерите е също мизерно.Те няма от къде да си набавят материали и са обезличени между войниците по външност.И войниците и офицерите се срамят и окайват в това положение“. В този доклад Главнокомандващият донася за трагичното състояние на изхранването и цялостното осигуряване на войската и определя ситуацията по бойните фронтове като бедствена.

Генерал Тошев,а и други автори като генерал Русев–командир на Втора тракийска дивизия,в книгата си „Добро поле и Втора тракийска дивизия“,подполковник Бунарджиев в книгата си „Има ли предателство на Добро поле“,проф.Ал. Цанков в книгата си „Последствия от войната“ пишат за причините и отражението на пробива при Добро поле,с което се слага началото на продължаващата вече 100 години гражданската война в България,за последствията от двете национални катастрофи,за нападките от политици и гражданство на офицерството като привилегировано съсловие и виновник за загубата на войната,за корупцията при снабдяването на армията с въоръжение и боеприпаси,отговорност за което носят държавниците и висшето военно ръководство.Като стана дума за корупция,нека припомня така известната афера „Шарл-Жан“,в която едни от най-популярните и високопоставени генерали като Рачо Петров–министър-председател и Михаил Савов–министър на отбраната са обвинени,разследвани и съдени (Генерал Р.Петров е осъден на 75 г.затвор,от които излежа само 4) за злоупотреби и корупция. Този проточил се с години процес хвърли сянка върху честта на генералския пагон.

Макар и в не такива остри измерения,честта на пагона, на приливи и отливи,под една или друга форма се опорочава и в годините на социализма.

Както се вижда,войнската чест често е поставяна на изпитание.Но трудностите и проблемите са преодолявани успешно в името на Отечеството,за честта и славата на войската и Родината.Честта на България като най-старата държава в Европа,на българската войска,която въпреки участието в пет войни за национално обединение,не е позволила да пленят нито едно нейно бойно знаме,честта на българското офицерство–гръбнак на Въоръжените сили,не е потъпквана,защитавана е до смърт от врагове и поробители.Отделните,понякога изолирани случаи на поругаване на моралните ценности и етичния кодекс за поведението на офицера,не са били в състояние да прекъснат националните традиции за поддържане на висота честта и достойнството на защитниците на Отечеството.

Позволявам си да завърша тази част от материала с думите на капитан Георги Георгиев,известен като барда на Първа дивизия,казани по повод на парада на сборните роти на 1-ва и 12-та дивизии,състоял се на 09.12.1916 г. в завладения Букурещ. Цитирам дословно:

„Музиката свири.Знамето се вее.Лъвът реве.
Като на парад нашата дивизия се носи по целия Букурещ.
Виждате ли българския войник?
Може да няма гащи.Но победи!
Може да носи съдрани панталони.Но победи!
Може да мъкне смачкан шинел.Но победи!
Гащи се купуват.Панталони се кърпят.Шинелите се гладят.
Славата не се купува.Честта не се закърпва.Поражението не се изглажда.“

Ето такива са славните български традиции,които ни завещаха нашите предци.Между тях високо е възвисена честта на пагона като показател и критерии за отдаденост на офицерството на народното дело,на доблестна служба на род и Родина.

Днес,при новите реалности в страната и света,компетентните държавни органи трябва да кажат как се
УНАСЛЕДЯВАТ И ПРОДЪЛЖАВАТ

ли се тези български национални традиции в работата за изграждане на офицерския корпус.Тук отчитам обстоятелството,че някои от качествата и характеристиките на честта на пагона с времето губят своята актуалност.Нали е абсурдно да искаме чрез дуел днес да се защитава честта на пагона.Все пак сме в ХХІ век и няма как копи-пейст да повтаряме някои разбирания и действия,прилагани преди 100 и повече години.Нужно е да сме адекватни на времето,в което живеем.Това означава,че това което е отживяло времето си не подлежи на реновиране.Но всичко от нашите национални традиции,което е работещо и е в синхрон с днешните реалности трябва да се използва в обучението и възпитанието на офицерския състав.Струва ми се,че това сега не е така.И признание в този дух направи, не кой да е,а министърът на отбраната,което,разбира се,му прави чест.В приветствието си към Втория национален събор на запасното войнство,състоял се на 14.09.2019 г. в местността „Крънска кория“,край г. Казанлък,вицепремиерът по сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов откровено призна,че „Във времената,в които се пренебрегват националното достойнство и чест на българина,когато хората,като че ли са забравили понятия като чест, достойнство, род, служба,вашата роля (на запасното войнства) като хора,които са служили на България е изключително важна.“Като съвременници на загробилия ни преход ние сме свидетели,а мнозина са и потърпевши,от грубото посегателство върху честта на пагона на българските офицери.

