България е Изток и Запад. Запад и Изток.Това е нашето геостратегическо и културно предимство, дарено ни от Бога. Източно-западна е естествената ни природа, бит и душевност. Всяко противопоставяне на тези две фундаментални начала ни отвежда в грешна посока с много загуби. Всяко умело съчетаване ни качва на магистралата на универсалното развитие с много дивиденти. Това го разбират и следват автентичните държавници. Но не и десницата, политиканите, отрицателите на суверенитета.Имало едно време… Западът властвал над Изтока. Но е имало и още по-друго време, когато Изтокът е господствал в света. Сега сме в период, когато Изтокът взема реванш от Запада. Днешните български държавници успяват ли да реализират обективните предимства на нашата уникална геоприрода?! Или безволево плуват по течението на западните отходни води!? Следват два красноречиви примера, които дават песимистични отговори.
Първи пример. Временните български управници превърнаха официалното честване на Националния празник – Трети март в глобален анекдот. В речите „забравиха“ да споменат името на държавата Освободителка наред с опълченците. Не стана ясно от кого сме се освободили и кой е Освободителя. „Забравиха“ също така да поканят руския посланик на тържествата на Шипка и
пред Царя Освободител. Реакцията на Русия бе поучителна – тя пък въобще не си спомни, че има славянска държавоподобна България, която се наслаждава на приветствията на Тръмп и компа- ния – новите освободители-поробители.
Втори пример. Въпреки множеството американски военни бази по света и у нас, българските квази-държавници организираха глобален паркинг на националното ни гражданско летище в София за американските военни самолети с очевадната им насоченост срещу една хилядолетна приятелска държава на Изток – Персия. Така превърнаха България в легитимна цел. Разиграват националната ни сигурност на тръмпистка рулетка.
И двата позорни примера доказват до каква степен се самоотричаш, когато приемаш свръхдози „натовски наркотик“, „западна демокрация“ и се отдаваш на покорство. Западът ще се впише в новото време и в новите реалности, ако се лиши от поне 10 главозамайващи го чувства и предразсъдъци:
•че е пръв и над другите на Земята и Вселената;
•че е диригентът и оркестърът;
•че той е прокурорът и съдията в Международната система;
•че е изключителен и е над международното право;
•че той е факелът на прогреса;
•че световните природни ресурси му принадлежат;
•че е глобален счетоводител, банкер и данъчен;
•че е призван да е доминанта и хегемон;
•че само той е Слънцето и Демиург;
•че само той е праведният.
Изтокът също носи редица въпросителни, но повече от другите е в крак с времето и устремен в бъдещето. И което е най-важното – мъдростта е неговата сила и привлекателност. Докога България ще е извън времето и пространството? Докога ще пренебрегва историята и географията? Докога ще ни се подиграват с лунатичния образ на държавата и ще ни употребяват? Не е ли крайно време яростно да защитим своя ген и цивилизационния код! Новото правителство и парламентарно мнозинство ще намерят ли БРОД между Изтока и Запада, наред с Изтока и Запада? Ще гарантират ли сигурността на България, като тя се самоизключи от съучастието си във войната, където и да било? Ще осигурят ли прогреса на страната „без образ на врага“? Ако отговорите са: „Да, да, да!“ – ще бъдем с Вас. Ако пък ли „Не“ – тогава борбата за България продължава!
