Лесно е да си БезБожник в съвременната месомелачка на развлекателната индустрия, но е нужен малко „естествен интелект“ сред продуцентската машина /дружина/ на Дара, за да се сетят, че това талантливо, красиво и „подходящо“ за целите им момиче е И българка...
А, може би точно този факт е накарал международната машина да използва българския флаг /„парчето Дара“/, за да легитимира цели и послания чрез текстове и поведение – дълбоко чужди на националните ни ценности. Този хаос и мрак бе представен „чудесно“ от „българското злато“ Дара, на чужд език, което информационната матрица превъплъти в кумир на „старо и младо“ и заложи България на „дузпата“ за големия шлем на геополитическия мач догодина…
Победата на "Евровизия 2026" не е триумф за българска култура. Това е Евро з/Л/ов за духовно падение, победа на една добре смазана система, която легитимира политики за влияние. От „Джангъра“ /шума/ на „Бангаранга“– няма как да се скриеш, както от пошлостта на чалгата, защото както се казва в песента „…не ни трябва душа, ние просто чупим сърца…“ и дори на „английски“, ние сме Дара.
И днес, в български училища, звънецът звънни с Бангаранга… „изгаряме олтара“ на детското съзнание и „освобождаваме звяра вътре“ в българското школо – в детското подсъзнание… Залагаме перспектива, мечти за бъдеще… И не като Георги Господинов – там е нужно поне да се чете. При Дара е ядрена бомба – зловещи внушения, маскирани в „художествена форма“, която за 3 минути те прави "световен" /БезБожник/.
Но, ако това „задкулисие“ имаше елементарна емпатия към „националната“ принадлежност, към българската публика, нямаше да допусне това културно чуждопоклонничество. При ясно изразените приоритети на фестивала и лансиране на пошлото, сатанинското, извратеното, ненормалността – „нормално“ е първото място да се присъди „по заслуги“ на „продукта“, покриващ тези критерии.
Явно, продуцентската машина и „AI“ биха били „перфектни“ в избора си! …Стига постигането на тази „цел“ да не осквернява българската култура и българските деца…
/тоест бъдещето/. А БНТ е обществена медия и би следвало /не Дара/, а Институцията да е стожерът на националното ни достойнство.?! /Всъщност в космополитната /английска сатанинска/ песен на Дара, българско беше само знамето, което извади на финала. И което и знаме да беше развяла "нашата" талантлива сладурка – "БанГаРанга щеше да му отива"...Това е шоу бизнес и машината няма националност! Скандалът продава . Точка! Затова, нашето момиче, пред хиляди, събрани организирано на площада в София деца, ученици и фенове – се самопредложи на британски музикален продуцент/Фредерик Гибсън/, а не на Иван Лечев и Делян Пеевски.
И в тази връзка, отправяме един ДАР, едно предизвикателство към/ за ДАРА – нашето слънчево и добро момиче..! Понеже глобалната „PR“ машина ще превъплъти „Бангаранга“ в световен хит, Дара, по един модерен и завладяващ начин да пресъздаде, чрез прекрасния си глас и фолклорни умения, един български формат на това парче… И тази „Бангаранга“ да стане една „Тангра Ванга“, една българска молитва за опрощение на "изгорения български олтар" в навечерието на 24 май...
