Вече четвърта поредна година сп. „Сигурност“ авторизирано коментира популярната „главоблъсканица“ от челната корица на ноемврийския брой на лондонското сп. „The Economist“ за очаквани и неочаквани, но предполагаеми процеси и явления с геополитическо значение за планетата. За обобщаващ символ и илюстрация на многообразието от събития, идеи, лидери, обществени сблъсъци и природни катаклизми през тази, 21-та година на ХХI век, редакцията е избрала машината на късмета - „Ротативката“ в казината, популярна още и като „Еднорък бандит“.
Милионната аудитория на флагмана на неолиберализма винаги с любопитство очаква предколедната корица на списанието, за да сравни собствените си прогнози с тези на екипа, работил продължително време за съграждането на визуалния образ на близкото бъдеще. Хората търсят потвърждение на своите планове и надежди за да могат не само с увереност да гледат напред във времето, но и по-леко да осмислят и приемат трудностите в ежедневието си. Този нестандартен начин за поднасяне на информация дава възможност на определен кръг от аудиторията да търси и намира свои собствени решения, които да им дават преимущества пред конкурентите. Безспорно издателите и редакторите на списанието знаят и чувстват този глад за изпреварващо знание и смело налагат своите оценки за сметка на фактите. В този случай от съществено значение е предварително да е ясно , че редакционната политика на сп. „The Economist“ е насочена към утвърждаването на Нов световен глобален ред с лидерска роля на англоезичното племе, граден под взискателния поглед на транснационалните финансови властелини.
Вече 35 години, през първата десетдневка на ноември, на корицата на сп. „The Economist“ винаги, като ребус за разгадаване, се появяват кодирани символи, които провокират милиони интелигентни представители на средната класа по света да търсят жалоните на своето бъдеще, около които да се завърти успешната им кариера и съдба. Актуалният въпрос днес е: имат ли морално право семейните кланове на Ротшилд и Аниели, като собственици и заедно с редакционния колектив на списанието да забъркват в общ „казан“ събития, човешки страхове и световни лидери така, че „колелото на историята“ да се върти по удобната за тях посока и с желаната скорост. Едва ли! Защото 2020 година бе твърде неуспешна за англоезичния свят: след „Брекзит“ Великобритания е в процес на разпадане, а в последните години правителствата на Англия показват огромен дефицит на управленски капацитет. За да спечелят битката на живота си срещу Доналд Тръмп – смутител и разрушител на установените от столетия правила и стандарти, финансовите „крале“, политическият и медиен истаблишмънт на САЩ фалшифицираха избори и, блокирайки президента и изпълнителната власт, провокираха тежка финансова, икономическа и социална криза, довела до тотално разделение на нацията.
Така от мощно рекламираната изключителност и мощ, не остана и следа!
Светът е пред прага на глобални и кардинални изменения – глобализацията забавя своя победоносен марш, цифровизацията ускорява хода си, а геополитическото съперничество между Америка и Китай достига страховити измерения. За малките народи като нашия, превърнати в мълчаливи свидетели и потърпевши от битките между „големите“ е въпрос на оцеляване да знаят накъде водят страните си доскорошните законодатели на политическата мода в Западния свят.
Новият редактор на сп. „The Economist“, Том Стендедж, налага нов стил при определяне основните акценти в рубриката „The World in 2021“, като в анонса си насочва читателите към конкретни публикации, които изясняват същността на десетте предизвикателства на 2021: битката за ваксина против Ковид-19, икономическото възстановяване след пандемията, ремонт и реконструкция на глобалния световен ред, напрежението между САЩ и Китай, проблемите на транснационалните гиганти в изменените условия за бизнеса, новите модели на поведение на хората след пандемията, ограничаването на свободното придвижване и културния обмен между хората и държавите, измененията на климата, борбата с ядрения тероризъм и антибиотичната резистентност и „дежавю“-то при провеждането на несъстоялите се през 2020 година световни форуми и състезания.
