ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ
• Първият ми съпруг беше свестен човек, когато се запознахме, нямах представа, че е син на Лъчезар Аврамов
• Васил Найденов е моето другарче, чуваме се по 10 пъти на ден
- Богдана, ти имаш удивително ранна кариера - започваш да пееш още на 15-годишна възраст. На коя сцена дебютира?
- Даже бях на 14 и нещо. Вили Казасян беше диригент на естрадния оркестър на радиото - на бег-бенда, и на един малък състав - Студио 5. Всяка събота и неделя се правеха концерти в БИАД, които бяха едни софийски празници, защото имаше хора, които присъстваха в двата дни и на дневното, и на вечерното. В тези концерти имаше рубрика ^Микрофонът е ваш^ и всеки от публиката можеше да излезе и да изпее нещо. Така веднъж аз се осмелих. Отидох с целия клас, изпях на езика на оригинала една френска песен - ^Всички момчета и момичета на моята възраст^, Вили ме хареса и така се завъртя моето колелце.
- Ти беше първата българска естрадна певица, гастролирала в Париж. Как успя да пробиеш в този град-мечта?
- Париж наистина е градът на моята любов, на моите сънища. Аз много често, не знам защо, може би трябва да попитам някой психолог, сънувам Париж и общо-взето, всички хубави неща, които ми се случват насън, ми се случват в Париж. Емил Димитров, Бог да го прости, моят любим приятел, ме заведе в Париж, в театър ^Леюропеен^, където имахме едни забележителни концерти. Имаше страхотни отзиви във френската преса. Аз малко преди това бях получила покана от Брюно Кокатрикс, директора на зала ^Олимпия^, да пея там, но оттук не ме пуснаха по някакви тъпи причини, неизвестни на мен и необясними, защото появата на един българин, който и да е той, в зала ^Олимпия^ щеше да бъде добър имидж за България, но няма значение. След това много време пях в Париж на много места, на много гала-спектакли, както ги наричат там, а и работех в едно руско заведение, което са казваше ^Распутин^, впрочем то още съществува, но няма тази слава, тази магия, която имаше навремето. Даже когато ми се е налагало да отида на работа с такси и съм казвала на шофьора, че искам да отида до ^Распутин^, той казваше: ^О ла-ла!^ (буквално: Охо, супер! - бел. ред.).
- Ти си дъщеря на известния столичен търговец преди 9 септември Иван Карадочев. Имала ли си спънки в кариерата заради произхода си?
- Когато моят баща си отиде нелепо от този свят, аз бях на 10 години. И само 4 години по-късно пропях. Баща ми е бил много популярен, защото е бил търговец, който си знае работата - с много красиви магазини. Беше меломан, обожаваше симфоничната и оперната музика. Имаше огромна колекция от плочи, в която имаше плочи-майки с най-големите певци, музиканти и диригенти. Беше религиозен и много добър човек. Разказват се легенди как в събота, когато е затварял магазините, е имало опашка от хора, които са искали помощи и той е помагал. Всички хора, които го познават, го помнят само с добро. Когато започвах, се посъветвахме с Лили и пях само с името Иванова. Една година не посмях да пея с фамилията си Карадочева. След това си казах - това ми е кармата, това ми е съдбата. Аз съм Богдана Карадочева и ще се казвам така.
- Ти имаш не само невероятен глас, но и много артистична визия. Хрумвало ли ти е да станеш актриса?
- Актриса не, но майка ми искаше да стана оперна певица. От дете ме готвеха за това. Свирех на пиано, на около петгодишна възраст вече пеех ариите на Азучена и Кармен... Много обичам професията си. Голямо щастие е хобито ти да е професия, а професията - хоби. Бях одобрена за 3 филма. Първото предложение съвпадна с период, когато трябваше да избера да родя детето си, което избрах. Втората покана дойде, когато трябваше да замина в Париж и аз избрах да отида да пея. И мисля, че това е моето призвание. Третия път вече не си спомням какво стана, но се разминах с киното.
- Понеже стана дума за твоето дете, ще те върна малко назад - към брака ти със сина на Лъчезар Аврамов - Димитър. Твоя свекърва е била известната актриса Иванка Димитрова. Какви спомени си запазила за това семейство?
