„… Арабската пролет” за България, предстои през лятото – демократично и задкулисно разбира се, естествено и пазарно, по класиката на Родшилд и Сорос…
„Задкулисието” както и така наречената демокрация са инструментариум и технологичен механизъм за постигане на политически цели.
Задкулисието не непременно е „лоша дума”, особено когато то се използва „за добруването” на високо нравствени, по-висши цели за обществото, родината, оцеляването, децата и т. н.
Примерите са много, а в по-новата ни история е хубаво да си припомним обстоятелствата, при които България се сдобива с цар, решенията, с които България стига до Ньойския договор, как се „сдобива” с границите си от времето на „Велика България”, обстоятелствата със спасяването на евреите и съответно неспасяването им в Беломорска Тракия и Македония, неучастието на български войски на източния фронт, как България се сдобива с ОФ правителство, процесите срещу Трайчо Костов, икономическия възход през 70-те, така наречения възродителен процес, възможността за осъществяването на промените на 10 ноември '89, развитието на така наречените демократични процеси на прехода, ликвидационните съвети, медийната и монополната реалност на днешния ден…, ако щете и организацията на протестите и участниците в тях… Задкулисието доминира из политическия живот по целия свят. Така всички реалности изглеждат по-розови. Дори глобалната мрежа, мироопазващите и мороналагащи мисии, международния валутен фонд, федералния резерв, банковите системи ни звучат добронамерено…Днес актуални са могъщите ВПкомплекси, монополите, медиите и т. н. демократични инструменти на пазарния свят…, в благородните им стремления в името на благото и доброто, в името на просперитета на човечеството, в името на тоталното му подчинение и глобалното ценностно ампутиране на света.
Задкулисието е непрозрачност. Всяка политическа игра е съперничество и противопоставяне с други идеологии, политически и икономически системи, верски и религиозни общности, социални групи, военно-политически съюзи и др. Тези игри винаги са предполагали тайни. Не само желязната завеса и студената война предопределиха принципите за работа на специалните служби, където водещото винаги е секретност и конспиративност.
Тази безапелационна самодейност, глупостта на българската политическа система, отрочето – изрод на демократична България – наречена „Комисия по разкриване на досиетата” създаде почва и стандарти за „държавните ни тайни” като ги сведе до битак. Политическата система създаде и се подчини на „пазара за държавни тайни” – наречен „Комисия по досиетата”.
Днес всеки клюкар или по-любопитен български гражданин, дори и олигарх (да не говорим за физкултурник или милиционер) считат, че могат не само да се ровят в работата на службите, но дори да ги управляват. Проблемът е, че така мислят и партийните великолепия … и възможно най-високите „постижения” на тези порочни практики е мултиплицирането на политическа полиция. Службите за сигурност не са полиция, нито са мутренска силова структура за физическа и/или пряка саморазправа с политическия противник. Службите са символът на държавата. Устоите на държавността. Там е разковничето на стабилизацията и гарантирането на демократичните процеси. Там е решението и за „борбата” с корупцията по високите етажи на властта, там е и бъдещето на националните интереси и суверенитет…
Ето затова разгромът на тези служби е приоритет на политическата класа вече 25 години. Приоритет на БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ГЕРБ и всички възможни коалиции между тях. Дълголетието на „комисията по досиетата”, бюджетът й – по-голям от бюджета на националното разузнаване (независимо от конюнктурата на управлението през годините) доказва стремежа на „статуквото” да обезкърви националната сигурност и възможността службите някога да заработят.
Посягането към тях като партийна тояга гарантира постоянни реформи, което съчетано с комисията по досиетата и ниския бюджет осигурява постоянен дефицит на ефективност, пълна зависимост от конюнктура, олигарси, външни фактори. А това се нарича дестабилизация на държавата, предполага липса на граждански мир и пълна девалвация на националния суверенитет.
