Геополитика

I Видове геофизическо оръжие.

Под геофизическо оръжие се разбира оръжие с поразяващо действие, основано на използването за военни цели на природни явления и процеси, предизвикани по естествен път. В зависимост от средата в която протичат тези процеси, геофизическото оръжие се подразделя на атмосферно, литосферно, гидросферно, биосферно, озонно и плазмено. Средствата с които се стимулират геофизическите фактори могат да бъдат различни, но енергията за тяхното стимулиране винаги е по-малка от енергията, която се отделя от природните сили в резултат на предизвикания геофизичен процес.

Атмосферното геофизическо оръжие е най-изследваният вид засега.  Известно е още като климатичното оръжие, понеже влияе на метеорологичните процеси. Поразяващите фактори при неговото използване се проявяват като различни атмосферни процеси, свързаните с тях годишни и климатични условия от които зависи животът в отделни региони и дори на цялата планета. Засега е установено, че много активни реагенти, например йодизирано сребро и други вещества, ако се разпръснат в облаците предизвикват проливни дъждове на големи площи. От друга страна такива реагенти като пропан и йодизирано олово осигуряват разпръскване на облаците. Тези вещества могат да се разпръскат с помощта на наземни генератори и устройства на борда на самолети и ракети.

В райони с висока относителна влажност на въздуха горните методи могат да предизвикат проливни дъждове и така да променят водния режим на реки, езера, блата, значително да влошат състоянието на пътните инфраструктури и цели местности, предизвиквайки наводнения. Обратен ефект се получава в случай, че се провокира изкуствен дъжд на подстъпите към райони с много ниска относителна влажност на въздуха може да се постигне нейното допълнително значително намаляване в атмосферата и по този начин в района се предизвиква засушаване. Приложението на климатичното оръжие унищожава селскостопанското производство и така се затруднява икономическото състояние в страната, което води до влошаване на политическата обстановка в нея.

Съществува теория, че светът е разделен на зони, които контролират климатичните промени с помощта на спътник. За да се постигне промяна на климатичните условия, през 1953 г. в атмосферата са били възпламенени три атомни бомби. В резултат две години след това се наблюдава серия от климатични катастрофи. През 1961 г. в йоносферата са били изстреляни 350 хиляди медни игли, всяка с дължина от 1-2 см. В резултат на това става земетресение в Аляска със силата на 8.5 бала по Рихтер. Тогава също голяма част от крайбрежието на Чили се свлича в океана. Метеорологично оръжие беше използвано от САЩ по време на войната във Виетнам. Тогава с разсейването на йодизирано сребро или йодизирано олово в дъждовните облаци бяха провокирани проливни дъждове, затрудняващи придвижването на техниката и войската и превръщайки в блата значителни територии. С цел да предизвика дъжд за запазване на селскостопанската продукция Китай пръска ежегодно до 40 млрд. долара за подобни разработки.

Литосферното оръжие е основано на използването на енергията на литосферата, т.е. на външната сфера на твърдата част на Земята. Тя включва земната кора и горния слой на мантията. Поразяващото действие на този вид геофизическо оръжие се проявява като земетресения, изригване на вулкани, разместване на геоложките образования. Източникът на отделената енергия предизвиква напрежение в тектонически опасните зони. Проведените изследвания при редица опити показват, че в някои сеизмично опасни райони на Земята с помощта на наземни или подземни ядрени взривове с относително малка мощност може да се предизвикат земетресения с катастрофални последствия.

Хидросферното оръжие се основава на използването на енергията на хидросферата за военни цели. Хидросферата обхваща водната обвивка на Земята между атмосферата и твърдата земна кора (литосферата). Тя представлява съвкупността от океаните, моретата и повърхностните води. Използването на енергията на хидросферата за военни цели става възможно при въздействие върху хидроресурсите на литосферата и хидросъоръженията с помощта на взривове с различна мощност. Поразяващите ефекти на хидросферното оръжие се получават от силни вълни и наводнения.

Биосферното (екологичното) оръжие се основава на катастрофални промени в биосферата. Биосферата обхваща част от атмосферата, хидросферата и горната част на литосферата, които са свързани взаимно със сложни биохимически цикли на миграции на вещества и енергии. Понастоящем има разработени химически и биологически средства, които ако се използват върху големи територии могат да унищожат растителността, повърхностния плодороден почвен слой, запасите от продоволствие и други вредни за биосферата последствия. Изкуствено предизвиканата ерозия на почвата, унищожаването на растителността, непоправимите загуби на флората и фауната вследствие използването на различни химически и запалителни средства могат да предизвикат катастрофална промяна на биосферата и в следствие на това – масово унищожаване на хора.

