Аз не мога да илюстрирам горната закономерност по-добре от следната извадка от социалните мрежи, в която жена от Централна Украйна пише:
Как силно трябваше да се постараем, че хората толкова масово да намразят, с всяка фибра на душата си, всичко (подчертавам - ВСИЧКО - от бродираните ризи /вышиванки/ до знамето с герба) украинско? Това е страшно… Загубихме Украйна. И не Путин е виновен. И не са виновни известните ни русофоби от ЗУ. Ние сме виновни за това. Ние, украинците от Полтава, Черкаси, Киев, Хмелницки, Житомир, Чернигов, от цяла централна Украйна, позволихме на тези идиоти от Галичинада установят своите нацистки порядки над цяла Украйна. Спомни си, украинецо! Спомни си как по време на пиршествата подхващахме бандеровскитеим песни, как се смеехме с тях на шегите им: „маю час та натхнення, пиду попыляю москаля“, затваряхме си очите за тяхното изкривяване на украинския език с всички тези „шпитали“, „нарази“, „летовыща“ и други „мапы“ с „милициянтами“ и „катедрами“. Бяхме безразлични към създаването в техните градове и села на паметници на онези, които стреляха в гърбовете на нашите дядовци през Втората световна война 1941-1945 г.. Тогава те „случайно“ започнаха да поставят портрети на Бандера и Шухевич на срещите си. И след това открито да маршируват, първо в техните, а след това и в нашите градове със знамената и символите на СС и фашистките лозунги …Умишлено си затворихме очите за това: „Е, те имат своя история, трябва да ги разбираме...“. И тези ТЕХНИ паметници започнаха да се появяват и у нас… Наричаха ни „схидняци“, целият Югоизток – „роби“, „совки“ и „потомци на сталинистките касапски палачи“, а миньорите „куп бандити, живеещи също с такъв куп „Анжелики“. И ние, разбира се, осъзнавайки, че това не е така, приятелски ги тупахме по рамото „Хайдебе, и там има нормални хора…“. Ние ги пуснахме в Киев. И Киев, Киев (!) мълчаливо наблюдаваше гастролиращите галисийци и студенти от паметния марш с факли в чест на рождения ден на Бандера по Крещатик итези шествия ставаха все по-многобройни от година на година. Те пренаписаха цялата ни история. Нашите предци, според тази тяхна история, се превърнаха в безполезни „потураци на Руската империя“, а техните колаборанти, рагули инищожества се превърнаха в новите герои на Украйна. Ние и това го преглътнахме. Когато в Киев по време на Майдана започнаха да бият в метрото за това, че хората говорят на руски (и това в руско езичния КИЕВ), на руско говорещите жители на Киев дълбоко не им пукаше, „ама те са деца“ - лудуват, те са срещу Янукович, някак неудобно е да ги поставиш на място. Те изпоср@ха и разрушиха целия център на Киев - и тук си мълчахме.
Сега получаваме отговора. За нашето безразличие, за нашето малодушие и за нашата глупост - ИЗГУБИХМЕ УКРАЙНА. Тя повече никога няма да бъде, не само в предишните си граници… ХОРАТА СЕ П Р О М Е Н И Х А!!! Чашата на търпението на Югоизток е препълнена. Украйна за тях се оказа зла мащеха, с мустачки под носа и СВАСТИКА на ръкава… ... Нямам нито един аргумент срещу руснаците и тяхната справедлива омраза към тази полуумна Украйна…”
А ето тук и връзка към кратко видео изявление на друга украинка – бисер, който кара в ушите ви да зашуми, а пред очите ви да се спусне перде. Но може би точно това е нужно, на кроткото Добро? https://t.me/picnicelena/2254 И забележете, че и двата бисера са дело на жени! Това се покрива с нещо, което написах много отдавна, в смисъл, че изглежда щото българската революция на 21 век, която трябва да докара народовластие, ще стане само когато българските жени решат това да се случи. Украинките вече ферментират, да видим кога българките ще започнат да узряват... Да напомня – чакането на Неволята може да трае до безкрайност, а българският народ не разполага с толкова много време… Бургас, 03.12.2022 г
