(БЕЗ) НАМЕСА

Калейдоскоп: Quo vadis, Америка?
Залезът на една империя

Калейдоскоп: Quo vadis, Америка?
Aвтор:  Георги Вацов 

15 Януари 2021

Ексцентричният милиардер така и не стана системен политик, но той не успя и да трансформира системата, пресушавайки „Вашингтонското блато“.

Тридесет дни след провеждането на редовните избори за президент на Съединените щати милиони хора по света недоумяват какво се случва с неоспоримия и признат лидер на планетата, с най-могъщата и богата страна в света, с глашатая и бореца за демокрация, който десетилетия наред се изживяваше като Гръмовержец и творец на най-новата човешка история и вършител на човешките съдби. Но, за разлика от Спасителя, той не се завръща в горящия Рим, за да е редом със страдащите и онеправданите, а продължава да търси в агонията си „спасителния пояс“ на демагогията и двойните стандарти, за да продължава с наслада да се отдава на животинската си страст към хегемонична власт, пари и удоволствия.

Тридесет дни след провеждането на редовните избори за президент на Съединените щати милиони хора по света недоумяват какво се случва с неоспоримия и признат лидер на планетата, с най-могъщата и богата страна в света, с глашатая и бореца за демокрация, който десетилетия наред се изживяваше като Гръмовержец и творец на най-новата човешка история и вършител на човешките съдби. Но, за разлика от Спасителя, той не се завръща в горящия Рим, за да е редом със страдащите и онеправданите, а продължава да търси в агонията си „спасителния пояс“ на демагогията и двойните стандарти, за да продължава с наслада да се отдава на животинската си страст към хегемонична власт, пари и удоволствия.

На есенната сесия на МВФ, бившият ръководител на Bank of England, Мървин Кинг, констатира, че световната финансова система неумолимо се движи към своя Армагедон, който ще погребе и демократичната пазарна икономика. При това, отбелязва Кинг, капитаните на световните финанси действат като „сомнамбули“, без да знаят какво трябва да се прави, и продължават неограниченото печатане на пари, които хвърлят в бумтящата световна „пещ“. Иначе казано, човечеството е изправено пред обстоятелството да стане свидетел на гибелта на капитализма като обществено икономическа формация и, за разлика от краха на съветския геополитически проект, този крах ще бъде много по-разрушителен и болезнен. През 1991 година рухна една трета от световната икономика, но останалата икономика на света успя да минимизира негативните последици за себе си, главно чрез бруталното завземане на ново освободилите се пазари. Докато днес в „пламъци“ е целият свят.

Президентските избори в САЩ, на фона на пълната управленска несъстоятелност за справяне с пандемията, разкриха пълната деградация на американския политически модел и функционирането на прехвалените и насаждани по целия свят „демократични“ правила и норми на американския начин на живот и поведение. Каквото и да говорим, но републиканецът Тръмп и демократът Сандърс вървяха към властта по традиционния за Америка начин – през пра́ймериз, където се бориха с ненавиждащите ги в собствените им партии кланове, босове и функционери. Тръмп се пребори, но Сандърс не успя, въпреки че и двамата имаха подкрепата на реални американски избиратели, които ги обичат, вярват в тях и приемат добре формулираните им идеи и програми.

Но „корпоративна Америка“ ги ненавиждаше. Защото те, и най-вече Тръмп, не се поддаваха на контрол. Така 45-ят американски президент се превърна в екзистенциална заплаха за финансовите властелини на света, за собствениците на „Туитър“, „Гугъл“, „Фейсбук“,„Майкрософт“, „Амазон“ и за „дълбоката държава“, които заложиха всичко, за да спечелят технологичните компании, големите банки, медийните барони, несменяемата бюрокрация – „вашингтонското блато“, класата на милиардерите, но не и демокрацията. Пирова победа за сметка на морала, на честността, на традиционните ценности и вярата в доброто и в ущърб на национално-отговорните предприемачи и търговци, на работниците, на правото на хората и държавите по света да имат собствен избор за развитие. Всичко ставащо в Америка днес прилича на победа на олигархията, т.е. на тези, които винаги са считали и считат, че те трябва да командват еднолично света и да бъдат главните, те действително отново са главните. И какво донесоха на човечеството за годините на своето господство властелините на света? Революции, войни, благоденствие за избрани нации, заговори, преврати, пандемии, глад, тероризъм, тотално следене и контрол, фалшив морал, фалшиви пари и фалшива демокрация с една единствена цел – абсолютна и изключителна власт, несметно богатство и безкраен хедонизъм.