В същото време, в ребуса на корицата ни, се предлага обобщен подход към световните събития, като ни се казва, че случващото се на нашата планета през 2021 година ще е толкова непредсказуемо и несигурно, че символът на 2021 е казиното, където се разиграват огромни пари и се залага всичко ценно и нужно в името на печалбата. Числото 21 само по себе си е пряко свързано с хазарта – това е минималната възраст на която ще ви пуснат в казината на Америка, много популярна е играта на карти „21“, както и „блекджека“, а документално свидетелство за колониалното величие на Англия от средата на XVII и до началото на ХХ век е гвинеята, първата златна монета (златен стандарт) в света, разменяна за 21 шилинга и с каквато монета английската аристокрация е наддавала в залаганията при конните надбягвания.
„Едноръкият бандит“ или „Машината на късмета“ двусмислено лежи върху изгряващо или залязващото слънце, в зависимост от настроението и прозорливостта на разгадаващия ребуса читател, което говори, че за някои годината ще бъде успешна, но за други твърде несполучлива. За да започне играта, от която играчът иска да спечели, той трябва да направи залог („bet“) – залагат се съвест, идеи, приятелства, принципи, чужди активи, родина. Ако залогът се окаже недостатъчен има друга опция – да се вземат пари назаем, на кредит, от структурни или присъединителни фондове или просто да се откраднат и да се внесат в отверстието, на което пише „внеси стимулиращи фондове“ („insert stimulus funds“). Този призив, във всички случаи означава, че фалшивите, необезпечени пари, печатани в огромни количества, ще продължават да бъдат основното средство за борба с глобалната криза и за притъпяване на драматично растящото социално неравенство в капиталистическия свят. В същото време за богатите клиенти на „казиното“ има напомняне, че те трябва да изтеглят вложените във финансови деривати пари и да ги инвестират в злато (златистия цвят на табелката „изтегли парите“ („cash out“). Странно е, че този „Еднорък бандит“ се задейства, както от съвременните бутони „HOLD“, но така също и чрез стария, традиционен начин – чрез механичния страничен лост, чиято ръкохватка е във вид на „земно кълбо“. Така всичко си идва на мястото – колкото и световните събития да са хаотични и непредсказуеми, стартирането и спирането на процесите се осъществява от този , който държи в ръцете си „земния глобус“. Ни повече, ни по-малко!
Но той не е Бога-Творец – това е неговият антипод!
Символите, изобразени на отделните слотове и тяхното разположение демонстрират вижданията на издателите и редакцията за приоритетите и динамиката в развитието на световните процеси през 2021 година. В последната коледна корица на списанието, за разлика от предишните издания, няма други лидери на държави освен усмихнатия и доволен Джо Байдън, ползващ се с доверието и симпатиите на глобалистите по света, в т.ч. и на клана Ротшилдови. Печелившата позиция на американския президент, разположена в спрелия своето движение слот, показва, че събитията, закодирани със съответните символи в тази колонка, ще играят особена роля през следващите месеци и години.
Над главата на Байдън, като дамоклев меч, е ситуиран знакът на атомната бомба. Някои анализатори предположиха, че авторите на корицата прогнозират ядрен шантаж от страна на САЩ към Иран или към други „авторитарни“ държави, докато други твърдят, че Байдън ще се сблъска с шантаж на терористи или страни, които вече притежават или са близко до създаването на ядрено оръжие. Според нас големият проблем пред Северна Америка и западните страни е в това, че след февруари 2021 година няма да има действащ договор, който да задължава двете велики ядрени държави, САЩ и РФ, да следват достигнатите преди това договорености в областта на ядреното разоръжаване. При явното изоставане на американския военно-промишлен комплекс в производството на хиперзвуковите носители на ядрени заряди, с изменяща се траектория на движение, преподписването, без всякакви предварителни условия, на Договора за по-нататъшното съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателните оръжия (СНВ-3) се превръща в екзистенциална задача за Съединените щати и страните - членки на НАТО.
Разполовеният на две американски национален флаг, който, като че ли, всеки момент ще се скъса окончателно, крещящо показва, че 46-ят американски президент е изправен пред най-голямото предизвикателство за Съединените щати през последните десетилетия – антагонистично противопоставяне между разделеното на две население и територия на страната по политически, етнически, расов, малцинствен, социален и прочее признаци, превърнало се в неоспорим факт по време на кандидат-президентската кампания през последната година от управлението на Доналд Тръмп. Начинът, по който Джо Байдън формира новото американско правителство показва, че глобалистите се интересуват единствено от сплотяване на конгломерата от малцинствени групи, който да бъде в състояние да се противопостави на набиращата сила и привърженици „тръмпистка“ идеология, базираща се на сравнително младата, но все пак съществуваща американска традиция, на автентичната американска идентичност на развиваща се американска производствена и технологична мощ, на християнската етика и на запазване на естествената и богоугодната роля на мъжа и жената и на патриархалното семейство в американското общество. Ако по тези екзистенциални за по-голямата част от американската нация въпроси не се намерят компромиси, бъдещето на Съединените щати е изключително застрашено.
