Търси се тъжна, стара жена!
Болна. Ограбена... Пие илачи.
Бяла. Прегърбена. Вечно една.
С име България... Колко ли значи?...
Нейни дечица търсят я тук,
други сънуват я там из чужбина...
Броди и плаче... Събира боклук.
Крачи клошарката. С име-Родина.
Търси се тъжна, стара жена!
Ходи печална, тихо се вайка.
Казват била е красива страна.
Още красива... Защото е-Майка!
Стара жена е... С поглед, но твърд.
Само възпяват я днешни поети.
Надпис един - „Свобода или смърт!“
Там на халката венчална й свети...
Търси се тъжна, стара жена!
Нейде на топличко тя се е скрила.
Майчице родна, ти нямаш вина!
Ти си на всички, Майко, простила...
Търси се тъжна стара жена!..
Над хиляда и триста годишна.
С име БЪЛГАРИЯ...От безкрай времена...
Информация друга…Излишна…
/Красимир Димитров/
„..Един ден Бог ще ви изведе от този свят и ще ви запознае с онези братя, които вие не знаете.“
/Учителя Петър Дънов/
Живеем в пълна халюцинация!
...Мразим Сталин, мразим Войната и Парламента мразим...
„Народният Съд“ мразим, мразим „ДС, СДС, ДПС, ПЕПЕ, Комунистите и Фашистите“ /заедно и поотделно/ – с все 9 СЕПТЕМВРИ и 10 НОЕМВРИ... Мразим ги бе..!
Мутрите мразим, мразим скапаните корумпирани Ченгета, мразим „Бързата Помощ...“
И НАС си мразим..!
Пътищата мразим и Пеевски мразим, даже повече от Бойко и Урсула с целия скапан ЕС, Сорос, Атлантическия съвет, НАТО и „Колективния запад“ с все „Закона Магнитски“ и „Коалицията на Желаещите“ /заедно и поотделно/...
................„Как па нема да им гласуваме на тИЯ !!!“
...Същите тикви, които унищожиха България, сега ще оправят света... Да Бе, Да !!!
„Ще оставим ли България на дерибеите.?!“– пита президента..!
..............ХАЛЮЦИНИРАЩАТА НАЦИЯ се провиква „НЕЕЕ..!“
Че, НИЕ сме я оставили от десетилетия, г-н Президент!
...И върху България дерибействат ПЛАНИРАНО и САНКЦИОНИРАНО мутри, предатели, олигарси, колонизатори, военнолюбци, международни престъпници, наркотрафиканти, джендъри, мафия, мигранти, цигани, турци... – систематизирани в ОПГрупи /Партии, НПО, Университети, обръчи от Фирми, Банки, Спортни клубове и Религиозни общности... – менажирани от международни /небългарски/ централи и посолства.
И точно, както предупреждават индуски текстове от преди 3000 години, Децата ни биват вербувани от машини...
Едно изследване от университета Дартмут през 1980 г. разклаща разбирането ни за възприятието и реалността.
То ни убеждава /казва Джо Туран/, че докато сме „участвали“ привидно в процеса /психологическия експеримент наречен/ „Демокрация“ – практически са ограбили страната и хората, обезобразили са Родината, децата, животът ни.
„...Изводи от проучването: Мозъкът не ни показва реалността. Той ни показва това, каквото очакваме. Живеем в пълна халюцинация.
Планета, пълна с нервни системи, проектиращи своите страхове и идеали върху света, всяка убедена, че вижда ясно... Всяка емоционално сигурна, че нейната версия на събитията е „реалност“. Но в крайна сметка – това е проекция!“
И какво би се променило в живота ни, ако спрем да вярваме в „белези“ /проекции/, които отдавна ги няма /...било то президентът, НАТО, ЕС, „$“, Пеевски, Продължаваме Промяната, посолството.../
...„Дерибейте“ не са проекция, те са факт – каквато реалност е и фактът, че България им принадлежи..!
През 1956 г. философът Гюнтер Андерс пише следното пророческо размишление:
„За да се потуши всяко въстание, няма нужда да се действа насилствено. Методи като тези на Хитлер са остарели. Достатъчно е да се създаде такава силна колективна обусловеност, че самата идея за бунт повече да не се появява в съзнанието на хората.“
– Бунт е нужен, г-н Президент срещу „Дерибеите“, което възможно въстание на българите, с активното наше съдействие десетилетия – е обречено на невъзможност..!