Един по общ и не така професионален
ПРЕГЛЕД И АНАЛИЗ

на нормативната база,на стратегическите,ръководни и работни документи, свързани с отбраната и въоръжените сили, показват, че въпросът за честта на пагона не получава заслужаващото си място и внимание във въоръжените сили и не е поставен в центъра на ценностната система на днешния офицерски корпус.

В Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България (ЗОВСРБ) има текстове–чл.177,ал.2 и чл. 178,които регламентират защитата на честта и достойнството на военнослужещите и определят отговорностите на държавните органи и длъжностните лица в това отношение.

В Актуализираната стратегия за национална сигурност за войнска чест и достойнство не се говори.

Същото се отнася и за Доктрината за въоръжените сили на Р. България.

В Националната отбранителна стратегия се разглежда същността и ролята на Системата за управление на човешките ресурси и на Модела за кариерно развитие на военнослужещите.Посочва се,че „Военно-образователната система ще се развива на основата на българските военни традиции.Организацията и провеждането на индивидуалната подготовка на личния състав от въоръжените сили са насочени към изграждане на лидерски качества и високи морално-психически и патриотични качества“.И тук качеството чест на пагона не се споменава.

В Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020 в раздел VІІІ-ми „Хората в отбраната“,се поставя като цел изграждането на офицерите като лидери.Войнската чест или честта на пагона също не се споменават.

В Докладите за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Р. България през 2017, а и през 2018 година,няма нито дума за клетвения ангажимент да се защитава честта на пагона.

В Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р. България, Глава втора „Военнослужещите и взаимоотношенията между тях“, Раздел ІІ „Общи задължения на военнослужещите“,чл.114 точка 4 посочва,че „военнослужещият е длъжен да пази честта на пагона“.

В Кодекса за етично поведение на военнослужещите,утвърден от министъра на отбраната,в изпълнение на член 178 ал.3 от ЗОВСРБ,се споменава само,че трябва да се спазва принципът за почтеност.

По подобен начин въпросът за честта на пагона стои и при атестирането на военнослужещите,регламентирано с член 158,ал.2 на ЗОВСРБ,която гласи:„Атестирането  на военнослужещите да се извършва по система от критерии, чрез които да се оценяват техните личностни характеристики.“.В издадената за тази цел Наредба са регламентирани пет атестационни формуляра,по които се оценяват военнослужещите съответно от Министерството,видовете въоръжени сили,подофицерския и войнишкия състав.На оценка подлежат професионалните компетентности и личностните характеристики на военнослужещите.Прави впечатление, че в критериите за оценка на офицерите,качеството „Взаимоотношения и войнска етика“ е в опашката на личностните характеристики,докато, „Лидерски способности и умения“ са поставени в челото на професионалните компетентности.По-впечатляващото в случая е,че не е предвиден критерий за оценка как военнослужещите отстояват и защитават честта на пагона.

Много рядко думите „чест на пагона“ се споменават в изявления,лекции,речи,интервюта на представители на политическото и военното ръководство на армията.На 2 септември 2019 г.на тържественото откриване на учебната година в ковачницата на военни кадри- В.А. „Г. С. Раковски“,лекции изнесоха министърът и началникът на отбраната. Началникът на отбраната не каза нито дума за чест на пагона или за нещо пряко свързано с тази водеща ценност в моралния облик на офицера,която военната Алма матер трябва да изгражда и възпитава.От своя страна,министърът на отбраната също не спомена това комплексно нравствено-етично качество,но в заключителната част на лекцията си постави ударението на лидерството като подчерта:„Днес ние повече от всякога трябва да градим истински лидери,а не просто високо подготвени професионалисти“.