През 1944 г., с решение на Бретън-Удската международна конференция, 44-те страни се договарят американските долари да станат всеобщо платежно средство и резервна валута под наблюдението на Международния валутен фонд. През 1971 година, когато „зеленият гущер“, повсеместно и безвъзвратно, става задължителен атрибут на всяка международна търговска сделка като стойностен еквивалент на произведените стоки при международното разделение на труда, американското правителство решава да се откаже едностранно и недобросъвестно от златното покритие на долара – 35 щ. дол. за тройска унция, американските долари се превръщат във фалшиви, необезпечени пари без стойност, печатани в огромно количество от ФРС. Само с това можем да си обясним невероятните 10,8 млрд. долара, похарчени за избирателната президентска кампания-2020, сума с 50% повече от тази през 2016 година, която е и рекорд в американската история. За да може реално да си представим какво означава това, изчисляваме, че един милион български пенсионери, с месечна пенсия от 250 лв., с такива пари могат да получават пенсията си цели пет години и осем месеца. Фалшивите пари чрез спекулации, финансови деривати и манипулации създават невероятните финансови пирамиди от 277 трилиона щ. долара световен дълг, натрупан през годините от държавите, корпорациите и домакинствата. „Количествените смекчавания“ и „вертолетните пари“, особено по време на световна пандемия, освобождава определени „симпатични“ държави, банки, корпорации от лошите и необслужвани кредити. В ерата на президента Байдън ще се приложи и ново ноу-хау: ден преди изборите, на 2 ноември, Световният икономически форум обнародва нов проект

„Рестартиране дневния ред на бъдещето: разрушаване и обновяване на света след COVID-19“

Великото „рестартиране“ предполага кредитна схема, чрез която ще бъде опростяван целият личен дълг на гражданите при условие, че предадат всичките си активи на административен орган или агенция, например МВФ. Проектът на СИФ ще е под егидата на ООН, а срокът за неговото изпълнение е 10 години, 2021-2030 г. С други думи казано, човекът попаднал под „грижите“ на авторите на новия проект няма да има никаква собственост, а следователно и никакви проблеми, което ще го направи щастлив, защото той ще бъде обезпечен с всичко необходимо, но в обема, който му определи системата. Съвсем не е случайно, че на 4 април т.г., директор-разпоредителят на МВФ обяви, че за справяне с кризата в резултат на пандемията Фондът е готов да предостави 1 трилион ам. дол., които са негов резерв в случай на война. В това се състои силата на фалшивите пари – първо те правят зависим, а след това ти предлагат да те направят „независим“, но под контрола на административен орган. За да работи безотказно системата, мозъците трябва да са промити, изборите да са „нагласени“, да се убиват президенти и свидетели, но тя, системата, винаги да е главната сила на планетата.

Фалшивите пари раждат и фалшив морал, който в разделена Америка вече е доминиращ, разрушавайки, с присъщия на тази нация размах, американската мечта пред очите на целия свят. Ето един пример за мащаба на морална деградация в американското общество днес. На мястото на починалата през октомври т.г. съдия във Върховния съд на САЩ, 87-годишна Рут Бейдер Гинзбург, президентът Тръмп предложи 47-годишната Еми Кони Барет. Вярваща католичка и майка на седем деца, две от които приемни от остров Хаити, мисис Барет е истинското въплъщение на осъществена американска мечта – обичана от студентите си професор по право, щастливо омъжена, получаваща 220 хил. долара годишна заплата като член на федералния Апелативен съд, тази успяла жена постига всичко в живота благодарение на собствения си труд. И вместо „демократичните“ средства за масова информация в САЩ да разказват за предложената кандидатка като пример за подражание за младото поколение, върху нея се изсипва море от ненавист и злоба, представяйки я като религиозна фундаменталистка, заклет враг на феминистките и сексуалните малцинства, скрит противник на абортите, еднополовите бракове и даже на тоалетните за трансджендъри. И това ѝ се случва само заради това, че е предложена от президента-републиканец Тръмп за високия пост. Но, за разлика от много политици с демократична ориентация, нейната репутация е безупречна: тя не е пушила марихуана като Барак Обама, не е нарушавала съпружеската си вярност като Бил Клинтън, не е използвала секса с женен мъж за да успее в кариерата си като Камила Харис. В развихрилата се „война“ за престижния пост, американците, със собствените си ръце, взривяват традиционния си морал и етиката, градени от векове: „американската мечта“, равните права за жените, култа към личния успех, меритокрацията (само достойни хора да заемат властови позиции в държавата-б.а.).