„Чудесната среда за манипулации”, обоснована и от бедността, опростачването, циганизацията и липсата на бъдеще.., за което отново влизат в действие „дежурните виновни” – ДС и кръгът Монтерей.
Политическа демагогия!
Това е така нареченото задкулисие – политическа демагогия.Театър и ангажиране енергията и вниманието на много ниско интелигентна публика. В каквато явно вече сме се превърнали… И независимо от хубавите дрешки и красиви деца (каквито изконно се раждат в България), деца които разнасяме по демонстрациите с „интелектуалните пориви” от преди 25 години като „кой не скача е червен” и „червени боклуци” или „този е педал”, а „онзи” е олигарх”, не са аргументи за политически диалог, а признак на консуматорска (потребителска)зависимост от фактори, които не защитават националния интерес.
Терминал 2 много отдавна е превзел разума и душите ни и все едно в коя географска точки на света ще бъдем глобални и космополитни потребители… И защо пред посолствата в Париж или Виена да не „по подскачаме малко” под лозунга за боклуците… /ако ни освобождават от работа или ни покриват участието – естествено не официално, т.е.задкулисно/.
Недемократичното недоволство не може да защити интересите на демокрацията. Липсата на държавност не може да оправдае обезродяването. Пазарната среда не отменя нравствеността и уважението към хората, отношението към бедността, към майките и миналото на отечеството…
Скоро Парламентарната ни Република ще се превърне в улична.
„Красивите и интелигентните от днешните” демонстрации ще се слеят с „грозните и простите от февруари”. После ще се присъединят и „останалите” (някога бяха миньори, земеделци, енергетици, учители, лекари), днес са „никакви” – доносници от миналото… Защото няма селско стопанство, няма промишленост, няма здравеопазване, няма образование, няма културно-историческо наследство… Има само олигарси, мутри и ДС…
Потреблението на електроенергия днес е 70% към 30% в полза на бита пред промишлеността.., при 3% към 97% за промишлеността 90 години…Не е нужно само да не виждат очите ни, трябва да сме деградирали всячески.., за да не работят сетивата ни – физически и духовно слепи …
… Монополите и банките са тук. При тях всичко блести. Не си сравнявайте заплатите с тях братя „останали” българи… – недемонстриращи с децата си... – „неинтелигентни и не добре облечени” братя и сестри.
„ … Знаещият човек не значи, че е информиран, информираният не означава, че е мъдър… ” – казваше един мой учител…
В тази среда няма нищо друго освен задкулисие.
Така нареченото статукво „тук” няма да промени статуквото „там” – в Европа, в САЩ, в Русия, в НАТО.
Какво стана със статуквото след влизането ни в ЕС и НАТО?!
Кой допусна ГЕРБ да се вихри евроатлантически 4 години?!
Кой допусна по екраните на европейски и западни собственици на „българските национални” медии да се преекспонират престъпниците на статуквото.?!
Кой допусна параграф 12 да обезкърви и последните бисерчета на националното ни разузнаване, а комисията по досиетата гордо размаха имената им като ширпотреба………….!
Каквато и поредна глупост да ни предстои да видим – стига да е зрелище – готови сме да я понесем…
После едните срещу монополите, другите срещу правителството, трети срещу олигархията, срещу изборния закон, срещу комунистите, срещу мафията, срещу задкулисието, срещу бъдещето, срещу България…
И забравихме за изборите, за стотиците хиляди „фалшиви” бюлетини..!? За очевадната истина май…забравихме, разхождащи се по жълтите павета в прохладата на вечерна София- протестиращи гуд бойс енд гърлс…
Бързата обществена реакция ни спасява понякога от хора като Делян Пеевски… Но кой ще ни спаси от бедността, зависимостта, безпътицата..?! Кой ще ни спаси от мутрите, от циганизацията и от чалгата на дните ни.. ?!
Кой ще спаси България..?!
А има ли България ?!
24 юни 2013 г.
