В изследователската дейност и в практическото прилагане икономическото и технологичното разузнаване на пазарите привлича все повече вниманието на китайските делови среди. Тази дейност активно се поддържа от предприятия под формата на информационно-консултантски услуги. Предлагат се разнообразни методи като мониторинг на технологиите, ранно предупреждение за изменения в конкурентната среда, изследвания на пазара, анализ на конкурента, формулировка на стратегията и т.н. Създава се и необходимата законова рамка за въвеждане на ред в пазарната конкуренция и антимонополното законодателство. В момента сериозно внимание се обръща също на обучението на клиентите.
След 90-те години проблемите при подготовката на кадрите от бизнес сектора се поставят на държавно ниво. За периода 1991 – 1994 г. в Пекин Северният китайски изследователски институт по научно-техническа информация (North China Research Institute of Scientific and Technical Information) проведе мащабно изследване с цел изясняване на световните тенденции в областта на информационните технологии и разузнаването и направи предложение за създаване на конкурентно разузнаване. За целта се използват организационните възможности на професионалистите по стратегическо и конкурентно разузнаване (Strategic and Competitive Intelligence Professionals – SCIP).
През 1995 година се създаде Китайското общество на професионалистите по конкурентно разузнаване (КОПКР). Съветът на Обществото е от 26 члена, в структурата му има 6 отдела и административен офис, който е разположен в Пекин. Юридически членове на КОПКР понастоящем са Китайският Институт по научно-техническа информация (Chinese Institute of Scientific and Technical Information – CISTI), Държавният информационен център (China State Information Center), Общокитайската асоциация по предприемачество и мениджмънт (China Association of Entrepreneurship and Management), Китайският международен съвет за съдействие на търговията, Китайската информационна агенция, Пекинският университет, Северният научно-изследователски институт за информация, Китайската международна инженерно-консултантска корпорация, Китайската консултантска корпорация по международна търговия, Шанхайски НИИ за НТИ и други.
Шанхайският Научноизследователски институт за научна и техническа информация подготви необходимите материали за създаването на национална школа по разузнаване на икономическите конкуренти, която да отчита местните особености. Във Факултета по управление на информацията на Научно изследователският институт в Нанкин има курс по икономическо разузнаване. В момента над 30 китайски университети са въвели в учебните си програми специалността „Бизнес разузнаване”, като в подготовката на кадрите взимат участие и чуждестранните специалисти. На китайски са преведени основни трудове в тази област на американски и други чужди специалисти.
Преходът от изолация към „откритост спрямо външния свят” наложи мащабни промени както в структурно отношение, така и в методологията на дейността на китайските спецслужби. В този период живеещите зад граница китайци официално бяха признати за патриоти. Правителството предприе множество мерки за укрепване на връзките с „чуждестранните съотечественици”, което в последствие се оказва особено важен момент при използването на тези хора като информационни източници в икономическото и научно-техническото разузнаване.
Съществената роля на китайската диаспора в икономическия шпионаж проличава от следните два знакови случая. В края на 1996 г. за глава на администрацията на Хонконг е избран собственикът на фирмата Ориент Оверсийз Интернешънъл (Orient Overseas International Limited – OOIL), който от 70-те години е бивш щатен сътрудник на китайското разузнаване. По онова време китайските спецслужби са спасили Тун от банкрут, като са му предоставили 120 млн. долара. В последствие той осигурява търговията между Китай и Тайван посредством кораби регистрирани в Хонконг, тогава още британска колония. Тун Чихуа е спомогнал също за по-спокойното присъединяване на Хонконг към Китай.
Другият виден бизнесмен, когото свързват с китайското разузнаване и фигурира в тази връзка във файловете на ЦРУ е Ли Ка Шин. Още през 1998 г. той създава проблеми на САЩ с намерението си да получи контрол над Панамския канал. Тогава неговата компания Hutchison Whampoa (сега известна под името Panama Ports Co.) взима от панамското правителство под аренда за 50 години ключовите пристанища на канала от двете страни – на Атлантически и Тихи океан. Година преди това Пентагонът заявява, че Ли Ка Шин има намерение да използва Панамския канал за доставка на западни технологии за Китай.