Озонното оръжие се основава на използването на енергията и ултравиолетовото излъчване на Слънцето. Озонното оръжие е набор от средства за разрушаване на озонния слой над определена територия с цел в повърхността на Земята да проникне силно слънчево ултравиолетово излъчване (УВИ), което убива клетките на живите организми и растенията. Екраниращият озонен слой се простира на височина от 10 до 50 км. Максималната му концентрация е на височина 20 – 25 км. и рязко спада както нагоре, така и надолу. При нормални условия до повърхността на Земята достига незначителна част УВИ, като основната част от него се поглъща от озона, разсейва се от въздушните молекули или от частиците прах във въздуха.

Озонът е силен окислител, отровен и убива микроорганизмите. Неговото разрушаване се ускорява в присъствието на редица газообразни примеси като бром, хлор и други, които могат да попаднат в озонния слой с помощта на ракети, самолети и други средства. Частичното разрушаване на озонния слой над противниковата територия може да „пропусне” УВИ и други космически лъчи. Това предизвиква нарастване на заболяванията и нарушаване за топлинния баланс на нападнатата територия. През 1963 г. САЩ и СССР взривяват три сто мегатонни бомби в стратосферата и оставят гигантски пролуки в озоновия слой. Невъзможността за контрол върху използването на геофизическото оръжие го прави опасно не само за обекта на нападение, но и за целия свят.

Плазменото геофизично оръжие е най-новото като военна разработка. То въздейства на йоносферата на Земята. Йоносферата е слой на околоземното пространство, който е запълнен с активни йонизирани атоми. Въздействайки на атомите посредством излъчване те получават допълнителна енергия и техните електронни обвивки се увеличават примерно до 150 пъти в сравнение с нормалното състояние. Този процес се нарича нагряване и в резултат на него възникват плазмоиди, които добре се виждат на радарите. Изкуствено създаденият плазмоид може да бъде използван за мирни и военни цели. При определени параметри на нагряване свръхголемите атоми изхвърлят импулси от такъв тип вълни и с такава сила, които могат да въздействат на човешката психика или на природните феномени. Точно това се определя като плазмено геофизическо оръжие.

Със съвсем други намерения пръв в тази област е работил великият Никола Тесла (1856-1943 г.). Експериментирайки с изкуствените кълбовидни мълнии Тесла установява, че енергията за създаване на плазмоида е десетки пъти по-малка от енергията, която се отделя под формата на температура при неговото разрушаване. За да обясни това той използва енергията на физичния вакуум, която се проявява в плазмата за сметка на разделянето на квантите в електромагнитното поле в свръхмощни полета на електрони и позитрони. По този начин посредством плазмоида се открива път към използването на неизвестни високо енергийни слоеве на материята.

II Съвременни проекти на плазмено геофизическо оръжие

През 1985 г. студентът на Тесла Бернард Естлунд (Bernard Eastlund) патентова своя разработка под името «Метод и механизъм за изменение областите на атмосферата, йоносферата и/или магнитосферата на Земята». Няколко години по-късно по финансови затруднения Естлунд губи правата върху проекта си, но въз основа на неговата разработка през пролетта на 1997 г. САЩ създават проекта HAARP – High Frequency Active Auroral Research Program (Програма за Високочестотни Активни Аврорални Изследвания).

Терминът «аврорална област» често се превежда като «северни сияния», но това не е съвсем точно. В полярните райони на Земята на големи височини в йоносферата има нееднородности, наречени аврорални. Това е възбуждане на йонни газове, съединили се в своеобразни плазмени въжета, прострели се по силовите линии на земното магнитно поле. Те имат дължина от няколко десетки метри и дебелина само около 10 сантиметра. В период на слънчеви бури количеството загрети до степен на светене аврорални структури стремително нараства и тогава под формата на северни сияния се виждат през деня чак до екватора. Особеностите на авроралните нееднородности е, че те пораждат силно обратно разсейване на радиовълните от ултракъсия свръх нисък диапазон, отразявайки като огледало. От една страна това създава пречки за радиолокаторите , а от друга – позволява огледално да се изпрати сигнал на УКВ връзка дори в Антарктида.

