ВСТЪПЛЕНИЕ
I. ЕДИНЕНИЕТО – НЕОБХОДИМАТА КАУЗА НА БЪЛГАРИТЕ
Разединението и противопоставянето в българското обществено битие се корени в противоречивата ни съдба като народ и държавност. В тази историческа съдба трябва да се търсят истинските причини за превръщането на този синдром в устойчива черта на българската народопсихология. Втората причина, произтичаща от първата, се състои в това, че поради честите преломни преходи в обществено-политическата ни история, нерядко политическият елит се формира от случайни обстоятелства, поради което съдбата на държавата попада в ръцете на случайни лица без изградени адекватни качества като държавнически манталитет, национално достойнство, патриотично възпитание и управленски опит.
Тази вътрешна конфронтация и противопоставяне, под една или друга форма, на приливи и отливи, продължава и до днес. Именно с това трябва да се обяснят и честото редуване на национални катастрофи, липсата на национална доктрина, неспособността на политическия елит да постига национален консенсус по кардинални въпроси относно миналото, настоящето и бъдещето на нацията и държавата. Това стои в основата на непоследователността, с която се характеризира и българската вътрешна и външна политика, която ражда и чуждопоклонството, разчитането на чужда намеса в политическия ни живот.
Тази опасна черта в народопсихологията ни е добре известна на нашите врагове и те се възползват във всеки един подходящ момент срещу нашето единение и разграждат всяко жизнено национално усилие.
Ето защо стремежът на народа към единение и сплотеност, вдъхновени от траен национален идеал, остава и до днес неосъществена кауза. Въжделенията за единна, демократична, правова и социална държава, в която нацията се множи, а българските граждани живеят задружно, в мир и съгласие, се обричат на разпад. Всеки опит за устойчива заедност и съзидателност се ликвидира или обезличава методично. Този стремеж за единство се проявява в девиза, с който България тръгва по нов път в своето развитие още през първите години след Освобождението от петвековното чуждо робство преди 140 години. Този девиз се основава на убеждението, че „В единението е силата”. И днес единението ни е нужно като залог за спасението на България и на българската нация, която преживява трусове с апокалиптични последици. Спасението и развитието на нацията предопределят възвисяването на българския дух през мисията БРОД за България – като смисъла на живота.
БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ В УСЛОВИЯТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Българското общество е разединено. Налице е остро противопоставяне и политическа конфронтация. Залива ни омраза, гнети ни насилие и беззаконие. Българската нация се обезкръвява. Ежегодно над 70 0000 българи, предимно млади и образовани сънародници, напускат страната. За годините на демокрацията, между 2 и 2,5 милиона български граждани са потърсили реализация и препитание в чужбина. Обществото ни е изпаднало в истинска беда.
Делим се на демократи и комунисти, на бедни и богати, на натовци и антинатовци, на русофили и русофоби, на американофили и американофоби, на палачи и жертви, делим се по етнически и религиозен признак. „Третата политика“ предопределя безподобно джендър разделение и обрича общочовешките ценности. Чуждопоклонничеството и самоунижението са правопропорционални и съизмерими с развитието на социалните мрежи.
Без...умни и активни стратегии за развитие, при запазване сегашните тенденции, нацията и държавата са обречени на изчезване, а България да се превърне в обикновено географско понятие.
II. НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ И ЦЕЛИ, ЧИЕТО ОТСТОЯВАНЕ БИ ОСИГУРИЛО ЕДИНЕНИЕТО, СЪХРАНЕНИЕТО И УКРЕПВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ:
- Неприкосновеност на основния конституционен принцип за единния характер на страната и за недопускане на автономни териториални и политически образувания, застрашаващи суверенитета, независимостта на държавата и националното достойнство;
- Постигане на национален консенсус по въпросите на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната;
- Съхраняване и развитие на българската национална култура и идентичност, традиции, бит и обичаи;
- Възраждане патриотичните устои на подрастващото поколение, преодоляване на националния нихилизъм и чуждопоклонничеството;
- Обективизиране на тенденциите и развитие на българския етнически модел;
- Ускоряване на процеса на социално-икономически, морално-политически и духовно-идеологически модели за интеграция в българското общество.
НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ:
- Умно регулирани активни стратегии и модели за изграждане на общество, основано на социална справедливост и толерантност, в което хората съжителстват в мир и съгласие;
- Национално помирение и отключване на мощна съзидателна енергия и стремеж за формиране на градивен национален мироглед;
- Преодоляване на насилието, агресията, омразата и ожесточението в българското общество;
- Недопускане на посегателство върху националната ни идентичност и историческа памет и пресичане на оскверняването на историческото и културно наследство.
III. ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКАТА И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА:
Приоритети за единение в краткосрочен и средносрочен план.
- Създаване на среда за единение на българската нация;
- Разгръщане на всеобхватно обществено движение за единение на българската нация;
- Единение на българите в чужбина около националните ни каузи;
- Реформиране на образователната система, възраждайки нейната роля за възпитание на поколения в национално достойнство, родолюбие, патриотизъм и славянска духовност;
- Опазване и поддържане националното, историческото и културното наследство;
- Противодействие на омразата, ксенофобията, агресията, разделението и противопоставянето в обществото;
- Обявяване на 24 май за национален празник и създаване на адекватна духовна среда /семейството, детските градини, училището, културните институти/ за формиране на високо патриотично самосъзнание и ценностен мироглед;
- Създаване на трайна обществена нагласа за овладяване на демографската криза;
- Поставяне на политическата конфронтация в нормални измерения /допустими граници/;
- Национално помирение относно жертвите и палачите в историческата съдба на нацията;
- Национален консенсус по отношение на заплахите и гаранциите за нашата национална сигурност;
- Преодоляване на натрапеното разделение в обществото по отношение на Русия и нейната роля в историческото развитие на България, отчитане православното и културно родство и задълбочаване възможностите за градивно взаимодействие;
- Национално съгласие по оценката на Държавна сигурност, на нейните щатни служители и сътрудници. Унищожаване на всички досиета;
- Нов обществен договор.
IV. НЕПОСРЕДСТВЕНИ ПРАГМАТИЧНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ ЦЕЛИТЕ НА ОБЩЕСТВЕН КОНСЕНСУС ЗА НАЦИОНАЛНО ЕДИНЕНИЕ
- Единението да се обяви и утвърди като общонационална задача на държавата, бизнеса, обществото и на всеки гражданин;
- Инициативи за превъплъщаване на България в майка на всички български граждани, в сигурна и примамлива за живеене и възходяща в своето развитие държава, за да се повиши степента на пасионарно въздействие на любовта към нея /БРОД към България/;
- Отключване пътя за мощните съзидателни сили на гражданското общество за единението на нацията;
- Науката, медиите, изкуството и културата да се утвърдят като визионерска светла интелектуална среда – определящ фактор за възпитанието на нацията;
- Училището и единението с младост и ентусиазъм;
- Националният елит и единението на нацията чрез познания, мъдрост, интуиция;
- За координация и взаимодействие в национален мащаб при Президента на Републиката да се създаде държавно-обществена комисия „Бъдещето на Родината“ /към национално прозрение/;
- На правителствено равнище, под интелектуалния и експертен натиск на гражданските инициативи и налагащо се морално превъзходство и необходимост от каузата Единение на нацията като спасителен БРОД за България, да се изработи Национална програма за единение и пътна карта за реализиране на целите и задачите по единението на българската нация. Визии, програми и планове да се работят и приемат на местно ниво;
- Държавно-обществената комисия да организира и стимулира национални инициативи, да провежда национални форуми – обществени дискусии, конференции и кръгли маси, да подпомага изработването и утвърждаването на българската национална доктрина;
- На основата на Обществения форум за единение „БРОД за България”, да се разгръща всеобхватно национално движение за мобилизиране на интелектуалния и творческия потенциал на обществото под девиза „БРОД – НАЦИОНАЛНО ПРОЗРЕНИЕ ЗА ЕДИНЕНИЕ“.
1 Ноември 2017 г.
Бъдеще
Род
Отечество
Държава
