Съвършено накратко: Русия призна Донецката народна република и Луганската народна република, защото сега вече има ресурс, а 2014 г. го нямаше. Тя беше слаба 2014 – икономически, социално, военно. Не бяха протекли значителните реформи, военни, които се свързват с името на Шорган, така се казваше. Зад него стои огромен екип от хора. Не бяха извършени значителните подобрения във военнопромишления комплекс. Не беше консолидирана самата власт на Путин. Тя не беше безспорна. Малко преди това се бяха случили събитията на т.нар. площад „Болотная“, т.е. опитът да бъде свален режимът на Путин, разбира се с щедрата помощ, подкрепа и инициация на „западните партньори“, както иронично ги нарича и Путин, и Лавров. Така че тогава Русия не можеше. Тя направи максимално възможното за онези години, за онзи ресурс, който тя имаше. Тя взе Крим и, разбира се, взе Сирия.
Те са свързани тези неща; от военно-техническа гледна точка говоря. Така че, за съжаление хората в Донецк и Луганск, дадоха огромни жертви. Това беше един наистина жесток геноцид, който само слепци с очи като германския канцлер Шолц не виждат. А защо снощи? Не мога да Ви кажа защо пък точно снощи е било. Това е комплекс от фактори. Такъв тип стратегически решения се взимат на базата на огромна информация. Такава, каквато знаем, такава, каквато не знаем. А ние не знаем по-голямата част от нея. Но очевидно е и от анонса, който Путин направи в своята дълга реч, в която трябваше да мотивира вземането на това решение е, че всъщност Русия ще реши така или иначе т.нар. украински въпрос, който за нея е бомба със закъснител, цирей буквално, геополитически, който беше монтиран там от американците, 2014. Много преди това, повече от 25 години се подготвяше това, за да излезе отново на своите геостратегически граници, а именно границата на бившия Съветски съюз.
Да, интересно. Защото има един анализатор, Валентин Вацев, Вие го знаете. Той казва, че Украйна, клишето „Путин напада Украйна“, за да може да бъде злодеят, който няма търпение
да завладее от новите територии. И всъщност Крим е било едва ли не огромен успех за Русия. Напротив, Валентин Вацев казва, че това е огромна геополитическа и геостратегическа загуба за Русия. Кървяща рана в задния двор на Русия и, че Украйна всъщност не само, че не е някакъв плацдарм и великият успех Крим, а напротив Крим е едва ли не трохите от огромната геополитическа загуба, която се случи в Украйна 2014 година. В този контекст доктор Пламен Пасков, той също гостуваше в нашето предаване преди близо година. Тези двете републики са един горещ картоф. Който нито Украйна иска, защото там е беднотия, нито Русия може реално икономически да ги издърпа напред. И Пламен Пасков ги описа като горещи картофи, за които никой не иска да се захване. Те сега са уж независими, но на практика ние знаем, че са абсолютно зависим от Русия. Защо са й на Русия тези два горещи картофа и тя има ли икономическия потенциал и желание наистина да ги въздигне нанякъде и не са ли това просто пак част от трохите в огромната геополитическа загуба?
Дълбоко уважавам и двамата анализатори, чиито имена Вие споменахте, но съм категорично несъгласен с техните изводи. Това е мислене, извинявайте, на парче и на дребно; елементарно. Тук става въпрос за много по-сериозна, широка и плътна геополитическа картина, където такъв тип икономически или политически или някакви други, едва ли не счетоводни баланси, играят роля. Това няма абсолютно никакво значение от гледна точка на голямата геополитика, която е смисълът сред всичко това. Русия взе Крим, това беше принудена реакция, разбира се, защото всъщност цялата операция от 2014 г., известна като „Майдан“, имаше за задача да изхвърли Русия от Черно море, от Черноморския басейн.