Третият символ в най-важния слот е търговската марка на набралата огромна популярност социална мрежа за кратки видеоклипове „Тик-Ток“. Авторите на ребуса определено считат, че развитието на международния скандал, който Тръмп устрои под претекст, че китайската мрежа е заплаха за националната сигурност на САЩ ще бъде от важно значение за администрацията на Байдън. И тук въпросът не е толкова в търговската война с КНР, а преди всичко в битката с транснационалните високотехнологични гиганти, които вече реално формират нагласите и предпочитанията, в т.ч. и политическите на огромна част от населението на света. Битката с мрежата предполага раздробяване на гигантите, създаване на мощни конкурентни мрежи, недемократично издигане регулативната роля на държавата, изменения в данъчното облагане и т.н. Нагледен пример за нарасналите възможности на социалните мрежи бе победата на Тръмп през 2016 година и, респективно, неговата загуба през 2020 година, когато той се лиши от подкрепата на интернет-гигантите .
Другите три слота са в непрекъснато движение. Първият слот, който, може би, символизира първото тримесечия на 2021 година, е практически изцяло посветен на коронавирусната световна пандемия и показва, че борбата с нея ще продължи през цялата година, защото и последният символ в ребуса е символа на коронавируса. За разлика от английската кралска корона, която управлява света от дълги години задкулисно, короната на вируса се появи изненадващо и мълниеносно и разруши за броени месеци ритъма и баланса в живота на хората, общностите, градовете и държавите. Спасението е във ваксината, символ на която е спринцовката, оцветена в зелен цвят, което вероятно означава, че пандемията има естествен произход и че ваксината също е природно съобразна и безопасна. Единственото съмнение възниква от „последната капка“ във връзка с нейната консистенция и предназначение?!?
Едва ли всички, по една или друга причина, ще се ваксинират през годината. Начинът хората да се предпазват от силно заразния вирус е спазването на социалната дистанция, носенето на защитни маски и миенето на ръцете. Маската ще остане цяла година атрибут на грижата за собственото здраве и здравето на околните. Но размерът ѝ и това, как е поставена на лицето, навежда и на други тълкувания за символа „медицинска маска“. В мюсюлманския свят закритата втора половина на лицата на жените е символ на покорност и самоограничаване. В „свободния“ западен свят маската е новопоявилата се с пандемията възможност за ограничаване свободата на словото, свободата на придвижване, свободата на общуване. Неслучайно, периодически, когато правителствата обявяват поредното „затваряне“ („локдаун“), гражданите и, особено, младежта излиза на протести. Пандемията позволи в огромен мащаб да се реализират антидемократични мерки, да се укрепят властово корумпирани личности, които чрез демагогските си твърдения, че са загрижени за спасяването на човешки животи, безмерно да се обогатяват, арогантно да не обръщат внимание на критиката и протестите, безцеремонно и нагло да обявяват сами себе си за единствените спасители на нацията.
В третия слот има два символа, доларът и наклоненият ветрогенератор, които безспорно са олицетворение на два тежки планетарни проблема – непрекъснатото печатане на необезпечени долари, с които се запълват всевъзможни пробойни и се зануляват необслужвани и необезпечени кредити и промените на климата. Тези два въпроса са в непосредствен досег с новия американски президент и той ще е принуден да отделя непрекъснато внимание за решаването им, но по начин, коренно различен от този на предшественика му. Фалшивите пари раждат фалшив морал и фалшива демокрация – това е и основният проблем на неолибералния капитализъм на съвременния етап. При трилионните дългове на държавите, практически е невъзможно връщане към „златния стандарт“. Но ако не спре лавинообразното им разрастване, това ще взриви и социалния мир, крайно ще затрудни търговията и международното разделение на труда, фатално ще се отрази на доверието между държавите, между стопанските субекти и между гражданите. Дошло е времето за кардинални решения! Въпросът е дали глобалистите искат или, по-точно, дали са в състояние да стигнат до едно общо мнение или ще се опитват да продължават с всички възможни средства агонията си и да се опитат да прехвърлят отговорността си на противника –националистите тогава, когато са най-подготвени за настъпващото финансово „цунами“.