В своята дейност по придобиване на икономическа и научно-техническа информация спецслужбите и китайските бизнесмени използват различни подходи. Някои от тях са „кръстени” с живописни имена от потърпевшите. Такава е „техниката на пиявицата”. Тя се прилага чрез организирането на международен търг. На него участниците предлагат своите технологични решения, но от китайска страна се изискват непрекъснати подобрения на представените оферти. Конкурентите правят това с цел да бъдат предпочетени, но когато китайците преценят, че вече са получили необходимата информация проектът се замразява и следва реализация на собствено решение.
Тази техника е използвана при реализацията на китайския високоскоростен влак. По искане на домакините френското посолство организира шестмесечен курс с цел да бъдат обучени китайските инженери. Няколко месеца по-късно Китай представя своя проект за високоскоростен влак, който наподобява френския проект TGV и германския ІСЕ, който също е бил представен на търга.
Друго изпълнение е „гъбената фабрика”, при което чуждите компании създават джоинт-венчър с местна китайска компания и така част от технологиите на чуждата фирма става известна на китайците. Не след дълго се появява китайска компания конкурент, която предлага еднакви стоки.
Трети вариант е „смяна на ролите”. При нея китайската страна прехвърля обвиненията за неетична конкуренция и фалшификация върху чуждата компания ищец.
Докато в много случаи западните разузнавания се стремят да вербуват източници от ръководните нива на фирмата, китайците работят с възможно по-голям брой източници от по-ниските нива и с тяхна помощ придобиват информацията, която им позволява след анализ да решат задачата.
Китай в Африка. Китайското присъствие на африканския континент се определя от засиленото участие там на специалните служби. Най-голяма концентрация на служители на МДС и съответно най-интензивна вербовъчна дейност от страна на китайското разузнаване се забелязва в регионите, където инвестират китайските нефтени компании – Египет, Судан, Нигерия, Ангола.
Повечето китайски посолства в Африка имат разузнавателни резидентури на МДС и в някои случаи посланиците или временно управляващите са висши служители на разузнаването (например, в Гвинея Бисао и Либерия). Особено активни в придобиването на икономическа информация за развитието на Южна Африка и Мозамбик са посолствата в Претория и Мапуто. Посолството в Претория е много активно и в организирането на срещи с южно африканските бизнесмени. В Хараре служители на разузнаването бяха активирани през 2005 г. с цел оценка на нарастващите антикитайски настроения, по повод на евтиния китайски внос. Тогава разузнаването дава конкретни препоръки как да се противодейства на подобна тенденция.
През последните няколко години едни от най-успешните операции на МДС бяха проведени в Сенегал и Чад, където разузнаването изигра решаваща роля в настаняването на китайските нефтени компании и създаде условия управляващите партии да пренасочат дипломатическите си отношения от Тайпе към Пекин. Значителна, ако не решаваща роля, разузнаването е изиграло в преговорите през 2003 – 2004 г. за инвестиране в нефтената офшорна зона на Сао Томе и Принсипе, съобразно интересите и на Нигерия. Класически пример как китайските петролни компании фактически представляват авангард в провеждането на китайското неофициално въвличане в икономическите и политическите проблеми са Чад и развитието на политическите отношения с Тайван.
Контролът в развитието на събитията в Сенегал и Гамбия е друга мисия, проведена с помощта на разузнаването на посолствата в Бисао и Конакри. Според френското разузнаване DGSE, бившият китайски посланик в Гвинея Бисао и после в Мозамбик Tian Guangfen е разузнавач с висок ранг в МДС. Само в Либерия по време на президентските избори през октомври 2005 г. е имало 30 китайски кадрови разузнавачи с цел да разберат Тайван оказал ли е финансова подкрепа на някой от кандидатите.
5 януари 2015 г.