А това означаваше тя да бъде лишена от единствената дълбоководна, голяма оборудвана военна база, тази в Севастопол. Тъй като базата отсреща в Новоросийск от другата страна на Таманския полуостров едва беше почната да бъде оборудвана и тя никога няма да достигне до мащабите и оперативните възможности, които има Севастополското пристанище, което е изграждано повече от 200 години, още от времето на Екатерина и Потьомкин. На следващо място, което контролира Крим, както е добре известно, което контролира Черно море и най-вече контролира протоците Босфор, където всъщност могат да дойдат западните партньори, за да донесат доброто, мира, справедливостта и демократичните ценности, във формата на ракетите „Томахоук“ и други такива. Поради тази причина Крим беше абсолютно необходим, за да може да бъде прикрито, в един или друг смисъл, южното и югоизточното направление на Южна Русия и на Северен Кавказ, в противен случай Русия буквално се изнасяше в Лиме Съгре, от времето на Иван Грозни, едва ли не към Астрахан. На второ място, разбира се, за това казах в моя анонс преди малко, че те са свързани, ако забелязахте. 2014 беше Крим, 2015 г. беше Сирия. Много малко хора направиха връзка между едното и другото, а тук има желязна военностратегическа логика. Ако погледнете картата на Русия, първо ще видите, че поради ред причини, въпреки огромните усилия това да не се случва, голямата част от военностратегическия човешки и технологически и икономически ресурс е концентриран така или иначе във великата Северно-Европейска равнина, където са Москва и другите индустриални центрове, до Орал. Това означава, че ако някой иска да нанесе обезглавяващ удар на Русия, каквато концепция американците имаха, за да кажа, че не е глобален удар, внезапен глобален удар. Това може да стане буквално от три точки. Първата, това е Северно море, втората, това е Балтийско море и третата, това е Черно море. В Северно море е много трудно да подходи голяма американска ескадра, ракетоносна, поради простата причина, че това е базата на Северния флот, който е най-силният руски флот и там. Но това е едното от възможните направления. Второто, разбира се, е Балтийско море, което, подобно на Черно море, е всъщност море-капан. То е едно блато, не знам дали знаете Балтийско море на места е 50-100 м. То неслучайно и замръзва. То е и сладко в една значителна степен. Което всъщност е море-капан, защото като затворите Зундския проток отсреща, между Дания и Швеция всъщност няма значение с какви активи разполагате вътре в самото море, това ще бъдат само мишени за руските ракети. Следователно това е Балтийско море и прилежащата му акватория на Северно море е вторият регион, където може да бъде нанесен стратегически удар върху Русия, не ядрен говоря, а може и комбиниран. Третият, това беше Черно море. Поради тази причина всъщност Русия, слагайки ръка върху Крим, тя всъщност елиминира тази възможност и тогава се оказа, че единственият възможен периметър, откъдето може да бъде нанесен такъв удар и да бъде застрашена Русия, това е Източното Средиземноморие. Четириъгълникът, образно казано, между Крит, Родос, Кипър и израелското и египетското крайбрежие, така да се каже долу, под Малайзия, където всъщност и оперираше Шести американски флот и присъдружните им. И в момента има три самолетоносачни групировки там, американска, френска и италианска, които са под оперативното командване на НАТО. Поради тази причина руснаците всъщност изнесоха лимеса на южната си защита, директно долу в Сирия. Неслучайно те взеха двете основни точки: Тартос, военноморската база, и Хмеймим, военновъздушната база и по този начин разположиха там, ако забелязвате, буквално преди седмица или две там бяха разположени самолети Ту-22М, които могат да носят и ядрено оръжие на борда. Те прострелват, така да се каже, цялата екватория на Средиземно море. По този начин те няма да позволят да бъде концентрирана авиеносна групировка, която със своя залп да нанесе огромни щети на Русия. Поради тази причина всъщност, тази групировка, американо-натовската, образно казано, се изнесе зад Неапол. Но дори там тя бива прострелвана, както забелязахте в момента Русия е концентрирала там над 30 кораба. На северния флот, на балтийския флот, на черноморския флот и включително на тихоокеанския флот. Забележете каква концентрация, което всъщност обезпечава операцията в Донбас.
Светът е системно свързан. Не можете като кокошки само да чоплите оттук и оттам и на тази база да правите генералните изводи. Трябва да познавате цялостната картина а това иска много четене и по-малко плямпане. Ще прощавате за неакадемичния израз.