По отношение на приемането на кардинални мерки за справяне с климатичните промени, особено с въглеродните емисии, новата американска администрация ще се опита да реанимира Парижкото споразумение за климата. През 2021 година ще се проведе Конференцията на ООН за климата, която бе отложена от 2020 година. За отговарящ за борбата с климатичните промени в администрацията на Байдън е определен Джон Кери – дипломат от кариерата, единственото име от такъв ранг в новото правителство на САЩ. Предлаганите решения засягат в голяма степен икономиките на Китай и Русия, а „зелената сделка“ в ЕС ще удари малките и слаби страни с „високата“ си цена. Заострянето на вниманието на световната общественост към този въпрос във всички случаи ще се отрази на развитието на гореспоменатите страни, особено на фона на очертаващата се надпревара във въоръженията и понижаващото се качество на живот. Борбата с неблагоприятните последици от изменението на климата винаги е била приоритет, когато се говори за устойчиво развитие на отделните държави и на планетата като цяло. Това, че вятърният електрогенератор е в наклонено положение може само да ни подскаже, че авторите на ребуса определено считат, че през 2021 година няма да бъде постигнат пробив в устойчивото развитие на света като цяло.
Финалната картинка на слота, който фиксира външно-политическите проблеми пред САЩ за 2021 година е ярко червеният национален флаг на Китай. В еднопартийната политическа система на КНР държавата и комунистическата партия са неделими, поради което важните за държавата решения се приемат на пленуми и конгреси на КПК. Социализмът с китайска специфика е обществено-икономическият строй на КНР така, както е и в Северна Корея, Виетнам, в Лаос, в Куба и Венецуела. Доналд Тръмп плашеше американските избиратели с китайския комунизъм, докато Байдън, предвид левичарските уклони на неговия електорат и съпартийци от Демпартията засега се въздържа от подобни политически декларации. Според авторите на сп. „The Economist“ 2021 година ще бъде белязана не само от взаимни търговски, технологически, дипломатически и военни обвинения и претенции между САЩ и КНР, но за пръв път, след падането на „желязната завеса“, се появява тенденция за идеологическо противопоставяне на глобалистите с държави, отстояващи собствения си национален суверенитет, което ще е и началото на нова студена война.
Четвъртият слот, който е обобщаващ за 2021 година, звучи твърде песимистично. Първа е диаграмата, показваща движението на борсовите индикатори, която е устремена към върхови значения. Нюансът е в червения цвят на стрелката, т.е. цветът, който се използва при негативното движение на индексите. Значи ли това, че от валутните, стоковите и фондови борси през 2021 година ще пристигат само лоши новини? Втората картинка показва зелено дърво, изцяло обхванато от пламъци. Може да се предположи, че това е сигнал за крайно изострената екологична обстановка в света или за огромните горски пожари, избухващи по цялото земно кълбо. Но ако приемем, че зеленото дърво е „дървото на живота“ въобше, то изводът е, че нормалният живот на планетата Земя е застрашен изцяло и скоро ще бъде обгърнат от адски пламъци. Третата картинка на последната колонка напомня за високите технологични постижения на човечеството в епохата на четвъртата постиндустриална революция. Включената в прогнозата „Емблема на видео-изображение“ недвусмислено показва, какъв бе символът на 2020 година – видеоконференции, изнесен формат на работа, дистанционно обучение, мощно неформално общуване между хората на разстояние един от друг. Така ще бъде и през 2021 година, а, по същество, това е и перспективата пред човечеството за в бъдеще. За обществата, където господства егоцентризмът и войнстващият индивидуализъм такъв стил на живот и поведение, вероятно, е желан и очакван. За народите с богата национална история, които са оцелявали със съборност, колективизъм, солидарност и съпричастност към страдащите такъв стандарт на живот крие огромни рискове за тяхното психично здраве. И въпросът не е само до пренасянето на данни и до масовата идентификация в името на националната и лична сигурност на гражданите. Въпросът е, че когато личните данни на цялото население на планетата се събират, обобщават и класифицират от неясни структури и по неясни критерии, човечеството е заплашено от тотален контрол и тотални манипулации в името на никому неизвестни принципи и цели.
