Всяко гостоприемство има граници, отвъд които то престава да бъде хуманизъм и се превръща в чистокръвно национално самоубийство. Сцените от съботния протест срещукабинета и властта на Румен Радев в столицата не просто преминаха тези граници, те ги взривиха с невиждана наглост. Да приютиш бягащия от война, да му осигуриш покрив, храна, социални помощи и сигурност, да отделиш от залъка на собствения си обеднял и изнемощял народ, за да покажеш европейска солидарност, е висш хуманен жест. Но да гледаш как същите тези хора, получили безусловна закрила, маршируват по софийските павета и размахват пръст на държавния глава на страната домакин, е уродлива гледка. Това не е просто неблагодарност. Това е класическият библейски кошмар, в който гостът, когото си нахранил, не просто плюе в чинията ти, а се опитва да отхапе ръката, която го храни, докато ти се усмихваш с овча толерантност. В българската традиция има една стара, тежка и кървава метафора за змията, която стопляш в пазвата си, само за да усетиш отровата ѝ в момента, в който се съвземе. Днес българското общество е принудено да играе ролята на глупавия благодетел, който плаща сметката за собственото си унижение, докато шепа чужди граждани се жалят пред камерите, че правата им били застрашени, докато се ползват с привилегии, за които средният български пенсионер може само да мечтае.
Зад този уж спонтанен активизъм обаче прозира зловещ политически инженеринг, дирижиран от родното жълтопаветно задкулисие. Така наречената „демократична общност“ у нас отдавна е изпаднала в електорална будна кома. Те много добре осъзнават, че ако Румен Радев и сегашното статукво запазят позициите си още само година, за техните маргинални формации просто няма да има кой да гласува на следващите избори. И тъй като българският избирател масово им обръща гръб, тези политически брокери спешно се нуждаят от нов, контролиран и лоялен резервоар от гласове. Прокрадващата се идея за създаване на своеобразно „украинско ДПС“ вече не изглежда като плод на конспиративни теории, а като съвсем реален, хладнокръвен план на политически маргинали от кръга на Ивайло Мирчев и компания. Сценарият е прост, но изключително опасен – утре тези хора ще започнат агресивно да настояват за масово даване на българско гражданство по бързата процедура на десетки хиляди украинци, за да си внесат готов, благодарен и зависим електорат. По този начин, под прикритието на интеграцията, у нас се залага бомба със закъснител, която цели да подмени автентичния вот на българските граждани с контролирано малцинство, гласуващо под диктовка. Когато криворазбраната толерантност започне да застрашава националния суверенитет и конституционния ред, тя престава да бъде добродетел и се превръща в национално предателство, което българският народ няма право да прощава.
Източник: sik.bg