„Дългогодишното промиване на мозъци ни е докарало до състояние на бивши хора, неспособни на никаква съпротива срещу матрицата...“ Тъжни са думите на Иван Спиридонов, че „днес България е единствената държава в Европа, а може би и в света, която няма приятели.“ /Има само доминиращи сексуални партньори./
Страшно е друго: Народът ни е загубил националната си същност и дух. „Ние трайно не сме нация с общи идеи, цели и каузи, а сме сбор от бързо затъпяващи отделни индивиди, влюбени в себе си и в собствената си глупост..“
Онзи философ, от 19 век обобщава, че „...Необразованият човек има ограничена перспектива и колкото повече мисленето му е ограничено до посредствени занимания, толкова по-малко способен е той да се бунтува.“ А, всички ние, според извода от англосаксонския учебник /за Колонизатори и Дерибеи/, според който „...Всяка доктрина, която поставя под въпрос системата, трябва да бъде етикетирана като подривна и терористична, а тези /всички ние, които я подкрепяме и все още имаме някакви останки от свободна воля.../, ще бъдат третирани като терористи.“
Както казват хората, „тъжните истини са по-ценни и от най-прекрасните лъжи”.
Всички виждаме, как най-некомпетентните хора, най- често много посредствени и прости – стигат до властта...Там се превръщат в „дерибеи“. Толкова масова практика, че станахме равнодушни. И вече не си задаваме важния въпрос – защо така.?!
Политическата система не възнаграждава качества като интелигентност, експертиза...
и личностни качества като морал, съвест, отговорност...
Парадоксално, но в т.н. „демократични общества“ властта не се заема от компетентните, а от полезните – посредствеността се утвърждава чрез лоялност, а не чрез можене. Проблемът не са политиците, а правилата на играта в целево разболяно общество. Всички се надявахме, че като влезем в ЕС, западната демокрация ще сложи на други релси българската политика.
Случи се обратното! Разузнавателните централи в посолствата и брюкселските бюрократи припознаха като „свои“ нашите треторазрядни бандити – направиха ги своя креатура, оставиха ги десетилетия да дерибействат /безчинстват и грабят/ – превръщайки България в колония. Затова интелигентните хора бягат инстинктивно, отказвайки да участват в този циничен спектакъл. Така се ражда оксиморона „жив труп“ – отъждествяващ българската деградирала политическа система.
Защо „българските работи най-често вървят наопаки”?
Приятелят на списание „Сигурност“– Михайл Полендаков, наследник на прочут български род, самия той виден международен мениджър /обиколил света/, ми отговори наскоро цитирайки „апостола на народната просвета”, „бащата на българското книгоиздаване” – големият възрожденски деец Христо Г. Данов (1828 – 1911 г.). Човек с огромен размах на мислене – ето какво пише този българин за „нашите си български работи”:
„Ние, захласнати в своите частни интереси и омаяни от междуособните ни кавги и крамоли, оставяме не часове, но и цели години да изветряват, без да поработим нещо за нашия напредък. У нас всичко добро пропада във вражди, вместо да се върши работа…
А от що произходи това? – От нашата простота, в която сме потънали, па не мислим да се поотърсим някога от нея и да си поотворим очите, та да видим що прави светът. Но превзети от различни страсти, ядем се като риби един друг. Всякой се обладал от най-горна степен самолюбие, всякой работи само за себе си, а за другиго не ще и да знае...
Тук никой и не помишлява, че всички ние сме едно тяло, че интересите ни са общи и че всички еднакво трябва да се стараем за общото ни подобряване както нравствено, тъй и веществено, ако искаме да бъдем и частно всякой за себе добре.
Според това чудно ли е гдето всички наши общи работи у всяко място вървят тъй наопаки?”
/Това е малка част от неговата статия „Що правят хората, а що правим ние?”, излязла през 1871 г. в списание „Летоструй или домашен календар”. Забележете, това е писано цели седем години преди Освобождението.
Това е положението 150 г. по-късно ! – казва Полендаков – Бездуховност, стремеж към материално надмощие и куха показност са изплували „най-отгоре“ върху българската съдба, като зловонни фекалии...
„...Един ден Бог ще ви изведе от този свят и ще ви запознае с онези братя, които вие не знаете. Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг и които не могат един без друг. Всички живеят за едного и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на Небето е най-красивата и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! Няма да правя някакви изводи да ви доказвам, че сте добри. Аз зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята Добродетел. Всинца сте разумни, но не сте проявили своята разумност...“
„Качества на разумният живот“
неделна беседа от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), 1924 г.
