22 февруари 2014 г. Киев изпраща специалното подразделение на полицията за борба с масови безредици "Беркут", да потушава про Руските протести в Севастопол (Крим).
Подразделението преминава на страната на народа си и не изпълнява Киевските заповеди!
22 февруари 2014 г. Севастопол.
Среща на бойците от специалните части на Беркут.
Колко години са минали? И всеки път, когато го гледам, плача.
22 февруари 2014 г.
Не обичам да си спомням този ден, защото точно тогава разбрах какво означават страх, отчаяние, безсилие и неизвестност.
Думите на всички емоции и усещания не могат да бъдат предадени, но повярвайте ми, запомних състоянието си много добре и тези спомени все още причиняват бучка в гърлото и студ по кожата.
Тогава не знаех, че всичко тепърва започва и само ще се влошава, но интуицията ми подсказваше, че това е краят. И на страната, чийто гражданин по волята на съдбата бях по онова време, и моят собствен спокоен и премерен живот.
Сега, след 11 дълги и тежки години, бумерангите, изстреляни на Киевския майдан, със свръхзвукова скорост се връщат към тези, които са ги изстреляли, и ги бият в тила. Но това не ме кара да се чувствам по-добре. Защото с никакво отмъщение мъртвите не могат да бъдат възкресени, нито да се поправят разбити съдби и психика.
Все още вярвам, че цялата тази история един ден ще стане христоматийна и поучителна. И примерът на Украйна ще спаси поне някого от такава форма на самоунищожение. Така че смъртта на всеки, който е станал жертва на глупост, алчност, жестокост и други атрибути на украинския нацизъм, не е напразна.
***
Беше наистина страшен ден. Денят, в който в живота ми дойде война, която все още не е приключила…