Американският проект HAARP се намира в безлюдна гориста местност в северна Аляска на 450 км. североизточно от Анкоридж (Anchorage) и заема площ от 15 хектара. Това е съвместна англо-американска разработка между Raytheon Corporation, която притежава патенти на проекта, ВВС на САЩ,  Пентагона със своя високотехнологичен проект DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency), British Aerospace Systems (BAES) и също с участието на Университета на Аляска. Знае се, че още тринадесет университета също са взели участие в реализацията и развитието на HAARP:

• Penn State University (ARL)
• Boston College
• UCLA
• Clemson University
• Dartmouth College
• Cornell University
• Johns Hopkins University
• University of Maryland
• College Park
• University of Massachusetts
• MIT
• Politécnical University
• University of Stanford
• University of Tulsa

HAARP е силно засекретен обект. Състои се от 360 кули с излъчващи антени от височина 24 м. с помощта на които в йоносферата се изстрелват снопове лъчи с висока честота. Съоръжението има радар за некохерентно излъчване с антена от диаметър двадесет метра, лазерни локатори, магнитометри, компютри за обработване на сигналите и управление на полето от антени. Захранването на комплекса става с мощна газова електростанция и шест дизелови генератора. От планираните 180 антени още през 2002 г. са функционирали 48. Антенното поле и електростанцията са свързани с широк път-писта пригодена за кацане на самолети.

Дванадесет патентовани разработки стоят в основата на проекта. Една от тях под номер 4.686.605 е на вече споменатия физик Естлунд  и се отнася за „метод и устройство за промяна в определен регион на атмосферата, йоносферата и/или магнитосферата”. Според самия автор това е „най-добрият способ за загряване на йоносферата, който някога е бил конструиран” и че „приложението му би позволило също да се контролира климатът”. Тази информация е била класифицирана в продължение на година. Йоносферният нагревател на Естлунд е различен от другите известни до момента. Излъчването на радиочестотите (RF) се контрира и фокусира в определена точка на йоносферата, давайки възможност да се получи безпрецедентно количество енергия, което може да достигне до 10 гигавата.

Излъчвателите на HAARP представляват качествен скок в нивото на технологиите. Тяхната мощност трудно може да се възприеме от човек. Когато ги включват равновесието на околоземната среда се нарушава и йоносферата се загрява. Това дава възможност да се получи изкуствено протежение на плазмени образувания с дължина километри, което на практика са гигантски кълбовидни мълнии. В хода на експериментите американците са получили ефекти на взаимодействие на изкуствените плазмени образувания с магнитосферата на Земята, а това вече позволява да се говори за възможност да се създадат интегрални системи на геофизическо оръжие.

Изследванията на комплекса се извършват от лаборатория с оборудване на Филипс, разположена на ВВС база на САЩ в град Kirtland в щат Ню Мексико. На нейно подчинение са лаборатории по астрофизика, геофизика и средствата за поражение на Центъра за космически технологии на ВВС на САЩ. Официалната задача на HAARP е изучаване на йоносферата и развитие на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана. Излъчващата мощност на системата е около 3.5 мегавата, а насочените в зенита антени позволяват да се фокусират импулси с късовълново излъчване в отделни участъци на йоносферата и да ги загряват до образуване на високотемпературна плазма. Провежданите експерименти загряват и частично премахват защитния слой, обкръжаващ планетата. По този начин в йоносферата се правят гигантски лещи с цел те да отразяват към Земята излъчените EеF вълни.

Проектът HAARP на САЩ не е единствен от този род. Американците имат още две станции – една в Порто Рико (недалече от обсерваторията Аресибо) и друга HIPAS в Аляска недалече от град Fairbanks. И двете имат сходни с HAARP характеристики. Има доказателства, че департамент „С” на САЩ също има комплекс на Бермудските острови и в негово разпореждане е предоставен крайцерът „Вирджиния” с електронно и друго секретно оборудване. Този крайцер може да влиза в териториалните води на други страни.

III Проекти за изследване на йоносферата в други държави

Още в началото на ХХ век в тогавашния Съветски съюз, САЩ и Китай са започнали опити да се влияе на климата, въз основа на разработките на гениалния Никола Тесла. По аналогични на HAARP проекти работят също редица други държави. Общо в света има над двадесет станции, работещи по изследване на йоносферата, които попадат в квалификацията плазмено геофизическо оръжие.

Норвегия

Проект HAARP има в Норвегия и в Гренландия. В Норвегия действат два комплекса за изследване на йоносферата от най-висок клас – по-мощният радар EISCAT (European Incoherent Scatter Radar site) е разположен близо до гр. Тромсе (Tromce)., а другият SPARE (Space Plasma Active Radar Exploration) е на архипелага Шпицберген. Излъчващата мощност на EISCAT е1 200 КВт., а на SPEAR – 288 КВт.