Президентските избори в САЩ/2020 ще останат в историята като най-големия провал на демокрацията в нейната история, превръщайки Съединените щати в империя на двойните стандарти и задкулисието. Многото пари, макар и фалшиви, са хранителната среда за умело и въздействащо потъпкване на закони, правила и традиции. Театърът с няколкомесечни социологически прогнози за огромното преимущество на Байдън пред Тръмп, 106-те милиона души, гласуващи по крайно нетрадиционния за Америка начин по пощата, традиционните прогнозни резултати от „exit poll“, разминаващи се кардинално с крайните резултати с над 15%, което е невиждано в социологията, архаичната избирателна система – това е всичко друго, но не и пряк избор на граждани. Но най-очевадното за фалшивата американска демокрация е използването на първата поправка в Конституцията на САЩ за защита на свободата на словото и печата за тясно партийни, пропагандни цели. По „най-демократичен начин“ преобладаващата част от американските СМИ преминаха чертата, отделяща журналистиката от грубата пропаганда. Правилото в обективната журналистика е, че първо се съобщават фактите, а след това те да се коментират и само в пропагандата се практикува оценката на казано или за събитие да измества самия факт. В нощта на изборите, и в дните след това, американските граждани не виждаха и не чуваха какво казва президента Тръмп, но ги уверяваха от екраните и социалните мрежи, че той лъже, не може да се чуе какво казва адвокатът на Тръмп Джулиани, а се показва и разказва за струйката боя за коса, която се стича по лицето му, маститите коментатори не говорят за нарушенията на изборите, но уверено заявяват, че всички обвинения са бездоказателствени. И на финала, ние няма да чакаме резултатите от решенията на съдилищата и повторните преброяванията, а ви казваме кой е новият президент на САЩ. Ние го назначаваме. Ние сме тази власт, не четвъртата, а единствената! Венец на „демокрацията“ в Новия свят, образец 2020 г.

За пръв път в историята на американските президентски избори страната стана арена за разгръщането на „цветна революция“ по методиката на проф. Джин Щифт, заимствана от неговата книга „От диктатура към демокрация“. В приложението на книгата има изброени 198 форми и начини за атака на действащата власт и гражданския мир в „диктаторските“ държави, които бяха успешно приложени преди това в България 1996/97 г., Сърбия 1996/99 г., Грузия, Киргизия, Египет, Либия, Украйна.

Ето някои от препоръчваните форми:

32. Подигравки с официалните лица.
63. Обществено неподчинение.
122. Литература и речи с призиви за съпротива.
140. Укриване, бягства и изготвяне на фалшиви документи.
176. Блокиране на пътища.
177. Безкрайно произнасяне на речи.
185. Политически мотивирано печатане на фалшиви пари.
194. Разобличаване и разкриване на секретни агенти на службите.

Но никъде в наръчниците за обучение на проф. Щифт не се говори за подготовка и използване на шурмови отряди срещу полицията и гражданското население така, както се случи в Америка. Цялата 2020 година в САЩ се провеждаха улични сблъсъци на полицията с отрядите на „Антифа“ и BLM. Общественото мнение се подготвяше, че при определена ситуация на улиците и площадите в Америка ще има тежко противопоставяне между гражданите и полицията. В същото време, чрез СМИ, полицията непрекъснато се атакуваше, включително и с решения за спиране на финансирането на полицейските подразделения. След като фалшификациите успяха и Байдън спечели изборите, щурмовите отряди не бяха задействани, но тази възможност остава.

