— „Има десетилетия, когато нищо не се случва, и седмици, за които се случват десетилетия “. Такива ли са седмиците които Европа преживява в момента?
— Да, през последните седмици САЩ отприщиха словесна буря срещу Европа. Но за сега това са само „безсмислени приказки“, всъщност „главното събитие“ тепърва предстои.
Вашингтон излиза от застой. Сега има перестройка, публичност и ново мислене. Съветското преструктуриране завърши с разпадането на Източния блок. Дали НАТО и ЕС ще се разпаднат в резултат на американското преструктуриране вече не е риторичен, а напълно практически въпрос. От вас зависи да решите.
— След срещата в Рияд преговорите започват, изглежда, много успешно за Русия. Но какъв резултат може да се счита за победа за Русия?
— Военно или военно-дипломатическо поражение на Украйна. Разделянето на това изкуствено квази състояние на естествени части. По този път може да има маневри, ускорения или дори спирки. Но ще бъде преминат.
— Промениха ли се целите на Русия в Украйна от 24 февруари 2022 г.?
— Стратегическите цели не са променени, тактическите се коригират в процеса на прилагане на стратегията.
— Вие написахте в една статия „За Русия постоянното разширяване не е само една от идеите, а екзистенциално автентичното на нашето историческо съществуване“, а също така в друга статия „е тясно, скучно и неудобно... и немислимо за Русия да остане в границите на неприличния свят“. Какви трябва да бъдат границите на Русия според вас?
— Веднъж издигнах понятието „Руски свят“, което беше разпространено във философските среди, до нивото на официална идеология.
Руският свят е навсякъде, където в една или друга степен прониква културното, информационното, военното, икономическото, идеологическото и хуманитарното влияние на Русия. Тоест на всички континенти. Концентрацията на нашето влияние е много различна в различните региони, но никъде не е нула. Така че ще се разширяваме във всички посоки, а вече там, както Бог реши и докато ресурсите стигат. Основното тук е да не се насилва процеса. Не грабвайте трофей, който е твърде тежък, за да го носите.
— Тази философия не оставя място за субективността на народите. Да бъдеш част от „Руския свят“ означава ли задължително да искаш сближаване или обединение с Русия? Възможно ли е да се анексират нации със сила? И най-важното защо?
— Не виждам в казаното, нито и най-малкия намек за отричане на субективността на народите.
Субективността на украинския народ се игнорира именно от Европа, която на два пъти подкрепи държавните преврати в Киев. Повече от половината украинци през 2014 г., например са говорили руски в ежедневието, у дома и на работа. По-малко от половината подкрепиха присъединяването към ЕС и още по-малко подкрепиха присъединяването към НАТО. Противно на мнението на хората, поне на мнозинството от тях, се прави опит насилствено да бъде подчинена Украйна на Запада.
В момента, когато водим диалог, европейските, включително френските оръжия, се използват срещу моята страна за подкрепа на марионетния киевски режим, който не разчита на мнозинството от украинския народ, а на антируското прозападно малцинство. Западът продължава опитите си за насилствена колонизация на Украйна.
— Ако „правилните“ граници на Русия включват връщането на Украйна в сферата на влияние на Русия - то това е съзнателна цел на външната политика на Русия? С други думи, обратното присъединяване на Украйна ли е цел, която Москва преследва по различни начини от 1991 г. насам?
— Тази цел беше преследвана не само от Москва, но и от Киев. В различни периоди, по различни начини, понякога повече, понякога по-малко успешно. И в Русия, и в Украйна след разпадането на СССР винаги е имало хора, много хора, които са мислили за сближаване или дори за обединение на нашите страни. Има много и от двете страни на фронта, което е естествено, тъй като сме народи от един корен. Мирното сътрудничество беше възпрепятствано от двата подкрепяни от Запада преврата в Украйна през 2005 и 2014 г. И в двата случая украинците бяха незаконно принудени да приемат управлението на едно агресивно малцинство, обсебено от митовете на политизираната етнография и миражите на европейската интеграция. Това малцинство въвлече Украйна във войната.
— Не мислите ли, че конфликт с Русия може да създаде украинска нация и нейната „антируска“ идентичност? Включително сред онези рускоезични украинци, които може би са изпитвали повече симпатии към Русия преди 24 февруари 2022 г.? С други думи, самата Русия не създаде ли това, чието съществуване тя отрече?
— Украйна е изкуствено политическо образувание, в което неестествено бяха притиснати най-малко три много различни региона: руският юг и изток, руско-неруският център и антируският запад. Те никога не са се разбирали и не биха могли да го направят.
Военното влияние върху Украйна ще ни позволи да разделим руското от антируското, или, казано по евангелски термин, овцете от козите.
Антируският няма да стане повече, отколкото беше. Но той ще бъде заключен на първоначалната си територия и ще спре да се разпространява по руските земи.
Украйна може някой ден да придобие реална държавност, но само в естествени и следователно много по-скромни граници.
