1. Проектът е изкуствен, без идейни корени в обществото. Без своя Бузлуджа, но с кюлчета и пачки.
2. Проектът е все по-лидерски, а колективът е само протоколен щрих. Не е партия, а просто еднолична фирма с безгранична безотговорност.
3. Бащинството върху проекта е вроден компромат – без чисто криминално минало, но с яки мафиотски нишки.
4. Проектът е корупционен. Но той е безпомощен и завяхва без нагласени обществени поръчки, без спорни концесии, без пладнешки грабежи.
5. Проектът е излишен, след като е недееспособен да участва в президентските избори. Шефът живее в постоянен страх от възмездие, въпреки многобройната си частна охрана. Иска вече само гаранция за старините си.
6. Проектът е меркантилен – без душа, но с много джобове. Общественият интерес е камуфлаж, а личният е ненаситен.
7. Проектът загнива отдавна и кадрово – още с отстраняването на Цв. Цв. Понастоящем потъващата лодка я напускат различни кметове и знакови фигури, все повече членове на екипажа скачат във водата.
8. Проектът е все по-несъстоятелен и от международна гледна точка. Кух евроатлантизъм, показна русофобия и само „Congratulation“. Безгръбначие и слугинаж. Майната им на националните интереси. Да живее войната!
9. Проектът е все по-карикатурен, когато се сблъсква с актуалната политическа сила в страната – „Прогресивна България“ и разчита на нейното милосърдие.
10. Проектът е трагичен – Шекспир би го увековечил. Побратимяването на Банкя с Барцелона и Шиши е фабулата на най-тъжната трагикомедия.
Двадесетгодишният „ГЕРБ“ успя в едно – да деморализира обществото и да демонизира политическия елит.
