(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

Антисемитизмът в България - Освобождението до днес

Антисемитизмът в България - Освобождението до днес
Aвтор:  Красимир Първанов

27 Април 2020

ГЕРБ, ДСБ, АТАКА  и НДСВ подкрепят предложение за именуване на улица на името на Богдан Филов. Асен Сираков, представител на новосформираното Сдружение "Род", представя проект на организацията за поставянето на паметник на Богдан Филов. През юли 2009 бургаската синагога е залята с коктейл "Молотов".

Често обществени настроения и нагласи се фокусират върху една личност, една етническа или религиозна група хора, която се натоварва със съответни качества, характеристики или негативи. Такъв е случаят с антисемитизма или по-точно юдеофобията, доколкото биологичният, псевдонаучен расизъм не намира особено разпространение в българското общество. В това отношение бихме могли да повярваме на такъв „специалист“ по еврейския въпрос като германския посланик в София и фанатичен нацист Хайнц-Адолф Бекерле (в определена степен отговорен за депортацията на евреите от Македония и Тракия през 1943 г. и съден по-късно за това), който пише на своите шефове в Берлин, че е шокиран от обстоятелството, че „Българското общество не разбира истинското значение на еврейския въпрос. Обикновеният българин, който е израснал редом с гърци, арменци, турци и цигани, не разбира смисъла на борбата срещу еврейството, нещо повече, самата същност на расовия въпрос е неразбираема за него“.Но независимо от това как точно и исторически коректно да бъдат наричани антиеврейските настроения (юдеофобия, популистки расизъм или другояче), техните прояви са реалност, намерила място в традиционната и в по-новата българска култура. Евреите, поради религиозни, културни и икономически особености, са схващани като въплъщение на „другостта“ и „чуждостта“, което е отразено във фолклора. България не е някакъв остров на миролюбиво етническо съжителство, лишена от етно-религиозно напрежение, както са склонни да я виждат някои наши политици и чуждестранни приятели.

Много е написано за традиционната дружба между българи и евреи и написаното е вярно. Много е разказано за чудесното избавление от смърт на евреите в България по време на Холокоста. В разказите за тези събития се съдържа преклонението на евреите пред онези българи, които са помагали най-често и с риск за собственото си добруване за спасяването на сънародниците си евреи. Благодарим на Бог, че тези българи са били по-голямата част от българския народ.

Малко е написано за антисемитизма в българската държава през последните 130 години. Но въпреки това антисемитизмът по българските земи в новото време има своя скромна история. Макар че проявите на юдеофобия в модерното българско общество са сравнително по-слаби от тези в Източна и Централна Европа, те не са били рядкост. Такива са, например, процесите по т.нар. „кръвно обвинение“ (в Пазарджик през 1884 г., във Враца през 1890 г., в който защитата е била поета от големия български политик и министър-председател д-р Константин Стоилов, в Лом през 1893 г., в Кюстендил през 1904 г.). От края на ХІХ в. започва и системна поява на антиеврейски брошури и вестници (като гръмогласното, но с кратък живот издание на Крум Митаков „България за българите“, т.е. „България без евреи“ и други подобни).

През периода между двете световни войни десните националистически организации и партии използват антисемитска и антиплутократска фразеология, но до 1940 г. няма драстични изяви на антисемитизма на обществено, политическо или държавно ниво (най-сериозната проява в това отношение е един опит за имитация на нацистката „Кристална нощ“ по улиците на София на 20 септември 1939 г.). Периодът от 1940 г., с приемането на Закона за защита на нацията, се определя като период на държавен антисемитизъм.

Може да се каже, че като цяло модерният расов антисемитизъм в българския случай е чуждо явление, привнесено отвън и с имитативен характер. През последния век и четвърт антиеврейските настроения в българското общество, обаче, намират основания и във възгледите, и особено в политиката на Бенджамин Дизраели. По силата на историческите обстоятелства името на Дизраели е станало едва ли не синоним за българомразец и в това отношение, в популярната историческа митология, отстъпва само на Василий ІІ „Българоубиец“. Но какви са основанията да е смятан за „най- голям враг на българския народ“, „отявлен българофоб“, „гробокопач на Санстефанска (или Велика) България“, „агент на Синедриона“ и на масонството, „най-голям злодей на ХІХ век“, „човекомразец“ и прочие, според по-крайни квалификации, или като „безцеремонен българофоб“ и основен виновник за това България да бъде „разпокъсана и осакатена териториално“, според по-умерени оценки.