Русия

В централния район на Русия в градчето Васильсу́рск на 150 км от Нижни Новгород през 1981 г. е въведен в експлоатация проектът "Сура". Този проект е бил към Научно-изследователския радиофизически институт на СССР. На площ от 9 хектара в равни редици са поставени 20 метрови антени. В центъра на антенното поле е разположен огромен рупор-излъчвател с помощта на който се изследват акустичните процеси в атмосферата. На края на полето има здание за радиопредаване и трансформаторна подстанция и до тях лабораторен и стопански корпус.[1]

На това уникално съоръжение са били получени много интересни резултати за поведението на атмосферата, в това число и откритие на ефекта за генериране на нискочестотни излъчвания при модулации на йоносферни токове, по-късно наречени на името на основателя на стенда „ефект на Гетманцев”. Когато Сура започва да се използва активно в небето над нея са се наблюдавали интересни аномални явления – странни сияния, придвижващи се червени кълба висящи на едно място или с премествайки се с много голяма скорост и др.

До разпада на СССР проектът в голяма степен се е финансирал от военното ведомство, но след това подобни разработки се изоставят. Все пак изследвания за взаимовръзката между стихийни бедствия и смущенията в йоносферата и магнитосферата продължават да се провеждат. До неотдавна Сура е работила по 100 часа в годината, тъй като институтът не е имал пари за електроенергия за провеждане на експерименти, изискващи висока степен на нагряване. За сравнение – експерименти на американския проект HAARP са се провеждали по 2000 часа и годишен бюджет от 300 млн. долара, а за руския Сура тази сума достига 40 хил. долара. Понастоящем обектът не функционира оптимално и както личи на илюстрациите е доста запуснат.

Украйна

През 1974 г. С.Я. Брауде организира работата по нов смел проект за създаване на системи за интерферометри в декаметровия диапазон за честоти от 10 – 25 мегахерца. Проектът получава името УРАН (Украински Радиоинтерферометър на Академията на Науките). Създаден е на базата на научно-изследователската лаборатория на Катедрата по радиоелектроника на Харковския политехнически институт. Системата се състои от пет радиотелескопа, разположени на територията на Украйна и е известна като Змиевски  радиотехнически комплекс "УРАН-1". Въведена е в експлоатация през 1993 г. Понастоящем Змиевският  радиотехнически комплекс "УРАН-1" принадлежи на Института по йоносферата на Украйна.

Основен астрономически инструмент в "УРАН-1" е телескопът УТР-2. Останалите четири са с ефективна площ десет пъти по-малка от УТР-2 и всичките общо образуват с основната антена от четири интерферометра. Антената „УРАН-1” е до село Пролетарское (в района на гр. Змиева) и е отдалечена от УТР-2 на 42 км., „УРАН-2” е близо до гр.Полтава на 176 км. От УТР-2, „УРАН-3” е близо до гр. Шацка на 956 км. От УТР-2 и „УРАН-4” е близо до гр. Одеса на 592 км. от УТР-2.

Интерферометричните наблюдения на системата УРАН позволяват да се получи рекордно ъглово разрешение в декаметровия диапазон – около една ъглова секунда при база на порядъка от 1000 км. това дава възможност за изучаване както на продължителните, така и на компактните радиоизточници. Свръх дългата база на интерферометъра позволява разположението на отделните телескопи в най-отдалечените една от друга точки в страната, като при това максималното разстояние между телескопите не надвишава 950 км. В състава на Йоносферната обсерватория влизат:

• Радар за некохерентно разсейване в метровия диапазон с неподвижна антена за вертикално излъчване с диаметър от 100 м.;
• Радар за некохерентно разсейване в метровия диапазон с въртяща се на 360^о антена с диаметър 25 м.;
• Стенд за нагряване на облъчения участък на йоносферата до състояние на плазма в декаметровия диапазон 300х300 м.;
• Йоносонди за вертикално и наклонено сондиране.

Очевидно, системите УРАН (от 1 до 4) по своето оборудване и предназначение представляват пълен аналог на руския радиотехнически комплекс „СУРА”, но притежаващи по-съвременни устройства с по-добри технически характеристики и допълнителни възможности за изследване на йоносферата. Харковският радар е единственият източник най-пълно информиращ за поведението на основните параметри на йоносферната плазма в средните широти на централно-европейския регион. В зависимост от режима на работа радарът позволява да се получат следните параметри на йоносферата:

• концентрация на електрони;
• температурите на електроните и йоните, вертикалната съставляваща на скоростта на преноса на плазма и
• сведения за относителния йонен състав.

Диапазонът на изследваните височини е от 100 до 1500 км. Данните от радара успешно се използват за анализ на процесите в йоносферата не само в спокойни условия, но и по време на редки събития като силни магнитни бури, затъмнения на Слънцето, стартове на космически апарати и др. Резултатите от изследванията се използват за решаването на редица практически задачи – наземна и космическа радиовръзка, задхоризонтална радиолокация, прогнозиране на времето и земетресенията, а също за промяна на времето, предизвикване на земетресения и т.н.