Сто и четиридесет и двете страници на сп. „The Economist“, посветени на „Светът през 2021“ разглеждат многостранно и задълбочено проблемите, пред които е изправено и ще трябва да решава човечеството през 2021 година. Компетентните и високопрофесионални редактори, автори и кореспонденти на списанието, безусловно, с творчеството си, формират позиции и дават пълна информация по всички възможни теми, отрасли и личности, които ще играят основна роля във водовъртежа от събития през годината. За много читатели поместената кодирана информация на първата корица на списанието е „квинтесенцията“ на съдържанието на броя и те считат, че много от предсказаното ще се сбъдне. Но има и анализатори, които са убедени, че списанието програмира събитията, т.е. целенасочено тласкат реално и обективно протичащите процеси към алтернативност така, че случващото се най-пълно да отговаря на желаното от собствениците на списанието тълкуване на събитията.
От тази гледна точка, разглеждайки слотовете на „Ротативката-2021“, особено внимание прави отсъствието на Русия и президента Путин от корицата. За последните няколко години руският президент присъстваше непрекъснато на челно място и винаги, както се полага на враг, с крайно негативна оценка. Сега темата „Русия“ отсъства, но откриваме два повтарящи се символа: голям въпросителен знак на фона на националния флаг на Япония и емблемата на коронавируса.
21-та година на ХХI-ви век ще започне и ще завърши под знака на пандемията. Това означава, че населението на света ще трябва да свиква все повече да живее по извънредни закони и нови правила на поведение, ще трябва да приеме безусловно наличието на един общ център, който ще се грижи за здравето и за справянето с финансовата и икономическа криза, както и с щедрото финансово компенсиране на последиците от пандемията. В замяна се изисква спазване на новите правила и закони, задължителна ваксинация, отказ от лична инициатива в името на общото благо и спасение.
Авторите на ребуса, чрез националните им флагове, са акцентирали върху три държави – разкъсаното знаме на САЩ, ярко червеното знаме с петолъчки на комунистически Китай и два огромни въпросителни знака на фона на покрития в мъгла национален флаг Япония. Явно, по мнението на собствениците и редакторите на списание .„The Economist“, през новата 2021, между тези три страни, ще се разиграват основните световни събития. За да разберем за какво точно става дума са необходими някои уточнение и допълнения.
Лин Форестър де Ротшилд, съпруга на Евелин де Ротшилд – най-влиятелният член на клана Ротшилд, понастоящем, е главна изпълнителна директорка на холдинга „EL Rothschild“, който има значителни инвестиции в СМИ (в т.ч. в сп. „The Economist“), в недвижими имоти, в тръстово управление на активи, в инфраструктура, в селско стопанство и пр. През май 2014 г., в Лондон, по инициатива на Лин де Ротшилд, се провежда високопредставителна конференция с участието на директор-разпоредителя на МВФ Кристина Лагард (отбелязала в доклада си диалектична връзка между Карл Марксовия капитализъм и „инклузивния капитализъм“), Бил Клинтън, кметът на лондонското Сити, Фионе Вулф, на която среща за пръв път прозвучава термина „инклузивен капитализъм“ („Inclusive Capitalism“). През 2018 г., по инициатива на Лин де Ротшилд, е създадена международна нетърговска организация „Коалиция за инклузивен капитализъм“ (CIC), а на 14 декември 2020 г., в Ню Йорк, е подписано споразумение за създаване на Съвет по инклузивен капитализъм с Ватикана (CICV), който някои нарекоха „Глобален алианс на Кръста с Мамона“. Във връзка с това събитие, Лин де Ротшилд и папа Франциск си разменят протоколни любезности. Представителката на клана Ротшилд заявява: „Ние отговаряме на призива на папа Франциск за създаване на по-инклузивна икономика, която по-справедливо да разпределя преимуществата на капитализма и да позволи на хората напълно да реализират своя потенциал“. Папа Франциск, по йезуитски, с думи, които бихме могли да съотнесем и към държавния капитализъм на Президента Путин, и към китайския социализъм на Председателя Си, по своеобразен начин поощрява слугите на Мамона : „Икономическа система, която да е справедлива, да заслужава доверие и да е способна да решава най-сериозните проблеми, с които се сблъсква човечеството и нашата планета е крайно необходима. Вие приехте предизвикателството, търсейки начини да превърнете капитализма в по-инклузивен инструмент за цялостното човешко благополучие“.
