Изказване на доц. Валентин Вацев
на пресконференцията на кандидата за президент Николай Малинов
и кандидата за вицепрезидент на Република България Светлана Косева
В противоречие с добрия тон, ще започна с две думи за себе си. Като човек, който не участва в никакви политически сдружения и практически не участвам по никакъв начин в актуалния политически живот, аз реших все пак, че има много дълбока символика в това, че аз участвам в листата, начело на която е г-н Николай Малинов. Не като политически обвързано лице, каквото не съм вече, не като ляв или десен функционер, а като българин, българин от съзнателен вид, като българин, който е учил история и е преподаввал история, аз разбирам, че сега е времето на Русофилството. Моля, моето участие в листата, аз затварям листата на Николай Малинов, да се тълкува така, както е замислено, като символика, като богата и мощна символика.Това е може би отражение на моето разбиране, че човек може да бъде ляв, може да бъде десен, но ако е отговорен българин... ако отговаря на българския цивилизационен избор, който както знаете е произведен преди много повече от 50 години или там 30.... ако си българин в рамките на българския цивилизационен избор – днес, проблемите на Русофилството и на Русофобията не могат да не те вълнуват.
Преди няколко дена, сега започвам по същество, със само с две или три кратки съображения... преди седмица или две, българската компрадорска буржоазия, която днеска е на власт в България... моля да забележите, сега в България е на власт не национална буржоазия, ако да би имало национална буржоазия в България, българският свят би бил напълно различен. За националната буржоазия можем да говорим всякакви лоши за нея, но тя не е забелязана в историята да предава своя народ, своята държава и своята култура. Националната буржоазия може да е експлоататорка, но тя не предава нищо. Напротив, тя дърпа към себе си. Тя е отговорна историческа сила. В България не националната буржоазия, която се опита да дойде на власт, но се провали, а компрадорската буржозия изрази своят...своето верою, своята „алфа и омега“ с твърдението на Мая Манолова, добре известната Мая Манолова, която преди две седмици изрази истината на българската компрадорщина. Тя каза, че „Родолюбието – това е Атлантизъм!“ ... Или може би беше обратното, „че Атлантизмът – това е родолюбието в наше време“. Всичко, което може да се каже като характерно за нас, българските русофили, е вложено в тази кратка, ясна, блестяща формула. В България да бъдеш родолюбец означава да не си на власт и обратното... да бъдеш на власт като компрадорска буржоазия, означава родолюбието да не ти е известно дори като дума. Още едно съображение, раздалечавайки се от основната си мисъл....в България, както вероятно знаете, има Национално движение „Русофили“. Ние успешно го наричаме „културното русофилство“. Първо, то е много обемно движение, едно от най-големите, ако не и най-голямата масова обществена организация. Те имат своите функции и своите задачи в цял ред насоки – ритуални, културни традиционни, международни, възпитателни и всякакви други насоки. Но, моментът е такъв в България, и разбирането за такъв момент, който влиза в моята идея за историческа необходимост... аз да се обявя в партийна листа. Моментът е такъв, че без политическо представителство нито една общественозначима организация, та дори и русофилите, които са многозначима организация, българското културно русофилство, не може да изпълни своята мисия. Без политическо представителство, което да живее свой собствен политически живот, българските рисофили са безпомощни. Просто моментът е такъв, моментът е часът на българската компрадорщина. Това е мрачен час, това е тъмно. В България българската политика е тъмна и мрачна, както е нормално да е тъмно и мрачно в епохата на победилата компрадорщина. В България ще продължи да работи политическата сила „Русофили за Възраждане на Отечеството“ и тя няма да изземе функциите на културното русофилство, нито пък ще стане обратното. Това са две лица на един и същи фундаментален исторически факт.
Без да се разпростирам, аз живея със социолози и общувам непрекъснато с тях... Според тях, в редки, но добросъвестни социологически изследвания, българската русофилия се движи между 60-85% в българското общество. Да не дадеш глас на тези 60%, айде да приемем, че най-малката цифра е релевантна, да не дадеш глас на българското русофилство, което покрива най-малко 60% от българското население, означава да не си отговорен към българския политически живот. Последна особеност на българското русофилство – то може би в наше време е не просто естественият исторически отговор на победилата компрадорщина в България, но това е и начин българите да бъдат сдобрени не само с историческата си съдба, но и със самите себе си. България е разделена, вие знаете разбира се, по един трагичен и печален начин, на леви и десни, като лявото и дясното са толкова свръхекспонирани, че са на път да загубят смисъла си. И българското ляво е в криза, и българското дясно е в криза, но аз няма да се отклонявам... макар, че това е много важна тема... Искам да подчертая, че русофилската партия „Възраждане на Отечеството“ преодолява ляво-дясното деление на България! Това е мир в имено на българската националноисторическа съдба, в имено на българската националноисторическа култура! Ние можем да твърдим, че сме носители на социалния и националния мир в България точно защото лявото и дясното, оставайки си такива каквито са при нас, вече не са ръководни принципи, а са подчинени на битката за българската националносуверенна историческа съдба. Има леви русофоби, за съжаление, колкото и парадоксално да звучи това. Има и десни русофили, което е много хубав знак на българската история, което значи че пък българското дясно все пак остава... остава способно да отговаря по някакъв начин, да мисли по някакъв начин за българската националноисторическа съдба.
Закръгляйки с всичко това, аз подчертавам, че обосновавам за себе си своето участие в тази листа като човек който не участва в политическия живот, ... аз съм там, затварям листата, но и тук има символика... Искам да поздравя моите колеги, с които съдбата ме свърза, и да ги уверя,че сутрин преди разсъмване е най-тъмно. Ние сме в един особен тъмен период на българската история, но ние сме уверени със своите сили, със своята решимост, със своя ентусиазъм, със своята енергия, че ние ще ускориме разсъмването. Българската русофилия, българското русофилство – това е силата на българското разсъмване, на българското национално историческо утро. Благодаря Ви за търпението!
