Какво значи да разбираме някого? Това е да знаеш защо действа така или защо мисли така. Това не означава, че си съгласен с него или дори го оправдаваш. Но когато разбираме някого, тогава знаем каква е неговата цел и защо има определено поведение. Тогава той е предвидим и може да бъде партньор.
Знаете ли какво означава на немски Putinversteher? Тази дума дори е обяснена в Уикипедията на пет езика, въпреки че трябваше да констатирам през последните дни, че има подадена молба за заличаване. Putinversteher означава „да разбираш Путин“. Думата е неологизъм в немския език и се използва както от леви, така и от десни политици. Според Уикипедията това е определение за хора, които в политическата дискусия защитават действията на президента Путин с релативизиращата аргументация: Да но Вие трябва да резберете Путин.
Е, разбираме ли Путин?
Владимир Путин е президент на Русия. Тази Русия, която каза през далечната 1990 г., ние изтегляме нашите войски от ГДР и даваме своето съгласие за обединението на Германия и рухването на берлинската стена. В замяна на това, НАТО поема ангажимент да не предприема разширяването си на изток (обединението на Германия трябваше да остане последното разширяване, предвид териториалното сливане на ФРГ и ГДР). Малко след започване на руските военни операции срещу Украйна, немското списание Шпигел публикува протоколите от тези преговори, тъй като имаше гласове, че това не е вярно. Е, вярно е. Сега знаем докъде стигат границите на НАТО и че Запада и САЩ излъгаха Русия. Тя някак си го преглътна. После дойдоха бомбандировките на НАТО над Сърбия по време на косовския конфликт през 1999 г. Тогава НАТО каза, че не напада и не води война срещу остатъчна Югославия, а провежда въздушни удари. В американския щаб операцията дори е известна като операция „Благородна наковалня“. Сърбия и президентът Милошевич се обърнаха към Русия за военна помощ като естествен съюзник, но Русия подкрепи Сърбия само политически и без да се намесва физически в конфликта. Много хора в Русия се почустваха унижени, заради думите, дошли тогава от Запада, че Русия вече не е световна сила. И тогава на 31.12.1999 Путин става президент на Русия, а на 7.5.2000г. е и избран на провелите се избори. Едно от първите неща, които той казва е, че няма повече да позволи руският народ да бъде унижаван и обиждан. Някой в САЩ или на запад чули това и ако го е чул разбрали го? Не. Те продължиха да се държат с Русия като с държава, загубила студената война. Това на практика продължи студената война, защото за нейното приключване трябваше да има само победители и да няма победени.
Но Путин не се обръща само към руския народ. Много хора забравиха, а и много дори не знаят за една паметна дата, която беше шанс за Европа и САЩ. Датата е 25.09.2001. Само няколко дни след ужасяващия атентат в Ню Йорк. Тогава президентът Путин държи реч в германския Бундестаг на немски език. Речта продължава около 25 минути и е прекъсвана многократно от аплаузи. Тази реч беше подадената ръка на Путин към Европа и САЩ. В нея той говори не само за икономическо и политическо партньорство, но и за взаимни гаранции за сигурност. И че за Русия собствената й сигурност е толкова важна, колкото и сигурността на нейните партньори. Тази подадена ръка увисна във въздуха. Да, тогавашния канцлер на Германия Герхард Шрьодер го нарече по-късно „lupenreiner Demokrat“ (безупречен демократ). Но толкова.
Европа стана жертва на геополитическите интереси на САЩ (в Германия има над 30.000 американски войници), остана без истински лидери и не се справи с нито една криза, била тя с бежанците, била тя с пандемията. Администрацията на САЩ измисли термини като хуманна война и responsibility to protect, като оправдаваше с тези си термини хвърлените бомби над Либия, Ирак и т.н. Известният швейцарски историк Даниеле Ганзер сравни хуманната война с изпълнено с любов изнасилване. САЩ, водени от своите ясно дефинирани геополитически интереси, най-вече да засилват влиянието си в света, използвайки водещата си роля в НАТО, просто не разбраха ясно какво им казва Путин, а именно, ако искате мир, Украйна не трябва да става член на НАТО. Защото не става дума за Украйна, а за геополитическите интереси на САЩ. Дали сте съгласни или не, е въпрос на Вашата политика. Но го разберете, а не си мислете, че пак ще мине номерът. Ами ако го бяха разбрали, какво ли щеше да стане?
Но Путин не се оттегли като намусено момченце, за да шамароса в един изненадващ момент съседчето си. На конференцията за сигурност в Мюнхен през 2007 г., той отново се обърна със силата на фактите към Запада и САЩ. Но този път отново подадената ръка беше съпроводена и с ясно изречената позиция, че Русия няма да бъде просто частица от някакъв световен монопол, който се управлява от един господар, наречен САЩ. Путин даде ясно да се разбере, че Русия има историческото право да отстоява европейските и световни демократични процеси в ролята на мащабен световен играч. Той ясно заяви, че НАТО и ЕС не трябва да заменят ООН, и че използването на каквато и да е военна сила може да се приеме само с решение на ООН на базата на нейния устав. Путин напомни, че НАТО все още не е дала отговор на въпроса, по какъв начин световният мир се гарантира с разширяването й чак до границите на Русия. Този път подадената ръка поклати пръст, напомняйки, че „нас в Русия всеки ден ни учат на демокрация, но много от тези, които ни учат, сами не са си научили уроците“. Западът и САЩ казаха на Путин да млъкне, защото е диктатор. И с това решиха проблема.
Германската журналистка Проф. Габриеле Кроне-Шмалц каза още през 2015, че Путин беше истински шанс за САЩ и Европа през първия му период като президент, но за съжаление не беше чут, а западните лидери го възприемаха като бившия агент от КГБ. Или казано по друг начин, Западът не се отнесе с нужната сериозност към Путин, а именно, че с Русия може да се гради общ икономически съюз, да има политическо единомислие, но не просто така, а след диалог и най-вече, че с Русия може да се гради обща архитектура за сигурност. Западът и най-вече САЩ станаха жертва на реликвите от студената война и собствените си предразсъдъци. Малко за вярване е, но някои американски дипломати казват все още Чехословакия. А ние искаме да разберат Путин.
И да. Путин отдръпна подадената си мирна ръка. И сега е ред на оръжията.