Какви са тези организации? Според официални открити източници BLM опосредствено се финансира от Демократическия алианс – клуб, създаден през 2005 година за „изграждане на демократично общество“ в САЩ (под това понятие американският политически лексикон подразбира подкрепа за сексуалните малцинства и цветнокожите). Този клуб първоначално се финансира от Джордж Сорос и бизнесмена Питър Люис, а идеолог е човекът с нетрадиционна сексуална ориентация Тим Джил. Член на клуба е и милиардерът Том Стейър. Известно е, че за уличните протести и сблъсъците във Фергюсън тази година организаторите са получавали „заплата“ от 5000 долара месечно, а във финансирането на безредиците, също във Фъргюсън, през 2014 година, е участвала организацията Missourians Organizing for Reform and Empowerment (MORE), филиал на Association of Community Organizations for Reform Now (ACORN), чиито адвокат в миналото е бил Барак Обама. Какви са целите на BLM?
1. Отмяна на юдейско-християнската концепция за традиционното семейство като основна социална клетка в Америка;
2. Да се разформирова полицията и ликвидира системата от затвори; 3. Да се установи господството на т.н. хетеронормалност (еднополовите връзки са „нормалност“);
4. Да се отмени капитализмът („свободната икономика“) и да се замени с комунизъм“ (икономика, контролирана от властите).
Другата антиправителствена организация, която се появи на улиците на американските градове е „Антифа“. Генералният прокурор на САЩ, Уилям Бар, определя „Антифа“ като военизирано движение. Коментирайки бунтовете и погромите, организирани след смъртта на Джордж Флойд, той отбелязва, че „насилието, провокирано и осъществено от Антифаи другите подобни групи е вътрешен тероризъм и ще се разглежда като такъв“. Антиправителственият сайт „It’s going down“, обединяващ американските антифашисти и анархисти, има 100 хиляди последователи в „Туитър“ и над 30 хиляди във Фейсбук. Именно чрез този сайт се прокарваше тезисът, че Тръмп подготвя държавен преврат в навечерието на изборите, като този тезис преди това бе обнародван от групата „Проект за единство през преходния период“. За да няма проблеми с властите „Антифа“ осъществява сливане с BLM, като левичарската идеология обединява двете организации. Германският професор по икономика, Антони Мюлер, така описва движението „Антифа“: „След като левите си присвоиха либерализма и го превърнаха в понятие, противоположно на неговото първоначално значение, „Антифа“ също си прикачиха лъжлива терминология, наричайки себе си антифашисти, фактически те станаха авангард на фашисткото движение „Антифа“, с което търси идеологическо родство. ...Врагът на това движение не е фашизмът, а свободата, мира и прогреса“. IV-ят (троцкистки) Интернационал поддържа връзки с движението „Новото антивоенно движение трябва да бъде антикапиталистическо и социалистическо, защото не може да има сериозна борба против войната, без да се води борба против диктатурата на финансовия капитал и икономическата система, която е основна причина за милитаризма и войната“ – се казва в заявление на международния комитет на IV-я Интернационал, който през юли 2017 г. помагаше да бъдат мобилизирани над 100 хил. антиглобалисти и антифашисти за протести по време на срещата на Г-20 в Хамбург.

Джоузеф Байдън, в качеството си на 46-я президент на САЩ, ще бъде принуден да се съобразява с лявата вълна, чиито представители в Демократическата партия, Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, се представиха много силно на предварителните партийни избори. Твърде вероятно е те да намерят място в новото правителство на САЩ. Не е случаен и фактът, че Владимир Путин, в едно от изказванията си, след изборите в САЩ, неочаквано си спомни, че е бил „редови, но като цяло – идеологически член на КПСС. Все още харесвам много от тези ценности на левия характер.“ А на въпрос за бъдещите отношения на Русия със Съединените щати, руският лидер отговаря: „В целия Съветски съюз имаше огромни портрети на члена на Комунистическата партия на САЩ и активистка за правата на афроамериканците Анджела Дейвис. Затова ни се струва, че е нещо, за което можем да говорим и което представлява поне някаква основа за взаимно разбирателство“. Дали пък лявото няма да се окаже „новият червен телефон“ за връзка между Китай, РФ и САЩ?