Първата стихосбирка на Вазов „Тъгите на България“ съдържа стихове, които нареждат Дизраели в галерията на „най-големите злодеи“ на ХІХ в., наред с други британски фигури – външния министър лорд Дeрби (Едуард Стенли, 15-ти граф Дарби), посланика в Цариград сър Хенри Елиът. Сред тях, обаче, „бездушният жид“, „циничният“, „звеpовит“ и „лъжлив“ Дизраели, на когото е посветен отделен стих, с неговата „стpашна омpаза“ към българите, заема централно място и поетът не се сдържа да възкликне „О, Английо, защо ли днес / бездушен жид те управлява?“

По-късно самото име на британския министър-председател става нарицателно за означаване на антибългарски дейности и личности. Известни български политически и литературни фигури говорят за „биконсфилдизъм“, за „биконсфилдовски дух“ на британската политика по отношение на България и Балканите, и даже определят като „български биконсфилдовци“ дейци, които действат против или са компрометирали националните интереси на българите. Такъв термин използва водачът на Народната партия и министър-председател Иван Евстатиев Гешов, за да заклейми виновните, според него, за първата национална катастрофа от 1913 г. „Български Биконсфилдовци“ са онези въвлекли България в една „нечестива“ война (Междусъюзническата), „устроителите на народната катастрофа, Антисемитизмът в България достига своя апогей с приемането и прилагането на антиеврейското законодателство в страната през 1940-1944 година и като резултат – ограбването и унижаването на 50 000 български евреи и изпращането на смърт в нацистките лагери на смъртта на 11 343 евреи от Тракия, Македония и Пирот през март 1943 г.на втората Санстефанска България“ (и техните защитници).

Има, разбира се, и отделни гласове извън общия поток на хули и обвинения. Така, например, Петко Каравелов – един от най-ерудираните български политици и държавници на епохата, в своята студия, посветена на защита на Търновската конституция, посочва, наред с другите големи авторитети по конституционни въпроси и Дизраели, доколкото той е автор и на една „Защита на английската конституция“ (Vindication of the English Constitution in a Letter to a Noble and Learned Lord, 1835).

С политическите промени след 9.ІХ.1944 г. антисемитизмът временно утихва.

По времето на комунистическия режим антисемитизъм и юдеофобия официално не съществуват (макар да не се стигна, както в Съветска Русия, до криминализиране на антисемитизма през 1917 г.). Всъщност след 1948 г. основната част от българските евреи се изселват в Израел, а една малка част от онези, които остават – главно хора с леви убеждения, заемат възлови позиции в политически и културни институции, но са поставени, по думите на някои западни историци, в „златна клетка“. Инцидентни прояви на негативно отношение срещу евреите се заклеймяваха. Но, наред с неофициалните популярни антиеврейски настроения след 1967 г., латентният антисемитизъм получава официална форма като пропаганда срещу ционизма, като съюзник на международния империализъм.

Антисемитските настроения намират по-сериозни външни изяви след демократическите промени. Може да се каже, че заедно с премахването на цензурните ограничения, за отделни хора и групи отпадат всякакви морални и интелектуални норми. Анархистичното състояние на книжния пазар, зле разбираната толерантност и особено липсата на адекватна и сериозна обществена реакция позволява на антисемитски настроени личности и групи свободно да изливат своите чувства. Да не говорим пък за интернет форумите, при които анонимността позволява на разни лица да изразяват най-патологични настроения. Повторно са публикувани всякакви антисемитски брошури от междувоенния период, от чужди и български автори (включително „Протоколите на Ционските мъдреци“), появяват се нови „оригинални“ трудове на български автори, в които се рециклират „теориите“ за световния еврейски заговор, за хищническата еврейска финансова олигархия, за намеренията на еврейството да унищожи християнската цивилизация, за еврейския произход и характер на комунизма и, разбира се, за злините, които Бенджамин Дизраели е сторил на българския народ.