Таджикистан

В Душанбе (Таджикистан) действа радиотехническата система «Горизонт» към ГисАО (Гисса́рская астрономи́ческая обсервато́рия). Основана още през 50-те години на миналия век, от 2004 г. ГисАО работи по проект за контрол на околоземното пространство. На илюстрацията се виждат двете вертикални антени за наблюдаване на йоносферните процеси.

Европейските разработки са подобни на HAARP, но американският проект се отличава с това, че може да управлява излъчване с широкочестотно покритие.

Перу

Перуанската радио обсерватория е построена през 1961 г. в Хикамарка (Jicamarca) от Централната лаборатория за радиопропаганда. Сега е част от Перуанския геофизичен институт. От 1979 г. Хикамарка се финансира от американския Cornell University и се използва съвместно с перуанската частна нетърговска корпорация Сиенсия Интернасионал (СИ). Обсерваторията е първата в света с възможности да изследва екваториалната йоносфера. Оборудвана е с 2-MW предавател и основна антена, покривайки площ от почти 85 декара. Основната структура е 49.92 мегахерцов радар, който може да се насочва перпендикулярно на йоносферата.

Бразилия

Радарът RESCO (Coherent Back-Scatter Radar of 50 MHz) е инсталиран в космическата обсерватория в Сан Луис и се използва от 1998 г. С негова помощ се изследва динамиката на йоносфертната плазма и късовълнови електромагнитни вълни. Радарът RESCO и радарите в Перу, Индия и Индонезия от същия тип са малкото, които са разположени около магнитния екватор. Понастоящем RESCO е във фаза на технологично подобрение.

Coherent Back-Scatter Radar 50 MHz (RESCO), Cruzeiro Santa Bárbara,
Sao Luis-MA, Brasil, -2° 35' 40.47", -44° 12' 35.90"
Image courtesy São Luiz Space Observatory

IV Предупрежденията

Досега естествените източници на енергия се считаха за най-мощни. Днес ситуацията се измени поне в две точки на Земята – на Аляска и в Гренландия. Излъчването на американската HAARP в Аляска превишава мощността на естественото слънчево излъчване в диапазона от 10 МГх с пет-шест порядъка, т.е., от сто хиляди до милион пъти.

На световната общност програмата HAARP се обяснява единствено като научно-изследователска, но в нея има военна съставляваща и според директора на Департамента по научни изследвания на Пентагона Берг Нафтали тя е основната. С HAARP САЩ си поставят за цел в хода на разработките да създадат геофизическо оръжие. Д-р Нафтали предупреждава, че съвместното използване на петте излъчватели може да доведе до геофизически, геоложки и биологични катаклизми от планетарен мащаб. Действащата система HAARP обхваща северното полукълбо от полюса до 45⁰ ширина (Южния бряг на Крим).[2]

Интегралните системи на геофизическото оръжие са опасни с това, че атмосферата, йоносферата и магнитосферата на Земята са не само обекти на въздействия на излъчване, но самите те стават части от тези оръжейни системи. Промените в йоносферата са особено чувствителни към промените на климата в космоса (космическото време) и също към бурите в тропосферата. Това кара много експерти да предупреждават, че последствията от прилагането на ХАРП са непредсказуеми. Няма начин да се опише ефектът от пълномащабното използване на плазменото геофизическо оръжие.

Още през 1958 г. капитан Т. Орвайл (T. Orville),  главен съветник на Белия дом и натоварен с изследванията върху промяна на климата, признава, че Департамента по отбраната на САЩ провежда изследвания върху „методите за манипулиране на параметрите на земята и небето с намерение да се предизвикат промени в климата” посредством електронен лъч, който ще йонизира или дейонизира атмосферата върху определена зона.

Още през 70-те години на ХХ век Збигнев Бжежински предвиди в своята книга „Between Two Ages”, че  „Технологията ще предостави на лидерите на големите нации, технически решения за секретна война, която само малко служби за сигурност ще могат да оценят. Техниките за модифициране ще могат да се използват за да предизвикват продължителни периоди на суша или наводнения”. [3]

По същото време (на 5 юни 1977 г.) Ню Йорк Таймс информира за странни явления в атмосферата няколко минути преди разрушителното земетресение в Тяншан (Китай) при което загинаха повече от 600 000 души: Точно преди първото земетресение в 3 ч. и 42 мин. Сутринта, небето се освети като денем. Тази светлина, преобладаващо бяла и червена беше видима на разстояние до 200 мили. Листата на много дървета се свиха като пържени картофи и зеленчуците изгоряха все едно, че беше преминала огнена вълна”.