В документ, публикуван от предизборния щаб на Байдън, четем, че „през първата година на своето управление президентът Байдън ще организира и ще бъде домакин на среща на върха за демокрация, за да поднови духа и споделената цел на нациите от Свободния свят“. На тази среща ще се даде приоритет за постигане на резултати в три области:
(1) борба с корупцията;
(2) защита срещу авторитаризма, включително изборната сигурност;
(3) насърчаване спазването на правата на човека в собствените им страни и в чужбина.
Друга задача, която ще решава новоизбраният президент, ще бъде призоваване технологичните корпорации и гигантите в социалните медии да поемат свои собствени ангажименти като признаят собствените си отговорности и непреодолим интерес за запазване на демократичните общества и защита свободата на словото! Явно случващото в САЩ, по време и след изборите, е стреснало победителя до такава степен, че той иска веднага да се застрахова срещу подобни действия срещу самия него в бъдеще! По всичко изглежда, че финансовите властелини на света ще направят опит да се върнат на пътя на глобализацията и еднополюсния свят, реанимирайки доктрината на Бил Клинтън „Третият път“.

Когато анализираме резултатите от президентските избори в САЩ, задължително трябва да си спомним думите на руския президент Путин, казани през 2017 година и базиращи се на най-дълбоко познаване и ползване на обективирана информация за процесите, протичащи в американското общество на съвременния етап: „Аз вече съм общувал с един президент, с друг президент, с трети президент – президентите идват и си отиват, а политиката не се променя. Знаете ли защо? Защото е много силна властта на бюрокрацията. Човекът са го избрали, той идва със свои идеи, но при него влизат хора с куфарчета, добре облечени, в тъмни, като моите костюми, но не с червени вратовръзки, а с черни или тъмно-сини, и започват да обясняват, какво трябва да се прави и изведнъж всичко се променя. И така върви от една администрация към друга“.

Да, това е истината!

Тези същите представители на американската „дълбока държава“ отиват и при немския канцлер, и при другите представители на победените държави – японския премиер, италианския министър-председател, ръководителите на бившите соцстрани и също им нареждат какво да правят. Но при Доналд Тръмп не успяха, защото той е самобитен, извън политиката, сам е направил себе си, милиардер и широко скроен човек. Автор и съавтор на над 20 книги, водещ на популярно телевизионно шоу, много успешен бизнесмен, обичан от обикновените хора–работягите там, където е строил гигантските си комплекси, небостъргачи, казина и голф-игрища. Той разказа и показа на Америка онази истина, която тя трудно ще преглътне и забрави. Избирателите на Тръмп, а това са над 73 милиона американски граждани, вече ще им бъде много сложно да живеят в атмосфера на тотална лъжа, в страна, изплашена и разочарована, където едната половина искрено ненавижда другата и за първи път, поглеждайки се в огледалото на реалността, ще мечтае за момента, когато ще може да строши това огледало. В тази страна единственият елитен консенсус, проявил в периода на президентската кампания – 2020 в САЩ, бе дистанцирането на целия политически истаблишмънт от Доналд Тръмп, с изключение на няколко американски конгресмени от републиканската партия. Ексцентричният милиардер така и не стана системен политик, но той не успя и да трансформира системата, пресушавайки „Вашингтонското блато“. Тръмп бе първият президент на САЩ, който така масово бе предаван от назначавани от самия него чиновници и когото масово ограничаваха и изтриваха в социалните мрежи. И понеже Доналд Тръмп постепенно, но уверено, се превръща в знаме за много американци и обикновени хора по света не е лошо да се върнем назад в годините и да прочетем, какво ни казва един 43-годишен милиардер, успял в живота и бизнеса, за да се убедим, че всичко, което прави и говори днес е дълбоко премислено през години и не подлежи на ревизия.

