БОДЕ.BG

„Като пукна 10-ти ноември, знаете ли какво стана???
– славяните изчезнаха;
– Вапцаров се оказа плешив;
– от тъмни доби изпълзяха неподозирани дисиденти;
– капитализмът се превърна в демокрация;
– бивши комсомолски активисти обявиха, че са живели в концлагер;
– бивши комунисти станаха банкери;
– БКП се преименува, а сетне стана пронатовска партия, съгласно заветите на Дядо Благоев;
– анцузите се превърнаха в бизнес облекло;
– турска партия направи чест на българското Народно Събрание;
– джамиите се умножиха, като гъби след дъжд;
– турското робство беше преименувано на „културно съжителство“;
– заводите се преустроиха в цехове за почистване на скариди;
– ТКЗС-тата бяха ликвидирани от шпиц команди, създадени от демократ с меки китки;
– българският език стана много по-английски;
– половин България се втурна да учи „бизнес администрация“ на Запад;
– Ботев падна в класациите далеч под Левски, заради симпатии към „комунизма“;
– Царят се върна, за да си вземе имотите;
– чалгата се извиси до стойността на симфония;
– партизаните се превърнаха в терористи и крадци на кашкавал;
– избитите деца от Ястребино и Белица изчезнаха от учебниците по история;
– педерастите и лесбийките станаха символ на европейски напредък;
– Хвърковатата чета на генерал Колев подгони руснаците из Добруджа и ги вдигна във въздуха;
– Вазов написа „русофобско“ стихотворение;
– рекламата се превърна в „пиар“;
– профсъюзите се превърнаха в синдикати;
– армията беше намалена до партизански отряд с много джипки, един въртолет и самолети на чертеж;
– България се съблече и влезе в ЕС като проститутка, която нищо не отказва;
– Бай Ганьо възкръсна от Алековите фейлетони и дойде на власт;
– балнеолечебните курорти се превърнаха в „спа хотели“;
– макароните станаха паста;
– сухите пасти и наливната боза изчезнаха;
– Русия се превърна в окупатор;
– Америка изпъкна като чорбаджия на Балканите и закрилник на българите от руската агресия;
– българите започнаха да си пият кафето в Париж, да плажуват в Гърция и да пазаруват в Турция;
– два милиона българи избягаха от българския капитализъм;
Има още, но нека да остане и за друг път.“