— Връщайки се към темата за настоящите преговори, европейците не бяха поканени на тях, въпреки че преди всичко те са заинтересовани. Какво мислите за това?
— Какво означава, не са поканени? И американците никой не ги е канил. Те се обадиха. Те проявиха инициатива. През всичките тези години Русия заяви, че е готова за преговори. Европа можеше всеки момент да отговори на тези изявления и да започне диалог. Още не са започнали. Други започнаха.
В същото време всички разбират, че без участието на ЕС, устойчивото уреждане е невъзможно. Балансирано разделение на Украйна трябва да включва дял за Брюксел.
— Съдейки по някои от вашите изказвания, имате ниска оценка за Европейския съюз. Въпреки това, често говорите за Европа като за отделен субект на международната политика. Според вас какъв трябва да бъде образът на политическа Европа?
— ЕС е създаден през 1992 г., веднага след разпадането на СССР. Европейският съюз се издигна от нашите руини. Това малко завъртя главите на вашите политици. Европейският съюз започна да се разширява неконтролируемо и, бих казал, необмислено. Натрупа излишно тегло, увлечен от количеството за сметка на качеството. Възникна раздута, прекалено колегиална управленска структура, генерираща само половинчати мерки. В такава среда израснаха няколко поколения европейски политици, чиято професия е половинчатостта. Време е Европа да реши дали е държава или не? Страните членки делегираха своя суверенитет на Съюза, но не изцяло – още една полумярка! В резултат на това нито ЕС, нито неговите членове притежават пълен суверенитет. От тази несигурна междинна позиция е необходимо или да се върне към предишното състояние на чисто икономическа общност, или да направи решителна крачка към суверенна федерация. И двете изискват воля и достатъчна доза добър стар авторитаризъм.
Много европейци смятат така. Евро-Тръмпистите и Европеистите набират скорост. Може би те ще укрепят Европа. Трябва да им дадем шанс да съхранят голямата европейска култура, свързана с Русия и Америка. Иначе можете да научите за бъдещето на Франция, и не само Франция, от романа на Уелбек „Подчинение“.
— Вие написахте в статията „Нашата победа ще промени както нас, тъй и така наречения Запад. Това ще бъде нова стъпка към интеграцията на Великия Север, където страната ни ще действа като сълидер на глобалния триумвират“. Все още ли вярвате, особено в светлината на последните събития, в появата на този „Велик Север“, обединяващ Европа, САЩ и Русия?
— В бъдеще Западът ще стане по-авторитарен, а Русия по-малко авторитарна, отколкото сега. Балансът между дисциплина и свобода в нашите политически системи ще се подобри. Дори и да отнеме много време, чрез конфликти и трагедии САЩ, Европа и Русия със сигурност ще достигнат високо ниво на взаимно разбирателство и взаимодействие. Става въпрос за оцеляването на великата северна цивилизация, част от която са руската, европейската и американската култура, в условията на почти непоносим демографски натиск от юг.
— Защо и как Русия може да стане по-малко авторитарна? Досега системата се е насочила само към по-голям авторитаризъм — какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да се случи обратната тенденция?
— Задачата за вътрешнополитическа стабилизация на Русия като цяло беше решена още през 2000-та година. В момента има процес на стабилизиране на международното положение на страната. Когато тази цел бъде постигната, ще възникнат предпоставките за частично омекотяване на системата.
— Какво място виждате за Китай и неговия съюз с Русия в този проект „Глобален Север“?
— Основата на геополитическата доктрина на Китай е тезата за многообразието, съвместното съществуване и сътрудничеството на различни цивилизации. Това е един много добре обмислен и привлекателен модел на световен ред. Великата китайска цивилизация ще съжителства и ще си сътрудничи с великата северна цивилизация. Съюзът между Китай и Русия е част от това междуцивилизационно сътрудничество.
— Появата на Тръмп в САЩ и разрастването на националистическите партии в САЩ признаци ли са за сближаване между тези блокове? И дали подобно сближаване е хоризонтът за края на „геополитическата самота“ на Русия?
—Геополитическата самота е константа в самовъзприятието на нашата нация. Просто казано, това е разбирането, че можете да разчитате само на себе си. И затова трябва да се запасим с търпение, хляб и оръжия „за черни дни“.
Идването на Тръмп тук не променя нищо. Тази категория не е от областта на съответните международни отношения. Принадлежи към сферата на нашето национално съзнание и подсъзнание.
— Вие създадохте „Путинизма“. Можем ли да кажем, че Тръмп го е адаптирал за САЩ?
— Когато Тръмп беше избран за първия си мандат, бяха публикувани статии в доста реномирани американски издания, в които се твърдеше, че неговият екип използва моите пропагандни методи и някои мои политически идеи. Не знам дали това е истина, или постистина, или полуистина. Президентът на САЩ тогава публично каза, цитирам: „бъдещето принадлежи не на глобалистите, а на патриотите“, „свободният свят трябва да приеме своите национални основи, които нямат нужда от подмяна“, „ако искате демокрация, дръжте се за суверенитета си“... Всичко това са по същество принципите на суверенната демокрация, формулирани от мен в началото на 2000-та и станали концептуална основа на путинизма. Съвпадение? Кой знае?