Този най-общ преглед на документацията на Министерството на отбраната ясно показва,че въпросите,свързани с честта на пагона като съвкупност от нравствени качества и принципи на поведение,в днешно време не срещат горещ прием в армията и въоръжените сили.Те не намира подобаващо място нито в доктринално-концептуалните,ръководни и работни документи,свързани с отбраната и сигурността на страната,нито пък в практическата дейност във войските и щабовете.С това могат да се обяснят до голяма степен проблемите в армията,свързани с човешките ресурси и като цяло с духовния фактор.И действително за каква изява и защита на честта на пагона можем да говорим в годините на демокрацията,когато:

-хиляди офицери,в хода на военните реформи,най-безцеремонно бяха изхвърлени на улицата без каквато и да е държавна грижа и помощ.Безценен национален капитал от образовани,подготвени,дисциплинирани,с управленски опит,знаещи и можещи офицери беше безотговорно разпилян и лишен от възможността да работи в името на общественото благо;

-офицерският корпус се обезличи и постави на тясно от политиците,изолира се от обществените процеси,затвори се в казармите и щабовете;

-наблюдаваме безропотно покорство на висшия команден състав.Сещам се за три случая за целия период на прехода за напускане на армията от висши военни,поради несъгласие с политически решения,отнасящи се до отбраната и въоръжените сили;

-генерали и офицери,попаднали в Парламента или в изпълнителната власт,без да са препоръчани от военно-патриотичните организации,се придържат към партийната дисциплина и към поведение,описано по неповторим начин от народния трибун Христо Смирненски в бележитата му творба „Приказка за стълбата“;

-жизненият стандарт и качеството на живот на офицерите и техните семейства не са адекватни на характера на полагания труд,на трудностите на професията и на ограничаването на  човешки им права и свободи;

-продължава сривът на престижа на военната служба и на офицерската професия и др.

Създадената ситуация,проблемите,свързани с унаследяването и продължаването на българските национални традиции,в това число и с опазването на честта на пагона,показват важността на въпроса за приоритетите в изграждането,кариерното развитие и поведението на офицерите в армията и обществото.В това отношение се откроява значимостта на връзката

ЧЕСТ НА ПАГОНА-ЛИДЕРСТВО

нейните измерения,припокриването и различията между тези две качества на офицера.Тук,в крайна сметка,основният въпрос е дали не се прави подмяна на приоритетите и какви са последиците,ако това е така.

В условията на демокрацията лидерството се лансира като пръв приоритет в усилията за изграждане и възпитание на офицерския корпус.И тази нагласа е оправдана с оглед на изискванията към съвременните военни ръководители и тяхната роля в осигуряването на националната и колективната отбрана.Лидерството е изключително актуална тема в демократичния свят.То си изучава в училища,вузове,военни академии и колежи.Организират се специализирани курсове,семинари,конференции и други публични изяви.Приемат се специални програми за международна подготовка на млади лидери.Разработват се теории и трудове по лидерската проблематика.

Много и най-различни са определенията на лидерството.Някои автори го определят като философия за живота.Всъщност то е процес на социално влияние,което впряга усилията на другите хора за постигане на по-високи цели.Лидерството е действие и поведение.Съвременният лидер е визионер в своята област. Хенри Кисинджър казва, че „Задачата на лидера е да преведе хората оттам,където се намират,дотам,където никога не са били“.Лидерът се характеризира със силата на своето въздействие,с влиянието и доверието на колектива.Лидерските качества са морални ценности,убеждения,характер,знания и умения.Истинският лидер е автентичен, всеотдаен, уважаван, почтен, комуникативен, смел,целенасочен, скромен, великодушен,грижовен, сърдечен, взискателен.