През 1996 г. професор Гордън Мак Доналд (Gordon Mac Donald), член на Комитета по наука към президента на САЩ прави доста обезпокояващ коментар: „Ключът на геофизичната война е контрол върху нестабилността на околната среда така, че подложена на малка част енергия тя да освободи големи количества от същата”

Уилям Коен, секретар по отбраната на САЩ при президента Бил Клинтън, заявява през април 1997 г.  „Други се заемат включително с един вид екологичен тероризъм, който може да промени климата, да предизвика земетресения, да активира вулкани от разстояние посредством електромагнитни вълни…Т.е., има много умове работещи в търсене на средства с които да причинят терор на други нации… Това е реално и налага да засилим нашите усилия..”

През февруари 1998 г. по искане на г-жа Maj Britt Theorin, член на Европейския парламент от Швеция, Комитетът по външни отношения, сигурност и отбрана на Европейския парламент проведе публично заседание в Брюксел относно програмата HAARP и излезе със становище, че „HAARP с възможността да окаже дълбоки промени в околната среда представлява несигурност и апелира независим международен екип да проучи правните, екологични и етични проблеми при неговото приложение…. Комитетът съжалява за продължителния отказ на Администрацията на САЩ да представи доказателства пред обществеността относно рисковете към околната среда и хората от програмата HAARP”. [4]

През 1999 г. Марк Филтерман (Marc Filterman), офицер от резерва на френската армия говори върху „неконвенционални оръжия”, които използват честотни излъчвания. Говори за „климатична война” и посочва, че САЩ и СССР още през 80-те години на ХХ век вече имат достатъчно натрупан научен и практически опит необходим да започнат действия за промяна на климата.[5]

Според окончателният доклад AF 2025 на Американските ВВС, промяната на климата по време на военни действия предлага на въоръжените сили широка гама от възможности за разрушаване на противника – те се простират от предизвикване на наводнения, урагани, суша и земетресения.

Докторът по физика Elizabeth Rauscher обяснява, че програмата позволява да се „бомбардират грамадни количества енергия в една молекулярна система с много чувствителна конфигурация, каквато е йоносферата, подлагайки я на каталитични реакции и нелинейни ефекти. Насочвайки излъчванията с точност на атмосферна акупунктура, въртенето на Земята може да предизвика не един отвор в озонния слой, предизвиквайки истинска катастрофа”.

Това становище се споделя също от Rosalie Bertell, доктор по биометрика в Католическия университет във Вашингтон. Тя е категорична, че американските военни учени използват системите за промяна на климата като потенциално оръжие. Методите включват засилване на интензивността на бурите и промяна на изпарението от речните водоеми с цел да се предизвика засушаване или наводнение. Според нея нагревателите на йоносферата променят магнитното поле на планетата.[6]

V Последствията

Предупрежденията на учените и специалистите за опасностите, които съпровождат използването на HAARP очевидно са основателни. По наличните до момента данни става ясно, че при взаимодействието на плазмените образования с йоносферата се получават странични ефекти, които позволяват да се говори за възможност да се създаде оръжие на основите на принципите за изкуствена модификация на околоземната среда с непредсказуеми последствия за цялата планета.[7]

Йоносферата е много чувствителна и никой не може да каже как тя ще реагира във всеки конкретен случай на облъчване. Заедно с озоновия слой тя защитава планетата и живота на нея от смъртоносните лъчи на космическото пространство. Страничните ефекти от прилагането на HAARP могат да бъдат съвсем неочаквани и изключително опасни. Повишеното въздействие на радиовълните вероятно оказва отрицателен ефект и върху живата природа, т.е. и върху човека.

По описанието на Естлунд, HAARP представлява масивно лъчево оръдие, способно да унищожава не само всички средства за връзка, но също ракети, самолети, спътници и много друго. Може да предизвика много странични желани и нежелани ефекти, включително климатични катастрофи по целия свят и като минимум в определени региони, както и за неограничена смъртоносна радиация от която няма защита. Според него „има данни, че по този начин може да се изменя розата на ветровете на големи височини. А това означава, че HAARP е способен до някаква степен да влияе на климата.” Загряването на отделни области на атмосферата може да доведе до сериозни климатични промени и в следствие на това да се предизвика торнадо, суша или наводнение. Експерименталното излъчване в продължение на няколко години довежда до увеличаване броя на ураганите, земетресенията и вулканичните изригвания.