Най-доброто в този невесел преглед на антисемитските прояви в България е, че много голяма част от българите никога не са споделяли антисемитизма като политическо верую и са имали и имат негативно отношение към това позорно явление. Но дали омразата към различните няма бъдеще у нас?

Изследване, проведено през 2005 г., от Българския хелзинкски комитет и „Галъп“, целящо да покаже как етническите групи се „оглеждат“ една в друга. На респондентите са задавани серия от въпроси, като- „Съгласни ли сте (бихте ли приели или не)“, „да се омъжите (ожените) за евреин“, „да поддържате приятелство с евреин“, „да живеете в един и същ квартал“ с такъв човек, „да живеете в едно и също селище“ с него и „да живеете в една страна“. Същите въпроси са зададени и по отношение на роми и турци.

Що се отнася до евреите, резултатите от проучването сочат, че 16% от самоопределящите се като българи са против това да живеят в една страна с евреи, а 50 % от тях отговарят, че не биха гласували за „подходящ (компетентен, честен) кандидат“, издигнат от „партията, на която симпатизират“, ако той е евреин. Смятам, че това проучване не може да се доверим, тъй като всички знаем, че БХК редовно изнася тенденциозни данни за страната с цел да я злепостави в чужбина (защитава едно от малцинствата, дори когато нападат представителите на закона- полицаите).

Важен момент от силно дискусионната политика на БХК е, че никога не защитава българските полицаи в конфликтни ситуации с ромите, дори когато български полицаи се били бити при изпълнение на задълженията си по защитата частно или държавно имуществото.

Друга причина, според мен, да не се взима под внимание това изследване е, че Хелзинкският комитет предложиха за „Човек на годината“ австралиеца Джок Полфрийман, който бе осъден на 20 години затвор, заради убийството на студента Андрей Монов в София. Дискусия, която продължава повече от десет години.

За да се удостовери има ли антисемитски прояви в България, ОЕБ Шалом поръчва да се направи проучване по темата озаглавено „Антисемитските прояви в България 2009-2010“. В това проучване са разгледани освен проявите на антисемитизъм, извършени на територията на страната, но и реакциите на медии и институции.

В проучването са дадени примери на антисемитизъм в България през разглеждания период.

ФАШИСТКО ЗНАМЕ И ЗАПЛАХА ЗА АТЕНТАТ ВДИГАТ НА КРАК ПАЗАРДЖИК 20 АПРИЛ 2009 г. На 20 април 2009 г. Пазарджик осъмва с огромно десетметрово знаме със свастика, окачено на 60-метровия комин на бившата фабрика „Сила“. 20 април е рождената дата на Адолф Хитлер. През 2009 г. на тази дата еврейската общност отбелязва Йом Ашоа – траурен ден в памет на 6-те милиона евреи – загинали в лагерите на смъртта по време на Втората световна война. На този ден всички евреи по света се прекланят пред паметта на жертвите на Холокоста. Антисемитската проява е и в навечерието на Великден и откриването на паметна плоча на спасителите на българските евреи Екзарх Стефан и Митрополит Кирил в Бачковския манастир – знак на почит за 50-те хиляди спасени български евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война и благодарност към безпрецедентните действия, моралната сила и решителност на Българската православна църква. Служители на Министерството на извънредните ситуации и Гражданска защита пристигат на мястото в пълна екипировка. Трима алпинисти правят опит да свалят нацисткия флаг, изкачвайки се по намазаните с грес стълби. Стотици хора се струпват, за да гледат как ще бъде свалено хитлеристкото знаме на 120-тия рожден ден на Фюрера. Опитът е неуспешен, защото откриват предупреждение, че ако знамето бъде свалено, ще избухне бомба. Светкавично районът е отцепен, а служителите спешно искат помощ от Дирекция „Оперативно-техническа информация“ (ДОТИ) – София.

