ТАБУaqmn->name

Разузнаването – 25 години по-късно
Как лети времето!


10 Юни 2019

Толкова окуражаващо е да откриваш приятели след толкова много години преживени в два разделени лагера, където страхът и недоверието бяха повече от доверието и приятелството.

Преди четвърт век, през 1994 година, създадената по моя инициатива без „съгласуване“ с предишните ми началници (за това „своеволие“ си „плащах“ след това) неправителствена организация (НПО) - Асоциация „Български Евро-Атлантически Разузнавателен Форум“ (БЕАРФ) подписа законово издържан договор с Българската национална телевизия (БНТ) за копродукция на дванадесет сериен документален филм - „Разузнаването в ХХI век“.
Какво се случи с този проект няма да разказвам, защото през 2014 година се появи обемистата ми книга „Разговори за разузнаването – Историята на един откраднат филм“, подробно отговаряща на този въпрос. По-важното е, че книгата съдържа 52 интервюта пред камера и микрофон с топ професионалисти от двете страни на океана на тема – „Бъдеще на разузнаването през идващия век“.
25 години по-късно пред мен доста категорично „изникна“ въпроса: „Каква я мислихме – Каква стана?“.
От това се роди идеята да събера тесен приятелски кръг от бивши противници и конкуренти, станали партньори и приятели след падането на Берлинската стена преди 30 години на 9 ноември 1989 г. и обявяването на „краят на Студената война“ и да се опитаме да си отговорим „Каква стана?“
За реализиране на идеята съществено помогна поканата от Университета по библиотекознание и информационни технологии и Центъра по лидерство към УниБИТ за организиране на мастър класове по темата с участие на поканени от БЕАРФ професионалисти от други страни.
Списъкът на поканените включваше посланик Уилям Монтгомери – САЩ, посланик Павлос Апостолидис – Гърция, Жолт Кохалми – Унгария, Шабтай Шавит – Израел, проф. Мирослав Туджман – Хърватска и Михаил Богданов – Русия.
В реалния живот рядко се случва плановете да се реализират на 100%.
Два дни преди срещата, обявена за 8 февруари, грипният вирус вкара в болница Бил Монтгомери. Мирослав Туджман, който ръководи парламентарна комисия в парламента в Загреб трябваше да „прокарва“ важен закон и нямаше начин да отсъства от заседанията. Бившият директор на МОСАД също си имаше причини да отложи посещението си за по-добри времена.
Но останалите четирима се събрахме в София и мастър класовете се състояха.
А в организацията на мероприятието и в неговото провеждане от самото начало активно присъстваше списание „Сигурност“ и е нормално и естествено именно на неговите страници да се появи информация за това събитие.
Ще си позволя да участвам в това отразяване с кратко излагане на застъпената от мен позиция. Аудио записите и снимковия материал от другите участия са си „собственост“ на списанието и неговия редакционен съвет решава как, кога и доколко да ги използва.
Моята „лекция“ беше структурирана като една провокация към колегите ветерани и към поколението, което идва на смяна и беше активно представено в аудиторията.
Започнах с шеговито-сериозното „мото“ на БЕАРФ прието като „верую“ през 1993 година при създаването на Асоциацията – ШПИОНИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ - SPIES ALL OVER THE WORLD, UNITE - РАЗВЕДЧИКИ ВСЕХ СТРАН, ОБЕДИНЯЙТЕСЬ! Продължих цитирайки само по едно изречение от интервютата с петнадесет от моите събеседници преди двадесет и пет години.
Това трябваше да бъде фонът, илюстрацията на първата част от въпроса „КАКВА Я МИСЛИХМЕ?“

Маркус Волф: Човекът без със лице“ 
„Написване на история, която да заслужава това име, изисква готовност да приемеш и различната гледна точка“

 Дейвид Уипъл: Президент на AFIO. Резидент на ЦРУ в Европа и Африка. Бюстът на бюрото му  е на Джерджински!!! 
„Разузнаването и политиката са две различни неща“ 

Владимир Крючков, Шеф на КГБ до август 1991. Разговорът се води седмици след излизането му от затвора „Матроска тишина“ 
„Не подценявайте мюсюлманския фактор. Той дебне на границите ви!“

Джон Милис, Директор на администрацията на Комисията по разузнавнето на американския Конгрес
„Моралът се определя от това с кого си имаш работа“

Леонид Шебаршин, Началник на разузнаването на СССР до 1991г.
„Все повече ще стават конфликтите за енергийните ресурси“