Възможностите на HAARP лесно може да се разберат, ако се припомни какви са последствията от магнитните бури, предизвикани от слънчевите избухвания. HAARP прави същото, но на отделни участъци на земната атмосфера и земната повърхност. При това мощността на неговото излъчване е многократно по-силно от слънчевото. Съответно нанесената вреда също ще бъде десетки и стотици пъти по-силно. Най-малкото, което HAARP може да предизвика е да наруши радиовръзката на големи територии, значително да влоши точността на спътниковата навигация, да ослепи радиолокаторите, в това число ранното и далечното разпознаване и предупреждение на системите ПРО и ПВО. Импулсното въздействие на отразения от авроралната област лъч ще предизвика прекъсване и аварии по енергийните мрежи на цели региони.

Дори достатъчно слабо енергейно въздействие може да окаже разрушително въздействие. На газовите и нефтени инфраструктури ще възникнат електрически полета и различни електромагнитни процеси, способни да ускорят корозията и да доведат до аварии. Попаднал в такова мощно радиоизлъчване цялата бордова електронна апаратура на самолета моментално излиза от строя, или поне за известно време „ще полудее”. Същото може да се случи и с ракетата. Отразеният импулс може да бъде насочен и към боен кораб или подводница. Част от енергията ще се погълне от атмосферата и водата, но дори ако само 10% от 3,5 МВт достигнат целта е неизвестно как това ще подейства на хората и техниката.

Действието на HAARP създава плазмоид (локализирана област на високо йонизиран газ) или кълбовидна мълния, която може да се управлява премествайки фокуса на антените с помощта на кохерентен лазерен лъч. Движейки се в атмосферата плазмоидът оставя след себе си нагрят въздух с понижено налягане, което е непреодолимо препятствие за летателните апарати. С помощта на огромно съоръжение от антени HAARP „бомбардира” небето с лъчи, който отразявайки се от йоносферата се връщат към земята като електромагнитни вълни с изключително малка честота (EеF). Тези нискочестотни електромагнитни вълни могат:

• да проникват в мозъка на хората и животните като предизвикват обездвижване, отсъствие на защита и душевно разстройство;
• да подобряват радиоконтакта в бункери и атомни подводници;
• да проникват в земните дълбини и да откриват скрити бункери;
• да се използват за проследяване и точно намиране на ракети, самолети и други летателни апарати;
• напълно да блокират електронните устройства и радио комуникациите.

Като пуска опасна космическа радиация да прониква в земната атмосфера всяко прилагане на HAARP в действителност поврежда йоносферата и заплашва живота на Земята. Принципът на работа на далечната тропосферна връзка е основан също на отразяването на тесен радиолъч от атмосферния слой. Техниците от тези станции казват, че ако птица попадне в излъчването на предавателя умира в полет. Ефектът е като при микровълновата печка.

Системата HAARP може да загрее отделни области на йоносферата с дебелина няколко десетки метри, създавайки участъци на аврорални структури, а после да ги използва за отразяването на мощния радиолъч към отделни участъци на земната повърхност. Далечината на действие е почти неограничена, като поне северното полукълбо на планетата се покрива напълно. Доколкото магнитния полюс на Земята е преместен към Канада това означава, че и HAARP в Аляска се оказва разположен под самия купол на магнитосферата и това показва неговото стратегическо местоположение.

Доказано е, че инфразвуковите вълни, тези със свръхниска честота действат угнетяващо на човешката психика. Те също се отразяват от авроралната област и могат да поставят в депресия населението на цял град. Всички сме усещали въздействието на такива вълни по време на земетресения. Тяхното въздействие върху психиката става причина човек да грабне „да спасява” телевизора и да остави детето си.

Излъчването на HAARP може да създаде в атмосферата т.н. плазмени решетки в които да се разрушават самолети и ракети. На практика това е противоракетно оръжие основано на нови физически принципи. Някои военни специалисти считат, че именно HAARP ще стане ключов компонент на американската система НПРО, а провежданите изпитания с ракети се правят просто за дезинформация.[8] През 90-те години на миналия век плазменото оръжие HAARP става едно от ключовите звена в разработката на Проекта за Национална Противоракетна Отбрана (НПРО) на САЩ.

Известният канадски учен д-р Розали Бертел, който изучава влиянието на войните върху екосистемите счита, че имаме работа с интегрално оръжие с катастрофални екологични последствия. Активната намеса на йоносферата е способно да предизвика освобождаването на огромни маси свободни електрони, известни като електронни порои. Това може да стане причина за промяна на електрическия потенциал на полюсите и последващо разместване на магнитните полюси на Земята. Планетата ще се „преобърне” и къде ще се окаже Северният полюс никой не може да каже. Има и други заплахи като скок в глобалното затопляне посредством загряване с отразените вълни на отделни участъци в приполярните райони със залежи на въглеводороди. Изхвърлените струи газ могат да изменят спектъра на атмосферата и да предизвикат обратен ефект - глобално замръзване. Възможно е да се разруши озонният слой и да настане непредсказуема промяна в климата на цели континенти. Това дава основание много хора да свързват катастрофални напоследък природни бедствия в Европа и Азия с използването на HAARP.

