ТАБУ

Гърчовете на демокрацията
Българи от Дъното на Европа / Има такава Ку-Ку държава

Гърчовете на демокрацията
Снимка: БТА
15 Април 2021

Колонизираната държавна машина, лицемерно залагайки страната ни на гибелния път на войната срещу православието и Русия, забива обществените отношения в топикът на „Ку-Ку – политическата безизходица, а суверенът не е в състояние да излъчи дори „намерения за зрялост“... Камо ли алтернатива!

„Българският парламент не е сбор на мъдреци,
на най-големите умове на България,
а сборище на най-болните амбиции,
на най-злощастните и зловредни хора,
влюбени само в себе си, в кесиите си,
в славата си, но не и в България“.

Атанас Буров 

Повече от половината българи не гласуваха, защото не виждат за кого или просто ненавиждат системата. Най-малък брой гласували на парламентарни избори българи е присъда за политическата система и за всички партии на политическия пазар. На 04 април гласуваха 167 000 по-малко от рекорда за „ниска избирателна активност“ през 2014 г. и с 348 000 по-малко от предходните парламентарни избори през 2017 г. В желанието си „да е различно и да се спасим“, в годините, гласувахме против Комунистите /за Демокрация/, против Приватизацията и Грабежа /за Царя/, против ДС и Обръчите от фирми /за Пожарникаря/, днес – против Мутрите /за „Ку-ку“.../ Може би за 30 години това е най-ясният протестен фенски вот на изправеното пред опоскания политически пазар телевизионерско – интернет „Ку-Ку“ поколение. Та така, „да не си на мястото на мутрите у нас.!“

„Ковид-19“ не е оправдание за ниската избирателна активност. Лошото време също.
/За контрапункт – в Нидерландия също има пандемия и времето е лошо, но активността при гласуването там през март е 83 процента – най-високата на парламентарни избори за страната./  При последните няколко избора през новия век активността и участието на българите драматично спада. Правилата за изборите отдавна подлежат на ревизия, а натрупаните всеизвестни грозни изборни практики поставят под съмнение въобще съответствието на изборите с Конституцията. Също, българите в чужбина не могат да гласуват, ако не се включат в тежки процедури за откриване на ограничен брой секции и не пътуват стотици, а понякога и хиляди километри до място, където могат да пуснат хартиена бюлетина. Различията на критериите и допустимите компромиси за секциите в Турция и тези по света са абсурдни и престъпни, но те толкова десетилетия ни дразнят, че вече даже не ги коментираме.

Дори превръщането на България в прифронтова страна срещу Русия сякаш не стряска никого от Господ/арите/ на родната реалност. Колонизираната държавна машина, лицемерно залагайки страната ни на гибелния път на войната срещу православието и Русия, забива обществените отношения в топикът на „Ку-Ку – политическата безизходица, а суверенът не е в състояние да излъчи дори „намерения за зрялост“... Камо ли алтернатива!

Политики и политически платформи не кръстосаха шпаги на тези парламентарни избори. Само прокурорски интриги, компромати, вътрешни борби, сплетни и предателства, мутри и талибани, милиардери /от Дубай/ срещу милиардери /от Лондон/ в битката на Али Баба срещу Четиридесетте /Евро-Атланти/чески/ разбойника за богатствата на мизерстващия поданик... Суверенът – /има такъв народ/, бъдещ собственик на самолети от ВВС-музеите на САЩ. /Знаете, заплатени авансово от вожда на сърцераздирателните „обединени патриоти“/от които...защо ли, никой не помириса новия Ку-Ку парламент/.

Политиката е изкуството на възможното. Нагласяш платната според вятъра – за да се движиш. След това осъществяваш и реализираш високо благородните си цели и то през условията, законодателството и средата, която си унаследил. Дори да отричаш тотално наложеното „статукво“, налага се да го направиш по единствено възможния начин – „техния“.
От време на време /има такива държави/ се прави референдум и резултатите са точно същите, както у нас през 2016 година. И там елитът отговаря с десант на лъжци в медиите. Хвърля се отровна мъгла и държавата пак се качва на дяволската въртележка.

Единението на нацията, като утопия на възможен „БРОД за България“, остана да виси в отчаяния поглед на надеждата към президента Румен Радев и противоречивите сигнали от носителите на посланието „мутри вън“ и проекта „Три морета“.

Алабализмите на напазаруваните политолози и социолози налагат „удобните“ версии в заложените ни целево през прехода нечии /ненационални/ медии.., но всичко наложено не само не е демократично – то не е вярно! И това вкарва гърчовете на демокрацията в още по-лоша въртележка. 

Бомбата на тези избори е, че докато воюва три мандата с ГЕРБ – догматично и популистки за вечните си позиции,Столетницата“ пропусна, че изостави децата си, социалната и идейната си принадлежност и бе изпреварена от „Стодневната формация“ на един шоумен. Това е много показателен факт и за това, че в българското политическо пространство има качествено нова среда, която изисква действия. Всяко дрънкане за някаква абстрактна „смяна на системата“ е видимо неадекватна и всички, считащи се за алтернативни политически субекти, с подобно говорене, лъжат само себе си. БСП се оказа глуха за гласа на народа и получи тежко наказание.
„...Никой не е безгрешен, но онези, чието политическо битие започва сега, имат шанса да запишат на общественото поприще една красива глава в своите биографии, затова приемете липсата на опит като възможност“.– Заяви президентът Радев в своето обръщение към новоизбрания 45-ти Парламент. – „...Вие носите свободната воля и доверието на хиляди избиратели и не можете да бъдете крепостни на никой политически лидер. 45-ото Народно събрание се свиква в сложно време. То е израз на общата воля за промяна. Някои от вас вещаят кратък живот на 45-ото НС, но това ще покаже само времето. Пред Парламента стоят отговорни и неотложни решения, като първото е създаване на правителство“.

Времето се опитва да ни сменя, „нас – излишното поколение“ от над 55% негласуващ безпътен електорат на „несъгласните“. Къде медицински и буквално.., или през реалните два милиона съдби – нова българска емиграция, през различните обществени отношения, наложени от технологичния – информационен свят, който не ни оставя избор и ни принуждава да се еманципираме и да го следваме /а ние не можем/.., така също през демографската реалност и девалвацията на ценности, новите политически катаклизми и несъответствията ни с „родната действителност“. Но кое ще се окаже по-адекватното поведение днес?!

„Точно нашето поколение седеше и гледаше как се налива бетон по плажа, как престъпниците облякоха костюми, купиха си медии и сега дават интервюта в тях. Някои от нас се спасяват поединично - отиват в друга държава или намират бизнес възможности тук, или се затварят в черупката си, или се изживяват като рап звезди, но всички ние се възмущаваме, сякаш някой друг ни е срал в гащите. Сякаш гърците, холандците или французите всичко са получили даром, а ние сме клетници, преебани от Господ. Плюем по-старите от нас, че са търпяли бай Тошо, но истината е, че при цялата гадост на комунизма нашите родители са свършили повече смислени неща в техния живот, отколкото ние - в нашия“.- Ицо Хазарта 

на горе