ПРЕЧУПЕНИ КРЪСТОВЕ И НАДПИСИ ЗА СТО И ДВАЙСТИЯ РОЖДЕН ДЕН НА ХИТЛЕР В БУРГАС, ПАЗАРДЖИК И БЯЛА СЛАТИНА 20 АПРИЛ 2009 г.
Бургаската синагога е надраскана със свастики. В сградата не се извършват религиозни ритуали повече от 60 години. Изключително красивата сграда, обявена за архитектурен култов шедьовър на Балканите, е превърната в градска художествена галерия, приютила изкуството, като начин да се общува с Бог. Пречупените кръстове се появяват точно до входа на Еврейския дом, където в този момент се представя изложба- та с прочутите макети на машини на Леонардо да Винчи. „Не за пръв път синагогата е обект на антисемитски лозунги. Те имат една цел - да ни напомнят, че злото е живо, че омразата има ирационална памет и че тя съществува не заради причините, а просто заради самата себе си. Но аз винаги ще трия от стените и от душата си такива надписи“, заявява по повод на случилото се Алберта Алкалай, представител на еврейската общност в Бургас, която съобщава пред регионалните медии за инцидента. Пречупените кръстове са заличени още същия ден от работници, които извършват ремонтни дейности в сградата. На 20 април 2009 г. Пазарджик също осъмва със свастики. С прясно нарисувани пречупени кръстове е белязана Градската градина, като „най-впечатляващи“ са рисунките по сградата на тоалетната. Свастики са изрисувани и в градинката пред Математическата гимназия в Пазарджик. Няма информация за отстраняването на пречупените кръстове от сградите. Свастика и надпис „120 години Хитлер“ дамгосват сграда в Бяла Слатина. На 20 април в Районното управление на МВР - Бяла Слатина е получено съобщение, че на сградата на Районна потребителска кооперация (РПК) - Бяла Слатина има надпис „120 години Хитлер“ и нацистка свастика. Общинското предприятие „Чистота и озеленяване“ веднага почиства надписите.

РЕШЕНИЕ ЗА ИМЕНУВАНЕ НА УЛИЦА НА ИМЕТО НА БОГДАН ФИЛОВ В СОФИЯ 21 МАЙ 2009 г.
На 21 май 2009 г. Столичният общински съвет, основавайки се на наредбата за именуване и преименуване на общински обекти, по предложение на общинския съветник от Съюза на демократичните сили (СДС) Борислав Бориславов, взема решение за наименуване на улица „202“ в София на името на Богдан Филов - министър-председател и регент на Царство България в периода 1940 - 1944 г., виновник за присъединяването на България към Третия Райх, за приемането на антиеврейските закони в България, депортирането и смъртта на 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Македония и град Пирот в лагерите на смъртта „Аушвиц“ и „Треблинка“. При гласуването предложението е подкрепено от общинските съветници на: ГЕРБ, ДСБ, АТАКА, НДСВ. Общинските съветници на БСП гласуват против.

ОПИТ ЗА ПРОВОКАЦИЯ 6 НОЕМВРИ 2009 г.
На 6 ноември 2009 г. вестник „Стандарт“ публикува материал, в който Асен Сираков, представител на новосформираното Сдружение „РОД“, представя първия проект на организацията - поставянето на паметник на Богдан Филов. „Разяснихме нашата идея на еврейската общност, която преди месеци остро възрази за именуване на улица на Богдан Филов. Тя не само се съгласи напълно с проекта ни, но дори изяви желание да участва в него. Бронзовият бюст ще бъде оцветен наполовина в бяло, наполовина - в черно, като символ на противоречивата личност на Богдан Филов“, заявява Асен Сираков.

РАЗБИТА ПАМЕТНА ПЛОЧА В БЛАГОЕВГРАД 24 ЮНИ 2009 г.
На 24 юни 2009 г. в град Благоевград, часове преди откриването й, е разрушена мемориалната плоча, поставена от ОЕБ „Шалом“, в памет на жертвите на Холокоста, на мястото, където евреите от Беломорска Тракия са нощували преди да бъдат натъпкани във вагоните на теснолинейната ж.п. линия Демир-Хисар – Симитли и извозени до Лом, където са предадени на хитлеристките части и поемат пътя си към „Аушвиц“, за да се превърнат от личности в номера в един от лагерите на смъртта.