Професоре, във връзка с това, което Сашо попита за времето, не беше ли малко рано Путин да признае Донецка и Луганска народна република?
Колко рано? Кой казва кое е рано или късно? Защо не попитате хората в Луганск или от Донецк? Ония, т.нар. Ангели на Донбас, има една такава паметна плоча, с дечица, които не са навършили дори и 10-годишна възраст. Техните родители какво мислят по въпроса за късното или раното?! И всички останали, които бяха избити там. Иначе вече от гледна точка на геополитиката, която не познава емоции, нито позитивни, нито негативни, от гледна точка на геополитиката, и Путин снощи го каза правилно в пространната си реч - Русия е виновна с това, че я има. Че е толкова голяма, че контролира 1/6 от земната суша, че контролира огромни ресурси, които трябват на американците. И още по-точно на финансовата олигархия, която командва и тази страна, говоря за Съединените щати. Поради тази причина всъщност Русия единственото, което може да направи, за да угоди на западните партньори е, да си направи, така да се каже, харакири публично и с това тя ще удовлетвори техните желания. В този смисъл казусът с Украйна е важен, но е само елемент от една много по-широка картина. А много по-широката картина се изразява в това, че Русия ще се опита с всички възможни средства, мисля, че тази история с Донецк и Луганск е само първата крачка в това направление, да изнесе своя военно-стратегически лимес директно на румънската граница, а защо не и по-нататък, тъй като в руския ултиматум, както го нарекоха, на Путин, на 15 декември миналата година, ако не се лъжа, там изрично беше казано, че НАТО, разбирайте и американците, трябва да изнесат своите военни ефективи към линията от 1997 година. Тоест преди приемането на източноевропейските държави, включително и ние там „Дето сите турци, там и гол асан“. Та, защо. Защото всъщност това е лимесът, от който и той беше подписан от американците, защото там има документ за разлика от всичко останало. Това е лимесът, от който, зад който всъщност вече на Русия могат да бъдат нанесени непоправими военностратегически поражения. Разбира се, залогът е още по-голям, ако трябва да вдигнем още малко летвата нагоре. Става въпрос за това, че сега се решава дали Русия ще излезе вече от зоната на външното управление, на което тя беше поставена като победена страна в Третата световна война, известна като Съветски съюз. Разбира се, тук западните партньори нямат никакъв принос отвъд многото приказки, тъй като Съветския съюз беше разпаднат от бившата съветска номенклатура. Иначе и досега можеше да си бъде жив и здрав. Но това е друга тема. Имали сме много да я обсъждаме. Поради тази причина в момента Русия се връща и тя се връща на терена. Разбира се това е един много труден процес, тъй като руската икономика не е готова. Една значителна част от руския елит е всъщност зависим от Запада. Той е финансово-икономически и биографично свързан със Запада и може да бъде използван и се използва като пета колона, включително и на най-високи нива. Така че решението, което е взело руското военно ръководство е много тежко.
Точно поради тази причина трябва да задам въпроса по този начин, защото и Вас сме слушали и няколко други анализатори, които казват с право, че всъщност Русия, в момента, въпреки че е доста силна военна държава, тя в икономически план е не чак толкова силна, нека да го кажем така. Eто започнаха санкции. Шолц днес каза, че Северен поток няма да бъде лицензиран.
Каква изненада. Неговият гуверньор се казва Байдън, ако не знаете. Но заяви, че ние ще спрем Северен поток, а днешното известно като германски канцлер само виновно сви уши. Което показва, че всъщност Германия все още не е еманципирала се държава. Тя е победена страна от Втората световна война и не е излязла от тоя статус. Генерал-губернаторът нареди, местният администратор изпълни.
Аз се сещам и за други такива държави.
Не, тази е важна. Защото много често се говори къде с основание, къде не, че едва ли не Германия е центърът на Европа, тя е едва ли не XXI в. е германски век, нищо подобно. В Германия никой не е отменил статута ѝ на победена страна от Втората световна война. Тя е окупирана, нейният елит е селектиран и зависим от Северноамериканското англосаксонско ядро. И той няма да вземе никакво стратегическо решение, без това да му бъде разрешено.
Може ли да се вкара все пак Русия в икономическа криза, която да доведе до сменянето на Путин?
