Мислили ли сте някога за това?
След 100 години, като през 2123 г., всички ще бъдем погребани с нашите роднини и приятели.
Непознати ще живеят в домовете ни, които се борихме толкова много да построим, и те ще притежават всичко, което имаме днес. Цялото ни имущество ще бъде неизвестно и неродено, включително колата, за която сме похарчили цяло състояние, и вероятно ще бъде скрап, за предпочитане в ръцете на неизвестен колекционер.
Потомците ни едва ли ще знаят кои сме били, нито ще ни помнят. Колко от нас познават бащата на дядо си?
След като умрем, ще ни помнят още няколко години, след това сме само портрет на нечия лавица, а няколко години по-късно нашата история, снимки и дела изчезват в забравата на историята. Дори няма да сме спомени.
Ако спрем един ден, за да анализираме тези въпроси, може би ще разберем колко невежа и безмислена е била мечтата да постигнем всичко.
Ако можехме да мислим само за това, със сигурност нашите подходи, нашите мисли щяха да се променят, щяхме да сме други хора.
Винаги имаш повече от необходимото. Нямаш време за това, което е наистина ценно в живота ти. Бих променил всичко това, за да живея и да се наслаждавам на разходките, които никога не съм правил, на тези прегръдки, които не съм давал, на тези целувки за нашите деца и любимите ни хора, на тези шеги, за които не ни оставаше време. Това със сигурност биха били най-красивите моменти за спомен, в края на краищата те биха изпълнили живота ни с радост.
И някои от нас го пилеят ден след ден с алчност, егоизъм, нетолерантност, свръхамбиции.
Всяка минута от живота е безценна и никога няма да се повтори, така че отделете време да се насладите, да бъдете благодарни и да празнувате съществуването си.