За същността и характеристиките на честта на пагона вече стана дума в началото на този материал.Тук ще добавим,че честта е качество на човека,което се проявява във връзката и взаимоотношенията в колектива и обществото.Честта на пагона намира израз в отговорността и верността на идеите,идеалите и военната клетва.Офицерът отстоява и защитава честта на пагона,когато неговите действия и поведение са в хармония с конкретен кодекс на честта и с моралния кодекс на обществото като цяло.

Съпоставката на лидерството и честта на пагона показва,че те имат помежду си много общо и в голяма степен се припокриват:
-синоними на лидер са вожд,началник,предводител,командир,шеф;
-в някои документи на МО се слага знак за равенство между лидерски умения и командни способности (Атестационен формуляр на офицерите от ВВС);
-и двете понятия са качества,които характеризират поведението и действията на офицера;
-офицерът не може да бъде лидер,ако не е пример за подражание по отношение отстояването и опазването на честта на пагона;
-качествата,с които се характеризира офицера-лидер и офицерът,отстояващ честта на пагона,в много голяма степен са едни и същи;
-изискванията на Закона и на Военния устав към поведението на лидера и на офицера,който не е в тази позиция,съвпадат;
-няма разлика в критериите за оценката на офицерите в зависимост от това дали са лидери или не.

Изводът,който може да се направи е,че,работейки за изграждане и възпитаване на лидерски качества,в същото време,дори и да е неволно,се градят и качества,характеризиращи честта на пагона.

Наред с приликите и известното припокриване,между лидерството в армията и честта на пагона има обаче и съществена разлика.Без да отивам на полето на теорията,бих желал в практико-приложен план да изложа някои съществените различия които заслужават внимание и което е по- важно-да се отчитат в работата за изграждане на офицерския състав.

Първо:Лидерството в гражданския живот и в армията не е едно и също.Лидерът в гражданския живот определя посоката и чрез психологическо въздействие влияе на хората,които доброволно го следват.Офицерът-командир или началник,влияе върху своите подчинени от позициите на длъжността и властта,която произтича от заеманата служебна позиция.И още:Отношенията,които се изграждат при лидерството, са в посока „лидер - последовател“, а при офицера са „началник-подчинен“.Видно е,че разликата е твърде съществена и е от принципен характер;

Второ:Въпросът за изграждане на лидерски качества в курсантите и офицерите в документи на МО и в изявления,както вече беше казано,се поставя на общо основание.Възникват такива въпроси като:всички ли офицери ще са лидери във формированията,в които служат;не е ли вярно, че лидерът,т.е.водачът във взвода,ротата,щаба е един;какво става в един войнски колектив когато формалният и неформалният лидер са различни лица;може ли да се породи конкуренция за лидерски позиции и какви ще бъдат последствията за реда,дисциплината и сплотеността на този колектив.

Трето:Не се ли създават предпоставки с това механичното пренасяне на лидерството от гражданския живот във въоръжените сили да възникне колизия между лидерството и основния принцип на военното строителство,какъвто е единоначалието?;

Четвърто:Лидерството се проявява преди всичко във взаимоотношенията между хората.В армията тези въпроси са строго регламентирани с Устава за войсковата служба.Всичко,свързано с единоначалието,с отношенията началници-подчинени,старши-младши е подробно разписано.Излизането извън тези норми може да бъде дисциплинарно нарушение или престъпление.Пита се къде е тук лидерството?

Пето:Традицията във войската е да се говори за формиране в офицерския състав на високи професионални,командно-организаторски и нравствено-етични качества.Сега тази постановка на въпроса е подменена с лидерски качества.Говорим за военни лидери.Трудно се схваща какво ново,по-различно от традиционното българско разбиране за качествата на  офицерски корпус,се внася с възприемане и налагане на понятието лидерство.

От друга страна,трябва да се има предвид,че в документи на МО лидерството е отнесено към професионалните компетентности,докато честта на пагона е нравствено-етично качество.

Поставяйки по този начин въпроса за общото и различията между лидерството и честта на пагона,аз съвсем не искам да противопоставям едното качество на другото.И двете имат своето място в изграждането,възпитанието и кариерното развитие на офицерския състав.Тук по-скоро става дума за подреждане на приоритетите,за синхрон и съответствие на повелите на военната клетва.За сетен път подчертавам,че честта на пагона стои в центъра на ценностната система на българския офицер и на това място я поставям не аз, а военната клетва. Ако тази теза не се оспорва,то тя трябва да бъде защитена с дела.