- Митко беше един свестен човек. С него се запознах в любимия ми Париж, при нашия общ приятел Константин Казански - един певец, когото много хора помнят. Станахме приятели, но нито съм знаела кой е Митко, нито кой е баща му. Когато се върнахме в България, той ме заведе при майка си и аз разбрах, че това е актрисата Иванка Димитрова. С нея съм имала много добър контакт. Понякога сме си говорили по цели нощи. Тя беше много интелигентна, духовна жена и ми е било много приятно с нея.
- Разкажи някои любопитни случки от дългогодишното ти приятелство с легендата Емил Димитров...
- Всичко, което си спомням за Емил Димитров, е много интересно, защото самият той беше много интересен. Той беше много обаятелен и много трудолюбив. Но Емил правеше от работата шоу, правеше купон. Обичаше да прави музика, когато около него има много хора. Дори по време на едни страхотни партита, които правехме, тогава измисляше музика. Мъчехме се да правим и текстове, някои хубави, някои глупости, но Емил беше толкова обаятелен, необикновен и различен - с поведението си, с доброто си излъчване... Пропътували сме заедно хиляди километри и хиляди килограми сол сме изяли... И никога не само не сме си казали дума накриво, но и помисъл е нямало за такова нещо. За него си спомням с усмивка, защото той беше прекрасен.
- До последния момент ти му помагаше и бе до него...
- Поне му се обаждах много често и той ми се обаждаше и си говорехме. Емил беше страхотен приятел и страхотен човек. Аз никак не харесвам тези клипове, които го показват болен, защото трябваше да остане в съзнането на хората Емил с божествените очи, с невероятната си персоналност и излъчване...
- Била си близка приятелка с втората съпруга на Емил - Мариета Гьошева. Какъв човек беше тя?
- Мариета ми беше много, много близка приятелка и даже когато втори път се ожениха, аз им станах кума. Мариета беше едно страхотно момиче - много ефектна, по улиците всички се обръщаха след нея. Висока, с невероятна фигура и коси. С една дума - красавица. Мариета така се е грижила за Емил и за къщата! Къщата им светеше, Емил светеше... Преди всяка негово участие тя отиваше с четка за дрехи и четка за коса и седеше около него го слушаше. Всеки Божи ден - от първата песен до последната, трепереше и се вълнуваше. Особено когато Емил за пръв път изпълняваше нова песен пред публиката, тя плачеше. Двамата умееха да създават атмосфера. Емил беше страхотен чистник. Обичаше да чисти с прахосмукачка, да лъска кристали и сребра. Пълнеше вазите с цветя и палеше свещи. Мариета беше страхотна домакиня. Умееше да посреща гости. Винаги съм си мислила, че Емил основно създава атмосферата, но в един период, когато бяха разделени, за съжаление, къщата не беше това. Те двамата заедно правеха атмосферата.
- Какви са отношенията ти с примата на българската естрада Лили Иванова?
- Прекрасни и приятелски! Аз и с нея имам спомени в Париж, защото веднъж живяхме заедно четири месеца в един апартамент. Аз много я харесвам - много се възхищавам от нейния професионализъм, от нейния стремеж да е отгоре... Скоро присъствах на една нейна промоция. Лили така пя на живо два часа, че аз плаках.
- Знам, че си познавала отблизо и покойния бард Владимир Висоцки. Как влезе в неговата орбита?
- Ами, този мой Париж, който ме е свързвал с толкова много хора... И него го познавам покрай Коцето Казански. Коцето беше кум на Висоцки и Марина Влади. И една нощ, бяхме с Висоцки и още няколко души приятели, отидохме в едно заведение. Той беше в период, в който не пиеше алкохол. Пиеше по десет кафета, може би за да компенсира нуждата. В това заведение имаше хора от различни националности, които си акомпанираха с китари - мексиканци, пакистанци, испанци, и всеки си пееше по нещо. И ние помолихме Висоцки да изпее една песен. В началото не искаше, после се съгласи. Взе китарата и когато запя, всички тези хора се събраха около него и го слушаха, без да разбират текста, защото той пееше на руски, но всички се захласнаха. Започнаха да ръкопляскат, беше страхотно. Това значи, че изкуството няма граници, няма език. Висоцки преминаваше бариерите на нациите, езиковите бариери... Това беше една незабравима нощ. После, когато дойде в София с ^Таганка^, ми беше на гости. Тогава, на този обяд, поканих и много приятели, за да се докоснат до Висоцки.
- Ти си много широко скроена личност, с голям мащаб и размах. Помага ли ти това в работата?