Реакциите

Според специалистите на HAARP може да се противодейства с апаратури, но тяхното използване ще доведе до унищожаване на антенните полета и радиоапаратурата и никой не иска да рискува да ги използва. Даже съюзниците на САЩ не рискуват да протестират, а това вече е наложително, защото може да стане късно. Някои дори приемат, че при продължително използване на HAARP като жив организъм Земята може да се приспособи към неговото въздействие и когато той се изключи катастрофалните промени през последните години в климата по североамериканското крайбрежие могат да започнат да се повтарят.

През 2002 г. левите депутати от руската Дума отправиха обръщение към ръководителите на всички държави – членки на ООН за надвисналата опасност над човечеството поради използването на проектите HAARP. Отговор на техния призив не последва.[9]

Преди време в СМО излязоха съобщения, че Китай и САЩ си отправят взаимни обвинения за нападения с геофизично оръжие. Според руски военни анализатори, на 21 юни 2008 г. председателят на китайската Централна Военна Комисия генерал Guo Boxiong е предупредил министъра на отбраната на САЩ Робърт Гейтс „незабавно да спрат атаките над Китай или ще бъдат погребани”. Във връзка с тези обвинения руският президент Медведев е наредил на руските стратегически бомбардировачи да започнат да патрулират арктическите региони в които би се наблюдавало първо свидетелство за атака.[10]

От своя страна САЩ обвиняват Китай, че с помощта на радарната си система Lop Nor продължително бомбардира йоносферата над Северна Америка с радарно оръжие с мощност 4 милиарда вата. Всичко това е в отговор на умишлената според китайците атака над тях причинила земетресението на 12 ти май с магнитуд 8.0 по скалата на Рихтер, което уби 80 хиляди души.

Същевременно САЩ продължават атаките си над Китай от своето HAARP съоръжение в Аляска , чиято сила се оценява на 1 милиард вата. В едно много обезпокояващо видео, разпространено от офиса му в Япония, канадският изследовател и бивш шеф на списание Forbes за Азия Бенджамин Фулфорд съобщава на американската общественост детайли за това как САЩ са атакували Китай чрез своето HAARP съоръжение в Аляска. Атаката била толкова мощна че британския Times Online News Service съобщава как цялата атмосфера над зоната в която стана земетресението в Китай се променя мистериозно 30 минути преди да се случи (Виж снимката по-долу).

Това е наблюдавано в небето на Китай, 20 минути преди земетресението, което отне хиляди човешки живота.

Последствията от взаимните атаки се явяват катастрофални за големи площи от техните региони, които произвеждат зърно. Масивните бомбардировки над йоносферата от китайци и американци които дестабилизират климатичните системи над цялата планета са огромна заплаха за света. Засега според наблюдателите най-засегната държава е Индия която е наводнена почти цялата. Най-големите притеснения идват от това, че Китай увеличават мощта на своите радарни оръжия и могат да предизвикат катастрофално земетресение на северноамериканския континент.

Руски и китайски учени отдавна твърдят че САЩ са усъвършенствали възможностите си да насочват циклонни бури и дават нагледен пример с „насочването” на тайфуна Nargis към Мианмар (бивша Бирма) който остави почти 200 хиляди мъртви в тази богата на петрол държава с военен режим. Съвсем удобно американски и френски бойни кораби бяха „позиционирани” близо до нейните брегове за да доставят „помощ”.

С цел да демонстрират добра воля в края на 80–те години на миналия век Горбачов и по-късно през 1993 г. Елцин са контактували американската страна с инициатива за съвместно използване на системите по създаване на плазмоиди на пътя на атакуващите ракети. Американците обаче са засекретили своята програма, което им помага да пръскат колосални средства без да дават обяснение къде отиват те. 

И в миналото е имало престъпни действия против човечеството с характеристики на геофизично оръжие, извършвани от официалните лица на правителствата на САЩ, СССР, Франция, Израел, Китай и др. Днес, обаче, при непрекъснато развиващите се технологии, човечеството вече не може да си позволява да обстрелва йоносферата с лъчи на гигаватни установки, унищожаващи хармонията на атмосферните слоеве, която после не може да възстанови.

Небесни ефекти, генерирани от H.A.A.R.P.