КОКТЕЙЛИ „МОЛОТОВ“ ПО БУРГАСКАТА СИНАГОГА 13 ЮЛИ 2009 г.
На 13 юли 2009 г. в Бургас след полунощ с коктейли „Молотов“ са подпалени входните врати на Еврейския дом и синагогата – една от най-красивите сгради в града, в която от 60 години се помещава Градската художествена галерия „Петко Задгорски“. Сградата е построена през 1909 г от италианския архитект Тоскани и е паметник на културата. Вандалите не са успели да проникнат във вътрешността на сградата и уникалният културен фонд е запазен. Обгорели са само металните врати на картинната галерия. Благодарение на охранителната система и бързите действия на огнеборците, възникналият пожар е бил своевременно потушен.

МЕЖДУНАРОДНА НЕОНАЦИСТКА СРЕЩА В АСЕНОВГРАД 12 СЕПТЕМВРИ 2009 г.
На 12 септември 2009 г. в сградата на библиотеката в центъра на Асеновград се провежда международна неонацистка сбирка, прикрита като рок концерт на млади таланти. Информация за сбирката е получена от интернет сайта на организаторите, които непосредствено след първите реакции на властите са изтрили всичко от сайта, включително и снимковия материал. На организирания концерт участниците отправяли расистки призиви за саморазправа с всички раси освен бялата. Снимки в швейцарски неонацистки сайт доказват, че сбирката се е състояла в залата в Асеновград. На фотографиите се виждат гологлави младежи с пречупени кръстове, които отдават хитлеристки поздрав, а на сцената мъж, облечен с костюм на Ку-Клукс-Клан чете проповед. Според информацията - на срещата са присъствали младежи, сред които и чужденци – от Канада и Швейцария, младежи на възраст между 18 и 30 години, които на украсената с пречупен нацистки кръст сцена са пеели: „Жидов гроб“, „Убий евреина“ и „Генерал Христо Луков“, песни проповядващи открит фашизъм и антисемитизъм. Според сайта на организаторите, канадският музикант Рене е призовал всички, независимо от коя организация, град и държава са, да се борят против враговете като едно цяло и да следват заветните 14 думи на неонациста Дейвид Лейн. „Ние трябва да осигурим съществуването на нашите хора и бъдещето на белите деца“. За тази пропаганда авторът й - Лейн е осъден на 190 години затвор в САЩ, където умира през 2007 г. Сбирката в Асеновград не е била само концерт. След изпълненията канадецът Рене дълго говорил за „нашата борба“, пише в сайта на организаторите. Присъстващите са призовани да събират средства в помощ на „другар на всички националисти“ от Бургас, който бил застрашен от затвор. В сайта си организаторите благодарят на всички, дошли от България, Швейцария и Канада, и обещават да продължат с такива събития.

СВАСТИКИ И ПРИЗИВИ ЗА СМЪРТ ПО СГРАДАТА НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ В ПЛОВДИВ 30 СЕПТЕМВРИ 2009 г.
На 30 септември през нощта вандали надраскват сградата на филиала на Техническия университет в Пловдив със свастики и призиви за смърт за премиера с надпис „Бойко, умри!“

СВАСТИКИ ПО СТЕНИТЕ НА ЕВРЕЙСКОТО УЧИЛИЩЕ 21 МАРТ 2010 г.
На 21.03.2010 г. – Международния ден за премахване на расовата дискриминация, седмица преди еврейския празник Песах и християнския Великден, вандали поругават сградата на 134-то Средно образователно училище „Димчо Дебелянов“ в София с изучаване на иврит и английски език. Сградата е надраскана със свастики и лозунги, изразяващи агресивни нападки срещу политиката на Държавата Израел.Ръководството на училището категорично изразява становище, че това е психологическа агресия не само към Държавата Израел, но и към децата с еврейски произход, защото драскането на свастики по стените на училище не е прецедент. Недопустимо е училището - като институция, да става арена на политически и етнически конфликти.

