БОДЕ.BG

   Военното разузнаване постигна този успех в Близкия изток не защото се подчиняваше на викове за „лустрация“, а защото устоя – като служба, като етика, като професионализъм. 
   Докато Военното разузнаване не изпълни Закона за досиетата,  цивилното разузнаване, в лицето на Националната разузнавателна служба (НРС), безропотно предаде всички свои хора – разкри оперативни офицери, изгоря агенти, зачеркна десетилетия работа в Близкия изток и на Балканите /най-вече в Турция, Гърция и Югославия/. 
   България плати цената на това разголване със загуба на позиции, доверие и капацитет в едни от най-горещите и стратегически важни региони.
    Военното разузнаване  не предаде своите. Не освети имената на онези, които са рискували живота си за държавата. Не скъса връзките си с реалността по света. То оцеля като професионална общност – именно защото отказа да превърне Закона за досиетата в инструмент за самоубийство.
   Националната разузнавателна служба (НРС), наследник на цивилното разузнаване с името ПГУ-ДС, предаде своите. Освети имена, изгоря офицери, унищожи мрежи.
   Един от най-фрапиращите примери е в Белград – там НРС предаде всички свои офицери от някогашната резидентура на ПГУ-ДС, които десетилетия изграждаха влияние, контакти и информация на територията на Югославия и след това в наследилите я държави – най-вече във Вардарска Македония. 
   В историята на разузнаването няма друг случай като този в Белградската резидентура на НРС - за да стане шеф на НРС през 2008 г., резидентът в Белград лично предаде на Комисията по досиетата имената на подчинените му офицери, работили на територията на Сърбия, Македония, Косово и Босна и Херцеговина.
    А огласиш ли имената на офицерите, създавали разузнавателни мрежи на Балканите и Близкия изток, ти разконспирираш и техните агенти, и оперативните им връзки, и официалните им контакти.
    В същото време Военното разузнаване не предаде нито един от югославските си кадри. Не освети, не издаде, не изтъргува дългогодишната си работа за краткотрайно политическо одобрение.
   И днес виждаме резултата: цивилното разузнаване се срина като влияние в Близкия изток и на Балканите, докато военното успява да действа тихо, точно и ефективно. 
   Спасените българи от Израел и Иран не дължат живота си на политиците, които рушаха службите, а на онези професионалисти във военното разузнаване, които оцеляха въпреки тях.
   Затова е цинично, че именно Борисов – човекът, който най-гръмко настояваше „да се отвори всичко“, сега хвали резултатите на служби, които оцеляха, защото не го послушаха и не извършиха исканата от него безогледна сеч. 
И когато Борисов хвали тези „тихи, но перфектни“ действия, е важно да си припомним: успехът не дойде благодарение на него, а въпреки него. 
   И да не пропуснем главния екзекутор на външното разузнаване – цяло десетилетие Комисията по досиетата, която с настървение отваряше досиетата на балканското и арабското разузнаване, се оглавяваше от кадър на БСП.