Когато Джорд Оруел пише своите прозрения за „Фермата“ на живота през далечната „Антиутопия 1984“ – дори той, не би могъл да си представи, че бъдещето няма да бъде просто наблюдавано, а управлявано от алгоритми, „облечени в униформи и говорещи на езика на изкуствения свят“. На 15-ти юни 2025 година, в тихия и порядъчен /социално либерален/ Стокхолм, се проведе едно от най-мрачните и смразяващи нормалността заседания на Билдербергския клуб. Това не беше сценарий от антиутопичен филм, а реална среща на западния елит, проектиращ новите механизми за подчинение, контрол и, нека да го кажем директно, дигитална колонизация на света. Разработва се новата глобална стратегия на евроатлантическия алианс, която има две цели. Първата е системно сдържане на Русия. Това е евфемизъм за икономическо задушаване и стратегическа изолация. Втората цел е трансформирането й в суровинна колония, нещо като Саудитска Арабия /без петролната монархия/ и с повече алгоритми, които да решават кога, къде и как да се нанасят удари, физически, информационни /хибридни/ или икономически. На тази среща, която някои нарекоха конгрес на техномилитаризма, се очертаха ясни приоритети: милитаризация на изкуствения интелект, алгоритми за водене на война, биометрични бази данни за врага ускорено въоръжаване на НАТО с автономни системи, и, разбира се, циничен консенсус около това че, „войната вече не се води от генерали, а от бордове на директори в Силициевата долина“.
Главната роля е отредена на Алекс Карп, шеф на „Palantir Technologies“, компанията, която се радва на открита подкрепа от ЦРУ – по същество вече е станала „цифровия Пентагон“. „Palantir“ предоставя платформи за анализ на видеоданни от дронове за прогнозна аналитика на терористични заплахи, за откриване на слабости в мрежата на противника и всичко това, без почти никакво човешко участие. Технологията решава, алгоритъмът осъжда, софтуерът убива. И всичко това със скоростта на съобщение в Месинджър. Компанията участва пряко в проекти като „Project Maven“, инициатива на Пентагона, която позволява анализ на обекти и хора с помощта на компютърно зрение и която „вече се използва в Украйна за разпознаване и насочване на удари срещу вражески цели, иначе казано – по руски позиции. „Palantir“ е основният мозък зад украинската логистика и разпределение на западната военна помощ, демонстрирайки как дигитална платформа може да се превърне в основна артерия на една прокси война...“ Но г-н Алекс Карп, не е сам. До него стои бившият шеф на „Google“, Ерик Шмит, както го наричат – същинският Бисмарк на днешния „алгоритмичен милитаризъм“. Шмит не само консултира Пентагона, но ръководи няколко ключови проекта в рамките на „Defense Innovation Unit“ – коментират запознати. Включително „...изграждането на роеве от автономни дронове, квантови алгоритми за пробив на вражески криптирани мрежи, както и съвместни програми с НАСА и Космическите сили на САЩ. Защо?! Защото новата война не се води само по земя, вода и въздух тя вече е и в Орбита...“
Шефове от „МЕТА“ и от „OpenAI“ и дори самият Боб Макгрю, бившият изследовател от „OpenAI“, „...вече са облечени в униформи – реални, не символични, като офицери от резерва на Американската армия...“ Потвърждава се, че е на път да се роди нова форма на военен елит. Не генерали, а инженери и експерти по електронни игри командват фронта! Израелският опит, щедро споделян на заседанието, „...се използва като прототип за системи на алгоритмична война, с комично-цинични имена като „Лаванда“, „Евангелие“ и „Къде е татко?“ Трагедията е комична, но смехът е през сълзи. А, най – драматичното, предстои да бъде предопределено перфидно, при това без участие на хора. Анализират се комуникации, геолокации и поведение, за да предсказват и елиминират врага в перспектива, без човешка намеса. „Palantir“ предоставя на Израел същите платформи, които използва ЦРУ. И всичко това се върти около един принцип „Убий сган“. Същевременно в залата стои и Демис Хасабис от „DeepMind“, „...същият, който създава „Alfafold“, инструмент за анализ на протеини, сега използвано от Британското министерство на отбраната за разработване на биологично оръжие...“ „Project Iris“, още една енигматична инициатива, тества изкуствения интелект, за да го използват като логистик за военни операции. Твърденията са, че „DeepMind“ захранва военните с алгоритми за откриване на кибератаки в реално време, а НАТО, обмисля как да използва автономни оръжия. „...На технологичния фронт се явяват нови светила. Браян Шимпф, от „Anduril Industries“ и неговите платформи за интегриране в дронове и радиолокационни системи вече на въоръжение в украинската отбрана. Джак Вар от „Anthropic“, разработващ безопасен изкуствен интелект за следене на парични потоци от и към Русия и Китай. И, разбира се, Мустафа Сюлейман от „Microsoft AI“, чиито проект идентифицира уязвимости в кода на даден инструмент за дадена подривна дейност срещу върха...“ Не мислите, че Европа остава встрани, грешите. „Helsing Technology“, подкрепена oт „SAAB“ и „TLC “ създава интерфейс, Човек-Изкуствен Интелект за изтребители и танкове. В Прибалтика и Полша се тестват интелигентни гранични системи. Франция, чрез програмата „Битка на бъдещето“ развива роеве, дронове за градски бойни действия в постсъветското пространство... В Стокхолм, през юни 2025 година, не беше просто заседание „на влиятелни хора с лъскави визитки и дигитални усмивки“. Това беше стратегическа заявка, Западът не мисли, просто да се защитава, той дълбоко желае да доминира – не чрез идеология, а чрез технология!
Русия превъзхожда със своите суровини и военнотехнически възможности. Сценарият е ясен – „... удари по логистиката, кибератаки на енергийната инфраструктура, саботажи на тръбопроводи, роеви атаки от дронове, които могат да бъдат активирани за минути. Но това, което прави този нов тип война особено зловеща е нейната невидимост и отказът от отговорност...“
Ако алгоритъмът вземе решение за удар кой е виновен? Програмата, софтуерът или неговият създател.?!
И тук, възниква реторичният фундаментален въпрос – ако днес Русия е мишената, коя е мишената утре.?! Китай, Иран ...и с оглед на разпадащите се международни структури и суверенитети, самите западни общества ще трябва да живеят в свят, в който войната се води тихо и навсякъде – анонимно с код, а контролът е пълен, автоматичен и безпощаден.
Завесата падна, кодът започна да се изпълнява.
Събитието в Стокхолм не е изолирано явление. Това е огледалото, в което Западът се огледа и провижда /така му се иска.../ себе си, като една бъдеща империя. Не империя на разума, на морала и на културата, а империя на цифровото робство, дроновите – екзекутори и алгоритмите – съдници на живота в епоха на АЛГОРИТЪМА „ВОЙНА“, В КОЯТО СВОБОДАТА Е ПРОСТО БЪГ, А МИРЪТ НЕРЕГЛАМЕНТИРАНА ФУНКЦИЯ.
Русия, казват анализаторите от „Вариант“ – независимо от всички изолации, санкции и еквилибристики на Запада, се оказва последната барикада, независимо парче от Свят, в който „дронът“ решава кой има право да живее и да съществува. И именно в този контекст въпросът не е само руски, той е универсален.
Ще позволим ли ние гражданите на този завоевател – „Алгоритъма“, да ни направи част от колонии в собствените ни държави.?!
Добре дошли в бъдещето програмирано в Стокхолм..! Дано е мирен денят, в който това послание стигне до нас и потърсим заедно добри съдби за децата си.
Източник: Мрежата
/един анализ на „Вариант“/