Вече навлязохме в един въпрос от принципен характер,който е свързан с ценностите,които изповядва българският офицер и като цяло за ценностната система на българското офицерство.В условията на демокрацията,и особено след приемането ни за пълноправен член на НАТО и ЕС, у нас много се говори за изграждане и възпитание на офицерите в дух на евроатлантическите ценности.Затова въпросът спада ли качеството

ЧЕСТ НА ПАГОНА КЪМ ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ

е изключително актуален.Това е червена граница и въпрос на националната чест и достойнство.

Днес е модерно да се пише и говори за възпитанието на офицерския корпус в духа на евроатлантическите ценности.В подкрепа и защита на тази тенденция могат да се приведат убедителни аргументи.Смущаващото в случая е,че българските национални традиции по отношение на нравственото изграждане на офицерството останаха на по- заден план, да не кажа и по-силни думи.

Всъщност много се говори за евроатлантически ценности ,но малко се знае за генезиса и използването на това понятие в различните страни от европейската общност.Ето какво пише в официалните документи на двете общности–ЕС и НАТО.В чл.2 на Лисабонския договор,подписан на 13 декември 2007 г.,пише,че ЕС се основава на „зачитане на човешкото достойнство,свободата,демокрацията,равенството,правовата държава,както и зачитане на правата на човека“.По-нататък се подчертава,че тези характеристики са общи за едно общество „чиито характеристики са плурализмът,недискриминацията,толерантността,справедливостта,солидарността и равноправието между жените и мъжете“.Във Вашингтонския договор се посочва,че „Алиансът е единствената по рода си общност на свобода,мир,сигурност и споделени ценности“.И още един цитат от Стратегическата концепция за отбрана и сигурност на държавите–членки на организацията на Северноатлантическия договор,приета от държавните и правителствени ръководители в Лисабон през 2010 г.„Нашият Алианс,се посочва в раздела „ Алианс на ХХІ-ия век“,е източник на надежда,защото се основава върху споделените ценности за лична свобода,демокрация,човешки права и върховенство на закона“.

Както се вижда,комплексното качество чест на пагона не е ценност по евроатлантическата ценностна система,докато във военната клетва то е изведено като пръв приоритет.Тук бихме могли вече да говорим за противоречие между прокламираните евроатлантически ценности и военната клетва.От друга страна,приведените цитати показват,че в съдържателно отношение евроатлантическите ценности не съдържат нищо по-различно от принципите,нормите и ценностите,залегнали в Конституцията на демократична България.