Eдното може, но другото не може, поради една много проста причина: Нивото на търпимост на руснаците е неимоверно по-голямо от това, което изнежените средни западняци могат да си представят. Това първо.
Второ, в името на държавата си и на нейната независимост те са готови на всякакви жертви. Както каза Игор Стрелков онзи ден „Ако искате Бентлита и добър живот, заминавайте за Канада веднага, тъй като тук ще се води война за нашата страна. Когато руснаците минат във военно-временен режим, не съветвам никого да стои срещу тях“. Не е здравословно, показала го е историята. Трето, което е много по-важно, Русия никога няма да стане икономически по-добре или по-зле. Ако някой очаква, че т.нар. западни партньори лягат и стават с мисълта как да развият Русия колкото се може по-добре икономически, тоест ако руснаците си налягат парцалите и предадат всичко, което може да се предава, за да дадат всичко, което може да се даде, което направиха всички руски режими от Горбачов насам. Както се видя и това е малко, и това е малко. Докато в техните мокри сънища Русия не се разпадне в състоянието преди нахлуването на Бату хан, тоест 35-40 княжества, които, така да се каже, да са по 1 000 000 максимум, те няма да се успокоят. Както го каза, ако не се лъжа, Мадлин Олбрайт, приписват и тези думи, не съм много сигурен: „Вие сте прекалено малко, за да упражнявате и управлявате толкова много територии и толкова ценни ресурси. Те са общочовешко достояние. Те са наше достояние. Да, де, обаче между техните щения и тези ресурси стои едно нещо, което се нарича Въздушно-космически сили на Русия и Сухопътната армия. Когато минете през тях, тогава. Та опитайте, де.
В този смисъл, като казахме за вътрешно икономическата ситуация, една бърза скоба. Ние чувахме „злобното джудже от Кремъл“, „как може толкова агресивно“, чета клишета. (Иво Христов: Не, моля Ви се. Мисля, че водим сериозен разговор) Отвъд тези клишета, всъщност това, което реално
Тези безумия ще ги слушаме и четем в подопечната в територията преса и масмедии оттук до плюс безкрайност. Аз мисля, че сме дошли да водим сериозен разговор.
Отвъд тази тематика (съгласен съм с Вас), отвъд тази тематика нека погледнем реално: Путин е всичко друго, но не и диктатор. Той не трябва да лавира между няколко…
Извинявай, че те прекъсвам, ангел да беше - това няма никакво значение. Въпросът не е какъв е режимът в Русия - комунистически, болшевишки, монархически, ислямска република или да речем трансджендърска демокрация. Проблемът на Русия се състои в това, че я има. Твърде голяма, твърде мощна, твърде богата, като ресурси говоря. Твърде лошо управлявана, също така трябва да бъде казано ясно. Проблемът на Русия не е, че злобното ботоксно джудже, което седи и тайно дебне в Кремъл при положение, че разполага с територия, която обхваща шестте часови зони, обаче той на всяка цена иска да хване горката Украйна, защото, видиш ли той е един злодей и друг тип такива дебилизми просто не са сериозна тема за разговор.
Въпросът ми ще бъде следният: Това е някакъв вид гамбит все пак, точно защото той лавира между съвсем нелеки групировки вътре в самата Русия, някои са много прозападни, Кудрин знаем, военно-промишления елит на страната, в който интересно, че участва и Руската православна църква, но това е друга тема. Той не заема ли някакъв гамбит и всъщност има ли съглашателство между кръговете, между които той балансира това решение, защото това решение то е изключително, хайде не бих го нарекъл опасно, но е смело решение, геостратегическо решение, което той едва ли би направил, ако не знае тези кръгове как ще се позиционират? Има ли съглашателство между кръговете?
