Румен Радев и Прогресивна България взеха безапелационно властта в момент, когато обществото бе изнервено, изморено и отвратено от предишните управления. Държавата по множество показатели и направления бе на минус, под границата на търпимост и на ръба на оцеляването. В международен план изгуби субектност, лиши се от компас, суверенитетът ѝ бе в тежест, а на чуждата война започна да гледа като на спасение. Гледа, но не вижда формиращия се нов свят.
Наистина, Румен Радев и Прогресивна България дойдоха на власт в критичен, съдбовен за България момент – да бъде или да не бъде! В крайна сметка, от успеха или неуспеха на Новото управление зависи житието и битието на всеки нормален български гражданин, зависи жизнеността и хоризонта на нашата страна.
Категорично подчертавам, че 4-годишното управление на ПБ ще го бъде (to be) при няколко първостепенни условия:
Първо. Ако Румен Радев съхрани и доразвие своето геополитическо виждане, подход, светоусещане. Продължава да води външна политика „без образ на врага“. Умно и смело да балансира между великите сили, да си дава сметка за предопределящата роля на световното трио САЩ – Китай – Русия (Тръмп, Си, Путин) заедно с температурните промени в него. Активно да се включи в оздравяването и поумняването на Европейския съюз.
Налице са предпоставките в по-новата история на България Румен Радев да стане третият голям държавник – истински геополитик, след Борис Трети и Тодор Живков. Напомням и освежавам, че първият, въпреки хегемона Хитлер, не изпрати български войник на Източния фронт и спаси българските евреи. Вторият, въпреки строгите канони на двуполюсния свят, на Варшавския договор и на кримските срещи, установи сериозни икономически отношения с ФРГ, Япония и други западни страни.
Чрез Румен Радев България има реален шанс да заличи сателитния си образ и да придобие собствено суверенно и мирно лице на международната арена.
Второ. Ако управляващата партия придобие ясен идейно-политически облик. Има своя физиономия, свои териториални води, има своите темели. Тя не трябва да е нито разбъркан идеен коктейл, нито Аврамов дом, който да осигурява приют на приспособенци и бегълци.
ПБ следва да определи идейната си принадлежност, идейната си душа. Идейното си огнище. Към кое идейно семейство ще се причисли или пък ще има куража да формира ново международно такова, съответстващо на актуалните световни реалности и тенденции.
Разбира се, че трябва да се отговори на класическите дилеми: ляв или десен, консерватор или либерал, патриот или интернационалист. Но това вече не е достатъчно. Има много нови нюанси, има естествена природа и изкуствен интелект.
При всички случаи както идейната бъркотия, така също и идейната стерилност се отразяват негативно на управленския капацитет. Затова по-ясната идейно-политическа религия е императив.
Трето. Прогресивна България трябва безпогрешно да реши фундаменталния въпрос за съюзника. Сам никой не е в състояние да пребори статуквото. Дори с квалифицирано парламентарно мнозинство. Нужни са подкрепления и в залата на Народното събрание и особено извън нея.
Повече от очевидно е, че верният фокус е погледът към лявото, патриотичното и синдикалното пространство. Всъщност това е божественото просветление. Ето защо ПБ следва активно да търси и да си взаимодейства с левите и патриотичните формации (например БСП и Обединената левица, ВМРО...). С отговорния неправителствен сектор.
Да не се забравя, че всички разновидности на десницата са поразени от неолиберализма и са токсични за ПБ.
Четвърто. Управляващата партия следва да има краткосрочна (експресна), средносрочна (солидна) и перспективна (надеждна) програма с ясни, завладяващи идеи, задачи и приоритети за националната сигурност, развитие и благосъстояние на народа.
Новото управление да е в интерес на мнозинството, да е откровено антиолигархично и антикорупционно. Неговите стълбове да са: Мир – Труд – Творчество!
Пето. Прогресивна България и Румен Радев са длъжни да отчитат кардиналната роля на фактора „време“ и фактора „скорост“. Хората нетърпеливо очакват сериозни промени, решителни реформи без каквото и да е отлагане. Иска се видимост и усещане за същинско волево Ново управление. Иска се основните мутренско-мафиотски екземпляри да са зад решетките.
Винаги това да е в първите новини и коментари на обществените телевизии и националното радио. СМИ не може да са доминиращо опозиционни, а управляващата гледна точка да е на заден, прикрит план. Необходима е активност и публичност на министри, на депутати от мнозинството.
Шесто. „Кадрите решават всичко!“ Това е цивилизационна сентенция от памтивека. Към момента именно кадровата политика е ахилесовата пета на управлението на ПБ. Само за пример – външният министър, редица зам.-министри, шефът на „Кинтекс“ са направо кадрови инциденти. Леталният изход чука на вратата, ако не се приемат спешни мерки, вкл. ремонт на правителството, промени в центъра и по места.
Геополитикът ще страда, ако не е и решителен кадровик!
Това са шестте генерални условия Прогресивна България да има пълноценен управленски мандат, да не губи равновесие и в крайна сметка да е „To be!“