Понятието евроатлантически ценности,което не съществува в класацията на юридическите термини на ООН,води началото си от Атлантическата харта,подписана между САЩ и Великобритания на 14 август 1941 г.Известно е,че чрез прибавяне на думите „американски ценности“ към европейската ценностна система,която е съгласуван набор от етични ценности,служещи като стандарт за насочване на човешкото поведение,се получи понятието „евроатлантически ценности“.Редица европейски страни,като например ФРГ,Франция и някои други,не използват и не се позовават на категорията „евроатлантически ценности“.Не са малко учените,които оспорват и категорията „западни ценности“,като считат,че с нея се изразява по-скоро западният начин на живот. Препоръчва се вместо понятието „западни ценности“ да се говори за правила, норми, принципи и законодателни актове,гарантиращи върховенството на закона.Учени и политолози застъпват виждането,че понятието „евроатлантически ценности“ звучи абсурдно.Това е така,защото то изпразвало от съдържание думата „ценност“,чието кратко определение е нещо положително,нещо добро.Няма лоша ценност.В този порядък на мислите,не можем да избягаме от въпроса-що за евроатлантическите ценности са съсипването на Ирак заради лъжата,че притежава ядрени и химически оръжия,което впоследствие роди Ислямска държава,или въздушните удари по Сърбия,заради плана „Подкова“,целящ етническото прочистване на Косово,наличието на какъвто и до днес не е доказано,но Сърбия даде свидни човешки жертви-загинали 4 000 души,ранени 10 000 души,18 000 души умрели и 30 000 заболели от рак,както и претърпени материални щети,възлизащи на 100 милиарда долара,или пък „Арабската пролет“,която срина Сирия и Либия и наводни Европа с мигранти?Действително военните съюзи са силови органи за постигане на определени военни и политически цели,но може ли да се каже,че подобни действия хармонизират на ценностната система?Тези разсъждения най-малко ни водят към размисъл за измеренията и проявленията на евроатлантическите ценности.Моето скромно мнение е,че истината е да се придържаме приоритетно към нашите исторически,традиционни ценности на офицерската професия.Още повече,че човешкото достойнство и морал,на които се основава ЕС и общите ценности от които се ръководи НАТО като демокрацията,правата на човека и върховенството на закона са намерили,както вече стана дума,по един добър начин,своето място в Основния закон на Р. България.В своето историческо развитие България е давала свидни жертви за чужди интереси.Какви национални,пък и колективни интереси защитавахме в Ирак,където оставиха костите си 13 достойни български чада,а повече от 30 бяха ранени.Мисля,че е крайно време у нас да се установят два незаобиколими,железни принципа.Първият да бъде–българският национален интерес е над всичко останало и вторият--решенията за България,да се вземат от суверена и публичните власти в България.

С лансирането на идея за приоритета на националните интереси,не оспорвам и не поставям под съмнение нашата европейска и евроатлантическа интеграция и колективната отбрана и сигурност.Едното няма нищо общо с другото.За задълбочаване на интеграцията и на колективната отбрана е по-удачно да се възприеме и работи за утвърждаване на такива ценности като:развитие на взаимноизгодното сътрудничество в рамките на двете общности;партньорство и солидарност;взаимопомощ,взаимното уважение и доверие;обща грижа за запазване на мира и сигурността на планетата Земя.

Говорейки за националните и за привнесени ценности,трябва да се проникнем от разбирането,че тук всъщност не става дума за някакво заяждане или за анти-атлантическо говорене за каквото сигурно някои ще ме обвинят.Иде реч за нещо жизнено важно-за отърсване от чуждопоклонничеството и националния нихилизъм,за честта на най- старата държава в Европа,която има осезаем принос в световната цивилизация,за честта на българската войска,покрила с неувяхваща слава бойните си знамена и най-после-за честта на пагона на българския офицер,която е защитавана и отстоявана при всякакви превратности на историята.

На фона на проблемите,свързани с офицерската професия, в условията на кадрови колапс във въоръжените сили, една от възможните мерки за излизане от тази ситуация е да заложим в политиката и в практическите си действия на изконните български ценности,в центъра на които безспорно е честта на пагона.Нужно е преподреждане на приоритетите, промяна и

ПРЕЗАРЕЖДАНЕ

с нова енергия на дейностите,свързани с възраждане на честта на пагона.И тук имам предвид честта на пагона,както на действащите офицери,така и на офицерите и генералите от резерва и запаса.

За да няма спекулации с моята особа и позиция,ще почертая,че не се стремя да продавам солена вода на Черно море.Това е само една гледна точка за състоянието и приоритетите на работата за възраждане блясъка на офицерския пагон.Надявам се това да правят и други колеги с активна гражданска позиция.

Три са основните фактори,от които в най-голяма степен зависи не само честта на пагона,но и престижът на офицерската професия.Това са държавата,гражданското общество и самото офицерско съсловие. Връзката между

ДЪРЖАВАТА И ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ЧЕСТТА НА ПАГОНА

е пряка и непосредствена.В ЗОВСРБ, член 177,ал. 2 се подчертава,че „Защитата на достойнството и честта на военнослужещия е задължение на държавните органи и на длъжностните лица на територията на Р. България и извън нея“.Влиянието и въздействието на държавата за повишаване на авторитета на офицерството и честта на неговия пагон може да бъде пряко,целево и непосредствено,както и опосредствено,чрез всичко,което се прави за армията и отбраната на страната.