Не можем да знаем, тъй като нямаме вътрешна информация. Можем да правим само анализи на базата на косвени индикатори. Второ, което много ясно трябва да бъде казано, Путин очевидно, това е общо място в сериозната литература. Очевидно е, че балансира между тези кръгове и елити, за които Вие казахте. Трето, което ясно също трябва да бъде казано, че очевидно е, че с изключение наистина на очевидни петоколонници, огромната част от руския елит разбра, че неговите мокри сънища да бъде приет като равен от западния, разбирайте англо-саксонския елит, да бъде сложен на една маса, приказки имаше, на Римския клуб и на цялата оная, така да се каже, операция известна като „Съединяване на двете системи“ и т.н. Това бяха песни на сирени, които трябваше да приспят бдителността на съветската върхушка, да разчитат на това, че огромна част от нея е примитивна и жадна, тя искаше да живее като на Запад, както казваше Яковлев и, някои други, академик Арбатов да речем. И не на последно място, на тази база, всъщност те предадоха страната си. Тези мокри сънища не се състояха и съдбата на много руски олигарси, които се простиха не просто с парите си, а и с живота си, ясно показа на останалите какво е отношението към тях от старите елити на Запад. Грубо казано, те ще бъдат употребени и изхвърлени в буквалния, във физическия смисъл на тази дума. Следователно, след като преминаха тези мокри сънища, които започнаха с офертата, Путин снощи анонсира, но аз го знам и от други източници, че и по времето на Елцин, и след това и по времето на Путин е правен официален анонс сондажи Русия да бъде приета в НАТО, но Америка не прие това. Защо не го прие? Защото, всички знаят защо, защото проблемът е, че не е дали Русия е част от голямото демократично семейство и друг такъв тип алабализми, а че Русия им трябва като територия, не като държава.
Професоре, често спорим по тази тема и се чудим къде се корени, къде е крайъгълният камък на проблемът Украйна? Дали е в 2014 протестите?
Дали е в 2004 Оранжевата революция, така наречената? Дали не е преди това? Дали не е подаръкът всъщност, който е бил от Съветския съюз към Украйна за Крим? От къде може да се разплита този камък?
Сега ще ви кажа. Тъй като вие сте млади, за съжаление аз вече не съм в тази възраст, но да ви кажа: Eдно време административните граници в Съветския съюз нямаха никакво значение. Това, че един украинец подарил на родната Украйна една територия от Руската съветска федеративна социалистическа република и я е прехвърлил административно на Украинската съветска социалистическа република нямаше никакво значение от фактическа и от всякаква друга гледна точка. Второ, Украйна е измислена държава, тя е изкуствена страна, тя няма никакви традиции. Няма никакви (аз винаги съм го казвал, това е руската Македония) никакви традиции, никакви държавнотворни елементи, това е малоруски народ, както е правилно да се казва, тоест, сега наречени украинци, започва така да се каже да вървят процеси на етногенеза едва през XIX в. и XX в., началото на XX в. и то, разбира се в западните части на днешна Украйна, които се намират на територията на Австро-Унгарската империя основно поради една много проста причина, те са православни, като са подложени под натиска на католиците съответно било в Полша, било в Австро-Унгария, и поради тази причина там върви т.нар. униатско движение и друг такъв тип неща. Друг път, ако се съберем, ще говорим за т.нар. история на Украйна, тя сама по себе си е много е интересна, но малорусите в крайна сметка винаги са се разглеждали като част от голямото семейство на големия руски народ. Създаването на украински национализъм, което след това премина във всички възможни фази, отварям само една скоба. Не знам дали знаете, но най-голямото избиване на евреи в Източна Европа, това в Бабин Яр, е извършено от украинци. Най-жестоките надзирателите в концлагерите, германските, са украинци. Голямото клане на евреи в Лвов, извършено от украинци, които даже германците са били потресени от жестокостта, зверската жестокост, която е осъществена там. Но тези неща удобно се забравят. Така че, т.нар. Украйна, разбира се, е използвана от американците, които създадоха целия този проект 2014 година. Да, разбира се с първия Майдан, за който вие говорихте и това, което всъщност се е случило от вътрешноукраинска гледна точка, че едно малцинство, агресивното малцинство на граничарите на Западна Украйна всъщност окупира Украйна. То окупира Украйна и със страх, с репресии, с убийства, с живо изгорените хора в Одеса или, да речем, с масово избитите хора в другите краища, и в Харков, и в Днепопетровск, и на други места, всъщност те наложиха страх, съчетан с масова манипулация на младите генерации. В крайна сметка, те се опитаха да създадат оръдието, което трябва да бъде забито в тялото на Русия. Украйна, както и всякакви други лилипути, тук разликата е само в мащаба. Дали това ще е Литва или Украйна, едната е 4 000 000, другата е 40 000 000, основната задача е да играят ролята на оръжие в ръцете на геополитическия противник, на Русия, за да бъде забит той в тялото на Русия. Както беше казал иронично един автор: „Америка ще се бие с Русия до последния украинец“.