СКАНДАЛНО ПРАЗНЕНСТВО ПО СЛУЧАЙ РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ХИТЛЕР В СТАРА ЗАГОРА 20 АПРИЛ 2010 г.
На 20 април в Стара Загора бившият заместник-кмет и бивш лидер на „Атака“, настоящ лидер на партия „Нова сила“ – Тихомир Томов и общинският съветник Спас Пашов – негов съпартиец, празнуват рождения ден на Хитлер. На видеоматериал в интернет сайт се виждат група мъже, сред които и двамата политици, застанали пред портрета на фюрера, разрязват торта с изрисувана свастика. Според Томов в празненството няма нищо нередно. Около името на Тихомир Томов започва да се шуми през май 2008 г., когато той е видян с нацистка значка на Вермахта в Деня на българската армия - 6 май. Заради това преди 2 години Томов е изключен от Партия „Атака“ и принуден да напусне заместник-кметския пост. Името му е замесено и в скандал – хулиганска проява срещу прокурор от Районната прокуратура на града. Същевременно, в знак на солидарност, петима членове на Общинския съвет на Стара Загора, излъчени от „Атака“, се отцепват от партията. Сред напусналите е и Спас Пашов, който участва в празненството.

ПОРУГАВАНЕ НА ПАМЕТНИКА-КОСТНИЦА НА СЪВЕТСКИТЕ ВОИНИ В КВАРТАЛ „ЛОЗЕНЕЦ“ В СОФИЯ МАЙ 2010 г.
През месец май, в дните, когато светът отбелязва 65-годишнината от края на Втората световна война и края на Холокоста, пореден вандалски акт поругава Паметника-костница на съветските воини в кв. „Лозенец“ в столицата.

ИЗЛОЖБА НА ЕЗЕРОТО АРИАНА ПОДКЛАЖДА МЕЖДУЕТНИЧЕСКА ОМРАЗА МЕСЕЦ ЮНИ 2010 г.
В продължение на няколко дни на входа на Борисовата градина, до езерото Ариана за втора поредна година се представя изложба от около 40 снимки, отразяващи различни етапи от историята на взаимоотношенията между Израел и Палестина, представяща с необективни и антисемитски коментари събитията. Изложбата подклажда междуетническа омраза.

ВАНДАЛСКИ АНТИСЕМИТСКИ ПРОЯВИ ... ВСЕ ПО-ЧЕСТО БУЛ. „ПРАГА“ В СОФИЯ 13 ЮНИ 2010 г.
На 13 юни 2010 г. на столичния булевард „Прага“ полицията е заловила шестима младежи, сред които и непълнолетни, надраскали със спрей 4-метров графит и два пречупени кръста около него по стената на жилищна сграда, както и свастики по витрината на намиращата се наблизо книжарница „Книгомания“ и по две коли. Около 4 часа сутринта, след сигнал на граждани за хулиганската проява, полицията реагира незабавно и арестува извършителите на местопрестъплението. Трима от групата се опитват да избягат. В една от раниците им полицаите откриват 12 флакона спрей с различни цветове. Задържаните са криминално проявени, регистрирани за престъпления с наркотици.

ПОРУГАВАНЕ НА ЕВРЕЙСКИТЕ ГРОБИЩА В ШУМЕН АВГУСТ 2010 г.
През август 2010 г. еврейските гробища в Шумен за пореден път са обект на вандализъм и антисемитизъм. Те съществуват от 1873 г. И до днес близки и роднини на починалите от различни краища на света идват и оставят там по едно камъче в памет на починалите. Въпреки че гробищният парк не е действащ, еврейската общност в Шумен полага грижи за поддържането му. „Направена бе масивна ограда на южната страна и телена ограда на останалите страни. Гробищният парк се почиства от трева редовно. За съжаление, обаче, преди две години 30 паметника бяха унищожени от младежи. След намесата на полицията те бяха хванати, но тъй като бяха малолетни, останаха ненаказани, а ние възстановихме всички паметници“, споделя Бета Хараланова, председател на Регионална организация на евреите „Шалом“ - Шумен. „През август 2010 г. гробището отново беше обект на вандализъм. Този път, обаче, това бе проява на антисемитизъм. Част от гробищните камъни бяха начупени, а други - надраскани с пречупени кръстове или неприлични надписи. Цялата вътрешна част от стената на оградата бе надраскана с обидни за нас изрази. Шумен се слави като град на толерантността. От векове тук българи, турци, евреи, арменци и др. общности живеят в мир и разбирателство. За съжаление, тези прояви не са само хулигански, а целенасочени срещу нас – евреите.

