Знам, че никой не го е еня с какви чувства сядам пред клавиатурата, но все пак ще споделя, че най ми пасва заглавието на американския филм „Бързи и яростни“, защото в момента настроението ми е такова!
Знам, че подобни емоции са много лош съветник, но наистина ми писна вече почти четвърт век, който и да дойде на власт да мисли не само как „да скрои шапка на специалните служби“, но и да им я нахлупи! Няма никакво значение дали е ляв или десен, дали е коалиционен кабинет (имам предвид правителствата на Димитър Попов и на тройната коалиция), дали е бивш цар и бивш непълнолетен „самодържец“ или мандатоносител в неформална коалиция „2+“ и „експертен кабинет“. Всички те досега не се свенят да предлагат една и съща архаична, недемократична, а по-скоро авторитарна и тоталитарна структура на видите ли, толкова необходимата и липсваща „разузнавателна общност“. И не проумяват, че „общност“ не означава толкова „структура“ колкото дълбокото разбиране и убеждение, че се работи в „единение“ за националния интерес.
Докато партии и народни представители влизат в свещената сграда на Народното събрание без да вдигнат глава и да прочетат какво пише на фасадата, докато не започват всяка своя пленарна или партийна сбирка с клетвата: „Вярваме, че „Съединението прави силата“, а служат на мантрата „Разединението ни осигурява властта и силата“, в България няма да се появи никаква „общност” и ще продължи да се работи за лични, групови, корпоративни и партийни, а не за национални интереси. Затова на всички тези, които 24 години се опитват да манипулират общественото мнение, че всичко е оправимо чрез създаване на нови структури, искам да припомня основния закон от йерархологията на Мърфи: „В организационните структури, както в септичната яма, най-големите л…а изплуват отгоре“. Не съм изцяло съгласен с обобщението на Мърфи, затова допълнението на ген. Бояджиев към този закон е, че „понякога и в най-обезмасленото мляко на повърхността излиза и каймак“. Трябва все пак да сме справедливи и да оставяме някаква надежда!
За да не остане да виси във въздуха гневът ми, че отново някой се опитва да пробутва на правителството неиздържани, архаични и вредни идеи, ще спомена три свои публикации по този кардинален въпрос, публикувани през годините и ще включа една от тях.
В съботно-неделния брой от 23 – 24 октомври 1993, на един от тиражните партийни ежедневници в тези стари времена, излезе мой авторски, не само критичен, а направо гневен материал „Опит за принос към структурата на българската разузнавателна общност”. Имено него държа да припомня, защото още тогава се опитах да предупредя, че неназовани „специалисти“ искат да ни изпързалят като данъкоплатци, за да се появят нови структури, нови щатове, нови властови механизми в сферата на сигурността.
Тогава опитът не мина. Това не попречи през 2002 година, при друго правителство, други „специалисти” да се опитат да пробутват леко модифицирани същите идеи. Отново реагирах във в.”Пари” в броя от 19 ноември 2002 година. Ще си позволя да се самоцитирам с една кратка извадка.
–… Няма правителство, което да е дошло на власт и в пресата веднага да не се появят сондажи на общественото мнение дали службите не трябва да се обединят под една шапка, дали не трябва да се появи звено, което да събира цялата информация. Мотивът винаги е това суперзвено да обработва цялата информация и да дава интегриран разузнавателен продукт на парламента, правителството и президента. Най-малкото не знам откъде ще ги намерим тези „супер анализатори”. Или пак ще си ги внесем от лондонското Сити.
– Представяте ли си какво може да стане, ако на едно място се съсредоточи цялата информация. Това и в Уганда от времето на Иди Амин го няма. Създава се манипулативен орган, който така може да изпързаля и правителство, и премиер, и парламент, и президент та след това като държава да се чудим какво и как да правим. Това е нещо абсолютно архаично, тоталитарно. Затова аз със сигурност ще бъда един от най-звучните и яростни противници за обединение под една шапка.
Силата на службите е да имат самостоятелен вход към тези, които вземат решение. Всяка служба докладва своята информация. Който носи отговорността за вземане на решение, решава какво и как да ползва. А не някакво си звено, което да му смели всичко и да му го даде като захарно петле на пръчка и при евентуален провал да свали отговорността от правителството.
В книгата си „Шпионажът като занаят“, която излезе през същата година, посветих цяла глава на тази наистина важна тема.
За съжаление народната мъдрост, че „Никой не е пророк в своето село“ отново се доказва. Това бе и една от причините в последната ми книга „Разговори за разузнаването – 52 срещи от двете страни на океана“, която е отпечатана, но официално ще бъде представена през февруари, аз само задавам въпросите, а отговорите са от 52-ма доказани специалисти по темата от САЩ, Русия и Европа. Който си направи труда да я отвори, ще научи най-после, че разузнаване и политика са различни неща, ще чуе от американски експерти, защо включването на директора на ЦРУ – Кейси, при администрацията на президента Рейгън, в състава на кабинета и пряко в работата на правителството е довело до политизиране на разузнаването. За съжаление, едно от най-красноречивите доказателства за това е било раждането на „българската следа“ в атентата срещу папата. И евентуално ще „осъзнае“ защо не трябва да се създават разузнавателни структури директно в правителствения апарат, за който не важи закона за деполитизацията, а и ред други важни неща в сферата на сигурността.
Както виждате, опитите започват още в зората на „прехода“ и продължават и продължават…
Бих могъл да изложа редица аргументи какъв трябва да бъде подхода към създаване на разузнавателна общност в България и защо пътят не е в създаване на нови структури, нови щатове, нови властови позиции, на предпоставки за поява на правителство в сянка и т.н. Правил съм го публично няколко пъти и какво от това? Опитите си продължават. Може би резултат ще има ако се съберем на една маса със специалистите, които предлагат друг подход и като че ли са подготвили и нов проектозакон и в директен, наистина публичен дебат се опитаме да видим, кой крив, кой прав. Защото въпреки твърдението, че проектът е минал през „широко обществено обсъждане“ реакциите на много специалисти по темата говорят, че това не е така.
Остава да се надяваме, че такова обсъждане наистина ще се случи и няма да се повтори абсолютно неприемливата процедура, по която бяха прокарани последните промени в закона за ДАНС, скроени не за утвърждаване на някакви принципи, а като плод на конкретна политическа и задкулисна ситуация.
Който не се учи от грешките си, няма да има много възможности и позиция да прави други.
А ако продължава да ги прави, съвсем естествено е и нови хора да излязат пред Парламента.
14 януари 2014