В Доклада, във връзка със своята 50-годишнина, Римският клуб направи неутешителния извод, че „Капитализмът напълно се е изчерпал“. Ръководителите и 27-те „страни“– членове на новосъздадения „Съвет по инклузивен капитализъм с Ватикана“, притежават общо активи за над 10,5 трилиона ам.долара, а компаниите им са с пазарна капитализация от 2,1 трилиона ам. долара и в тях се трудят над 200 млн.работници в 163 страни по света. Предвид поетите от глобалистите в присъствието на Папата задължения, то те ще трябва не само да плащат високите си данъци, но и кардинално да се лишат от своите монополни печалби, за да ги предоставят безвъзмездно за нуждите на бедните и страдащи хора по целия свят.
Прекрасно на думи, но трудно осъществимо, защото субективното въвеждане на т.н. „всеобхващащ, инклузивен капитализъм“ на практиката ще означава в света отново да се възцари „развития социализъм“ и вярата в комунистическото бъдеще на света!! И като имаме предвид, че за унищожаването на реалния социализъм в СССР и по света, след 1917 г., бе провокирано избухването на една гражданска и една световна война, бяха осъществени десетки американски военни интервенции, десетки години бе водена пълномащабна „студена война“ и ЦРУ организира редица „цветни революции“, то определено стигаме до заключението, че инициативата на финансовите властелини има заблуждаващ характер и е насочена към максималното удължаване във времето агонията на неолибералния глобален капитализъм!
Вторият интересен момент в „Ребуса -2021“ е натрапчивото, двукратно присъствие на Япония. Всички факти, включително и изказванията на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, говорят, че в лицето на Китай Америка вижда своя потенциален голям противник при осъществяването на своите планове за глобално ръководство на света. При това КНР е не само мощен конкурент в икономическата , търговска и високотехнологична област, но и силен военен съперник в акваторията на Тихия океан.
Няма нищо случайно и в измислената и широко рекламирана от финансовите властелини нова идеологическа доктрина „Инклузивен капитализъм“, подкрепена от Световния икономически форум с инциативата „Рестартиране дневния ред на бъдещето: разрушаване и обновяване на света след COVID-19“ и на Международния валутен фонд с предложението за „2.0 Бретън-Уудс“. Създава се нов фронт срещу комунистическата идеология и нова студена война – този път в Азия. Между САЩ и Китай териториално е разположена Япония, непосредствено граничеща с КНР. САЩ са в тежка вътрешнополитическа криза: държавният дълг на Съединените щати вече надхвърля 26 трилиона, а заедно с частния дълг той общо е 55, 9 трилиона долара. Япония е с държавен дълг от 11 трилиона ам.долара, което е 245% от БВП на страната. ЦБ на Япония, печатайки непрекъснато йени, е най-големият собственик на държавни и корпоративни облигации на обща стойност 45 трилиона йени, а държавният пенсионен фонд на страната е вторият по обем купувач на облигации с 44 трилиона йени, като по този начин под удар са не само държавните финанси, но и цялата пенсионна система. А под натиска на американската ФРС Япония, със спечелените от продажбата на японски стоки в САЩ необезпечени долари, вече е най-големият купувач на американски държавни облигации. И както предава CNN, Международният валутен борд, в обръщение към японските власти, заявява, че ако не се направи нещо от правителството, то държавният дълг ще достигне три пъти размера на икономиката на страната. И новият премиер на Япония, Йосихиде Суга, правейки нещо, решително и многозначително заявява: „Проблемът със северните територии (Курилските острови-б.а.) е проблем на целия японски народ. Изключително важно е правителството и гражданите да работят заедно по този въпрос“. Петкратното преимущество на японските и американски въоръжени сили на територията на Япония, сравнени с тези на РФ, разположени в Далекоизточния военен район, подсказва, че въпреки конституционната забрана Япония да има собствени въоръжени сили, традиционният и доказал се към всичките си съседи през вековете японски милитаризъм прави избухването на голям военен конфликт напълно възможен. И тук е уместно да си спомним как, след голямата депресия през 30-те години на миналия век, американският промишлен и финансов елит, с подкрепата на английската