- Тези класификации са хубави, ако са верни. Не знам, аз съм малко хаотична и това много не ми помага. Защото съм разпиляна в мислите си. Но в един момент, когато реша да направя нещо, го правя. Този албум, който сега издадох, беше много необходим за мен. Много хора искат да чуят тези мои стари песни, разбира се, има и нови. Аз издадох само преди месец и половина албум ^Златна колекция^ с 42 песни, избрани от 100 записани, а съм изпяла хиляди. Те показват моето творчество и моя труд през годините.
- Ти си първата българска певица, носителка на голямата награда от ^Златният Орфей^. На нея ли дължиш летящия си старт в естрадата?
- Спечелих този приз само на 19 години и за мен това беше полет, истински полет. Но си мисля, че това е само за много младите хора - за да имат един трамплин в кариерата.
- Как се развиваха отношенията ти с Васил Найденов през годините?
- Васил е моето другарче. Ние всеки ден се чуваме по десет пъти по телефона. Заедно летуваме. На всички големи празници сме заедно. Толкова сме близки, че даже не мога да разкажа нещо за него - просто Васил е част от живота ми.
- В семейното ти обкръжение преобладават мъжете. Как се справяш?
- Да, аз съм с трима мъже - това са Стефан, синът ми и брат ми. Майка ми навремето казваше, че мъжът е друго същество, друго животно. Те имат друга чувствителност. Много често не ги разбирам изобщо и те мен не ме разбират. Но балансираме, всеки със своите проблеми. И понеже, винаги съм го казвала, мъжете не са толкова интелигентни, колкото жените и не са толкова чувствителни, аз с моята чувствителност улавям техните тънки местенца и по този начин се справям. Синът ми е едно много добро дете. Той завърши режисура, в момента прави много клипове, много работи. Брат ми е един много добър човек, който ми е опора. А пък Стефан ми е един приятел, с когото си говоря и му разказвам всичко, както и той на мен. За щастие харесваме една и съща музика, едни и същи филми и поне в това отношение нямаме конфликти - с изключение на световното по футбол.
Едно интервю на
Ина ВАСИЛЕВА
ДОСИЕ
Богдана Карадочева е родена на 19 юли 1949 г. в София. Пее от 14-годишна възраст, а мечтата на майка й е да я види на оперна сцена. През 1965 г. осъществява първия си концерт и първия си запис (^Тази вечер аз съм хубава^). Всички признават нейния талант и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия - 1967. Истинското признание обаче предстои - звездата й заблестява с пълен блясък на фестивала ^Златният Орфей^ през 1969. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито - Брюно Кокатрикс, й връчва лично и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време Богдана интерпретира по забележителен начин френския шансон и руския романс, изпълнява драматични, концертни песни. В следващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: рецитали на ^Златният Орфей^ - 1971, ^Златният елен^ в Брашов, Румъния - 1972, ^Братиславска лира^, Чехия - 1972; участие в гала-концерта на носителите на големи награди в Анверс, Белгия - 1970. Пее съвместно със звезди като Кони Френсиз, Салваторе Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер; солистка е на известни оркестри като Биг-бенда на Карел Влах (Русия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели извънредната награда за най-добър изпълнител на фестивала в Касълбар, Ирландия, и има най-голям принос за третото място на България в международната среща ^Европа ’71^ (участват още Паша Христова и Борис Годжунов). Участва и в концерта на Емил Димитров в театър ^L’Europeen^ в Париж - 1972. Наградени песни в нейно изпълнение: ^Земя звезда^, (муз. Борис Карадимчев) - втора награда на ^Златният Орфей^ - 1977, ^Сама с вятъра^ (муз. Тончо Русев) - Мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс. През 80-те работи със Стефан Димитров и група ^Вариант Б^, концертни турнета и изяви във всички европейски страни като Франция, Белгия, Австрия, скандинавските страни, Куба, Канада и Алжир. Има издадени малки плочи от фирмите ^Pathe Marconi^ и ^Philips^. В началото на 90-те гласът й може да се чуе на всички митинги на СДС, а песента ^Дано, дано^ се превръща в химн на надеждата. Голяма популярност има и ^Молитва за България^, изпълнена заедно с автора Стефан Димитров и Васил Найденов. Изявява се и като водеща на тв- програми (^Зодиак^), а от 1999-а Нова телевизия започва излъчването на предаването за българска забавна песен ^Почти полунощ е^, на което е водеща заедно с Васил Найденов. Удостоена е с наградата ^Най-български певец^ за 1998 от Сдружението за българска духовност.