През март 1990

списание „Playboy“ публикува голямо интервю на журналиста Глен Пласкин с придобилия огромна популярност в САЩ строителен предприемач Доналд Тръмп. Предлагаме една малка част от отговорите му, които показват, че житейските принципи на 45-я президент на Съединените щати почти с нищо не са се променили за изминалите 30 години:

Г.П.: Имате ли чувство на вина пред хората за своето богатство?

Д.Т.: То не ме парализира, но имам такова чувство. Аз чувствам някаква вина. Аз живея добре, на мен ми харесва и аз знам, че много хора живеят по-лошо. Аз имам съвест. Аз създадох благотворителен фонд; жертвам големи суми. Аз мисля, че хората уважават това в мен. Аз сам съм създал тази компания и работягите го разбират. Но богатите хора не ме обичат, защото те искат всичко за себе си.

Г.П.: Вие алчен ли сте?

Д.Т.: Не мисля, че съм алчен. Ако бях, нямаше да жертвам нито цент. Аз издържам голямата ледена пързалка „Women-ring“ в Ню Йорк; раздавам всичките си приходи от продажбата на моите книги. Всяка година отделям милиони за благотворителност. Ако бях алчен?

Г.П.: Как постъпвате, за да запазите добрите си отношения с подчинените?

Д.Т.: Всяка сутрин се разхождам по атриума в „Тръмп-кулата“ в Ню Йорк. Там всичко е прекрасно, просто сияе. Аз слизам и правя забележки на служителите, без да се заяждам. Искам всичко да е идеално. Участвам във всичко. Държа се дружески и с портиерите, и с камериерките в „Плаза“ и в „Гранд Хаят“. Умни, на пръв поглед, хора ме питат защо въобще разговарям с портиерите и камериерките, а аз не вярвам на ушите си – та това са хората, на които всичко се крепи. Ако ме харесват, то те ще работят все по-добре и аз ще им плащам също добре.

Г.П.: Каква е ролята на Вашето Его, когато правите бизнес и се наслаждавате на своята популярност?

Д.Т.: Всеки успешен човек има огромно Его. Няма нищо лошо в това. На хората им е нужно Его, то е нужно и на цели нации. Аз мисля, че е необходимо. Нашата страна трябва повече да обича сама себе си, иначе ще продължават да ни обират така наречените съюзници: Япония, ГФР, Саудитска Арабия, Южна Корея, те мислят много повече за себе си, отколкото за нас – те управляват огромна машина за правене на пари, която са изградили на наш гръб. Тяхното производство е по-добро от нашето, защото ние им помагаме. Целият свят ни се смее – ние губим 150 милиарда годишно, година след година, защитавайки богатите страни и не получавайки нищо в замяна; ние защитаваме страните, които без нас биха изчезнали от лицето на Земята за 15 минути. Нашите „съюзници“ печелят милиарди за наша сметка.

Г.П.: Вие купувате цели страници в най- големите вестници, където помествате Вашето мнение за външната търговия на САЩ, но и да защитавате смъртното наказание. Защо?

Д.Т.: Аз изпитвам ужас като виждам как нашата страна се сгромолясва в пропастта. Ако искаме да върнем законността и спокойствието на нашите улици в градовете ни трябва смъртно наказание и силна полиция. Получих 15 хиляди писма с подкрепа, когато написах това за смъртното наказание и само десетина от несъгласни.

Г.П.: Какви са Ви впечатленията от Съветския съюз?

Д.Т.: Не съм впечатлен. Цялата система е просто една катастрофа. Там скоро ще има революция; всичко върви натам – демонстрации, протести. Русия се понесе към дъното и правителството го разбира. Моята преценка за Горбачов е, че той е твърде слаб.

Г.П.: Вие предпочитате твърдата ръка на Китай?

Д.Т.: Китайците почти се бяха провалили, когато студентите излязоха на площад „Тиенанмън“. Но след това проявиха жестокост, чудовищна – но смачкаха протеста със сила. Това е пример за ползата от силата. А нашата страна сега изглежда слаба, целият свят плюе по нас.

Г.П.: А защо е слаб Горбачов?