Eдин въпрос, който, разбира се, пропищяха, че Путин е спазил международното право сега с това, което той върши. Няма да цитирам отново клишетата, но малко по-голямата картина Русия имаше много силен коз преди, да речем до преди десет години още беше и по-слаба, както Вие казвате. Тя винаги можеше да каже, че е на страната на международното право и тя обективно, по-скоро спазваше международното право допреди 10-15 години.
Господа, Вие сериозно ли ми задавате този въпрос?! Това е все едно да спорим дали въздухът е полезен за дишане. От известно време е доказано, че е полезен, да речем от няколко милиона години. Какво международно право, какви 5 лв., ще прощавате? На базата на кое международно право беше унищожена Югославия, искам да попитам. На базата на кое международно право беше разсипан Ирак. Бяха наложени зони безполетни, беше бомбардирана страната и накрая беше заличена, а нейният, какъвто и да е президент, беше обесен публично. На базата на кое международно право беше ликвидирана Либия? А нейният лидер и държавен глава беше изнасилен и заклан публично, за да кажат едни хора „Уау“ по телевизията, ако си спомняте. На базата на кое международно право влязоха във Виетнам, тонкинския инцидент, ако знаете, е почнал. На базата на кое международно право влязоха в Афганистан и го бомбардираха. Не говоря сега, говоря още тогава, с 9/11 2001. На базата на кое международно право бомбардираха даже техния съюзник Пакистан, защото твърдяха, че там имало муджахидини и ислямски терористи. На базата на кое международно право бомбардираха Судан. Тогава, ако си спомняте, 90-те години търсиха Осама бин Ладен и го бомбардираха. На базата на кое международно право създадоха целия тоя ад, апропо на базата на кое международно право, да речем, подкрепиха Саакашвили в неговото нападение срещу Цхинвали. На базата на кое международно право Запада въобще си е присвоил правото да дава каквито и да било оценки. Но аз съм юрист и знам, че правото няма никакво значение в един свят на голата сила. В този свят е важно не кой е прав, а кой е силен.
Вие разплакахте много либерали в момента.
Ми, сърцето ми се гърчи вече от мъка.
Професоре, защо Майдана в Беларус не успя, но в Украйна успя?
Точно поради тази причина. На Майдана, в Беларус Лукашенко излезе с автомат и каза „Хайде да ви видим“. А негодникът в Киев избяга. Апропо, той заслужаваше да бъде разтърсен от тълпата. Пак казвам, не че затова нямаше основания и причини. Всички, без изключение, постсъветски режими са корумпирани и диктаторски. Такива са и всички останали, които са основа на международното право. Ако ще говорим за спазване на права на човека и други такива неща, не виждам бомбардировки в Саудитска Арабия, обаче виждам в Йемен. Как беше „Той може да е кучи син, но е наш кучи син“, както беше казал за Анастасио Сомоса Гарсия един бивш американски президент, дядо Рузвелт се казва. Така че идва часът на истината, а часът на истината маха всичките тези драперии на словоблудието, на псевдоюридическата загриженост, на псевдоидеологическите така да се каже транспаранти за демокрация или справедливост и т.н. и в часа на истината лъсва голото и много често отблъскващо лице на действителността. На базата на кой текст от Канадската конституция ще конфискуват, да речем, средствата на шофьорите на камиони, които са блокирали Отава. Но там забравихме за какво става въпрос. Но както се казва, когато попитали, ако не се лъжа, лорд Солсбъри, в края на XIX в. и началото на XX в., когато избухва първата Англо-бурска война и има прение в парламента на базата на кой текст от международното право войските на Нейно Величество се намират на територията на Оранжевата република, една от холандските републики там, той казва цинично: „На базата на това, че ние имаме Картечница „Максим“, а те нямат“. Когато на Картечница „Максим“ се противопоставя още една такава картечница, тогава почват да се замислят.