Така или иначе е очевидно, че идеологически Тръмп е по-близо до Путин, отколкото, да речем, до Макрон.
— Смятате ли, че както казва Виктор Орбан, либералната демокрация е остаряла, включително за западните страни, които са я създали?
— Уважавам културните характеристики на другите нации, дори ако тези характеристики ми се струват малко странни. Ако либералната демокрация е характеристика на политическата култура на определени нации, това е изключително тяхно право и работа. По същия начин, ако либералната демокрация не подхожда на моята страна, това е работа на моята страна. Либерализмът, а с него либералната демокрация не са остарели. Това, което им се случва, е криза, а не смърт. Хипотезата за тяхното превъзходство и универсалност е просто опровергана.
— Може ли САЩ на Доналд Тръмп да стане съюзник на Русия?
— Тръмп не прави впечатление като човек, който се нуждае от съюзници.
— Политическата система, която създадохте в Русия, „демокрация с монархически архетип“, не е ли уязвима в зависимостта си от личността на един човек – лидер?
— Няма идеални политически системи. Във всеки модел ще се намери уязвимост. В нашия модел, както и във всеки друг, се съдържат специфични рискове и кодове за самоунищожение. Просто е най-ефективният за нашата страна. Прекарах десет години в създаването му. Вижте, работи. Имаме нужда от „ЦАР“. Периодите на нецарство винаги са завършвали с катастрофа за нас. Многополярността е добра във външната политика, но не и във вътрешната.
— „Периодите на нецарство винаги са завършвали с катастрофа за нас“ — защо мислите, че това е така? Какво е това в природата на Русия, което я кара да има нужда от цар?
— Имам сто хиляди отговора на този въпрос. Ще дам най-краткия от тях: не знам.
— Подобна ли е днешна Русия на тази, която си представяхте през 1999 г.?
— Да. На 99,9%.
— В допълнение към политическия авторитаризъм, Русия през последните години добави завой към консервативните ценности (нарасналата роля на Руската православна църква в обществения живот, „анти-ЛГБТ*“ програма). Планирана ли е тази еволюция? За вас консерватизмът политическа технология ли е, която ви позволява да мобилизирате обществото в даден момент, или е характеристика на Русия?
— Всички трансформации на политическата система, които започнаха през 1999 г., се основаваха от самото начало на доста консервативни и относително традиционалистки идеи. Още тогава говорих за матрицата, за архетипите на националното съзнание, които не могат да бъдат пренебрегнати. Грешката на руските либерали в края на 80-те и началото на 90-те години беше, че те се отнасяха към Русия като празно пространство, върху което може да се изгради всичко. Те забравиха, че Русия съществува от хиляда години, че нейните основи и носещи конструкции не са построени от нас, а много преди нас. И че тази основи и тези структури предопределят не само широки възможности, но и очевидни ограничения за по-нататъшно държавно изграждане.
Що се отнася до политическите технологии, тяхното значение като цяло се преувеличава. Политиката е сфера преди всичко на емоциите, страстите и едва след това на технологиите. Винаги в крайна сметка се свежда до въпроса за властта, най-древната, тъмна и ирационална страна на човешката природа. Технологията помага да яхнем вълната, но не я създава.
— Какво бихте избрали от въпроса на Евгений Замятин: „щастие без свобода — или свобода без щастие“?
— Ако въпросът е поставен по този начин, тогава нямам избор. Сартр казва: „Човекът е осъден да бъде свободен“. Обречен! Така че да, свобода. Няма значение с какво и без какво.
— Каква свобода може да има без политически свободи?
— За мен свободата е абсолютно неполитическо понятие. За мен режисьор, който в либералната демокрация се страхува да покани велик актьор във филма си само защото е бил „заклеймен“ от клевети и доноси, е роб. За мен бял човек, който коленичи пред черен човек, само защото преди много време белият човек е потискал черен човек, е роб.
За мен директор на фирма, който назначава някого на важна позиция в компанията не защото този някой е най-добрият, а защото е трансджендър, е роб.
В същото време всички тези роби формално имат всички политически свободи.
— С какво се занимавате, откакто напуснахте Кремъл?
— Живея личен живот. Никога не говоря публично за личния си живот.
— Това означава ли, че активното ви участие в политическия живот на Русия приключи? Създадохте ли всичко, което трябваше да създадете?
— Вече казах, че това, което е създадено с мое участие, е 99,9% в съответствие с моите идеи. Все още не мога да реша какво да считам за 0,1% несъответствие: незначително отклонение на резултата от плана или значителен недостатък от моя страна? Ще помисля.
* Дейности на „Международно ЛГБТ обществено движение“ са забранени в Руската федерация.
Източник: https://actualcomment.ru/surkov-intervyu-2503191202.html
