ТАБУ

ПИК- кризи с епикризи
/из шайката на попарените печурки/

ПИК- кризи с епикризи
Aвтор:  Списание „Сигурност“

25 Юни 2021

„Всички вие, злобни, завистливи, ядосани, сломени духом, бездарни, дрънчащи анатомични парадокси. Всички вие трябва да знаете едно: ген. Стоименов и всички ние ще продължаваме да творим и работим за истината, и постоянно ще ви напомняме, че вас ви няма...“

„Приятели мои, през последните години се нагледах и наслушах, на какво ли не по мой адрес…Слава Богу живеем в относително свободна среда и всеки може да мисли, говори и пише, каквото му е на сърце. Но тук се появява един много интересен парадокс. А именно, че пишат и говорят ония, които най-малко могат, или изобщо не могат. А можещите просто градят и вървят напред. Затова се обръщам към тези мъждукащи и запотени от обездвижване турбомаргинали. Мухлясали интелектуалци с разбити мечти…  

…Критици, разбирачи, специалисти, дипломирани и недипломирани, изпаднали от борда дърдорковци… неразбрани… гении и цялата плеяда попарени печурки на майка България, които си кютате на държавната хранилка, харчите парите на народа и го плюете, че не ви разбира…/Из Камен Донев/

Уважаеми приятели, читатели на сп. „Сигурност“ и съмишленици на Брод за България,

През последните седмици, познати „PIKливи душици“, изпълняващи поредната поръчка – обругаха и обклеветиха ген. Стоимен Стоименов. Разбира се, в мерзостта си на всяка цена да изпълнят пъкленото си задание, затънаха в собствената си смрад от плитки доводи и трагикомични изводи. Колегията на списание „Сигурност“ не би удостоила с внимание миризливите излияния на тези производители на фекалии и замърсители на общественото пространство, на които е наложително единствено да им пуснем водата... Горещо препоръчахме и на достойния български генерал, да не губи време и нерви, за да отговаря и лeгитимира памперсите на родното мафиотско статукво... Но достойни наши съмишленици и национално представени организации, в своята кореспонденция с редакцията, остро търсят позиция срещу „тези медийни лайнохвъргачки“.
Това задължава колегията на списание „Сигурност“, национален форум за единение „БРОД за България“, Конфедерация на обществените организации от сигурността и отбраната /КООСО/, Клуб „Сигурност“, читатели и съмишленици да изразим следната

ПОЗИЦИЯ

Нашата колегия с подкрепата на достойни хора и автори – като ген. Стоименов, успява вече 10 години да покаже, че ни боли за България. Социалната чувствителност към истината – нужна на българите, която нашето списание полага усилия да въздигне в БРОД за българите – плаши статуквото. Всичко градивно се мачка със злобна предубеденост и посредственост.

В поръчания си устрем – с ясен произход, ресурси и цели – да компрометират един български генерал, децата му, деня му, достойният му живот – „за пореден път една „шайка“ мишоци, развяха „ПИК“– епикризите си“... Изплували с отживелите си, жълти несъответствия – безпомощните мизерници на злото, отново заливат нормалността на общественото пространство със зловонията си... Картоненият, жалък Голиат се е изплашил и глупаво артикулира нищожеството си – мухлясали „тайни“ лъжи – заклинания, срещу градивните визионерски „опции за бъдеще“ на ген. Стоименов.

Днес, клеветите един, със сигурност добър човек, отдавна „отшелник“ от амбиции и цели, които се опитвате да му припишете. Това „усилие“ дори би било добър „PR“ при днешните ваши мръсни политически реалности, ако не носеше в себе си долнопробната марка и стил на онези продажници, готови да продадат и майките си, за да възтържествуват собствените им интереси. В поръчковия, анонимен материал на „Пик“ прозира страхът на „куклуводите“ от развитие на кадри в системата за сигурност – близки до генерала, които бързат да компрометират с това „активно мероприятие“– което характеризира цялата им жалка човешка и професионална същност. Това е видимо с просто око и за нас, тези твърдения и интерпретации, съотнесени към когото и да било, от наши достойни хора – учени, утвърдени експерти, дипломати, професионалисти от сигурността и отбраната, елита на разузнавателната общност и безкористни сътрудници на списанието – звучат нелепо…

„Горда стара планина...“, която е затънала в срама на последните места в Европа, днес има нужда не от безчестие, а от устои – нравствени, морални, нормални... Публичното пространство е превърнато от напазаруваните дописници и глашатаи в медийната паяжина – в защитна маска на политическото и професионално бездарие, смазващо държавата и родината ни... Паяжината, в която „анонимно“ се доубива всеки остатък от стойностно, лииквидира се всеки шанс за приемственост и възможност за развитие – в нашата Родина всичко градивно се убива.

...Ген. Стоименов е получил оценка от живота, както като военнослужещ и професионалист, така също и в личен план – като достоен човек, отговорен родител и обичан дядо... Получил е и признанието на много общности и хора, голяма част от делата му са документирани и заедно с професионалните му и творчески публикации се радват на завиден интерес и висока оценка. Някои, в безукорната си цялост и тематична комплексност проектират модели, идеи за реформи и нови виждания и се явяват дори първични или единствени като съдържание за времето си и проблемите, които засягат – което го поставя в тази категория хора, които наричаме визионери и първопроходчици – той е национално богатство! Защо някой обмирисва със себе си и с мръсните си зловония пътя на достойни хора, на които дори не е в състояние да мъждука в периферията на съдбите им.../То не бяха ТВ Европоплювковци, BG-Брейкинг-трудовашки нюзекспертчета и какви ли не национални и квартални тролове, „мижитурки и турбомаргинали“ /както ги нарича Камен Донев/ – от яслата на натрапеното ни, национално зло/. И продължава:
„… Вие, душици жални… Колко пъти плюхте на себе си, за да работите в жълтата преса? Доживот ще триете клавиатурите, ще пиете безплатно кафенце в пластмаса и ще се оглеждате от страх, да не ви надуят главите от бой?
Вечер, като загасите лампата знаете много добре какво сте… Вие сте нищо!
И това е тъжната констатация за вашето съществуване.
Едно голямо нищо…

…Вас ви е нямало, няма ви и няма да ви има, защото вас не ви боли. Не състрадавате, не мечтаете, не променяте, не копнеете, не давате, не помагате, не съпреживявате и не създавате.
…Вие сте срама на това общество и някой ден децата ви ще навеждат глави – от вас.“

От името на ген. Стоименов /отново обръщайки се към Камен Донев за рамо/,  колегията на списание „Сигурност“ ви заявява:

„Всички вие, злобни, завистливи, ядосани, сломени духом, бездарни, дрънчащи анатомични парадокси. Всички вие трябва да знаете едно: ГЕН.СТОИМЕНОВ И ВСИЧКИ НИЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ТВОРИМ И РАБОТИМ ЗА ИСТИНАТА И ПОСТОЯННО ЩЕ ВИ НАПОМНЯМЕ, ЧЕ ВАС ВИ НЯМА...“

 

София
17 юни 2021
списание „Сигурност"

 

 

на горе