Между държавата и офицерството в това отношение трябва да има подписан справедлив и честен договор.

Държавата трябва да гарантира на офицерския корпус:
-висок жизнен стандарт и качество на живот;
-да е неразделна част от елита на нацията;
-да бъде най-привилегированото съсловие в държавата;
-сигурност на протичане на службата и справедлива система за кариерно развитие на офицерството;
-изключване на държавни решения,с които се обезличава офицерската професия и професионализма,каквито случаи имаше с назначения на ръководители на специални служби,включително и приемане на закони в интерес на конкретна личност,както вече за втори път се процедира във военното разузнаване.

Отговорност на държавата е създаването на условия,предпоставки и гаранции за престижа на военната служба и на офицерската професия,в това число,както повелява закона,и за защита на честта на пагона.

Задължение и отговорност на държавните власти и органи е в отбранителната политика,визията и стратегията за развитие на армията и въоръжените сили,да намерят подобаващо място въпросите,свързани с офицерския корпус,с неговата чест и достойнство.Става дума за нормативната уредба,приемането на доктринално-концептуалните документи,бюджета и отчета на изпълнението на поставените цели и задачи по колективната и националната отбрана.Държавата,в лицето на Министерството на отбраната,носи непосредствена отговорност за разработване на ръководните и работните документи,свързани с човешките ресурси,кариерното развитие,военно-образователната система,жизнения стандарт и качеството на живот на офицерите и техните семейства.

Върху компетентните държавни органи и институции лежи отговорността за медийната политика в интерес на военната професия и в частност на защитата на честта на офицерския пагон.Смущаващо е,че в обществените медии,да не говорим за частните такива,няма специализирани предавания,посветени на армията и службата в нея.А такава практика в миналото имаше,която в условията на демокрацията беше преустановена.

По телевизиите могат да се видят разни конкурси, формати и предавания за най-различни вип персони-реални и фалшиви,но специализираните предавания за героизма на военната служба в мирно време,за вип офицерите,сержантите и войниците отсъстват от екрана.Не казвам лоша дума за когото и да било.Говоря за военно-патриотично възпитание на младите хора,за престижа на професията на дълга,за националния интерес в областта на сигурността,от който са заинтересовани и собствениците на медии.

От телевизионния екран ежегодно се излъчват какви ли не класации за личности на годината-спортист на годината,футболист на годината,финансист на годината,полицай на годината,пожарникар на годината и т.н.,но офицер,сержант и войник на годината няма.Това е упрек към Министерството на отбраната,защото много прояви,достойни за гордост при изпълнение и на трите мисии на въоръжените сили,остават неизвестни за българската общественост.

Има какво да се прави и по линия на културата,отдиха,спорта и развлеченията в интерес на грижата за офицерството и за честта на пагона.Само един пример:Да вземем въпроса за последствията от преобразуване на Домовете на народната армия във военни клубове.Вече го няма например Централният дом на народната армия (ЦДНА0)Съжалявам,но Централният военен клуб (ЦВК) не е дом на армията.Няма ги и местата за срещи след работно време на хората от военното съсловие-сладкарницата,гарнизонният стол, столът за старши офицери.Тези помещения са предоставени на частни фирми,а заведенията могат да се ползват от офицерите на общо основание.Средата в тези,по принцип средища на военното съсловие,е чужда,коренно различно от завещаните ни традиции от нашите предци за полково или офицерско семейство.Не знам скоро в ЦВК да са се състояли офицерски сватби,балове и други изяви на офицери от кадъра и запаса.Подобна е картината и в гарнизоните в провинцията.Оказва се,че за Министерството на отбраната парите и печалбата са по-важни от грижата за офицерите,за офицерската чест и достойнство.

Много може да се желае и по отношение връзката гражданско общество-офицерство.След премахване на наборната военна служба като че ли се прекъснаха взаимоотношенията на различните структури на гражданското общество с армията и офицерството.

Възкръсването на честта на пагона в най-голяма степен зависи от самото офицерско съсловие.