И в този контекст дали виждаме в момента възраждането на Русия? Свидетели ли сме на исторически момент, в който от хегемоничен свят, еднополярен свят, монополярен, лека-полека Русия започва да избива „твърдата ледена покривка“ и ставаме лека-полека биполярен свят?
Вероятно да, вероятно да, но вижте Русия не е целта, целта е Китай. И битката в Крим или в Луганск или в Централна Европа не е битка за Русия, а е битка за Китай. Както и битката в Сирия беше такава. Колкото и да звучи странно, тези неща, както ви казах в началото на нашия разговор, че те са свързани в системно единство, в мрежа, човек трябва да погледне на света точно както е казал прочутият руски геополитик Едрихин Вандам, горещо ви препоръчвам, книгата излезе и на български, тук няма емоции. Вие трябва да се извисите, така да се каже, над земната повърхност и тогава ще видите, че цялата тая сложна плетеница от интереси, от мотиви и от истории всъщност зад нея стоят прости железни, бих казал, физически геополитически закони и в случая е много ясно. Русия трябва да падне, защото Русия има най-дългата граница с Китай. Китай, за да може да продължава своя възход, той трябва да има осигурен военен, суровинен, енергиен и човешки тил и ако щете оперативен простор. Този простор му се дава само и единствено от Русия и от републиките в Централна Азия, които са руският заден двор. Това го показаха с Казахстан и всички останали. Поради тази причина Русия трябва да падне. Руският ядрен потенциал да попадне в правилните ръце. Говоря на сателитно правителство, което ще бъде с всичките, така да се каже, атрибути на демокрацията, правата на човека и другите алабализми и тогава Китай ще бъде изнудван и ще рухне.
Споменахте Китай. Каква би била, това е малко черен въпрос, извинявайте. Има ли печеливш ход всъщност за Китай от тази цялата ситуация?
Има, да. Да подкрепи Русия, а Русия да подкрепи Китай. Въпреки приказките на много Пази Боже специалисти в България горещо ви препоръчвам и има много видеа, между другото, в източника на всяка мъдрост, Интернет, на един млад, той вече не е толкова млад, руски китаист „Китайската власт“ се казва книгата. За съжаление все още не е преведена на български. Та, Китай е поставен в изключително опасна ситуация, поради простата причина, че то и в момента там се извършват два важни процеса. Първият, Си Дзинпин трябва да удържи властта. Това означава, че той трябва да нанесе поражения на голямата фракция на т.нар. китайски комсомолци на предстоящия конгрес. И, второ Китай се е насочил очевидно за експанзия към южните морета, към Южнокитайско море. Не знам дали знаете Си Дзинпин направи анонс, че Южнокитайско море навсякъде трябва да бъде изобразявано като вътрешно-китайско териториално море. Оттам минава над 60% от международния стоков трафик в света, през Малакския проток. Следователно, Китай има нужда от тил, както вече казах. Има нужда от още време, защото той все още не е военно достатъчно тежък. Така да се каже в условния триъгълник Русия-Китай-Съединените щати Китай е икономическият гигант, но все още не е военният гигант. И прочутата максима, която Хенри Кисинджър направи преди повече от 40 години, даже 50 „Първият да се съюзи с третия, за да победи втория“, в случая това бяха Съединените щати, които колаборираха с Китай, създадоха китайското икономическо чудо, трябва да се каже, но не защото много са загрижени за китайците, между другото много спечелиха. Но преди всичко да създадат контрабаланс, тежест, която да бъде вързана на краката на руския, в този случай съветския гигант и той да бъде удавен, точно и това стана. Но сметката излезе крива, защото драконът отказа да бъде опитомяван и показван на панаири. Той взе, че литна, еманципира се и това вече създаде проблем. И сега се опитваха да направят тази постановка по друг начин, нека да използваме „Русия срещу Китай“, по същия начин, както използвахме „Китай срещу Русия“ преди 40 години. Руското стратегическо ръководство, с едно изключение, е показвало, че никога не щади живота и кръвта на руските хора за защита на чужди интереси. Русия е онази човешка маса, военна маса, суровинна маса, материална маса, която англосаксонците са използвали и хвърляли, за да ликвидират техните основни геополитически противници. Така е било с Наполеон, така е било с Кайзерова Германия, така е било с Хитлерова Германия. Няма никакъв стратегически интерес Русия да хвърля живота на своите хора. Защо? Да елиминира Франция или да елиминира Германия в името на какво. Поради тази причина в момента се опитват да изиграят този гамбит още един път, но мисля, че този път няма да успеят да употребят Русия. Този път също новият кандидат за славата, в случая е Китай. Тоест, от гледна точка на англосаксонската голяма стратегия на Русия в международното разделение на труда е предоставено едно-единствено право – правото да умира в тяхна полза.