дипломация, започна да влага огромни ресурси във военната промишленост на хитлеровия райх и чак след започването на войната със Съветска Русия англоезичният свят, изплашен от неуправляемия си клиент, направи алианс със СССР, спасявайки себе си. Приблизително такава роля се отрежда днес и на Япония в битката между САЩ и побеждаващия го конкурент и идеологически противник Китай. Но този път отработена неоколониална схема няма да сработи. И Русия, и Китай днес не робуват не привнесени отвън троцкистки идеи и неолиберални бълнувания – главното в провежданата вътрешна и външна политика е собствените им народи да живеят добре, да са уверени в бъдещето си и да е гарантирана сигурността на гражданите и страната.. И полицентричният свят, и суверенитетът , и националната идентичност, и духовността са все принципи и понятия, които ги приближават към изпълнение на поставената цел – добруване и благополучие за народа. И това, че двете велики държави и в добри, и в лоши времена ще бъдат заедно красноречиво говорят думите, казани през декември м.г. от външния министър на КНР Ван И: „Обединението на Китай и Русия, определено, е най-сближаващата, най-силната, най-зрялата и най-стабилната комбинация за отношения между велики държави, при която страните живеят в хармония, във взаимноизгодно сътрудничество, превърнало се в еталон и класически модел на международни отношения. За китайско-руските отношения не е валидно определението „най-добри“, те могат да бъдат само „още и още по-добри“; в китайско-руското сътрудничество няма паузи, има само маршово движение напред!“
Разгадавайки закодираните послания на сп. „The Economist“ милиони хора по света получават увереност, че са готови за „срещата“ си с настъпващите промени и сътресения. Ето защо очертаващите се глобални катаклизми в развитието на човечеството изискват от авторите на подобни прогнози обективност и максимална честност към читателите, без да привнасят в съдържанието на изложението свои или корпоративни визии за течащите световните процеси. За да устои на съблазънта да програмира изгодно за нечии частни интереси, авторът трябва да притежава собствен, доказал се във времето, безкористен и обективен критерии за оценка.
За нас такъв източник е „Откровението“ (на гръцки език -„apokalypsis“) на един от апостолите на Спасителя, св. Иоан Богослов, записано от него през 95 година сл.Хр., на гръцкия остров Патмос, където той е бил заточен. Изследователската група на Жерар Бодсон, в течение на седем години, търси ключ към тайните на „Апокалипсиса“ и в много отношения го намират, свидетелство, за което са описаните от тях реално случилите се събития в историята на човечеството, драматично предсказани в „Откровението“ преди почти две хиляди години.
За читателите, които се интересуват от езотеричния език на библейските пророци, безусловно, ще представлява интерес текстът от гл.17:1-6 от последната книга на св.Библия – „Откровението на св. Иоан“.
Още повече, че в него е закодирано бъдещо събитие, съобщено от Иисус Христос и записано от св. Йоан, което е в пряка връзка с епохалната битка между доброто и злото, скрита зад символични образи и числа:
„След това дойде един от седемте ангели, които имаха седемте чаши и говори с мене, като ми каза: дойди, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над многото води; с нея блудстваха земните царе, а с виното на блудството ѝ се опиха жителите на земята. И ме отнесе духом в пустинята: и видях една жена да седи на червен звяр, който беше пълен с богохулни имена и имаше седем глави и десет рога. А жената беше облечена в багреница и червено, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери; в ръка си държеше златна чаша, пълна с гнусотии и нечистота от блудствто ѝ; и на челото ѝ бе написано името: тайна, Вавилон великий, майка на блудниците и на земните гнусотии. Видях, че жената беше пияна от кръвта на светиите и от кръвта на свидетелите Иисусови, и, като я видях, почудих се твърде много“. ( Откр., 17: 1-6)
„Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният. Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влизат в града през портите. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа“. (Откр., 22:13-15)
N.B. „Блажен е оня , който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близко“. (Откр. 1:3)