Д.Т.: Аз мисля, че него ще го свалят – той показва невероятна слабост. При тях внезапно – за пръв път в историята – започнаха миньорски стачки, тръгнаха навсякъде. Ще свърши с революция. Въпреки това Горбачов го хвалят като забележителен политик – и трябва да продължават да го хвалят, само така той ще разруши СССР. Но неговата слабост и тази на приятелите му ще им коства това, което най- много обичат – загуба на работата си.

Г.П.: Понякога звучите като кандидат за президент, който ухажва избирателите?

Д.Т.: Аз не искам да бъда президент. Моят фонд помага на много хора, но аз няма да гоня „синята птица“.

Г.П.: Но ако я подгоните, в коя партия бихте се чувствали най-добре?

Д.Т.: Ако се кандидатирам, аз бих победил като демократ, а не като републиканец. Не защото съм либерал, напротив, аз съм консерватор. Но работягите биха ме избрали. Те ме харесват. Когато ходя по улиците, таксистите ми махат за поздрав с ръка и крещят.

Г.П.: Хайде още да си поиграем: Какво най-напред би направил президентът Тръмп, влизайки в Овалния кабинет?

Д.Т.: Много неща. Бих показал, че не сме слабаци. Бих въвел данък за всеки „Мерцедес- Бенц“, внесен в страната за всички японски стоки. И едва тогава бихме имали прекрасни съюзници.

Г.П.: Вие считате Джордж Буш за недостатъчно твърд?

Д.Т.: Аз харесвам Джордж Буш, аз винаги съм го поддържал и ще го поддържам. Но не съм съгласен с неговите думи за по-добра и тиха Америка. Аз мисля, че ако нашата страна стане още по-добра и тиха, то тя просто ще изчезне. Аз считам, че от наша страна външнополитическите преговори трябва да се водят от представители на деловите среди – такива като Карл Айман или Рос Перо – тогава целият свят би ни уважавал.

Г.П.: Какво е мнението на президента Тръмп за бъдещето на света в по-далечна перспектива?

Д.Т.: Аз мисля за бъдещето, но не бих искал да го описвам. Всичко може да се случи. Но това, за което мисля е ядрената война. Аз винаги съм я обмислял. В моя свят ядрената война е важен елемент. Това е най-голямата от възможните катастрофи, най-голямата опасност за света – и никой не я обсъжда в детайли. Това е като с болестта – никой не вярва, че ще се разболее, докато не заболее. Никой не иска да говори за това. Аз считам, че най-голяма глупост е хората да вярват, че ядрена война няма да има, защото, видите ли, всички знаят, колко тя е разрушителна. Но това е пълна глупост.

Г.П.: И какво би направил президентът Тръмп в този случай?

Д.Т.: Той би се уповавал на превъзходство във военна сила. Не би се доверявал на никого. Той не би се доверявал нито на руснаците, нито на нашите съюзници. Би довел арсенала до съвършенство и лично би вникнал как всичко това работи. Проблемът е и в това, че ние защитаваме най-богатите страни на Земята, безплатно. И целият свят ни се смее, гледайки как защитаваме Япония.

Г.П.: Почакайте. Ако смятате, че обществото споделя Вашите възгледи и че Вие ще се справите с работата защо не се кандидатирате за президент?

Д.Т.: Аз бих се справил най-добре от всички или поне не по-лошо от останалите. Но се надявам, че Джордж Буш ще се представи от най-добрата си страна.

Г.П.: И вие категорично не желаете да бъдете президент?

Д.Т.: Аз не желая да бъда президент. Аз съм уверен в това на сто процента. Аз ще променя мнението си само тогава, когато видя, че моята страна отива по дяволите.

Тридесет години по-късно, в края на своя мандат, Доналд Тръмп ще се бори до последно, за да докаже, че изборите са фалшифицирани и че той е избраният 46-ти президент на САЩ. Едва ли ще успее срещу лавината, която се е изправила против него. Но знае, че с поредната си битка той работи за бъдещето, защото „тръмпизмът“ става идеология на милионите по света и той не се отказва „Да направи Америка отново велика!“, въпреки сегашния залез на империята.

на горе