В този смисъл можем ли да кажем, че Русия и Китай вече от ситуативен съюз, какъвто до скоро имаха необявен разбира се, но ситуативно те си намигваха, да го кажем така. Можем да кажем, че те все повече се приближават към стратегически съюз, официален. Дали ще има такава крачка?
Няма да има такава крачка поради две причини. Това ще създаде проблем с Индия, веднага, която знаете, че има непрости отношения, меко казано, с Китай и второ, всяка една от страните в този ситуативен съюз, както Вие го наричате, иска да запази своята оперативна самостоятелност. Тогава, когато те биват притискани от все още хегемона и неговата клиентела, говоря за Съединените щати, в този случай те, разбира се, обединяват своите сили, но не е дошъл още моментът, в който да се изпробва на практика това. Както забелязахте, дори и сега, по повод на Донецк и Луганск официалната китайска позиция беше, как беше, „загриженост“.
Нужен ли е един постоянен конфликт между т.нар. Запад и Русия, разбира се с проксита, за да няма обединение всъщност между Европа и Русия? И той всъщност не е ли нужен на САЩ?
Първо е бил нужен на Англия, след това и на Щатите. Първо се е разигравала тази проста, но крайно ефикасна стратегия да не се допусне на континента доминьон, който да обедини континента, защото това означава край на Англия. Това е нещо, което от времето на кралица Елизабет насам, тоест от времето на Великата армада е действало като желязно правило във всички британски кабинети. Но в този случай, след прехвърлянето на палмата на първенството между Първата и Втората световна война от Британия към Съединените щати, се променя просто гледната точка. Ако преди е била острова срещу континента, то сега е световният остров срещу този континент, в който Британия играе ролята само но пионка. Така че от гледна точка на Съединените щати, те никога не биха допуснали, разбира се увеличава се и мащабът. Никога, това Халфорд Макиндер, основателят на геополитиката го е казал просто и ясно „Оста на историята минава в Евразия“. Там се намират 60% от световните богатства, 2/3 от световното население. Който контролира Евразия, той контролира света. Следователно, просто и елементарно никога тази огромна човешка и геостратегическа маса не трябва да бъде подчинена от един геостратегически център. В най-добрия случай тя трябва да бъде завладяна, в най-лошия случай трябва да бъде „Разделяй и владей“. Поради тази причина всъщност никога не трябва да се допускат тесни икономически връзки между крайния западен край на Евразия, в случая това е така наречената Европа, затова, както забелязахте, беше разиграна цялата тази истерия, за да може дори крехките, плахите, неумелите опити за някаква еманципация на част от европейските елити и страни да бъде смазана. Както видяхте, те бяха строени буквално вътре, в рамките на шест месеца. Линията Кързън беше построена отново. Беше създаден претекст буквално, за да бъдат изнесени американски сили и средства директно на руския военен театър и даже някакъв американски генерал имаше наглостта да заяви, че Русия трябва да се изтегли. Тя е твърде близо до границата на НАТО. Така че, какво да кажа. Но, отчитайки очарователните познания по география, а и не само, на част от европейския елит. Да речем британската външна министърка просто ме впечатли. Аз си мислех, че само такива титани на мисълта има в България, но сега би трябвало да взема думите си назад. Така да се каже, водещият британски пример е важен в това отношение.