Томас Фингър: Помощник държавен секретар – шеф на разузнавателния отдел на Държавния департамент
„Ще използваме интернет и световните комуникационни системи за създаване на бази данни“
“We are going to use internet and world communication systems for creating data bases”

Проф. Ричард Хаас, Съветник на президента Клинтън  
„Смяната на властта в Белия дом не влияе на разузнаването“

проф. Алан Гудман, Декан на Джорджтаунския университет 
„Частният сектор харчи повече за разузнаване, отколкото правителствата“

Виктор Илюхин, Главен прокурор на СССР. Председател на Комисията по сигурността в Държавната дума:
„Докато има държави, ще има разузнаване“

проф. Ричард Бетс, Наследник“ на Збигнев Бжежински в Колумбийския университет 
„Дори партньорите се шпионират“

арм. генерал Валентин Вареников, Командващ сухопътните сили на СССР; затворник в „Матроска тишина“; председател на Комисията за ветераните в Държавната дума
„НАТО се доближава до нашите граници и това е опасно“

Джордж Тенет, Директор на ЦРУ
„Необходимо ли е ЦРУ на Америка?“

Вячеслав Трубников, Директор на СВР; зам.министър на външните работи;
„Разузнаванията ще засилят каналите си на партньорски връзки“

ген. Вадим Кирпиченко, Зам.началник на руското разузнаване 
Националният интерес винаги ще стои над общия интерес“

 Особено показателно за оптимизма, че предстоят съществени промени и в мъглявата зона на „плаща и кинжала“, който се беше появил между повечето от нас, ветераните от Студената война, прозвучаха думите на адмирал Пиер Лакост, бивш директор на френското разузнаване:
Толкова окуражаващо е да откриваш приятели след толкова много години преживени в два разделени лагера, където страхът и недоверието бяха повече от доверието и приятелството. През нашите различия ние открихме толкова много общи ценности, че аз имам огромни надежди за бъдещето!
Но адмиралът, макар и в „завоалирана“ форма даде ясно да се разбере докъде стига неговия френски оптимизъм и какво очаква в бъдещето на разузнаването със следващия си „постулат“: „Разузнаването става част от съвременната бизнес култура“
Това беше първата част от отговора на поставения въпрос – „Каква я мислихме?“
Следваше да отговоря и на втората част – „Каква стана?“
Опитах се да го направя в сбит, достъпен и тезисен стил, така както сега, четвърт век по-късно виждам реалностите.

Светът променя характера си пред очите ни и то не за добро.
От отворен се превръща в затворен, от консенсуален отново в конфронтиращ се.
Студената война свърши? The King is dead - Long live the King! Да здравствует Новая холодная война!
Защо политическите елити не осъзнават, че вече не може да градим политика, изхождайки само от националния интерес.
За съжаление в неговите ограничени рамки, твърде често преобладава векторът на тесния егоистичен приоритет, несъобразен с новите реалности в глобален план.
Каква е ролята на разузнаванията при променящите се реалности и несбъдващите се оптимистични очаквания?
Ще продължат ли да работят на принципа „СРЕЩУ“ (враг – противник – конкурент – партньор – съюзник) или ще намерят modus vivendi и ще превключат на платформа „ЗА“ с отчитане на общите заплахи и общите интереси? И съобразяване не само с егоистични национални цели, без отчитане интересите на другите?

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НИЕ – ВЕТЕРАНИТЕ?
Най-малкото е да говорим на младите хора, на поколението, което идва на смяна, истината!
Разузнаването не е „мръсна дума“. То е достойна професия с човешко лице и има повече бъдеще отколкото минало!
Това бъдеще трябва да се гради на принципа „ЗА“ - заедно в битката със злото, а не на принципа „СРЕЩУ и ПРОТИВ“ всички.
Очевидно, няма да можем да минем и без „Приятелско разузнаване“. Реалностите, все пак, го налагат!
За съжаление политиците и в Москва, и във Вашингтон, и в София, твърде често не се вслушват в мнението на своите разузнавания, а още по-малко в това, което говорят ветераните.
Шансовете да бъдем чути нарастват експоненциално когато говорим на общ език и в един глас.
Не е лесно, но си заслужава да опитаме!
Ето защо ще завърша със стария, шеговито – сериозен, но оставащ актуален призив:

РАЗУЗНАВАЧИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!
А уважаваният читател има всички основания да каже:
„Ега ти оптимизма!“