Три са задължителните условия,за да го има в живота и в правния мир качеството чест на пагона:
-Първо-това качество трябва непрекъснато да се изгражда и възпитава в офицерския състав;
-Второ-чувството за чест трябва да се поддържа постоянно в активно състояние;
Трето-трябва да се прави необходимото щото офицерът да бъде верен към ценностите на честта и да носи отговорност в това отношение.

Офицерът,чието верую е честта на пагона:
-поставя тази чест в центъра на ценностната си система;
-държи своята чест и лично достойнство,издигнати високо на пиедестал;
-е образец на чест,порядъчност и благородство;
-не допуска отклонения и нарушения на клетвените слова и се ръководи от разбирането,че потъпкването на военната клетва е безчестие,което заслужава презрение и омраза;
-има самочувствието,че се е посветил на най-мъжката и значима професия,упражняването на която изиска убеденост и готовност да се понасят неизбежните трудности и лишения;
-опира се не само на мундира,а и на нравственото превъзходство;
-не прекланя гръб и стои изправен срещу предизвикателствата пред неговата чест и морал;
-дава личен пример на почтеност,благородство и добронамереност навсякъде и във всичко.

Офицерът,държащ на честта на пагона,не може да си позволи:
-поругаване на личната му чест и достойнство;
-разрив между думи и дела;
-угодничество на силните на деня;
-използване на служебното положение за лично облагодетелстване;
-действия и прояви на морална деградация и уронване на честта и достойнството на офицерската професия.

Повишаването на честта на пагона е свързано с приноса на офицерския корпус за утвърждаване на армията не само като фактор в отбраната на страната,но и като:
-държавна институция,осъществяваща консолидиращо въздействие върху българското общество;
-фактор за единение на българската нация,за преодоляване на политическата конфронтация и противопоставянето в обществото,за покаяние,опрощение и единение,за изживяване на жаждата за мъст и реванш,от които са завладени някои граждани и политически сили;
-институция с принос за утвърждаване на националната идентичност и приобщаване към българските национални идеи и интереси на граждани с небългарски етнически корени;
-твърдина на българската държавност и на българския национален дух.

В изявата и защитата на честта на пагона особено важна ролята играят военно-патриотичните и родолюбивите организации.Генералите и офицерите от резерва и запаса,за разлика от действащите си колеги,са ежедневно между хората и със своята дейност и поведение не само показват,но и защитават честта на пагона.Работата за военно-патриотичното възпитание на подрастващото поколение,обществени инициативи като Брод за България и Националния събор на запасното войнство,наред с всичко останало,допринасят и за живителната сила на войнската чест и достойнство.Офицерите от запаса-издатели като Спиридон Спиридонов,Росен Панчалиев,Лазар Мурджев със списанията,вестниците и сайтовете,които списват,правят много за популяризиране достойните дела и честта на българското офицерство.Запасното войнство е силно,когато е единно и сплотено.Това сега не е така. Затова е необходимо започналият процес на единение и обединение да се доведе докрай.

Иска ми се да завърша този материал с един пример от нашата военна история,който по неповторим начин показва какво значи признание на честта на пагона на българския офицер.През 1936 г. в столицата на Великобритания Лондон с международно участие се провежда Лондонският конгрес на Британския легион във връзка с честванията на победите на британската армия в Първата световна война.Когато край подредените за участие в грандиозния парад бойни знамена минава българската военна делегация,командващият фелдмаршал лорд Милн заповядва:„Свалете знамената!Минава генерал Вазов–победителят от Дойран!“Признание,което изпълва с национална гордост.Затова заветът на нашите предци е „бий, за да те уважават!“.Трансформиран за мирно време,този завет би звучал така–готви се упорито,ден и нощ,овладявай до съвършенство бойното майсторство,с действия и поведение бъди пример за подражание в казармата и в обществото и тогава ще можеш да кажеш,че изпълняваш с чест и достойнство дадената клетва за вярна служба на Отечеството!

Р.S.Този материал написах и посвещавам на моята 77 годишнина и на 59 годишнината от поставяне на раменете ми пагоните на честта като курсант във ВНВУ „Васил Левски“,лични празници,които отбелязах на тази дата.