МЛАДЕЖИ С ГОТОВНОСТ ДЕМОНСТРИРАТ ПРИСТРАСТИЯ КЪМ НАЦИСТКАТА ИДЕОЛОГИЯ В ПЕРНИК 16 СЕПТЕМВРИ 2010 г.
Червено-черни знамена с нацистки пречупени кръстове се веят пред Двореца на културата в Перник на 16 септември 2010 г. Емблематичната за града сграда е недостъпна, пред нея има дървени заграждения, опасани с бодлива тел. Отпред са поставени военни караулки, а до тях са укрепления от чували с пясък. Пред стълбището на сградата е паркиран уникален стар тъмносин автомобил с есесовски знаци. Това е реквизит за филма „Генерал Дела Ровере“. Но младежите, които въодушевено си правят снимки с вдигнати за хитлеристки поздрав ръце, не са част от филма. Действията им показват явно изразени пристрастия към нацистката идеология.

ВАНДАЛСКИ НАДПИСИ ПОКРИВАТ ПАМЕТНИКА НА КРАСНОАРМЕЕЦА В СТАРА ЗАГОРА 28 СЕПТЕМВРИ 2010 г.
За пореден път вандалски надписи и пречупени кръстове покриват Паметника на съветските воини в Стара Загора. Монументът, поставен в памет на починалите от раните си в града червеноармейци през 1944-45 г., е чест обект за изява на скинари и фашизирани групи и за последен път е бил почистен в навечерието на 9 май 2010 г. от представители на БСП и БАС.

ПОРУГАВАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА ЗАГИНАЛИТЕ ЕВРЕИ-КОНЦЛАГЕРИСТИ В КАЙЛЪКА, ПЛЕВЕН 1-10 НОЕМВРИ 2010 г. 
В периода 1-10 ноември 2010 г. е извършен вандалски акт над паметника на загиналите евреи-концлагеристи в Кайлъка, Плевен. Трите плочи на паметника са нарисувани със свастики и залети с боя.

СВАСТИКИ, АНТИСЕМИТСКИ НАДПИСИ И ДУМИ НА ОМРАЗА ВЪРХУ ПАМЕТНИЦИТЕ И УЛИЦИТЕ В СОФИЯ
Нацистки символи и надписи, свастики, думи на омраза, нецензурни думи и знаци „красят“ улици, обществени сгради и паметници, подлези и детски площадки във всички квартали на столицата. Няма пощадени. Черни пречупени кръстове, придружени от надпис „Combat 18“ или „С 18“, „НН“, „88“, надписи, искащи смърт на определени социални и етнически групи, призиви за направата им на сапун и господство на богоизбраните. Годината не е 1939, а 2010. Това не е декор на филм, представящ времето на Холокоста, а улиците и паметниците, покрай които минаваме всеки ден. Почти всички знаят, че пречупеният кръст има връзка с Хитлер, с времето на Холокоста и изтреблението на 6 милиона евреи, но са по-малко тези, които знаят, че „С18“ е крило на партията на Хитлер за борба с идеологическите врагове и е световноизвестен нацистки знак, „НН“ е поздравът „Хайл Хитлер“, а „88“ - „Да живее Хитлер“. И това са използвани от неонацистите знаци. Такива символи и надписи могат да се видят навсякъде – и в малкия квартал, и в центъра на столицата. Различни групи и организации „спорят“ помежду си и за това драскат навсякъде. Символите се преплитат с политически призиви, футболни страсти, символи на различни организации, ксенофобски и антисемитски надписи. Извършителите вероятно не са много, просто са много активни.

В изследването е обърнато внимание на книги с Антисемитско съдържание, продавани в книжарниците на България, в списъка са попаднали 19 заглавия.

на горе